Standard Eurobarometer = arial 13 bold italics
Българите и демокрацията в Европейския съюз
Изтегляне 8.71 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 5.2. Ролята на преговорите за вземането на решения
- 5.3. Доверие в институциите на Съюза
- 6. Поглед към бъдещето на Европейския съюз
- 6.2. Оптимизъм относно бъдещето на Съюза
- 6.3. Образът на Европейския съюз след 50 години
- Заключение
5. Българите и демокрацията в Европейския съюз5.1. Кой трябва да взема решенията в Европейския съюзВъпросът за това кой трябва да взема решенията в Европейския съюз се отнася до чувствителната тема за отдаване на национален суверенитет, което става неизбежно с присъединяването към ЕС, поради това, че европейското законодателство има примат над националното. Отговорите на този въпрос показват също и доколко анкетираните се страхуват от т.н. демократичен дефицит в ЕС, т.е. от факта, че решенията се вземат далеч от гражданите и техните интереси не са достатъчно добре представени.
Българите посрещат членството в ЕС със засилен оптимизъм за ролята на съвместните решения на страните-членки, които са главният двигател на общите политики на Съюза. Подобни, макар и по-малко значими са общите тенденции в страните от ЕС. Те се изразяват не само чрез нараснала подкрепа за общите политики на ЕС, но и със спад в убедителността на мненията, които подкрепят тезата, че в някои области решенията трябва да се взимат суверенно. Под влияние на новите тенденции за първи път подкрепата на българите за съвместни решения относно защитата на потребителите, в областта на околната среда и на енергетиката достига стойности, които изразяват мнението на мнозинството. Най-убедителен е ръстът на положителните мнения относно това, че политиката за защита на потребителите трябва да се базира на съвместните решения между страните-членки. В първите месеци на 2007 г., откакто тази политика е самостоятелно портфолио в Европейската комисия и бе поверена на българския комисар, убеждението на българите, че тя не може да остане само национална бележи скок от 38% до 51% (+13 пункта) и води до принципна промяна в общата оценка. Подобно развитие на мненията, макар и с по-малки темпове, се наблюдава и в други страни, но то не е достатъчно, за да промени общата оценка за ЕС27. За разлика от българите, средният гражданин на ЕС остава раздвоен в преценката си дали защитата на потребителите трябва да бъде обща политика или да се решава само от националните правителства. 48% са тези, които поддържат мнението, че тя има бъдеще като съвместна политика на страните-членки (+2 пункта) и точно толкова (-1 пункт), че тя трябва да остане национална.  Оценките на българите относно значимостта на съвместните решения в областта на околната среда догонват стойностите на подобни мнения сред анкетираните в страните-членки. В условията на засилени дебати за ангажиментите на България по спазването на изискванията за европейската мрежа Натура 2000, доверието на гражданите към общата европейска политика за опазването на околната среда е нараснало с 8 пункта и достига убедително мнозинство от 57%. Подкрепата на средния гражданин в ЕС за нея също расте (+4 пункта) и вече е 69%, за сметка на мненията, че тя трябва да бъде само национална политика. За пръв път българите, които считат, че в областта на енергетиката страните от ЕС трябва да обединят усилията си в провеждането на единна политика, имат мнозинство (54%) (+6 пункта), но то е още по-голямо сред гражданите на ЕС27, където застъпниците на подобно мнение достигат близо две трети (+1 пункт). Повече, отколкото през есента на 2006 г. са и българските граждани, които подкрепят тезата, че борбата с престъпността (+5 пункта, 57%) и с тероризма (+4 пункта, 85%) ще бъдат ефективни, ако се водят чрез единни европейски политики. Все по-малко са тези, които вярват, че политиката по конкуренцията трябва да бъде само национална (-6 пункта, 29%). Подобна е тенденцията относно образователната политика, където привържениците на националните традиции губят средно 4 пункта от своите позиции за ЕС27 (64%) и 2 пункта в България (67%). Като цяло, вижданията на българина и на средния гражданин на Съюза относно това, кои политики следва да се решават от националните правителства и кои – на ниво Европейски съюз, съвпадат както и преди. И българите, и средният гражданин на Съюза считат, че в “силовите области”, като борбата срещу тероризма и престъпността, а също и отбраната и външните работи, решенията трябва да се вземат съвместно с другите държави-членки. Общото виждане и на българина, и на средния гражданин на ЕС е, че политиките, които допринасят за икономически растеж и конкурентност също трябва да се решават съвместно с ЕС. Пример за това е отношението на общественото мнение към политиките за развитието на изоставащите региони, за науката и технологиите, енергетиката и конкуренцията. 
Особен случай представлява политиката в областта на селското стопанство и риболова, където общото разминаване на мненията на българите и на средния гражданин на ЕС продължава да расте. С още 1 пункт се засилва убеждението сред мнозинството от анкетираните в България, че тази политика трябва да остане национална (53%), независимо от достъпа до нови средства от ЕС. Сред гражданите в страните-членки – обратно, убеждението в предимствата на общата селскостопанска политика за първи път достига мнозинство (50%). В социалната, образователната и финансовата сфера, където общите политики засягат най-непосредствено гражданите, и българите, и средният гражданин на ЕС27, продължават да държат на суверенните решения и прилагането на субсидиарността. 
5.2. Ролята на преговорите за вземането на решения
Всеки втори българин, анкетиран за Евробарометър, е съгласен с твърдението, че при вземането на решения в Европейския съюз се провеждат преговори, които отчитат националните позиции на всяка от страните-членки, но дистанцията със средната оценка в ЕС27 е 13 пункта (63%). Положителните отговори в България съвпадат по стойности с общественото мнение във Финландия, но приликите спират дотук. Докато финландците са най-силни опоненти на твърдението, че механизмът на преговорите в ЕС създава възможности за отстояване на националните им интереси, българите се затрудняват в най-голяма степен от всички граждани в страните-членки да се ангажират с отговор на този въпрос. Най-малко един от всеки трима анкетирани в България се въздържа да изкаже лично мнение относно ролята на преговорите. Единствено в страните-кандидатки, и по-конкретно в Турция, има толкова много въздържали се по този въпрос. В другия край на скалата, с дистанция от 34 пункта, е Латвия, където гражданите считат, че националните им интереси могат да бъдат отчетени в процеса на преговорите в ЕС.  Този резултат не може да бъде изненадващ, като се има предвид засилващата се неувереност на българите (+7 пункта) за това, дали разбират как действа Европейският съюз. За разлика от преди половин година, сега най-малко всеки втори анкетиран в България твърди, че не разбира как действа съюзът, на който той е вече пълноправен гражданин. Самооценката на българите е твърде близка до средната за ЕС, но по-слаба от тази на румънците, където дистанцията между разбиращите и неразбиращите функционирането на Съюза е само 4 пункта. От всички граждани в страните-членки българите разбират в най-малка степен как действа Европейският съюз.  5.3. Доверие в институциите на Съюза
Българите станаха граждани на ЕС, имайки сравнително високо доверие към институциите на Съюза. Това доверие бележи лек спад и в сравнение със средното ниво за ЕС остава по-ниско по отношение на всяка от трите основни институции на Общността – с 2 пункта относно Европейския парламент (56%), с 4 пункта – относно Европейската комисия (52%) и с 3 пункта – относно доверието към Съвета (47%). В същото време, доверието на гражданите в европейските институции се засилва в еднаква степен от 4 пункта за всяка отделна институция, но следвайки общата тенденция, че най-силно доверие на гражданите печели Парламентът, а след него – Европейката комисия и Съветът. 
Настоящият Евробарометър регистрира по-високата информираност на българите за всяка отделна институция – със 7 пункта (89%) относно Парламента, с 4 пункта (79%) относно Европейската комисия и с 3 пункта (68%) – относно Съвета на ЕС.8 Тази по-голяма информираност е съпътствана от нараснала увереност във важната роля на Парламента и на Комисията за ЕС, но тя не води до засилването на доверието към която и да е от трите институции, така както е в ЕС27. 
В първите месеци от българското членство в ЕС, и непосредствено преди самите избори за първите български представители в Европейския парламент, гражданите, които имат доверие към него представляват еднакво мнозинство с това във Франция (54%). Доверието на българите остава с по-ниски стойности от средните за ЕС12 (62%, разлика от 8 пункта) и по-близки до тези в “старите” държави-членки (55%). Най-голямо доверие в Европейския парламент в България имат младите хора на възраст между 25 и 39 г., учащите и най-високо образованите, управленските кадри и домакините, както и привържениците на десни партии. 6. Поглед към бъдещето на Европейския съюз6.1. Ролята на евроинтеграцията
В юбилейната година от създаването на Европейската общност Евробарометър търси мнението на гражданите за това, кои са най-положителните резултати от 50 годишната интеграция на европейските страни. На първо място по значимост е мирът между страните-членки - такова е мнението на най-малко четирима от всеки десет анкетирани в България (43%) и почти на толкова в ЕС27 (39%). На второ място всеки пети анкетиран изтъква свободното движение на хора, стоки и услуги, което е основа за изграждането на Единният пазар на Общността. Ролята на мира се оценява най-високо в страни като Кипър и Германия, които са непосредствено заинтересовани от мирния процес. В още три държави – Гърция, Люксембург и Малта анкетираните, които застават зад подобно мнение също имат мнозинство. Оценките в България са еднакви по стойности с тези във Франция и в съседна Румъния и са с 4 пункта над средните за ЕС27. 
Заедно с две от балтийските държави и Словакия, България е сред страните, които оценяват най-високо постиженията на Единния пазар. В еднаква степен това мнение поддържат и гражданите на Холандия и на Полша, а дистанцията със средните резултати за ЕС27 е 9 пункта. 
6.2. Оптимизъм относно бъдещето на Съюза
Най-голям оптимизъм относно бъдещето на Съюза изразяват поляците и словенците, с чиито оценки българското обществено мнение често намира пресечни точки. Този път обаче оценките в България съвпадат с тези в Чехия и са по-близки по стойности с оптимизма в съседна Гърция, както и с Франция и Финландия. Гражданите във всички държави и територии, които участват в Евробарометър, изразяват с единодушно мнозинство своя оптимизъм относно бъдещето на Съюза. Българите се нареждат сред умерените оптимисти и регистрират най-много отговори “не знам” (15%) от всички държави-членки. 
По мнението на българите това, което създава чувство на общност сред гражданите на ЕС са икономиката (35%), както и общите ценности и географското разположение на страните от ЕС (в еднаква степен от 27%).9 За средния гражданин на ЕС27 икономиката и културата представляват в еднаква, но в по-малка степен интегриращ фактор за гражданите на страните от ЕС (27%), след което се нареждат общата история и общите ценности между гражданите в различните държави (21%). 6.3. Образът на Европейския съюз след 50 години
Макар и с по-малко мнозинство, отколкото преди, българите продължават да бъдат силни застъпници за Конституцията на Съюза (60%, -3 пункта)10 и откриват в нейния проект щрихи от бъдещия портрет на Европейския съюз. Този портрет описва икономическата сила, дипломатическата роля, военната мощ и демократичността на един реформиран Европейски съюз, за което лидерите на страните-членки постигнаха съгласие по време на юнския Европейски съвет през 2007 г. Общественото мнение в страните-членки чертае по-плътно този портрет, докато в България той остава по-блед, тъй като не всички стойности на положителните мнения достигат мнозинство. Най-малко един от всеки двама анкетирани в България и шестима от десет в ЕС27 са убедени, че в бъдеще икономическото и дипломатическо влияние на ЕС ще се засилва. За разлика от средния гражданин на Европейския съюз, българинът е по-силно уверен, че в бъдеще ЕС ще има демократично избиран президент, отколкото своя собствена армия. В същото време, за него е трудно да прецени дали след 50 г. ЕС ще бъде второстепенна, или водеща икономическа сила и отговорите без мнения на този въпрос надхвърлят оптимистичните оценки. 
И българите, и гражданите на ЕС27 свързват в най-голяма степен бъдещето на Съюза с общата валута – еврото. Картината по страни показва, че заедно с унгарците, българите са едни от най-сдържаните оптимисти в държавите от ЕС. Измерените стойности в България и Унгария са близки до най-ниските резултати за ЕС, регистрирани във Великобритания – една от двете държави-членки с дерогация относно въвеждането на еврото. Тя е също единствената страна, където оптимизмът на гражданите относно ролята на еврото за бъдещето на ЕС не достига мнозинство в проучването на Евробарометър. Дистанцията между оценките в България/Унгария и Великобритания (5 пункта) е по-малка от дистанцията със средните резултати за ЕС27 (7 пункта) и за новите членки (9 пункта), където оптимизмът относно бъдещето на еврото (64%) е по-голям, отколкото в страните от Еврозоната (62%). 
България е сред страните, където оптимизмът, че ЕС ще бъде водещата дипломатическа сила в света изразява убедително мнението на мнозинството от анкетираните граждани. В същото време обаче, именно в България и в другата новоприсъединила се страна – Румъния, анкетираните проявяват в най-голяма степен нерешителност да се ангажират с положителна или отрицателна прогноза.  Подобна е картината на общественото мнение в България и Румъния и по въпроса за бъдещето на демокрацията в Европейския съюз. Анкетираните в двете най-нови членки на Съюза са по-склонни да вярват, спрямо другите държави от групата на 12-те (46%), че след 50 години ЕС ще има легитимен президент, избиран пряко от гражданите на Съюза. Именно в България и Румъния, а заедно с тях и в Малта, има най-голям процент на отговорите без мнения. Сред българите дистанцията между оптимистите и колебаещите се в оценките е 10 пункта, докато в Румъния и в Малта тя е значително по-голяма.  При отговорите на всеки отделен въпрос за бъдещето на Съюза, около четирима от всеки десет анкетирани в България, и най-много, в сравнение с всички в страните от ЕС, не могат да се ангажират с мнение: 42% от българите не могат да преценят дали е възможно след 50 г. ЕС да има своя армия, 40% не разбират как да тълкуват твърдението, че ЕС може да бъде не повече от второстепенна икономическа сила, 38% не могат да се ангажират с мнение дали президентът на ЕС ще бъде пряко избиран от гражданите в страните от ЕС, 37% - дали ще бъде водеща дипломатическа сила и 36% - не знаят как да отговорят на въпроса дали и след 50 г. ЕС ще има чрез еврото по-силна валута от долара. При такъв голям дял на отговорите без мнения, българският оптимизъм относно бъдещето на Съюза остава по-малко убедителен, отколкото показват стойностите на положителните мнения. Той изглежда по-скоро интуитивен, отколкото ясно осъзнат, и може след време да се окаже нестабилен. ЗаключениеНастоящото проучване на Евробарометър измерва за първи път “евроклимата” в България след присъединяването на страната към Европейския съюз и показва какво е самочувствието на българите като негови граждани в юбилейната година за ЕС и във важен момент за България, който оставя отпечатък върху общественото мнение в страната – кампанията за първите избори за български представители в Европейския парламент. Измерените резултати показват, че от всички граждани на ЕС, и така, както преди половин година, българите се чувстват най-силно ангажирани с европейските дела, но техният потенциал остана недокрай оползотворен на самите избори. В първите месеци от членството на България в Европейския съюз положителната представа за него избледнява, но той запазва своя ореол на привлекателност за българите. Заедно със своите съседи от другите балкански страни-членки на ЕС те са най-силно убедени в демократичността на ЕС, определят го като “модерен” и “закрилящ” и са най-малко съгласни от всички, че има основания той да бъде считан за “неефективен”. Българите са сред тези, които изразяват най-малко недоверие към Европейския съюз и заявяват, че изпитват по-голяма лична сигурност, защото страната им е членка на Съюза. Общественото одобрение за членството на България в ЕС запазва без промяна високите си стойности, но оптимизмът на гражданите, че страната им е спечелила от него става по-умерен и значително по-сдържан от оптимизма на средния гражданин на ЕС27. Резултатите от Евробарометър показват, че този оптимизъм остава повече емоционален, отколкото рационален. Самочувствието на българите, че разбират как действа Европейският съюз намалява и достига най-ниски стойности в сравнение с всички останали страни от ЕС, а това води до липсата на увереност, че гласът на България се зачита в ЕС и нейните интереси се отчитат в преговорите за вземането на решения. Едновременно с това, като граждани на една от двете най-нови членки на ЕС, мнозинството от българите демонстрират силно доверие в европейските институции - те не показват страх от т.н. демократичен дефицит в ЕС, а подкрепят още по-уверено, отколкото преди, съвместните решения със страните-членки на Съюза, които са в основата на неговите общи политики. Те считат, че европейските институции трябва да се ангажират с решаването на проблеми, които са в дневния ред на българското общество, като социалните и енергийните проблеми, както и борбата с престъпността. В същото време, така, както и средният гражданин на ЕС, българите също са на мнение, че решенията относно здравеопазването, пенсиите и в социалната сфера трябва да се вземат суверенно от националните правителства. И българите, и средният гражданин на ЕС считат, че те и техните съграждани са крайно зле информирани за политиките на ЕС. Резултатите от включения в Евробарометър тест показват, че българите опознават Европейския съюз, но все още пасивно и въз основа предимно на личния си опит. По много от въпросите, зададени от Евробарометър, общественото мнение в страната още няма изработени позиции, но демонстрира силен интерес и оптимизъм по ключови аспекти за бъдещето на евроинтеграцията. През пролетта на 2007 г. българите изразяват високо доверие в ЕС, силен еврооптимизъм, и увереност в неговото бъдеще. В юбилейната за Европейския съюз година те оценяват като най-важни постижения на евроинтеграцията мирът между страните-членки и Единният пазар и считат, че това, което създава общност между гражданите на Съюза, са икономическото сътрудничество, географската близост и общите европейски ценности. 1 вж. в приложение 3 За извадка от около 1000 интервюта границата на достоверност е следната: Проценти10% or 90%20% or 80%30% or 70%40% or 60%50%Отклонения± 1.9 пункта± 2.5 пункта± 2.7 пункта± 3.0 пункта± 3.1 пункта 4 Досие “ЕС27 и страните-кандидатки – актуализирано на 1 март 2007 г. Държави, езици и парични единици – названия, кодове и ред на цитиране”, http://publications.eu.int/code/pdf/370000en.htm 5 Вж. ЦИК за избиране на членове на Европейския парламент от Република България http://www.izbori2007.eu/activity/ 6 В. D1 Когато говорят за политика, хората боравят с понятията “ляво” и “дясно”. Къде върху следната скала бихте поставили Вашите виждания? Възможните отговори по скала от 1 до 10 са: ляво (1-4), център (5-6), дясно (7-10), отказ, не знам 7 В.24аб И най-общо, мислите ли, че хората в България/вие лично са/сте добре информиран(и) или не са добре информиран(и) за мерките, които се предприемат в други страни-членки на ЕС, за решаването на проблемите в същите области? 8 В.13 Чували ли сте за: Европейския парламент, Европейската комисия, Съвета на ЕС, Европейската централна банка? 9 В.40 Според вас, кои от следните фактори са тези, които в най-голяма степен създават чувство за общност сред гражданите на ЕС? 10 В. 27.5 Какво е вашето мнение за всяко от следните съждения? За всяко от тях, моля кажете, дали сте “за” или “против” него 5. Конституция за Европейския съюз Каталог: upload -> docs docs -> Задание за техническа поддръжка на информационни дейности, свързани с държавните зрелостни изпити (дзи) – учебна година 2012/2013 docs -> Наредба №2 от 10. 01. 2003 г за измерване на кораби, плаващи по вътрешните водни пътища docs -> Наредба №15 от 28 септември 2004 Г. За предаване и приемане на отпадъци резултат от корабоплавателна дейност, и на остатъци от корабни товари docs -> Общи положения docs -> І. Административна услуга: Издаване на удостоверение за експлоатационна годност (уег) на пристанище или пристанищен терминал ІІ. Основание docs -> I. Общи разпоредби Ч docs -> Закон за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България docs -> Закон за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси docs -> Наредба за системите за движение, докладване и управление на трафика и информационно обслужване на корабоплаването в морските пространства на република българия Изтегляне 8.71 Mb. Сподели с приятели:
|