безопасност (safety) в случай на нашествие или бунт” (член 1, §9.2.)” 504 . „Тъй като за безопасността (security) на всяка свободна държава е необходимо добре организирано опълчение, правото на народа да притежава и носи оръжие не може да бъде нарушавано (ІІ добавка „Право за носене на оръжие”, ратифицирана 15.12.1791 г.)” 505 . ➢ Редица автори твърдят, че за първи път понятието „национална сигурност” е употребил президентът на САЩ Теодор Рузвелт CXCIX в обръщение към Конгреса на 06.12.1904 г. , обосновавайки присъединяването на зоната на Панамския канал с интересите на националната сигурност 506 . В „Енциклопедия на американската политическа история” Джек Грийн (Jack Greene) твърди, че „разбирането на доктрината „Монро” CC като еднолично право [на САЩ] за намеса в работите на други страни било за първи път изложено от Теодор Рузвелт, „при това тези действия на САЩ се обяснявали с изискванията за „национална сигурност” 507 ➢ Но президентът Удроу Уилсън CCI (Woodrow Wilson, 1856 —1924, президент на САЩ в периода 1913—1921 г.) напомня в своя реч през 1915 г., че понятието „национална сигурност” се е упоменавало още в Декларацията за правата на Вирджиния (Virginia Declaration of Rights, 1776), съчинена основно от един от бащите основатели на САЩ CCII , Джордж Мейсън (George Mason, 1725—1792). В документа е записано: „Правителството се създава или трябва да бъде създадено за общото полза, защитата и сигурността (security) на хората, нацията или общността CCIII ” 508 . ➢ Първото определение на националната сигурност в категориите на „националните интереси” е дадено от Уолтър Липман (Walter Lippmann, 1889 —1974) през 1943 г.: „Държавата се намира в състояние на сигурност, когато не й се налага да принася в жертва своите законни интереси, за да избегне войната, и когато тя е в състояние да защити при необходимост своите интереси чрез водене война” 509 . CXCVII Конституция на САЩ (Constitution of the United States) — одобрена на 17.09.1787 г. и окончателно ратифицирана на 21.06.1788 г. CXCVIII Habeas Corpus — английски закон (1679) за неприкосновеността на личността, изискващ представяне на арестувания пред съд в течение на установен срок за съдебното дирене и установяване законността на ареста — основа на конституционната практика във Великобритания, САЩ и други страни. CXCIX Теодор Рузвелт (Theodore „Teddy” Roosevelt, 1858—1919) — президент на САЩ в периода 1901—1909 г. CC Доктрината „Монро“ е геополитическа и геостратегическа концепция, определяща външната политика на САЩ и интересите им в Западното полукълбо (Двете Америки — Северна и Южна). Съгласно тази доктрина никоя друга велика сила не може да се намесва в този регион и да оспорва правото на САЩ да имат решаваща дума за процесите в него. Доктрината е разработена от тогавашния държавен секретар Джон Куинси Адамс (John Quincy Adams, 1767— 1848, президент на САЩ в периода 1825—1829) и провъзгласена от президента Джеймс Монро (James Monroe, 1758— 1831, президент на САЩ в периода 1817—1825) в обръщение към Конгреса на САЩ 02.12.1823 г. Затова и тази доктрина е наречена на неговото име. CCI Удроу Уилсън (Woodrow Wilson, 1856—1924) — президент на САЩ в периода 1913—1921 г. CCII Изразът „бащи основатели” е използван за първи път през 1916 г. от Уорън Хардинг обозначава всички политически лидери и държавници, участвали в основаването на държавата САЩ, в Американската революция чрез подписването на Декларацията за независимост на САЩ, в Американската война за независимост и създаването на Конституцията на САЩ. Може да се обособят две основни подгрупи: „подписалите декларацията за независимост” и „създателите на конституцията”. Понякога като „бащи основатели” се определят всички, участвали в извоюването на Американската независимост и създаването на Съединените американски щати като политици, юристи, държавници, войници, дипломати или обикновени граждани, напр. Джон Адамс, Джон Джей, Томас Джеферсън, Джеймс Мадисън, Джордж Уошингтън, Бенджамин Франклин, Александър Хамилтън. CCIII