Standard Eurobarometer = arial 13 bold italics
Информираност и знания за Европейския съюз
Изтегляне 8.71 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 4.2. Обществена и лична информираност за политиките на ЕС
- 4.3. Тест за реалните познания
4. Информираност и знания за Европейския съюз4.1. Източници на информация
Телевизията продължава да бъде основен източник на информация за ЕС, но интересът към нея и към радиото е намалял, и от страна на българите, и от страна на средния гражданин на ЕС. За сметка на това се засилва, включително и в България, интересът към Интернет и към свързаните с него новите електронни медии. Сравненията са с пролетта на 2006 г., когато Евробарометър задава за последен път този въпрос. 
Тенденцията на изместване на “старите” от новите електронни медии е по-силно изразена в България, отколкото в ЕС27. В България значимостта на Интернет нараства с 10 пункта и на него като на основен източник на информация за ЕС сега разчита почти всеки пети анкетиран. В ЕС27 ръстът е с 5 пункта. Точно с толкова, с колкото нараства ролята на Интернет, т.е. с по 10 пункта, намалява интересът към телевизията и към радиото в България. В ЕС 27 на телевизията сега разчитат 7% по-малко от анкетираните, а на радиото – 5%. Другите традиционни медии - вестниците, също губят част от своите позиции като информационен източник за Европейския съюз в България (- 2 пункта). И неформалното общуване, като например разговорите с роднини, приятели, колеги, вече не представлява толкова значим източник на информация за българите, колкото преди една година (- 3 пункта). За сметка на това, поради засиления интерес към европейските програми и към професионалните възможности в страните от ЕС, започва да расте значимостта на книгите, брошурите и информационните бюлетини. Евробарометърът показва също, че за разлика от преди една година, сега делът на българите, които не търсят и не се интересуват от информация за политиките и институциите на ЕС вече е значим. Най-малко един от всеки петима анкетирани в България (ръст от 7 пункта) се причислява към тази група на информационно неангажираните с евроинтеграцията. От всички държави в ЕС, единствено във Великобритания (29%) и в Ирландия (26%) тази информационна отчужденост е по-голяма, отколкото в България. Демографският анализ показва, че липсата на интерес към информация за ЕС е характерна преди всичко за жените (24%), за хората на възраст над 55 г. (28%), за най-малко образованите (44%), безработните (33%) и пенсионерите (31%), за тези, които са с леви убеждения (21%) и които живеят преди всичко в селските райони. Склонност към информационна отчужденост към ЕС проявяват също тези, които живеят в едночленни (34%) или в малки, двучленни домакинства (22%), и имат по-малки междуличностни контакти. Българите, които нямат интерес към информация за ЕС, са най-малко удовлетворени от живота, който водят (26%), имат неутрален (35%) или дори негативен образ за ЕС (28%) и се въздържат от крайни оценки за това, дали членството на България в ЕС е добро или лошо за страната (31%). Те имат слаби познания за ЕС (37%) и тяхната неинформираност върви ръка за ръка с недоверието към Съюза (28%), с песизимизма относно неговото бъдеще (31%), както и с убеждението, че България не е спечелила от своето членство в Европейския съюз (22%). 4.2. Обществена и лична информираност за политиките на ЕСОбщите политики на ЕС и законодателството за тяхното прилагане имат непосредствено въздействие върху всекидневния живот на гражданите откакто България е член на Европейския съюз.
Всеки пети от анкетираните за Евробарометър в България твърди, че обществеността в страната е добре информирана за мерките, които предприема Европейският съюз в борбата срещу тероризма и престъпността, относно имиграцията, опазването на околната среда, здравеопазването и социалната политика. В същото време, най-малко две трети от запитаните твърдят точно обратното. Огромното мнозинство от анкетираните, както в България, така и в ЕС, застава зад мнението, че във всички области, включени в списъка на Евробарометър, съществува информационен дефицит сред обществеността за това, какво предвиждат европейските политики и как могат да променят живота на гражданите. 
Според преценката на анкетираните, българската общественост не познава почти еднакво всички основни политики на ЕС. Гражданите в България се чувстват най-зле информирани относно политиките на заетостта и на конкуренцията в ЕС, както и за мерките относно защитата на потребителите, регионалната политика и Структурните фондове и транспортната политика, до която се отнася Кохезионният фонд. В същото време, в областта на околната среда - другата обща европейска политика, за която предоставя финансиране Кохезионният фонд, проблемът с обществената информираност в ЕС27 и в България е най-малък. Сравненията със средната информираност на гражданите в ЕС показват, че българите изпитват по-остра нужда от тях от допълнителна информация за всички европейски политики, и най-вече в областта на транспорта, където дистанцията между неинформираността в България и в страните-членки е най-видима (11 пункта). За разлика от българите, гражданите в страните-членки се чувстват най-зле информирани относно научно-изследователската политика и мерките за подпомагането на региони с икономически затруднения, т.е. в онези области, за които са заделени повече средства от новия бюджет на Европейския съюз (2007-2013 г.) чрез Структурните фондове и новата, Седма рамкова програма за научно-технически изследвания. Така, както и в България, и в ЕС27 слабата информираност относно политиката на заетостта и политиката на конкуренцията са най-често посочвани от анкетираните. 
За да регистрира по-точно степента на информираност относно политиките на Европейския съюз, Евробарометър задава два пъти този въпрос – веднъж – насочен към общата информираност на гражданите, и втори път – с акцент върху личната самооценка на всеки анкетиран. Резултатите показват, че като цяло, във всички области гражданите считат себе си за по-малко информирани, отколкото обществеността. В България това се отнася най-вече в областта на енергетиката, където дистанцията между личната и обществената неинформираност е 10 пункта. За най-информирани в областта на енергийната политика считат себе си гражданите на Словения (47%), докато по силата на своята самопреценка българите се оказват най-зле информирани в тази област (8%) от всички включени в проучването на Евробарометър. 
Средният гражданин на ЕС счита себе си за по-добре информиран (+ 10 пункта) относно европейските политики, отколкото своите съграждани. Българите не правят подобна разлика. 
Данните от Евробарометър потвърждават също, че независимо от възможностите да работят в други държави-членки и да участват в техния обществен живот, и българите, и гражданите на ЕС имат оскъдни познания относно техните национални политики. Средно около една пета от анкетираните граждани в ЕС твърдят, че са информирани относно мерките, които се взимат в другите държави в икономическата и социалната област, а в България не повече от 9% считат, че личната им информираност по тези въпроси е достатъчна.7 4.3. Тест за реалните познания
Традицията на Евробарометър да включва във въпросника тест за реалните познания относно Европейския съюз продължава. Той има за цел да провери доколко личната самооценка на анкетираните съответства на реалните познания, като изисква от тях да посочат дали следните твърдения са верни или грешни:
За първи път българските резултати от този тест са толкова положителни. Верните отговори бележат ръст от 30 пункта и достигат 55%. Те не само изместват българите от досегашните им позиции на най-слабо информираните, но надхвърлят също и средните резултати за ЕС. 
Средно над половината от анкетираните българи този път са дали верен отговор на въпросите от теста, само един от всеки десет е отговорил грешно, но над една трета от запитаните не са могли да отговорят на нито един въпрос. Така, макар и да се придвижва значително напред в списъка на страните с най-много верни отговори, България запазва също и позициите на една от страните-членки, където има най-много неможещи да отговорят на най-общи въпроси за Европейския съюз. От всички, единствено в Турция и в съседна Румъния има по-голям дял на отговорите “не знам”, отколкото в България. Анкетите за Евробарометър съвпадат по време с изборите за Европейския парламент в България и внимателният анализ на верните и грешни отговори показва, че те са пряко повлияни от предизборната ситуация. Най-много (66%) и най-голям ръст на положителните отговори (+31 пункта) има на въпроса дали гражданите могат да избират пряко своите представители в Парламента на Европейския съюз. Грешните отговори също намаляват с 14 пункта и достигат най-ниските стойности от всички анкетирани за Евробарометър (4%). В същото време обаче, в конкретната предизборна ситуация в страната всеки трима от десет анкетирани не дават отговор на този въпрос и на практика твърдят, че не знаят дали имат право да участват в предстоящите избори. Верните отговори на въпроса за броя на страните-членки са с 30 пункта повече (54%), а на грешните - с 20 пункта по-малко (17%), но отново близо трима от всички десет анкетирани не могат да свържат въпроса с конкретната ситуация на своята страна в ЕС и предпочитат да се въздържат от отговор (29%). В същото време, делът на въздържалите се да отговорят на третия въпрос (46%) и на отговорилите вярно съвпадат и остават без съществена промяна (само от един пункт. Този въпрос се отнася до председателството на Съюза не е така пряко свързан нито с членството на България в ЕС, нито с изборите за Европейския парламент, които определят към момента дневния ред в страната. Като се има предвид това, става ясно, че високата успеваемост на българите в теста на Евробарометър е по-скоро плод на обстоятелствата, отколкото на натрупани познания за Европейския съюз. Сравненията с другите страни показват, че извън подобни обстоятелства, като тези в България, Румъния запазва последни позиции, които досега споделяше с България. Каталог: upload -> docs docs -> Задание за техническа поддръжка на информационни дейности, свързани с държавните зрелостни изпити (дзи) – учебна година 2012/2013 docs -> Наредба №2 от 10. 01. 2003 г за измерване на кораби, плаващи по вътрешните водни пътища docs -> Наредба №15 от 28 септември 2004 Г. За предаване и приемане на отпадъци резултат от корабоплавателна дейност, и на остатъци от корабни товари docs -> Общи положения docs -> І. Административна услуга: Издаване на удостоверение за експлоатационна годност (уег) на пристанище или пристанищен терминал ІІ. Основание docs -> I. Общи разпоредби Ч docs -> Закон за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България docs -> Закон за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси docs -> Наредба за системите за движение, докладване и управление на трафика и информационно обслужване на корабоплаването в морските пространства на република българия Изтегляне 8.71 Mb. Сподели с приятели:
|