Същност, смисъл и съдържание на сигурността
Изтегляне 2.8 Mb. Pdf просмотр
|
| стратегическо мислене за сметка на постоянното забиване на нос в пъпа на ежедневните нужди. Отчасти това също се дължи на съществуването ни векове наред в условията на ежедневна, ежечасна битка за оцеляване. Тук, на Балканите, ние постоянно сме се изправяли пред парещата мисъл за оцеляването, за дочакването на новото утро, на новата година, на новата оран — ако Господ се смили над нас, ако чужди пълчища не връхлетят като яростни ята скакалци или като освирепели глутници вълци селищата ни. Непосредствената заплаха от външен враг ни е принуждавала да мислим за това как днешния ден да бъде преживян и дали ще има утрешен ден. В такива условия, при подобен стрес, много трудно е било да се формират способности и нагласи към дългосрочно визионерство, към стратегическо мислене. Не сме развили тези способности, тези сетивности и защото никога не ни е било до тях, и защото всяко отпускане, всяко залисване в нещо, което надхвърля жизнения отрязък на еднодневките, винаги ни е струвало много скъпо, винаги сме били наказвани от Съдбата, Великите сили или поредните нашественици. Трябва да добавя националната черта, която предизвиква силна тревога — да се сплотяваме много трудно и пред трудностите, и за по-значими цели. Нашето неизменно себеусещане е, че като народ вечно се делим и винаги сме разделени. Не на последно място това е така, отново заради изпълнената с рискове среда на Балканите, заради ограничените ни човешки и материални ресурси. Разбира се, твърде героично е, когато врагът измъчва и избива твоите сънародници в съседното село или в близкия град, да се вдигнеш целокупно с хората от твоята махала и да се притечеш на помощ на жертвите. Но дали това красиво, романтично и героично решение е било и прагматичното, вярното и правилното? Когато сънародниците ти гинат срещу превъзхождащ ги десетократно враг, дори ти да отидеш с всички налични сили в тяхна защита, врагът пак ще те превъзхожда в непосилна, макар и не десетократна, а вече в „само” петкратна степен. Така че решението, което е възпирало от безсмислена саможертва и е тласкало към снишаване, скриване, скатаване, се е оказвало по-адекватното решение. Защото е позволявало да се запази българското семе, българското племе. Да, далеч по-героично е да погинеш в сечта и клането заедно със своите сънародници от съседното село или близкия град. Но това понякога, макар и страшен, е по-лесният и по-лекият Избор. Другият Избор — да не погинеш мърцина, а да направиш всичко, за да оцелееш, макар и изглеждащ ужасно неестетичен и неетичен, всъщност е спасителният, съхраняващият рода и племето Избор. Давам си сметка, че горните мисли няма да се сторят на предубедения читател твърде патриотични. Но главното в моите разсъждения е разбирането, 110 че в името на оцеляването ние сме предпочитали да очакваме да се случи най- лошото, за да се радваме и на малкото добро, което ни се е паднало от питката с късмети на Съдбата; в името на оцеляването ние сме се научили да мислим само за днешния и само отчасти за утрешния ден, защото за да ни има в другиден, нас най-напред и задължително трябва да ни има утре; в името на оцеляването, ние сме избирали (над това много пъти е разсъждавал и проф. Димитър Йончев) да се разпадаме на малки групи, да се снишаваме, скриваме, спотайваме в нишите, в пукнатините, в пролуките, в цепнатините на Голямата Империя. Ето защо ни е толкова трудно сега да сме оптимисти, да мислим стратегически и да се обединяваме, да се сплотяваме и консолидираме около някаква цел или идея. Тези три „исторически наследства” у българския народ — песимизмът, дефицитът от стратегическо мислене и трудното му обединяване — са приведени не като укор и упрек, а като размисъл над някои наши, присъщи ни и трудно променими черти. Но тук е ролята и мястото на елита и особено на лидерите на нацията — да помагат на народа и обществото да променя онези черти от националната идентичност, които ни дърпат назад, които носят рискове за страната и нейната модернизация, демократизация и европеизация, както и да съхраняват всичко онова в нашата идентичност, което работи за добруването на България като българска държава в европейското цивилизационно пространство. С оглед пълнотата и обективността на своите разсъждения трябва да изтъкна, че американският лингвист Стивън Пинкър (Steven Pinker) нарича твърдението, че ескимосите имат много думи за сняг „антропологическа партенка” и „голяма измама”. Той пише следното: „Противно на общоприетото мнение, ескимосите нямат повече думи за сняг, отколкото имат говорещите английски. Те нямат четиристотин думи за сняг, както някои хора са писали черно на бяло, нито двеста, нито сто, нито четиридесет и осем, нито дори девет. В един от речниците на ескимоския език думите за сняг възлизат на две. Ако си затворят едното око, лингвистите биха могли да ги докарат до десетина, но при такива стандарти и ние не оставаме по-назад с нашите сняг, суграшuца, лаnавuца, кuша, градушка, фъртуна, вuелuца, към които можем да добавим изрази като забелu и забрашнu” 228 . Заедно с това, Стивън Пинкър цитира британско-американския лингвист Джефри Пулъм (Geoffrey Pullum), за да опровергае и другата теза, че тези, в чийто живот конят е основно средство за транспорт, селскостопанска дейност или война, имат много повече названия за „кон”, като сравнява факта, че отглеждащите коне имат различни имена за коне от различна порода, възраст и ръст не поради някаква специфика на техния народностен бит и социално съзнание, а заради удобство, прагматичност и професионална необходимост, точно както „ботаниците имат имена за формата на листата; специалистите по вътрешен дизайн имат имена за различните оттенъци на бледоморавото; печатарите имат имена за различните шриф- тове” 229 Съгласен съм, че навлизането в тези лингвистични дебри е рисковано за неспециалиста, колкото и да ми се струва, че Стивън Паркър е твърде краен в своите позиции. Предпочитам да обърна внимание на случайната (а може би закономерна) раздвоеност в българския език на понятието „сигурност”. Езикът ни борави с две думи за означаването му — „сигурност” и “безопасност”. Филолозите ще посочат редица различия между тях. И в науката за сигурността се търсят разграничения, за които ще стане дума по-долу, защото сигурността 111 днес се разбира като повече от „без-опасност”. При преводите от и на руски и английски се получава парадоксален преход: безопасност → безопасность → Изтегляне 2.8 Mb. Сподели с приятели:
|