Становище по проекта „Стратегия за развитие на висшето образование – 2014-2020 г”

След внимателно разглеждане и обсъждане на проекта за СТРАТЕГИЯ ЗА РАЗВИТИЕ НА ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ В Р. БЪЛГАРИЯ ЗА ПЕРИОДА 2014-2020 г,

(http://www.mon.bg/news-home/2013/13-11-21_proekt-strategia-VO.html)

Клубът за академични реформи в България (КАРБ) предоставя на МОН следните свои забележки:
         В уводната част (визия, мисия, цели) не е ясно декларирано че като дългосрочна инвестиция за благополучието на обществото висшето образование не е и не може да бъде пазарен продукт. Т.н. „макдоналдизация” на висшето образование в условията на пазарна икономика е негативна съвременна тенденция. Това е ясно казано в Болонската декларация. Основната причина за сегашното състояние на българското висше образование е лошата (почиваща на грешни принципи) законова база и грешна политика на неконтролиране (дори насърчаване) на дейстивето на някои пазарни механизми.
         Липсва добър анализ на актуалното състояние на българското висше образование. Посочени са само някои диспрпорции и е направен опит за обяснение на липсата на реформи. Съответно, формулираните цели са непълни и наред с уместни и правилни мерки, не са включени необходими изменения в законовата база/управлението, финансирането и кариерното израстване и мобилността на учените, по които българското висше образовние съществено се отличава от европейското.

• 
           Стратегията трябва ясно да отрази необходимостта от нов ЗВО като посочи основните положения които трябва да се изменят. Моделът на управление на българските ВУ е уникален и порочен. Отговорност и задължение на държавата е да осигури необходимото равновесие между публичност и автономност на висшите училища..Aкадемичната автономия е институционална форма на академична свобода и касае само процесите на изследване и преподаване. Академичната автономия не бива да се отъждествява със самоуправление, Никъде по света държавните университети не се самоуправляват. Съгласно сегашния закон, управлението на ВУ е така устроено че те служат на себе си (на преподавателите и служителите), а не на обществото. Органите на управление не трябва да почиват на популистка изборност от широкия университетски състав, а на т.н election by peers; върховният орган трябва да включва външни членове (повече от половината), включително назначаеми от министъра.
  

         Проектът не констатира факта че у нас е налице девалвация на научните степени и звания (длъжности). Една, неотбелязана в проекта, диспропорция е ненормалното съотношение между хабилитирани и нехабилитирани учени като броят на първите е несъобразно висок и не съответства на стандартите в развитите страни. За това до голяма степен допринася действащият през последните години, несъвършен ЗРАС. Стратегията трябва ясно да посочи неотложната необходимост от нов ЗРАС, с който да се въведат единни национални изисквания и критерии за придобиване на научните степени и заемане на научните длъжности.