Същност, смисъл и съдържание на сигурността

215
▪ същинските разходи за издръжката на хората и институциите от системата за национална сигурност;
▪ разходите, свързани със средата за сигурност (ситуацията) в региона, т.е. те отчитат регионалните особености — ако регионът е спокоен, тези разходи са по-малки, ако той е неспокоен, тогава те са значителни;
▪ разходите, които трябва да бъдат заделени за целите на трансформацията на системата за национална сигурност във връзка с новите предизвикателства (напр. борбата с тероризма, войните от следващото поколение, революцията във военното дело и т.н.);
▪ разходите, свързани от членството в система за колективна сигурност
(винаги в една система за колективна сигурност едни държави са повече производители на сигурност, т.е. контрибутори и тях тези разходи са по- големи, а други държави са повече потребители на сигурност, т.е. консуматори и за тях тези разходи са нищожни, често дори и отрицателни).
Същите „пера” разходи за сигурност има и недемократичното общество и може да се каже, че при прочее равни условия те са съвместими със съответните разходи на демократичното общество, защото при тях в изключително малка степен се отразява същността на идеологията, изповядвана от или налагана върху обществото.
Недемократичното общество обаче има още едно „перо” разходи за сигурност, които не са присъщи на демократичното общество — средствата, които недемократичният режим заделя за укрепване на собствената си
(персонална и управленска) сигурност, например преторианска гвардия, политическа полиция, тайни служби и други органи с репресивни функции. Това именно показва смисъла на твърдението, че разходите за сигурност на недемократичното общество надвишават тези на демократичното и по този начин сигурността при недемократичното общество излиза „по-скъпо” на обществото и на народа, отколкото при демократичното.
Ето защо може да се каже, че ако в едно общество, което претендира, че е демократично, „перото” разходи за сигурността на управляващия елит
„натежи” значително в бюджета за сигурност, то това е несъмнен знак, критерий или тенденция, че нещо недобро започва да се случва с политическия режим, че той като че ли е започнал да придобива характеристики на недемократичен и дори на аморален режим, защото използва парите на гражданите данъкоплатци, за да укрепва властта си над тях или да се отделя с непристъпни охрани или зидове от тези, които го избират по демократичните процедури.
Всяко демократично общество, например, трябва да е бдително, за да не допусне да бъде използвана борбата с тероризма като претекст от самовъзпроизвеждащите се политически елити да укрепват своята власт над собствените си народи чрез създаване на мощни полицейски и специални служби. Има реална опасност, увлечени в противодействието на тероризма
(когато обществото и отделните граждани са готови правата им да бъдат ограничени в името на повече сигурност), да се окаже някой ден, че всъщност под лозунга за борба с тероризма, елитът е създал мощни силови структури, способни да му служат за защита срещу всички, които не са съгласни с прекомерната му власт.
Демокрацията е една твърде сложна форма на управление от гледна точка на постигане на условия за оптимална сигурност за обществото. Тя е

216 разделение на властите, дебат, дискусия, баланс на лични, групови, партийни, корпоративни и национални интереси. Демокрацията, несъмнено, не е оптималният механизъм за действие в кризисни ситуации, когато са нужни категорични и бързи мерки за укрепване на сигурността, за създаване на стабилност, сигурност, порядък и спокойствие.
При демокрацията нерядко влизат в противоречие и се сблъскват компетентността и изборността, либерализмът и ясната потребност от ред, общите цели и личният егоизъм, интересите на управляващото мнозинство
(носител на статиката, защото е получило властта от съотношението на силите и нагласите към изборния ден, но скоро това съотношение може да се промени и най-често непредсказуемо се променя) и интересите на обществото (носител на динамиката, на постоянната промяна).
Вече споменах, че сигурността не само предопределя нагласите, стремленията и целите на хората, но става тяхна функция. В сила е обаче и другото твърдение, че сигурността е не само резултат от състоянието на обществото и негова функция, а тя самата поражда редица процеси в обществото. Тук причината и следствието периодично си сменят местата, влияят си взаимно и различно: както позитивно, като причината „успокоява” следствието, а следствието „гаси” причината; така и негативно, като следствието „възбужда” причината, а причината „разпалва” следствието. Това са прояви на нелинейност и сложни дисипативни структури.
Демокрацията в теоретичен план най-добре знае интересите на обществото (защото държи ръка на неговия пулс) и затова, но пак теоретично, най-добре може да планира средствата за сигурност.
При тежки социални проблеми и лошо развитие на икономиката, обществото лесно става готово да размени повече демокрация за повече сигурност. Тогава първото, което то е готово да пожертва, е демокрацията. Но макар демокрацията да не е панацея, тя самата, нейното укрепване и консолидация, са ключови средства за защита и гарантиране на сигурността.
Демокрацията е спасително лекарство — проблемите на сигурността могат да се лекуват само с повече демокрация, обаче не формална, а истинска демокрация (граждански и парламентарен контрол, прозрачност и отчетност, реално свободна преса, независима съдебна власт, неподкупни и будни структури на гражданското общество). Но като всяко лекарство, и при това дозата е много важна, за да не се превърне изведнъж в отрова. Тук най- сериозен се оказва въпросът колко сигурност е необходима на обществото, за да се съхрани то като демократично и колко демокрация му е достатъчна, за да не се разпадне неговата сигурност.
Нерядко махалото се люшва от едната крайност в другата — абсолютизирането на сигурността може да се замени с абсолютизиране на демокрацията.
За общества, свикнали със сигурността като извечна, полагаща им се привилегия, демокрацията става главна и единствена ценност и те подчиняват на нея всички останали ценности и измерители на нормалното и свободно функциониране на обществото. Но демокрацията, особено ако тя е превръщана в сбор от формални процедури, е в състояние силно да затрудни гарантирането на сигурността. Чрез демокрацията, свободата би могла да се изроди в свободия, която позволява да бъдат снети всякакви обществени, корпоративни и лични задръжки.

217
Тогава идва време за реабилитация на сигурността. Неоправдано подценена, тя неизменно става коректив срещу абсолютизирането на демокрацията. И така й отмъщава за отнетия си статут. Демокрацията и сигурността са само относителни, а не абсолютни блага. Абсолютно благо е това, в името на което обществото е съгласно да пожертва всичко останало. Не бива да се внушава чувството на вина у тези, които искат малко повече сигурност вместо прекомерна демокрация. Не бива да се смята също така, че обществата имат еднаква потребност от демокрация и еднаква поносимост към несигурността. Това са величини, променящи се от една среда на сигурност към друга, от едно общество към друго, от едно състояние на обществото към друго.
Сигурността и Демокрацията са ту сиамски близнаци (отделянето на които е рисковано, но понякога се налага единият да се принесе в жертва на другия), ту коренни противоположности, ту скачени съдове. Те си взаимодействат или се борят, опитват се да се уязвят или „погълнат” една друга. Техните отношения понякога са симбиоза, понякога — безразличие, понякога — несъвместимост. Те са в конкуренция и сътрудничество, в конфликт и съгласие. Намират се от време на време в състояние на примирие, а преди всичко се стремят да не позволят някоя от тях да бъде абсолютизирана. Тук е мястото на политическото ръководство, на политическото лидерство, да намира баланса помежду им. Защото няма за тях предопределено съотношение, не съществува отнапред зададена константа, като при скоростта на светлината или при гравитацията, а всичко зависи от конкретното състояние, от традициите, манталитета, историческата памет. В определени ситуации тази сложната динамична и нелинейна зависимост между Сигурността и
Демокрацията може да няма решение, а понякога може да има и няколко решения, които я привличат като атрактори. И много важно е кое от тях ще бъде предпочетено от обществото или наложено му отвън или отгоре.
Нека го кажа отново — ефективното управление на една държава е постоянно търсене на баланс между Сигурността и Демокрацията, непрекъснати усилия за регулиране или дори разрешаване на техния конфликт, на този толкова точно наречен от Зигмунт Бауман епичен конфликт между сигурността и свободата
501
! Щом като няма единна формула, за намиране на този (крехък) баланс, то всичко зависи от спецификите на обществото и от конкретното негово политическо и икономическо, морално и психологическо състояние. В определени ситуации (на криза, на напрежение) обществото има повече потребност от сигурност. При други ситуации обаче (на стабилност, спокойствие), то акцентира върху необходимостта от демокрация.
Махалото ще се люлее в двете посоки и няма да намери пълен покой — така, както ние, човешките същества, няма да намерим едновременно и абсолютна демокрация, и абсолютна сигурност. Защото, както казахме, те винаги са били, са и ще бъдат само относителни блага, в което може би е не само нашата сложна и противоречива орис, но и нашата изпълнена с предивикателства, но толкова истинска индивидуална и общностна съдба.
След разглеждането на тази особен важна и нужна за разбирането и осмислянето на сигурността група съпътстващи я, пряко свързани и влизащи в сложни релации с нея, понятия, можем да напуснем вече гъстите слоеве на атмосферата, до които се докосва съвременната наука за сигурността, и да се спуснем малко по-надолу по билото на значимите проблеми — към актуалните

218 аспекти на политиката за национална сигурност. В следващата глава ще разгледам различни, някои от които успешни, опити, да се даде адекватно определение на понятието „национална сигурност”, заедно с някои принципни разсъждения за системата за национална сигурност.

219

Изтегляне 2.8 Mb.

Сподели с приятели: