Сигурност като аксиоматично, парадигмално понятие

107 споменава във връзка с въдворените от него спокойствие и тишина. Нейните атрибути са скиптър
XCVIII
, лаврова
XCIX
или маслинена клонка
C
, рог на изобилието
CI
Сигурността е смисълът и стремежът в избора на поведение на една система и е главният движещ мотив, който придава целенасоченост и рационалност в съществуването, оцеляването и просперирането на системата и в реализирането на заложените в тази система мисия и цели.
Сигурността може да се определи като мярата за това как системата чрез своята сила е защитила интересите си в конфликта.
Логическата линия на разсъждения е следната:
Различност ↔ Различни Интереси → Конфликт → Сила → Сигурност
Системите имат различни интереси. Срещата на техните интереси е конфликт. В конфликта всяка система използва своята сила, за да отстои своите интереси. Сигурността е мярата за това доколко успешно за системата е приключил конфликтът, т.е. дали тя ефективно е приложила силата си и как е защитила своите интереси в конфликта.
Ако след приключването на конфликта сигурността на системата е нараснала или най-малкото не е намаляла, то той е завършил позитивно за системата, нейните интереси са били защитени ако не оптимално, то поне удовлетворително и прилагането на нейната сила се е оправдало. Ако обаче сигурността на системата е намаляла, значи конфликтът е завършил негативно за системата, нейните интереси не са защитени както трябва, а прилагането на силата й не се е оправдало.
Ето защо с каквито и принципи да се обосновава една външна политика, в края на краищата тя се оценява по това, дали в резултат от нея сигурността на държавата, обществото и хората нараства или поне не намалява. В противен случай нещо основно е сбъркано в самата стратегията. Една държава участва на пазара на международните отношения, не за да я потупат по рамото или по-надолу, а за да си „купи” сигурност. Това твърди и Георги Стефанов:
„Сигурността е най-общ показател за ефективността на външната политика”
224
А съгласно член 24, алинея 2 от Конституцията на Република България националната сигурност е основна цел на външната политика на страната
225
Джон Стюарт Мил определя сигурността като интерес от висш порядък, задължаващ към защита на това, което е необходимо за благосъстоянието на гражданите на държавата
226
. За Васил Проданов: „Националната сигурност е основно морално и политическо право на всяка държава, висше благо и цел, една от най-важните категории при вземането на политически решения”
227
Да, сигурността си остава главната стока, която се търгува на Пазара на международните отношения, но, образно казано, появяват се нови платежни инструменти, с които работи този Пазар, шоково се променят понятия като фючърси, ликвидност, лихва, рента, когато става дума за разплащанията, спестяванията и цената на акциите на този бързо развиващ се глобален Пазар на сигурността. Днес вече и най-богатите, с най-тлъсти сметки и дълги позиции от натрупана сигурност, общества и хора не могат да се надяват, че се обезпечени с нея завинаги. На този Пазар, на тия борси някой с жълти стотинки
XCVIII
Скиптър (или жезъл) — древен символ на властта, представлява дълга метална пръчка, която на върха има някакво символично изображение.
XCIX
Лавър — вечно зелен храст, смятан в древността за свещен, листата му се използват за подправка (дафинов лист).
С лавров венец в древността са били украсявани главите на победителите, жреците, поетите.
C
Маслиновата клонка е знак за миролюбие
CI
Рогът на изобилието е символ на плодородието, богатството, благодатта,

108
“сигурност” може да предизвика срив на акциите и да хвърли целия Пазар в анархия и хаос. Защото в света на глобалния тероризъм, упражняван от държави и терористични мрежи, сигурността е прекомерно раздут мехур, който може да бъде спукан с най-ръждясалата малка игла от най-безобидното на пръв поглед хлапе.
В българският език „сигурност” е понятие, с което трудно се борави. С него е трудно и практически невъзможно да се образува прилагателно, наречие, деепричастие. Ето само как у нас превеждат Common Foreign and
Security Policy (CFSP
CII
) на Европейския съюз — Обща външна политика и политика за сигурност (ОВППС) и дори Обща политика в областта на външните отношения и сигурността (ОПОВОС). Това е така, защото не можем да кажем
„сигурностна политика”. Лингвистите
CIII
структуралисти, психолингвистите, когнитивните лингвисти се занимават както с отражението на културата на народ върху неговия език, така и с обратната връзка — отражението на езика на един народ върху неговата култура. Те обръщат внимание на факта, че колкото по-интензивно едно понятие съпътства живота на един народ, толкова по-гъвкаво, мултифункционално, удобно за моделиране и употреба е то — чрез едно негово название могат да се обозначават различни неща или свойства, или чрез няколко негови названия може да се обозначи едно нещо или свойство. Сочат се примери от рода, че при ескимосите, чийто живота преминава във вечна зима, има множество различни названия за сняг, докато, да речем при нас, в умерените ширини с четири сезона — пролет, лято, есен, зима те са малко на брой (напр. сняг, суграшица), а тубусите
CIV
, ако знаят какво въобще е сняг, да имат за него най-много едно название — всичко е сняг. Или може да се посочи и друг пример, че племената ездачи и коневъди имат множество названия за кон, при нас, народите, отдавна слезли от конете и установили се на едно място, названията за кон са малко на брой (кон, ат, жребец), а за народи, които са виждали кон много рядко,в зоологическа градина или на книга, названието е само едно — кон.
Вероятно това навежда на мисълта, че понятието „сигурност” на български език (както впрочем и „безопасност”) е толкова тромаво, трудно за боравене, неудобно за употреба, защото нашият народ през вековете не е имал щастието дълго време да се наслаждава на сигурност и поради тази причина не я е „опитомил” като понятие, не я е превърнал в своеобразен пластилин, чрез който да вае от нея различни форми и предмети. Наистина, нека да се замислим не сме ли като народ функция на собствената си история, на екстремалните обстоятелства, при които сме живели векове наред, на постоянната необходимост да даваме отговор на процеси и принуди, които са се отразили на нашия манталитет като общество.

Изтегляне 2.8 Mb.

Сподели с приятели: