security → сигурност. Но дуализмът не е само с филологическо измерение! Нашата родна, българска сигурност е фатално раздвоена и в действителността. Чрез релацията „безопасност—безопасность” тя живее с носталгията по отминалите социалистическите гаранции на Варшавския договор CV и Съвета за икономическа взаимопомощ CVI , докато чрез релацията „сигурност—security”, тя таи надеждата за така и неидващите пазарно-демократическите гаранции на Северноатлантическия договор CVII и Европейския съюз. Този колкото абстрактен, толкова и конкретен дуализъм може да бъде осмислен и осъзнат, ако успеем да си изясним каква безопасност/сигурност търси нашият народ — безопасность или security!? и дали въобще е възможно да имаме само едната от двете, без да платим за нея като държава сателит — с огромна жертва на суверенитет. По-късно ще дам дефиниция, която отразява моето разбиране за сигурността. Засега ще се огранича с определението, че сигурността на системата е състояние, при което е гарантирано нейното съществуване и са надеждно защитени нейните жизненоважни интереси. Съществува ли заплаха за тези интереси, системата изпитва дефицит на сигурност, т.е. тя се намира в състояние на несигурност. За защита на жизненоважните интереси, както казахме, се жертват огромни ресурси, винаги когато само по този начин системата може да гарантира своето съществуване и развитие. И така, представих осемте фундаментални понятия, върху които се изгражда и развива съвременната, модерната и отворена към бъдещето, мултидисциплинарна наука за сигурността — Система, Процес, Логика, Абстракция, Интерес, Конфликт, Сила и Сигурност. Дотук в тази книга е извървян дълъг и сложен, но изключително важен и нужен според мен път — построен е своеобразният, метафоричният Храм на Науката за сигурността. И това е направено по начин, който, убеден съм в това, отговаря в голяма степен на днешния и утрешния, а не на вчерашния ден на тази наука и гравитира към знанията, преподавани, изучавани и задълбочавани в сериозните европейски, американски и руски университети, институти, мозъчни тръстове, центрове за анализи и прогнози. На следващите страници ще посветя вниманието си на главния смисъл и дълбокото съдържанието на сигурността, като започна да разглеждам основните подходи, които могат да ни помогнат да разберем нейната същност. CV Организация на Варшавския договор (Варшавски договор) — военно-политически съюз на социалистическите страни в Европа (1955—1991), основан е с подписването Договор за приятелство, съдействие и взаимопомощ във Варшава, столицата на Полша. В организацията членуват Съветският съюз, Албания (оттегля се през 1961 г., напуска 1968 г.), България, Румъния, Унгария, Полша, Чехословакия, ГДР (Германска демократична република, Източна Германия). CVI Съвет за икономическа взаимопомощ (СИВ) — икономически съюз на социалистическите държави (1949—1991), създаден в столицата на Съветския съюз Москва. В него членуват: основатели — Съветският съюз, България, Полша, Румъния, Унгария, Чехоословакия; присъединили се по-късно — Албания (напуска през 1961 г.), ГДР, Монголия, Куба, Виетнам; асоцирани — Югославия, Финландия, Мексимо, Ирак, Никарагуа, Южен Йемен; наблюдатели — Китай, Корейската народно-демократична република (Северна Корея), Лаос. Разпуснат е 1991 г. CVII Северноатлантически договор — Организация на Северноатлантическия договор (North Atlantic Treaty Organization, НАТО).