Н. Слатински. Сигурността - същност, смисъл, съдържание. С., 2011
националния характер на документа — а не за някаква стерилна, абстрактна общология на сигурността. ➢ В Проект за Стратегия за сигурност на Република България, подготвяна от правителството на Сергей Станишев CCVI през 2006—2008 г., но така и не стигнала до финализиране като процедура на приемане, е записано следното: „Изработването на политиката на национална сигурност изисква разграничаване в рамките на националната сигурност на сигурност на държавата, на гражданска сигурност и на способността за управление при кризи. Сигурността на държавата обхваща външната, отбранителната и институционалната сигурност, докато гражданската сигурност е сигурността на гражданите в тяхната непосредствена среда. Взети заедно, те съставляват националната сигурност в нормални условия”. [...] „В основата на сигурността на Република България е състоянието на стабилност и функционална ефикасност на държавата с нейните CCV Симеон Сакскобургготски — министър-председател на Република България в периода 2001—2005 г. CCVI Сергей Станишев — министър-председател на Република България в периода 2005—2009 г.
223 структури във вътрешен и в международен план, което се гарантира от действията на държавните институции, конституционно отговорни затова”. [...] „Гражданска сигурност. Състояние на законност, при което са защитени животът, свободите, здравето и имуществото на гражданите от асиметрични заплахи с военен или невоенен характер, от природни, технически или комбинирани вредни фактори, от пътни, производствени и битови инциденти, както и от нарушения на обществения ред” 521 . Тази Стратегия за национална сигурност бе подготвена от работна група, която се координираше от проф. Димитър Йончев. На него се дължат несъмнените достойнства на проекта. Такова безспорно достойнство е най- вече опитът да се излезе от омагьосания кръг на силовото разбиране на сигурността и силната централизация в системата за сигурност, когато ведомствата са като комини (по образния изказ проф. Димитър Йончев) — всички са насочени към Центъра (т.е. към столицата), очакват инструкции от него и не комуникират хоризонтално помежду си. Друго важно достойнство на този проект е това, че в него се говори за „конфигуриране пространството на сигурността като мрежа от мрежи”. В гореспоменатия Проект за Стратегия за национална сигурност е записано следното: „Съществено предизвикателство пред държавата и обществото е промяната на политиката на национална сигурност на Република България, която традиционно се гради върху идеята за централизирани и силни ведомства, ограничаващи на практика възможностите на гражданите сами да допринасят за собствената си сигурност, в политика на хармонична съгласуваност на възможностите и действията на всички елементи в системата на сигурност, изградена по модела на мрежа от мрежи” 522 [курсивът мой — Н.Сл.] Както споменах по-горе, че Димитър Йончев разглежда сигурността като „състояние на присъствие, при което е налице задоволителен контрол от страна на присъстващия над въздействията върху него” 523 . Естествено, той е „прокарал” това свое разбиране в този Проект за Стратегия: „Сигурност на Република България. Състояние на задоволителен контрол над вредните въздействия върху гражданите, обществото и държавата”. [...] „Среда на сигурност на Република България. Съвкупността от вредните въздействия върху страната, които оказват влияние върху стабилността и живота на гражданите, обществото и държавата”. ➢ В новата Стратегия за национална сигурност на Република България (приета с Решение от 08.03.2011 г. на Народното събрание) се казва: „Стратегията очертава по-широко разбиране за националната сигурност, като извежда на предно място сигурността на гражданина, обществените и икономическите аспекти, без да подценява измеренията, свързани с отбраната, външната политика, разузнаването, охраната на обществения ред и защитата на законността. Повече от всякога става очевидно, че крайният продукт и същинският смисъл на понятието „национална сигурност” е защитеността на отделния гражданин, неприкосновеността на неговата свобода и достойнство” 524 .
224 ➢ Парадоксално е, но не някъде другаде в българското законодателство, а тъкмо в Закона за защита на класифицираната информация , приет на 24.04.2002 г. и претърпял редица изменения и допълнения, бе решено да се фиксира и фактически да стане едва ли не фундаментална дефиниция, облечена с авторитета на закона, следното определение за национална сигурност: „Национална сигурност” е състояние на обществото и държавата, при което са защитени основните права и свободи на човека и гражданина, териториалната цялост, независимостта и суверенитетът на страната и е гарантирано демократичното функциониране на държавата и гражданските институции, в резултат на което нацията запазва и увеличава своето благосъстояние, и се развива” 525 . ➢ През 2009 г. с допълнителна разпоредба в Закона за Държавна агенция „Национална сигурност”, приет на 11.12.2007 г. 526 и претърпял редица изменения и допълнения, е записано следното определение: „Национална сигурност” е динамично състояние на обществото, при което са защитени териториалната цялост, суверенитетът и конституционно установеният ред на страната, когато са гарантирани демократичното функциониране на институциите, основните права и свободи на гражданите, устойчивото икономическо развитие и благосъстоянието на населението, както и когато страната успешно защитава националните си интереси и реализира националните си приоритети” 527 . ➢ В Стратегията за национална сигурност на Холандия 528 от 2007 г. се казва следното: „Националната сигурност е изложена на опасност, когато жизненоважните интереси на Холандската държава и/или общество са застрашени до такава степен, че това може да доведе до разрушаване на обществото. Националната сигурност включва както пробив в сигурността, предизвикан от целенасочени човешки действия (сигурност), така и пробив, дължащ се на бедствия, системни или процесни грешки, човешки пропуск или природни аномалии, като например екстремни атмосферни условия (безопасност)” 529 .