Същност, смисъл и съдържание на сигурността
Изтегляне 2.8 Mb. Pdf просмотр
|
- Навигация на страницата:
- Сигурността като потребност
| ТРЕТА ГЛАВА Основни подходи за разбиране на същността на сигурността Несигурността днес е навсякъде. Тя засяга дълбоко онзи или онази, които са подложени на нея; правейки всяко бъдеще несигурно, несигурността не допуска никакво рационално предусещане и, в частност, минимума вяра и надежда в бъдещето, който хората трябва да имат, така че да се бунтуват, най-вече колективно, срещу настоящето, дори то да е най- непоносимото. Днес обективната несигурност създава повсеместна субективна несигурност. Пиер Бурдийо, „Ответен огън” В тази глава ще разгледам основните подходи към изучаването на сигурността, както и базисните понятия, спомагащи за по-задълбоченото разбиране на нейната същност — сигурността като потребност, сигурността като мяра за статическа или динамическа устойчивост, класификации за видовете сигурност, Лема и Дилема на (не)сигурността, Долен и Горен праг на (не)сигурност, сигурността като благо от трети род, сигурността като негентропия (по-точно несигурността като ентропия). Сигурността като потребност Джоузеф Най има една много ефектна метафора: „Сигурността е като кислорода — не я забелязваш, докато не започнеш да я губиш. Ала тогава вече ти не можеш да мислиш за нищо друго на света, освен за нея” 230 . За всяка жива система е естествен стремежът към повече сигурност. Затова според Васил Проданов: „Сигурността е характеристика на всяка система и тя е в нейната способност да се съхрани при промяна на средата, условията и обстоятелствата, от които зависи; да функционира и се развива оптимално, т.е. при най-малък разход на ресурси да осъществява заложените в нея закономерности и цели” 231 Георги Стефанов сравнява сигурността с температурата на тялото — „първостепенен и генерализиращ показател за състоянието на организма и за наличието или отсъствието на някакво болестно състояние” 232 . Според Арнолд Уолфърс (Arnold Wolfers, 1892—1968), сигурността, подобно на благосъстоянието, е сред основните социални ценности 233 . За наскоро отишлия си австралийски конфликтолог Джон Бъртън (John W. Burton, 1915 —2010) сигурността е сред базисните индивидуални и групови потребности и то такива, които се отстояват независимо от цената 234 В своята добре известна петстепенна йерархия на потребностите на Ейбрахам Маслоу (Abraham Maslow, 1908—1970) разглежда различните потребности на индивида в следния възходящ ред 235 : — на първото, най-ниско, ниво са физиологичните потребности — потребностите от засищане на глад, от утоляване на жажда, от сън, подслон, отопление, секс и т.н.; — на второто ниво са потребностите от сигурност — потребностите от безопасност (safety), стабилност, зависимост, закрила, отсъствие на страх, на тpeвoгa и хаос; потребност от структура, ред, закон и ограничения, от сила у покровителя и т.н.; 113 — на третото ниво са потребностите от принадлежност и любов — потребностите от привързаност, обич, присъединяване към общност, приятелство, семейство и т.н.; — на четвъртото ниво са потребностите от оценка — потребностите от висока самооценка или висока оценка и ценене от другите и от обществото, от самоуважение и уважение от другите, от чувство за собствено достойнство, от увереност в себе си, от признаване на определени качества и способности и признание, от репутация, престиж и респект и т.н.; — на петото, най-високо, ниво са потребностите от себеaктуализация — потребностите от самоосъществяване, от реализиране на способностите, потенциала и призванието и т.н.. Вижда се, че Ейбрахам Маслоу поставя потребностите от безопасност (safety ) и сигурност (security) непосредствено над физиологичните потребности. Във физиологичните потребности в крайно слаба степен се отразява (ако изобщо се отразява) индивидуалността на личността. Те са характерни за всяко живо същество (т.е. и за всяко животно). Според Ейбрахам Маслоу няма съмнение, че „физиологичните потребности са най-силните от всички потребности. Това означава конкретно, че при човешките същества, които са лишени в крайна степен от всичко в живота, е най-вероятно основните мотивации да са физиологични, а не някакви други [...] Ако всички потребности остават незадоволени, организмът ще бъде доминиран от физиологичните и останалите просто ще престанат да съществуват или ще бъдат изтикани назад [...] Когато са хронично задоволявани, физиологичните потребности, заедно с техните частични цели престават да съществуват като активни определящи фактори или организатори на поведението” 236 Потребностите от сигурност са уникални с това, че съчетават две практически несъчетаеми, или много трудно съчетаеми неща. От една страна, те са непосредствено над физиологичните потребности, т.е. в значителна степен са почти инстинктивни, „животински” и затова трябва да бъдат задоволявани, за да не възникнат болестни състояния — депресия, фрустрация CVIII , паника, суицидност CIX , или живото същество да умре, ако съответната потребност не е удовлетворявана по-продължително време. Това предполага, че не е възможно спрямо тези потребности да се използва само политика, само социално инженерство, само манипулация — в края на краищата те трябва поне в някаква степен да бъдат удовлетворени. Не може единствено с обещание за къшей хляб да се води който и да е народ. Все в някой момент този къшей трябва да му се даде — да го изяде, за да залъже глада. От друга страна, това са първите потребности на човека, в които в реална, зрима степен се отразява, проектира се индивидуалността на неговата личност и тя поражда у него стимули за взаимодействие с другите хора, отприщва подбуди за себеизява и творчество! Това означава, че по тези потребности и тяхното удовлетворяване може да се работи индивидуално, да се възпитава устойчивост и поносимост към тях, умение да се понася несигурността, да се дават мотивации и изграждат качества, чрез които човекът и обществото да могат да съхранят себе си при изпадане в състояние на повишена несигурност. CVIII Фрустрация — термин от психологията, обозначаващ емоционално състояние на човек, който се чувства излъган в своите очаквания или се намира в ситуация на реална или предполагаема невъзможност да удовлетвори определени свои потребности. CIX Суицид — целенасочено слагане на края на собствения живот, самоубийство. 114 С други думи, при възникване на остра физиологическа потребност тя, за да продължи организмът да функционира, трябва бъде удовлетворена поне в известна степен, докато при сигурността има пространство за политически действия, убеждаване и маневриране, въздействие върху индивидуалното и общественото съзнание, спечелване на време, удържане на жизнеността на системата дори при кризи, генериране на възможности за оцеляване и развитие. Изтегляне 2.8 Mb. Сподели с приятели:
|