Standard Eurobarometer = arial 13 bold italics
Икономически и социални аспекти на евроинтеграцията
Изтегляне 8.71 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 3.2. Индивидуален и социален оптимизъм
- 3.3. Дневният ред на България и на Европейския съюз
- 3.3.2. Акценти на евроинтеграцията
3. Икономически и социални аспекти на евроинтеграцията3.1. Лична удовлетвореност от живота
За първи път проучването на Евробарометър не констатира никаква промяна в оценките на българите относно личната им удовлетвореност от живота - близо две трети от анкетираните (63%) продължават да бъдат не много доволни или изцяло недоволни от живота, който водят. България сега се откроява като единствената страна, в която преобладава личната неудовлетвореност от живота. През есента на 2006 г. в същата група попадаше и Румъния. Оттогава общественото мнение в страната е претърпяло положителни промени (+ 5 пункта) и мнозинството от гражданите в северната съседка на България (53%) вече са удовлетворени от своя начин на живот. Също и в Унгария, където общественото мнение е разделено, преобладават, с разлика от 2 пункта, положителните мнения (51%). 
3.2. Индивидуален и социален оптимизъм
След отбелязания подем през есента, социалният оптимизъм на българина отново е в застой. Оценките за промяна на личната му икономическа, финансова и трудова ситуация и на общата за страната предвиждат малко по-убедително, отколкото преди, запазването на статуквото. Това се отнася преди всичко до личната финансова ситуация и до общата оценка за живота на българина. Очакванията, че и през предстоящата година те ще останат без промяна, изразяват вече по-ясно мненията на мнозинството. Българите се колебаят по-силно, отколкото преди половин година, в прогнозите си относно предстоящи промени в обществената сфера. Анкетираните, които се затрудняват да направят предвиждания за развитието на икономическата ситуация в страната са с 4% повече, а за трудовата заетост - с 3%. Що се отнася до промените в личен план, намаляват, макар и твърде незначително, оценките, че догодина ситуацията може да бъде по-лоша, отколкото е сега. 
За разлика от България, в Европейския съюз има засилен социален оптимизъм. Той е най-силно изразен в обществената сфера. Положителните прогнози за икономическата ситуация нарастват с 8 пункта (27%), а за трудовата заетост – с 9 пункта (31%). С почти същите стойности намаляват и отрицателните мнения. Така, както и в България, очакванията за запазването на статуквото доминират средните оценки за ЕС27, но с обратен знак. За средния гражданин на ЕС запазването на статуквото означава, че и занапред ще бъде доволен от живота, който води, а за българите - че всеобщата неудовлетвореност от живота ще продължи и през идната година. 
Българите вярват в по-малка степен, отколкото анкетираните в другите страни от ЕС, че през годината, която предстои, животът им като граждани на Европейския съюз ще стане по-добър. От есента досега дистанцията между техните оценки и средните за ЕС27 е нараснала до 15 пункта. Очакванията, че ситуацията ще остане без промяна са с близки стойности, но в България те са по-ясно изразени и представляват за първи път мнението на мнозинството. Сред българите има също двойно повече привърженици на мнението, че животът им като цяло ще бъде по-лош през идната година, отколкото е сега. Подобни опасения споделя всеки пети анкетиран, а в ЕС27 – само един от всеки десет. Българският оптимизъм показва едни от най-ниските стойности за Евробарометър, докато в Румъния той е почти двойно по-голям и над средния за ЕС 27 (+6 пункта). Единствено в Унгария социалният оптимизъм на гражданите е по-малък, отколкото в България.  3.3. Дневният ред на България и на Европейския съюз3.3.1 Най-важните проблеми, пред които е изправена страната
След известно успокояване на общественото мнение през есента на 2006-та, тревогата от престъпността сред българите се е засилила с 10 пункта и половин година по-късно тя вече е най-важният национален проблем, според поне всеки трети от анкетираните за Евробарометър (35%). В същото време така, както и за средния гражданин на ЕС, загрижеността от икономическата ситуация и от безработицата бележат спад (съответно с 6 и с 8 пункта) и това ги извежда на по-заден план. За пръв път, откакто участват в редовните проучвания на Евробарометър, българите са толкова загрижени от престъпността в своята страна. 
През пролетта на 2007 г. 35% от анкетираните българи считат, че най-важният проблем за тяхната страна е престъпността и почти толкова (34%) – икономическата ситуация. Всеки трети продължава да твърди, че безработицата е едно от двете най-важни предизвикателства за България. В почти същата степен (29%) тревожи българите и ръстът на цените и инфлацията, считан за един от двата най-важни проблема за страната през есента на 2005 г. Почти всеки четвърти участвал в изследването (24%) посочва като проблем на обществото здравеопазването (без промяна, в сравнение с пролетта), а почти всеки пети (18%) – пенсиите (+3 пункта). Другите области, включени в списъка на Евробарометър, като данъчната и образователната система, енергетиката, опазването на околната среда, тероризмът, отстъпват на заден план, що се отнася до най-важните проблеми, пред които е изправена страната. Престъпността тревожи българите в по-голяма степен, отколкото средния гражданин на ЕС27 (разлика от 11 пункта), но значително по-малко, отколкото анкетираните в Кипър и в Хърватия, където поне всеки втори я посочва като проблем номер едно за своята страна. В още четири страни гражданите считат, че престъпността е най-важен проблем в по-голяма степен, отколкото в България. Във Великобритания и Ирландия и в две от балтийските страни – Естония и Литва, поне всеки четири от десет анкетирани посочват престъпността като най-важен проблем за своята страна. Като цяло, престъпността предизвиква по-силна тревога сред гражданите на старите държави-членки, отколкото в страните от последното разширяване на ЕС. Всеки четвърти в ЕС15 я посочва като най-важен проблем за своята страна, а в новите държави-членки - всеки пети. 
Най-голяма степен на загриженост от престъпността в България изразяват хората на средна възраст (40%), тези, които заемат управленски постове (50%) служителите в публичната сфера (47%) и студентите (42%). Колкото по-голяма е личната удовлетвореност от живота, толкова по-силна е и загрижеността от престъпността. Тези, които живеят в големите градове, изтъкват в по-голяма степен престъпността като най-важен проблем за България (40%), отколкото анкетираните в малките градове и в селските райони. Икономическата ситуация е проблем номер едно за поне една от трета от анкетираните българи и за всеки пети гражданин в разширения ЕС. Дистанцията в оценките на средния българин и на средния гражданин в ЕС е 14 пункта. От всички анкетирани за Евробарометър, най-загрижени за икономическата ситуация в своята страна продължават да бъдат румънците, така както и през есента на 2006 г. В още три страни от региона – Унгария, Гърция и Хърватия, тя тревожи гражданите в по-голяма степен, отколкото в България. Загрижеността от икономическата ситуация в България представлява типичен случай за гражданите в новите държави-членки, където най-малко трима от десет анкетирани я посочват като най-важен проблем за своята страна и това е с 10 пункта над средното за ЕС27. 
Безработицата предизвиква значително по-малка загриженост, отколкото преди, както сред българите, така и сред гражданите на новите държави-членки. Тя представлява най-голям проблем в страните-кандидатки. Загрижеността от безработицата в България е двойно по-малка, отколкото в Хърватия, която е начело в списъка на Евробарометър. Българските стойности са с 4 пункта под средните за ЕС27 и с 10 пункта над тези в Румъния. 
Страхът от покачването на цените/инфлацията обикновено съпътства гражданите на всяка страна, която се присъединява към Европейския съюз. Резултатите от пролетния Евробарометър показват, че в първите месеци след присъединяването към Съюза в двете най-нови членки на ЕС няма чувствително нарастване на загрижеността от този проблем. Данните за България регистрират 2 пункта ръст на мненията, че покачването на цените е сред най-важните проблеми за страната, а в Румъния тенденцията е обратна – отговорите, които поддържат подобно мнение са с 3% по-малко, отколкото през есента. Гражданите на трите балтийски държави се вълнуват в най-голяма степен от проблемите на цените и инфлацията. Начело в списъка на Евробарометър е Латвия, където най-малко шест от всеки десет анкетирани твърдят, че инфлацията е един от двата най-важни проблема за тяхната страна и това надвишава поне двойно стойностите, регистрирани в България. В другия край на скалата са отново скандинавските страни, като в Швеция едва 3% от анкетираните поддържат подобно мнение.
Според общественото мнение в България, дневният ред не само на страната, но и на Европейския съюз трябва да бъде насочен към борбата срещу престъпността. Подобна позиция застъпва и средният гражданин в ЕС. Българите считат, че най-важният акцент в работата на европейските институции трябва да бъде решаването на социалните проблеми, докато средният гражданин на ЕС твърди в същата степен (34%), че над всичко трябва да стои решаването на проблемите на околната среда, където компетенциите на ЕС са значително по-големи. На второ място и българинът, и средният гражданин на ЕС поставят борбата срещу престъпността. След нея в българския списък следват енергийните проблеми, а средният европеец поставя на трето място с почти същата степен на важност имиграцията. 
Мненията на българите относно най-важните политики за ЕС се доближават повече до начина, по който мислят гражданите в балтийските страни, отколкото до оценките на анкетираните в съседна Румъния. Румънците изглеждат по-прагматично ориентирани към общите политики на ЕС. Те считат, че европейските институции трябва да поставят акцент в своята дейност преди всичко на околната среда (28%), солидарността с изоставащите региони (27%) и едва на трето място - на решаването на социалните проблеми (24%). Българите отреждат по-важно място на социалните проблеми, отколкото средния гражданин на ЕС27 (разлика от 9 пункта). Най-силни очаквания относно възможностите на Съюза да решава социалните проблеми има сред гражданите на балтийските страни, а като най-малко социална си представят бъдеща Европа анкетираните в съседна Турция и сред турскоезичната част на Кипър. 
Борбата срещу престъпността, която всеки трима от десет анкетирани в България считат за особено важна в дневния ред на Европейския съюз, вълнува най-много от всички общественото мнение в Австрия и в Хърватия. Оценките в България съвпадат по стойности с тези във Финландия и отново са твърде близки до начина, по който мислят гражданите в Латвия. 
Българите възлагат големи надежди и на възможностите на Европейския съюз за решаване на енергийните проблеми. Техните очаквания са с 5 пункта по-високи от средните за ЕС27, но значително по-слабо изразени от мненията на унгарците, които са най-ентусиазирани от всички относно инициативите на ЕС в тази област (разлика от 15 пункта). В другия край на скалата стои Румъния, с дори още по-голяма дистанция от българското мнение. 
Каталог: upload -> docs docs -> Задание за техническа поддръжка на информационни дейности, свързани с държавните зрелостни изпити (дзи) – учебна година 2012/2013 docs -> Наредба №2 от 10. 01. 2003 г за измерване на кораби, плаващи по вътрешните водни пътища docs -> Наредба №15 от 28 септември 2004 Г. За предаване и приемане на отпадъци резултат от корабоплавателна дейност, и на остатъци от корабни товари docs -> Общи положения docs -> І. Административна услуга: Издаване на удостоверение за експлоатационна годност (уег) на пристанище или пристанищен терминал ІІ. Основание docs -> I. Общи разпоредби Ч docs -> Закон за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България docs -> Закон за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси docs -> Наредба за системите за движение, докладване и управление на трафика и информационно обслужване на корабоплаването в морските пространства на република българия Изтегляне 8.71 Mb. Сподели с приятели:
|
