35 цели, не просто количествено влошаваше резултата от техните
„взаимодействия”, но водеше и до ново, неподозирано влошено качество на работа на основните институции — опори на демократичната държава: парламент,
правителство, президент, съдебна власт, структури от системата за сигурност.
В науката възникването на ново свойство на системата, което не е присъщо на съставящите я елементи и на сумата от техните свойства, се нарича емерджентност
LI
. В зависимост от това дали емерджентното (новото) качество на системата повишава или намалява
способностите на системата, говорим за позитивна или негативна емерджентност.
Изучавайки категории като синергия и емерджентен ефект, ние всъщност следваме един от двата крайни подхода за анализ на сложни системи, а именно
холистичниятLII
(т.е. „цялостен”) подход. Той изучава системата като цяло. Може да се каже, че при управлението на сигурността на системата, холистичният подход е ориентиран към силните страни на тази система.
Другият
подход е редукционистичниятLIII
(т.е. „на части”), при който за целите на изследването системата се „разлага” на съставящите я елементи, които се изучават всеки поотделно. Може да се каже, че при управлението сигурността на системата, редукционистичният подход е ориентиран към напипване на слабите места на тази система.
В науката за сигурността с приоритет се ползва холистичният подход.
Това е така, защото повечето, ако не всички предизвикателства и рискове,
опасности и заплахи, идващи отвън, от външната среда, рефлектират върху отделните елементи най-напред чрез тяхното общо въздействие върху цялата система. Интересно е, че Ейбрахам Маслоу (Abraham Maslow, 1908—1970), за чиято всеобщо известна скала на потребностите ще стане дума по-долу, смята, че редукционистичният (той го нарича „атомистки”) начин на мислене „е форма на лeкa пcиxопатология или поне, че е един аспект на синдрома на познавателната незрялост”, а „холистичният начин на мислене и виждане изглежда идва съвсем естествено и
автоматично при по-здравите, себеaктуализиращи се хора и е необикновено труден за по-слабо развитите, по-незрелите и по-нездравите хора”
73
Но при конкретното управление на сигурността на една система, нейните мениджъри не могат да си позволят да останат само в рамките на холистичния подход. Защото реалните въздействия и ефекти ще се проявят и върху конкретните елементи, така че могат да предизвикат дори значителни промени в тях и в техните функции, а това може да се отрази на общото функциониране на системата. С други думи,
трябва да се използва, поне в известна степен, и редукционистичният подход.
Системното мислене и действие днес е единственият възможен и ефективен метод при изучаването на сигурността. Ето защо, за целите на по- нататъшния анализ, ще дам следното
определение за система:
Система е Сподели с приятели: