Същност, смисъл и съдържание на сигурността
За системата за национална сигурност
Изтегляне 2.8 Mb. Pdf просмотр
|
| За системата за национална сигурност Когато се говори за системата за национална сигурност, трябва да се подчертае много ясно и, ако се налага, безкомпромисно, че това не е просто механичен сбор от структури, норми и хора, а сложна организация, с много силни взаимни връзки, ефективна координация и качествено управление. Следователно тя наистина е уникален комплекс с многопластова структура, различни нива на подчиненост и категорично необходим синергетичен ефект, който повишава значително нейния капацитет и възможности до такава степен, че тя преминава в едно качествено ново състояние, когато съществува — нека отново да го изтъкна — не просто събиране, а умножаемост на способностите за генериране на сигурност. В системата за национална сигурност всичко е важно, от значение и не бива да бъде подценявано, правено „на парче” или на принципа „Сега да се справим някак си, а пък за останалото ще мислим после”. Защото тази система е натоварена с огромна отговорност — да поддържа цялата дейност на държавата, обществото и гражданите в нормално и работещо състояние. Затова тя трябва да бъде модерно и гъвкаво структурирана, интелигентно и ефективно контролирана, разумно и отговорно управлявана. Системата за национална сигурност като всяка толкова сложна адаптивна система, се нуждае от мултифункционален субект на управление, който да обработва още на най-ранен етап сигналите, постъпващи от „сетивата” на тази система, да залага на децентрализацията, а не на централизацията, както и на координацията, вместо на командването (даже командоренето), да разработва алтернативни стратегии за поведение, да управлява рисковете, а не да върви след събитията по методите „проблем— реакция” и „проба—грешка”. Науката за национална сигурност, в която и аз влагам своите изследователски усилия, е базирана на разбирането, че именно държавата е ключовият елемент в субекта на управление на системата за национална сигурност, държавата е основният фактор за комплексен и интегративен мениджмънт на тази система; държавата е главният производител на сигурност. 228 Към Системата за национална сигурност има едно неизменно изискване — да съхрани при всички обстоятелства способността си да действа в автономен режим и да може да оптимизира своето функциониране винаги когато националната сигурност е застрашена. Очевидно е, че запазването на такъв капацитет зависи от това дали държавата е изолирана (или неутрална) или е част от по-голяма система от държави, функционираща като Система за колективна сигурност. За да изпълнява предназначението си, една Система за национална сигурност трябва да бъде наистина „национална” (по характер), наистина „система” (с висока степен на интегритет и с национално отговорно управление) и наистина „за сигурност” (т.е., както вече многократно писах, да представлява сложен механизъм за производство на сигурност). Системата за национална сигурност трябва да е самосинхронизираща се, самооптимизираща се, самообучаваща се, настроена за динамичен анализ на ситуацията. Тя не може да съществува вън от конкретното време и пространство, и е функция не само на трайни тенденции, но и на всяка промяна в стратегическата ситуация. В нея обществото е пуснало дълбоки корени (и тя в него), отчитащи традициите, историческия опит и манталитета. Въпреки своите национални специфики, Системата за национална сигурност е изключително податлива на външно влияние, понякога дори е лесно внушаема и лесно възбудима така, че да загуби автономността си, да се пристрасти към чужди указания и въздействия. За жалост в България често се дава приоритет на чужди схеми и рецепти. Ето защо Системата за национална сигурност, освен че трябва да бъде национална по характер, но поради транснационалния характер на рисковете и заплахите също трябва да бъде интегрирана (интегрируема) в Система за колективна сигурност. Но е заблуда, че всяка конструкция, включително механично привнесената отвън, би могла да пасне на страната. Присаденото в Системата за национална сигурност може да бъде и неефективно, да породи силно вътрешно триене, концентратори на напрежение. Сляпото следване на чужди модели може да подмени националната идентичност, да денационализира системата за национална сигурност, да я отчужди дори от обществото и хората. Изтегляне 2.8 Mb. Сподели с приятели:
|