Същност, смисъл и съдържание на сигурността
Първото ниво на сигурността е Сигурност на Индивида
Изтегляне 2.8 Mb. Pdf просмотр
|
- Навигация на страницата:
- Второто ниво на сигурността е Сигурност на Групата от индивиди
| Първото ниво на сигурността е Сигурност на Индивида (сигурност на отделния човек, сигурност на личността), наричана различно — „индивидуална”, „персонална”, „лична”, „човешка” и т.н. сигурност (individual security, personal security, human security). Сигурността на индивида все повече излиза на преден план (особено на Запад), защото е свързана пряко не просто с правото на живот, а с правото на по-добро качество на живот, както и с другите основни човешки права и задължения, свободи и отговорности. За българското общество това също е въпрос на близка перспектива. Всъщност обръщането с лице към човешката сигурност е пряк резултат от новите акценти и приоритети в сигурността, през десетилетието преди края и десетилетието след края на Студената война. Един от най-значимите наративи в анализа на Първото ниво на сигурността е този, чието основно съдържание са различията и разделителните линии, които преминават вътре в света на Запада, между Европа и САЩ. Това прави изучаването на Първото ниво на сигурността особено интересно и полезно, в контекста на присъединяването на България към Евроатлантическата общност. Второто ниво на сигурността е Сигурност на Групата от индивиди — групова сигурност (group security). Не всяка група от хора е Група в смисъла, който се влага в теорията за сигурността. За да бъде обект на изследване от гледна точка на сигурността, в групата от хора трябва да има вътрешно сцепление, консолидация и интегритет, вътрешногрупова лоялност и солидарност, породени от наличието на общи ценности, интереси или цели (и/или необходимостта те да бъдат отстоявани); необходимо е да съществуват общи потребности, нужди или желания, които да бъдат удовлетворявани, а така също и общи заплахи, опасности и страхове, на които трябва да се дават отговори, т.е. това са все процеси или състояния, свойства или дефицити, които позволяват на групата 233 да се обособи и самоидентифицира като някаква общност с присъщи характеристики на сложна адаптивна система. Групата може да се обособи по различни признаци — етнически, религиозен, териториален, социален, професионален, корпоративен, както и по някои други особени критерии, като сексуална ориентация, специфични възможности (напр. увреждания) и т.н. Ако е обособена по етнически или религиозен признак, Групата обикновено се нарича „малцинство”. Когато се говори за групи, за общности от хора и за различни обществени прослойки, трябва да се подчертае изрично, че към тях като краен вариант се причислява и самото общество — най-голямата група от индивиди в рамките на държавата. Това е важно да се разбере, затова ще го кажа още веднъж — обществото е най-голямата група от хора, организирани или спонтанно възникнали в неговите рамки. Важно е да се разбере и защото така ще отделим, както ще видим малко по-нататък, и сигурността на Обществото в една Държава от сигурността на самата Държава. Групата носи в себе си базисни материални и духовни ценности, култура, идентичност, памет, език, традиции и обичаи. Тяхното опазване и зачитане са важни аспекти на нейната сигурност. Групата е особено чувствителна към тези идентификационни маркери, чрез тях тя се отграничава от други групи, с които например е в конкуренция за някакви ограничени ресурси и много често a priori смята, че върху тях се посяга отвън и от страна на обществото, мнозинството или от другите групи. В този смисъл се говори за своеобразен комплекс на уязвимост на Групата. От своя страна мнозинството нерядко се самонатоварва с вина за тази уязвимост и така позволява на Групата да експлоатира своя комплекс и да черпи дивиденти от него. Картината се усложнява съществено, когато някои общности от индивиди са разположени на територията на повече от една държава (руснаците), а някои си нямат държава майка (кюрдите). Но дори държавните и идентичностите (напр. етническите) граници да съвпадат поне относително, и дори Държавата и Обществото да се състоят от „един и същ народ”, става дума за две различни понятия с техните маркерни характеристики. А когато държавата и обществото са „референтни обекти по отношение на сигурността, те генерират два различни типа логика”. 552 Тези два различни типа логика или по-скоро два различни логически конструкта изискват и различни подходи при тяхното изучаване. Сигурността на Държавата е свързана с много по-консервативни, обективни, абсолютни, устойчиви, дори ставащи отчасти архаични категории и приоритети (като суверенитет, независимост, граници, териториална цялост и т.н.). А сигурността на Обществото е базирана на далеч по-субективни, относителни, променливи, по-гъвкави понятия (от рода на идентичност, безопасност, жизнен стандарт, просперитет и т.н.). Схващанията за потребността от сигурност на Държавата и Обществото могат и да се разминават, тъй като „за държавата оцеляването — това е съхраняването на суверенитета, а за народа (т.е. за обществото) оцеляването — това е Изтегляне 2.8 Mb. Сподели с приятели:
|