старата, но звучаща доста приемливо и днес класификация на шпионите

167 погрешни сведения, заблуждават, подтикват врага към действия в негова вреда, а когато лъжата им се разкрие, заплащат с живота си. Шпионите на живота са класически разузнавачи — собствени агенти, които са изпратени в чуждата държава да събират изключително важни сведения и поради тази причина на всяка цена трябва да се върнат живи
352
Сун Дзъ споделя за шпионите и шпионажа следните поучителни, звучащи изключително съвременно и сега разсъждения:
— “Затова за армията няма нищо по-близко от шпионите; няма по-големи награди от тези за шпионите; няма по-тайни дела от шпионските. Ако не притежаваш съвършени познания, няма да можеш да използваш шпиони; ако не притежаваш хуманност и справедливост, няма да можеш да използваш шпиони; ако не притежаваш тънък усет и проницателност, не ще можеш да получиш действителен резултат от шпионите. Тънък усет! Тънък усет! Няма такова нещо, което да не може да бъде използвано като “шпионин”!
Използването на шпиони е най-същественото нещо по време на война. Това е опората, на която разчита армията в своите действия”
353
Четейки наставленията на Сун Дзъ, човек неволно прави извода, че към тях трудно може да добави нещо съществено, защото там е казано всичко, което човечеството (би трябвало да) е научило при безкрайните си, близо 15 000 войни — от най-дълбока древност и до ден днешен, в неизменния неуморим ритъм: „война—подготовка за война—война”. Човешката история всъщност е трагична поредица от вражди и битки между народите. Разлистим ли пожълтелите й страници, разровим ли дълбоките пластове на времето, раздиплим ли паметта на народите, ще видим една и съща картина — милиони хора, прикрити с кожи, ризници, доспехи и щитове, стискат камъни, тояги, ножове, секири, боздугани, мечове, ятагани, алебарди, саби, пики, копия; опъват прашки, тетиви на лъкове и арбалети; натискат спусъци на мускети, аркебузи, пистолети, автомати и бутони на ракетни установки. Хилядолетия наред Земята е бойно поле, на което по-силният отнема на по-слабия територии, суровини, блага и права, налага му своята култура, религия или идеология.
За съжаление изследователи и политици цитират Сун Дзъ само когато искат да покажат интелект или да украсят своите анализи с нещо екзотично, исторично, източно. Винаги когато се изкушим да гледаме на една война в традиционния черно-бял цвят на злото и доброто, и преди да се разделят държавите по ленинската формула „Който не е с нас е против нас”, е добре да разлистваме краткото по обем, но толкова богато по съдържание съчинение на
Сун Дзъ „Трактат за военното изкуство”. Тогава ще намерим и следната мисъл, подходяща за завършек на този разказ за великия китайски стратег: „Ако го познаваш [противника] и познаваш и себе си, дори и да се сражаваш сто пъти, за теб няма да има опасност; ако познаваш себе си, а не познаваш него, един път ще победиш, а друг път ще бъдеш победен; ако не познаваш нито него, нито себе си, всеки път, когато се сражаваш, ще бъдеш побеждаван”
354
Както посочих по-горе, знанията за Сун Дзъ могат да се черпят от знаменитото съчинение „Шъ дзи” („Исторически записки”, „Записки на историка”) на Съма Цян (145 или ок. 135—ок. 90 или 86 г. пр.Хр.). Съма Цян е сравняван не толкова с „бащата на историята” Херодот, колкото с „бащата на реализма” Тукидид заради обективността, уважението към доказателствата и влиянието върху идните поколения историци
355
заради схващането на същностните, дълбоки процеси в историята. Сравняват го също с Полибий

168
(около 201—около 120 г. пр.Хр.)
356
. „Шъ дзи” са поставени редом с епоси като древногръцките Oмирови „Илиада” и „Одисея”, и древноиндийските
„Махабхарта” и „Рамаяна”
357
и не е лесно да се прецени кой печели повече от тези изящни аналогии.
Съма Цян е гениален историк, литератор, мислител от периода Хан
CLIV
Той е син на Съма Тан (ок. 165—110), главният историограф и астролог при двора на У Ди
CLV
. През 108 г. пр. Хр., малко след смъртта на баща си, Съма Цян заема неговия пост и получава достъп до императорските архиви
358
. Той става жертва на силния си характер и на опасната за ония времена (само за тях ли?) склонност към независимо мислене и явни опозиционни настроения, продиктувани от неговия даоистки
CLVI
мироглед
359
. През 99 (98) г. пр.Хр. той се застъпва за военачалника Ли Лин, който претърпял поражение от хуните и се предал в плен. С това предизвиква гнева на императора и е наказан със скопяване и хвърляне в затвора
360
. Потресен и поруган, Съма Цян се питал дали да се самоубие или не, но избрал живота, за да завърши започнатия исторически труд. Мотивите за вземане на това нелеко решение, той изповядва в писмо до свой приятел: „Човек има само една смърт. Тази смърт може да е тежка като планината Тай или лека като гъше перо. Всичко зависи от това, как човек ще я използва. Причината, заради която аз продължих да живея в тази мърсотия е, че крия в сърцето си нещо, което не съм успял да изразя напълно”
361
Винаги е имало хора, съзнателно избрали да продължат да влачат теглото на тежкото съществуване, защото чувстват в душите си мисли и пориви, които само те могат да извадят на бял свят, само те могат да облекат с думи, та да оставят знак след себе си — че са били, че е имало смисъл да се родят, да страдат, да газят прашния друм на живота.
След като е освободен от затвора, Съма Цян заема поста главен секретар на държавната канцелария и с къртовски труд завършва делото на своя живот „Шъ дзи” през 92 (91) г. пр.Хр. „Записките на историка” са каноническо произведение за китайската историография
362
, доста необичайно за такава ранна епоха и обхващащо огромен период от историята на страната
— две и половина хиляди години — от древни времена и до края на ІІ век пр.Хр. „Шъ дзи” наистина е уникална енциклопедия на войната и мира, т.е. на живота на древен Китай
363
. СливанеСъма Цян пише, че при създаването на
„Шъ дзи” го е ръководило „желанието да изследва всичкото това, което е сред небето и земята, да проникне в същността на промените, имали място както сега, така и в дните на древността далечна”
364
. Той първи в Китай твори литературен портрет, определена композиция и ярки похвати на прозаическото повествование, които оттогава са съкровищница за сюжети и идеи на редица писатели, драматурзи и поети. Например едно от разказаните от Съма Цян исторически събития е послужило за основа на китайската драма „Сиракът от рода Чжао”, а много по-късно и за произведението на Волтер
CLVII
„Сиракът от
Китай”
365
CLIV
Династията Хан (206 пр. Хр. — 220 сл. Хр.) — най-дълго управлявалата династия историята на Китай.
CLV
У Ди — император на династията Западен Хан (140—87 г. пр.Хр.).
CLVI
Даоизъм (таоизъм) — система от китайски философски и религиозни концепции. Думата дао или тао буквално се превежда като път, макар днес в китайския фолклор и религия да е придобила по-абстрактни значения. Даоизмът е философия, която проповядва хармония във всичко, представена от съюза между безпорядъка и законността, отрицателното и положителното, земята и небето чрез символите Ин-Ян. Даоизмът третира едно по-високо, много по- глобално по обхват, по-духовно ниво на съществуване. Подчертава се връзката между човека и природата, която отхвърля нуждата от стриктно определени правила и порядък. В Даоизма няма специални божества и повечето му последователи са политеисти, вярват в различни духове, свързани с природата или духове на предците си.
CLVII
Волтер (Voltaire) — псевдоним на Франсоа-Мари Аруе (François-Marie Arouet, 1694—1778) — велик френски писател и философ, един от символите на епохата на Просвещението (от края на ХVІІ до ХІХ век).

169
Късното Средновековие и люлката на Рнесанса Флоренция, дават на човечеството гениалния философ и мислител Николо Макиавели, когото можем да определим като „средновековния баща на политическия реализъм.
Малката по обем, но велика по съдържание, книга на Макиавели
„Владетелят” е своеобразен наръчник за държавници, издържан изцяло в духа на присъщите дори на нашето съвремие виждания и постулати на политическия реализъм.
Във „Владетелят” Макиавели пише: „Мъдрият владетел не е длъжен да бъде верен на дадената дума, ако с това уврежда на себе си, и ако причините, които са го подбудили да я даде, не съществуват вече [...]. На един владетел никога не липсват законни причини, за да прикрие нарушеното обещание. За това могат да се приведат безкрайни примери и да се покаже колко мирни договори, колко обещания за съюз са били погазени и превърнати в празни думи поради вероломството на владетелите [...]. Хората са толкова глупави и дотолкова са погълнати от текущите нужди, че който иска да мами, всякога ще намери някой, който ще се остави да бъде измамен [...]. Владетелят, и особено новият владетел не може да съблюдава всичките добродетели, които носят на хората добра слава, понеже често пъти, за да запази държавата, той е принуден да действува против верността, против любовта към ближния, против човечността и религията. Но той трябва да бъде винаги готов да се нагажда към онази страна, към която духа вятърът на щастието и към която му повеляват промените на съдбата, и както казах по-горе, да не се отклонява от доброто, когато това е възможно, но да умее да прибягва и към злото, когато е необходимо [...]. Нека владетелят се грижи да побеждава и да пази държавата
— средствата му всякога ще бъдат считани за достойни и от всекиго ще бъдат похвалени. Защото масата се ръководи от онова, което вижда, и от успеха на делата; а светът не е нищо друго освен тълпа и за отделните личности няма място, когато зад тълпата стои държавата”
366
Сред средновековните мислители, творили в духа на политическия реализъм, задължително трябва да спомена и Томас Хобс (Thomas Hobbes,
1588
—1679). Неговите възгледи за същината на политиката като борба за сигурност във враждебно обкръжение са наречени от Владимир Кулагин
„библия за „реалистите”. Томас Хобс описва естественото състояние, при което хората живеят при анархия, без обща власт над тях, която да ги респектира, т.е. без висш арбитър, който да въвежда ред и закони. Това състояние е „война на всички против всички” („bellum omnium contra omnes”), при него „има постоянен страх и опасност от насилствена смърт и животът на човека е самотен, беден, неприятен, животински и кратък. Ето защо „чрез създаването на държавата хората целят да се избавят от това окаяно състояние на война”
367
Съвременният баща на школата на политическия реализъм е американският политолог Ханс Моргентау. Главно благодарение на неговите научни разработки школата на политическия реализъм започна да се разбира и нарича като „школа на националния интерес” и се превърна в основен инструмент на външната политика на САЩ. Би могло да се твърди и обратното
— новата роля на САЩ след края на Втората световна война налагаше разработването на научно обоснована политическа теория, която да въоръжи
САЩ с нови принципи на тяхната политика като световна сила.

170
Според Ханс Моргентау стремежът към господство е универсален във времето и пространството
368
; „всяка политика, вътрешна и международна, разкрива три основни модела, а именно, че всички политически явления може да бъдат сведени до един от три основни типа, т.е. политическият план за действие се стреми или да запази силата, или да увеличи силата, или да демонстрира сила”
369
; „международната политика, като всяка друга политика е борба за власт — каквито и да са нейните крайни цели, властта е непосредствената й цел”
370
; „целите на международната политика трябва да се определят в термините на националния интерес и да се поддържат със съответстващата сила”
371
, а моралът трябва да бъде изключен от международната политика, като „понятието интерес, дефинирано посредством сила [...]. ни избавя както от моралния излишък, така и от политическата глупост”
372
; политическият реалист мисли в термините на интереса, дефиниран като сила така, както икономистът мисли в термините на интереса, дефиниран като благосъстояние, законодателят — за съответствието на действията със законните норми, моралистът — за съответствието на действията с моралните принципи. Икономистът задава въпроса: „Как политиката се отразява на благосъстоянието на обществото?”, законодателят — „Дали политиката е в съгласие с върховенството на закона”, моралистът — „Дали политиката е в съгласие с моралните принципи”, но политическият реалист пита: „Как тази политика се отразява на силата на нацията?”
373
Моргентау смята, че: „Индивидът може да каже за свое оправдание: „Fiat

Изтегляне 2.8 Mb.

Сподели с приятели: