Н. Слатински. Сигурността - същност, смисъл, съдържание. С., 2011
защитата, върху обезпечаването на едно статично или квазистатично състояние (равновесие), в което главен приоритет е държавата, а обществото и хората са функция на удовлетворителното ниво на обезпечаването на нейните, на държавата, интереси. С други думи, макар да се говори за сигурност, най-много да става дума за относителна сигурност, а по- скоро стратегическата цел е обезпечаването на защитена безопасност (вж. отново класификацията за сигурност, посочена в Трета глава). Приведох цитати от стратегиите за национална сигурност на Холандия и Великобритания, защото те са много по-различни от останалите сухи, банални и започващи да събират прах по лавиците веднага след написването им, подобни документи на останалите държави от НАТО. В тези две стратегии бе стимулиран напоследък научен, модерен дебат върху сигурността като такава (security as such ). В тях на преден план излизат идентификацията, анализът, оценката, въздействието и мониторинга на рисковете, т.е. управлението на риска, което съответно премества и акцента от охраната от заплахи, през превенцията на опасности към ранното сигнализиране на рискове. Накрая, ще приведа едно определение за национална сигурност на Митко Стойков — сравнително непознат, но работещ задълбочено по проблематиката на сигурността български експерт. Това определение се различава от безбройните предъвквани и останали малко или много в ХХ век дефиниции, които преминават от статия в статия и от книга в книга и си приличат като еднояйчни близнаци. То едва ли може да служи като единица мярка за това що е национална сигурност, но показва, че в науката за сигурността може да се търсят нови идеи и да се твори, а не само да се търсят банални шаблони и да се преписва творчески: „Националната сигурност е управлявано състояние на позитивен динамичен баланс на превъзходство на способностите на системата за национална сигурност над нейните потребности за реагиране на проявленията на предизвикателствата, рисковете и заплахите на средата за сигурност, което гарантира постоянна защитеност на жизнено важните интереси и развитието на личността, на обществото и на държавата” 533 . Митко Стойков дава и следното определение за система за национална сигурност: „Системата за национална сигурност е комплексна социална система (фамилия) от системи, обхващаща всички нормативно и функционално обвързани държавни институции — органите на законодателната, изпълнителната и съдебната власт, на местното самоуправление, публични, частни сдружения и обществени организации, на които са
227 делегирани задължения за гарантиране на сигурността на гражданите, стопанските субекти и държавата 534 ”. Впрочем, можем да намерим сходно схващане в споменатия по-горе Закон на Руската федерация за сигурностт а, където са дадени следните елементи на системата за национална сигурност: „Системата за сигурност образуват органите на законодателната, изпълнителната и съдебната власт, държавните, обществените и другите организации и обединения, гражданите, вземащи участие в обезпечаването на сигурността в съответствие със закона, а така също законодателството, регламентиращо отношенията в сферата на сигурността” 535 . Смисълът, призванието и отговорностите на системата и политиката за национална сигурност са да отстояват националните интереси. Ето защо мога да изразя съгласие с тезата на Георги Стефанов: „Обектът на националната сигурност е националният интерес [...]. Националният интерес [...]. като всеки друг интерес съчетава винаги двата елемента: обективен (наличието на потребност — в случая на потребност на цялата нация) и субективен (съзнание за нея — в случая национално съзнание)” 536