Вторатакласификация се прави по основните компоненти на сигурността. Тя е свързана със спектъра на рисковете и заплахите за сигурността. При тази класификация сигурността бива политическа, военна, икономическа, финансова, социална, демографска, информационна, етническа, религиозна, екологическа и т.н. Например в своята знаменита книга „Народи, Държави и Страх”, Бари Бузан (Barry Buzan) очертава петте главни сектора (нека да ги наречем „хоризонтално диференциране на сигурността”), в които се проявяват факторите, имащи потенциал да въздействат върху сигурността 239 : (1) Военна сигурност (ключовата дума тук е „насилие”). До голяма степен това е традиционното схващане, което отчита военната мощ на държавите и техния силов потенциал за посрещане на външни заплахи. В този срез сработва толкова любимата на всички реалисти „дилема на сигурността” (за нея ще стане дума отново по-нататък); (2) Политическа сигурност (ключовата дума тук е „власт”). Включва широк кръг от проблеми, свързани с организационната стабилност на държавите, системите за управление и идеологиите, представляващи идейната рамка на политическите режими; (3) Икономическа сигурност (ключовата тук дума е „размяна”) В нея влизат достъпът до ресурси, финансите и пазарите, необходими за поддържане на приемливи нива на благосъстояние и икономическа мощ на държавите; (4) Социетална сигурност (ключовата дума тук е „идентичност”). Свързана е с устойчивостта, в приемливите рамки за еволюиране, на традиционните модели на езика, културата и религията, националната идентичност, народните обичаи и традиции; (5) Екологична сигурност (ключовата дума тук е „[околна] среда”). Отнася се до съхраняването на местната и планетарната биосфера като особено съществена поддържаща система, от която са зависими всички човешки начинания.
