Същност, смисъл и съдържание на сигурността
Изтегляне 2.8 Mb. Pdf просмотр
|
| Първата класификация е свързана с потенциала на основните рискове и предизвикателства, заплахи и опасности, пред които е изправена системата и нейната способност да им противодейства. При тази класификация сигурността бива абсолютна безопасност, защитена безопасност, относителна сигурност и трансформационна сигурност. Ако се систематизират анализите от предходния раздел, би могло, опирайки се на тях, да се формулира принципното твърдение, че една система е в състояние на сигурност, когато: (1) няма никакви въздействия върху нея и тя, необезпокоявана от нищо, съхранява своето равновесно положение или динамическата си траектория; (2) съществуват въздействия върху нея, но те не могат да я извадят от нейното равновесно положение или нейната динамическа траектория; 117 (3) са възможни въздействия, които, ако развият своя потенциал, биха могли да извадят системата от равновесното й положение, но тя притежава ресурси, с които може да предотврати възникването им или да неутрализира реализацията на този техен потенциал и така да съхрани своето равновесно положение или своята динамическа траектория; (4) възникват въздействия, чиято (ескалираща) мощ е в състояние да извади системата от равновесното й положение и да предизвика изключително сериозни последици за сигурността на тази система, но системата разполага с ресурси и е способна да извърши такива структурни трансформации, с които да управлява и неутрализира тези въздействия, така че да съхрани своето равновесно положение или динамическата си траектория. В случай (1) става дума за напълно хипотетична, идеална ситуация, при която системата не е изложена на никакви въздействия. Подобна сигурност, може да се нарече условно „абсолютна безопасност”. Тази сигурност е само теоретичен конструкт, защото в реалния живот е невъзможно осъществяването й, доколкото винаги съществуват различни въздействия върху системите (обектите). Но в отделни (моделни) сценарии, би могло да се приеме, че е налице абсолютна сигурност, както да речем при анализа на стратегическите предизвикателства пред Швейцария, е напълно основателна оценката, че тя се намира в ситуация на абсолютна безопасност по отношение на военните заплахи. В случай (2) се подразбира, че съществуващите въздействия върху системата, макар реални и оказващи влияние върху нея, не са всъстояние — и като конкретни величини, и като тенденция за развитието си във времето —да се отразят съществено върху нейната сигурност. Подобна сигурност, може да се нарече условно „защитена безопасност”. В случай (3) се говори за въздействия, носещи в себе си потенциал за значително нарастване, но системата е в състояние да блокира това развитие или да го държи под контрол, така че критичната точка, след която тя напуска равновесното положение, да не бъде достигната. Подобна сигурност може да се нарече условно „относителна сигурност”. В случай (4) се подразбира, че въздействията са над критичната точка за системата, но тя извършва определени структурни трансформации, с които усилва потенциала си и съумява да ги неутрализира и управлява успешно. Подобна сигурност може да се нарече условно „трансформационна Изтегляне 2.8 Mb. Сподели с приятели:
|