Същност, смисъл и съдържание на сигурността

221
➢
Според изследване на експерти на ООН от 1986 г.:
„Сигурността е състояние, в което държавите считат, че не
съществува опасност от въоръжено нападение, политически натиск или
икономическа принуда, така че да са способни свободно да осъществяват
своето свободно развитие и прогрес”
510
.
➢
В Закона на Руската федерация „За сигурността” (03.03.1992 г.) е записано следното:
„Сигурност — състояние на защитеност на жизненоважните
интереси на личността, обществото и държавата от вътрешни и външни
заплахи”
511
.
„Жизненоважни
интереси
—
съвкупност
от
потребности,
удовлетворяването на които надеждно обезпечава съществуването и
възможностите за прогресивно развитие на личността, обществото и
държавата”
512
.
➢
В Стратегията за национална сигурност на Руската федерация до 2020 година (12.05.2009 г.) се посочва следното:
„Национална сигурност — състояние на защитеност на личността,
обществото и държавата от вътрешни и външни заплахи, което позволява
да се обезпечат конституционните права, свободи, достойно качество и
равнище на живот на гражданите, суверенитет, териториална цялост и
устойчиво развитие на Руската федерация, отбраната и сигурността на
държавата”
513
.
„Национални интереси на Руската федерация — съвкупност от
вътрешните и външните потребности на държавата в обезпечаване на
защитеност и устойчиво развитие на личността, обществото и
държавата. В дългосрочна перспектива националните интереси на Руската
федерация се изразяват: в развитие на демокрацията и гражданското
общество, повишаване на конкурентоспособността на националната
икономика; в обезпечаване на непоклатимостта на конституционния строй,
териториалната цялост и суверенитета на Руската федерация; в
превръщането на Руската федерация в световна държава, дейността на
която е насочена към поддържане на стратегическа стабилност и
взаимноизгодни партньорски отношения в условията на многополюсен
свят”
514
.
➢
В руския Кратък речник на специалните термини за ръководния състав на Въоръжените сили на Руската федерация от 1994 г. се казва:
„Сигурност на държавата, национална — състояние, при което се
обезпечава защитата на жизнено важните интереси на държавата и
гражданското общество в икономическата, политическата, военната,
екологическата, хуманитарната и други области”
515
.
➢
В Концепцията за национална сигурност, приета от правителството на
Жан Виденов
CCIV
през 1995 г., но останала негласувана от парламента, е дадено определението:
„Националната сигурност е динамично състояние, при което за
държавата и обществото не съществува пряка опасност от въоръжена
агресия, политически диктат или икономическа принуда, или ако такава се
появи, те ще бъдат надеждно защитени”
516
.
CCIV
Жан Виденов — министър-председател на Република България в периода 1995—1997 г.

222
➢
Във Военната доктрина от 1994 г., приета също от правителството на
Жан Виденов и неодобрена от Народното събрание, се казваше, че:
„Националната сигурност се счита за гарантирана, когато
държавното ръководство прецени, че не съществува заплаха за
националните интереси или заплаха от всякаква форма на насилие и
принуда, или, че тази заплаха може да бъде компенсирана, неутрализирана
или управлявана”
517
.
➢
В Концепцията за националната сигурност на Република
България, приета с Решение от 16.04.1998 г. на Народното събрание, се подчертава, че:
„Национална сигурност има, когато са защитени основните права и
свободи на българските граждани, държавните граници, териториалната
цялост и независимостта на страната, когато не съществува опасност от
въоръжено нападение, насилствена промяна на конституционния ред,
политически диктат или икономическа принуда за държавата и е
гарантирано
демократичното
функциониране
на
държавните
и
гражданските институции, в резултат на което обществото и нацията
запазват и увеличават своето благосъстояние и се развиват”
518
.
➢
В Стратегията за сигурност на Република България, приета от правителството на Симеон Сакскобургготски
CCV
през 2005 г., обсъдена дори от Консултативния съвет за национална сигурност при президента на 10.12.2003 г.
519
, но така и останала неодобрена от Народното събрание, не се дава определение за „национална сигурност”
520
Вижда се, че правителството на Симеон Сакскобургготски бе решило от названието на стратегията да отпадне „национална”. За сравнение, този документ се нарича „Стратегия за национална сигурност” в САЩ — National
Security Strategy
, в Русия — Стратегия национальной безопасности, както и в бившите социалистически държави, станали членки на НАТО — Литва, Латвия,
Естония, Полша, Унгария, Словения и Румъния. Названието „Стратегия за сигурност” се използва само от Чехия и Словакия. Не става дума за някаква несъществена разлика в названията, а че с изричното акцентиране върху националния характер на стратегията за сигурност ясно се подсказва и показва, че в нея става дума за националите измерения на сигурността, за поне отчасти

Изтегляне 2.8 Mb.

Сподели с приятели: