Стара Загора департамент за информация и повишаване квалификацията на учителите
Изтегляне 1.05 Mb. Pdf просмотр
|
- Навигация на страницата:
- Материали Страница: 16 от 38 Актуална версия на типовата бланка за този документ може да бъде изтеглена на адрес: www.unisz-iso.orgВъпрос №4
| Тракийски университет – Стара Загора ДЕПАРТАМЕНТ ЗА ИНФОРМАЦИЯ И ПОВИШАВАНЕ КВАЛИФИКАЦИЯТА НА УЧИТЕЛИТЕ Издание: 1.0 Вид на документа: Оперативен документ № на документа: 7.5.1_OD_1.2.5_DT В сила от: 14.09.2011 Име на документа Материали Страница: 16 от 38 Актуална версия на типовата бланка за този документ може да бъде изтеглена на адрес: www.unisz-iso.org Въпрос №4 ФОРМИРАНЕ НА УЧЕБНИ УМЕНИЯ. Същност на учебните умения Съществуват множество определения за същността на учебните умения, но повечето автори се обединяват около същността на умението като способност за изпълнение на някаква дейност: Умение – начин за изпълнение на дейност въз основа на наличните знания и навици (Дьяченко, Кандыбович, 2001, с. 439). Умение - съзнателно овладян начин на дейност (Бабанский, 1981, с.7). Умение - комплексно психично образование, включващо система от навици, физически и умствени действия (Ломов, 1991, с.271). Умение - усвоен (в резултат на подражание или повторение) начин за самостоятелно използване на знания и понятия, умствени и мисловни процеси и физически действия за решаване на практически и теоретични задачи (Цели, 2015, с. 4). Умение - целенасочена активност на субекта, която с оглед на целта противостои на ситуацията и я преобразува - т.е. изходната ситуация се превръща в резултативна - активира се последователно пореден цикъл на умението като изходната ситуация постепенно достига своето крайно състояние (Б. Минчев, 1991). Същевременно, в педагогиката се употребява и терминът „навик”, който обикновено се възприема като усъвършенствано автоматизирано умение: Навиците са автоматизирани компоненти на съзнателното действие на човека, които се развиват в процеса на осъществяването му. Фактът, че умението се превръща в навик, означава, че индивидът в резултат на упражнение е придобил възможността да извърши дадена операция, без да управлява съзнателно дейността си (Айсмонтас, 2004). Термините „умения” и „навици” се прилагат едновременно, тъй като при решаването на учебни задачи те са взаимообвързани. Могат да се подчертаят следните различия между тях: уменията се формират чрез упражнения с постоянно изменящи се условия, докато навиците – чрез многократно повтарящи се упражнения в едни и същи условия; уменията са приложими при решаване на нови задачи или при изпълнение на дейността в нови условия, а навиците – при изпълнение на стереотипни, познати за ученика действия; за уменията е характерна ниска скорост на изпълнение на действията, а за навиците – напълно автоматизирани бързи действия (Тюко, 2010). Обобщавайки тези определения може да се приеме, че терминът "умение" се употребява със следните две значения (с използване на (Айсмонтас, 2004)): 1) Като начално ниво на владеене на някои прости действия. В този случай, навикът се счита за най-високото ниво на овладяване на това действие, неговото автоматизирано изпълнение: умението става навик. 2) Като способност за съзнателно изпълнение на сложни действия чрез поредица от навици. В този случай навикът е автоматизираното изпълнение на елементарни действия, от които се състои комплексно действие, изпълнявано с помощта на умения. |