Старогръцки легенди и митове

А боят бушувал вече до самата стена, която заобикаляла гръцкия стан. Хера внушила на Агамемнон ми-

Бойна сцена

347
На кораба на Одисеи, Агамемнон се обърнал със слово към воините и ги призовал да се защищават храбро. Той помолил и Зевс да изпрати помощ на гърците и .да не позволи да загинат те от ръцете на троянците. Смилил се Зевс и изпратил на гърците знамение. Над Зевсовия жертвеник прелетял орел и пуснал върху жертвеника елена, който държал в ноктите си. Като видели това знамение, гърците се окопитили и отблъснали троянците. Най-мъжествено се бил цар Диомед. Много троянски герои повалил той тогава. Храбро се били и други герои измежду гърците. Но особено се отличил доведеният брат на АЯКС Теламонид, Тевкър. С'лъка си той избил един подир друг много троянски герои. Убил и прекрасния Приамов син Горгитион. Както макът навежда своя червен цвят под тежестта на покрилата го роса, така отпуснал глава, увенчана с шлем, Горгитион и паднал на земята. Тевкър убил и кочияша на Хектор, неговия приятел Архептолем. Хектор кипнал от гняв и се нахвърлил върху Тевкър. Наранил го той с тежък камък в рамото, близо до врата. Тевкър заохкал. Хектор щял да го убие, ако АЯКС не бил прикрил брата си с щита и не бил заповядал на слугите си да отнесат ранения при корабите.

Зевс отново внушил храброст на троянците. Те изтласкали гърците до самите им кораби. Страшно се носел по редиците им Хектор. На Хера домъчняло за гърците и тя помолила Атина бързо да им се притече на помощ. Атина се съгласила. Облякла доспехите си и заедно с Хера се понесла на колесница от светлия Олимп. От високата Ида Зевс видял стремително носещите се богини. Изпълнен с гняв, той изпратил веетителката на боговете Ирида да спре богините, като им се заканил, че ще изпитат неговия гняв. Изплашили се от Зевсовия гняв богините Хера -л Атина и опечалени се завърнали на Олимп. Скоро се завърнал там н гръмовержецът Зевс. На Зевсовия въпрос, защо богините са така опечалели, и на заканите на Зевс Хера отвърнала, че те скърбят за гърците. Зевс казал на Хера, че троянците ще продължават да побеждават дотогава, докато Агамемнон се примири с Ахил и му изпрати богати дарове за оскърблението, което му е нанесъл.

Слънцето залязло. Нощта покрила със своето наметало земята. Прекратила се кръвопролитната битка. По съвета на Хектор троянците не се прибрали в свещената Троя. Те се разположили да нощуват на полето, а на

окончателна пооеда над гърците и да ги изгони от 1ро-ада. Троянците наклали по полето множество огньове. Тези огньове светели също като звезди в нощния мрак.

АГАМЕМНОН ПРАВИ ОПИТ ДА СЕ ПОМИРИ С АХИЛ. Опечален от победата на троянците, Агамемнон разпратил глашатаи да свикат вождовете на съвещание. Събрали се вождовете и Агамемнон със скръб им заговорил, че ще се наложи сега да бягат от Троада в Гърция, тъй като това, както по всичко изглежда, е угодно на Зевс. Но Диомед гневно възразил на Агамемнон, че щом той иска, може сам да напусне Троада, ала другите вождове ще останат и ще се бият дотогава, докато превземат Троя И Нестор не съветвал да се бяга. Старецът съветвал Агамемнон да уреди угощение и на това угощение да се обсъди какво да правят, а за охрана на лагера да се постави стража.

Изложено според поемата на Омир "Илиада"

Ахил и АЯКС играят на зарове

танали в шатъра на Агамемнон. през време на пиршеството Нестор посъветвал Агамемнон да се помири с Ахил. Агамемнон послушал Нестор. Той заявил на .вождовете, че ще даде на Ахил големи дарове, ще му върне Бри-зеида, а когато се приберат след победата в родината си, ще даде на Ахил за жена една от своите дъщери и като зестра - много и богати градове. Вождовете одобрили предложението на Агамемнон и решили да изпратят за преговори с Ахил в неговия шатър АЯКС Теламо-нид. Одисеи и Феникс, а заедно с тях като глашатаи Ев-рибат и Годий. Ахил особено обичал тези герои. Нестор дал на пратениците подробни наставления.

Когато Агамемноновите пратеници дошли при Ахил, заварили го да свири на лира,и да възпява славата на героите. До Ахил седял и приятелят му Патрокъл. Любезно посрещнал Ахил героите и им дал богато угощение. След като хапнали и пийнали. Одисеи се обърнал към Пелеевия син и започнал да го увещава да се помири с Агамемнон. Одисеи му разказал как троянците, предводителствувани от Хектор, притискат гърците, изброил и даровете, които Агамемнон обещава като израз на желанието си за помирение. Одисеи напомнил на Ахил и какви наставления му е давал баща му Пелей, когато го е изпращал на поход, как го съветвал да избягва разприте. Но Ахил отказал да се примири с царя на Микена; той не можел да забрави обидата, която му нанесъл Агамемнон. Ахил добавил, че би отказал да се помири с Агамемнон дори ако той обещае да му даде дарове, равни на всичките богатства на египетска Тива. Ахил бил непреклонен и дори заплашвал, че ще отплава обратно за Фтия. Но Феникс, загрижен за съдбата на гърците, продължавал да увещава Ахил да се помири. Той го заклевал да не постъпва така, както постъпил някога Мелеагър, когато се биели куретите с етолийците. Но Ахил не отговорил нищо на Феникс. Тогава АЯКС Теламонид се обърнал към Одисеи и го подканил по-скоро да напуснат Ахиловия шатър и да отидат да известят на вождовете какво е отговорил Ахил. АЯКС направил последен опит да убеди Ахил; но той продължавал да бъде непреклонен и казал само, че ще излезе да се бие срещу Хектор едва тогава, когато тоя, след като подпали корабите на гърците, стигне и до негови ге кораби и шатър.

Вождовете ги изслушали в дълбоко мълчание. Накрая героят Диомед посъветвал да оставят Ахил на мира, тъй като Агамемнон с обещанието си да му даде дарове вдъхнал още по-голяма гордост в неговото сърце. И Диомед предложил, след като се подкрепят с храна и вина, всички да си легнат да спят, за да започнат на другия ден пак кървавия бой.

ОДИСЕИ И ДИОМЕД ОТИВАТ НА РАЗУЗНАВАНЕ В СТАНА.НА ТРОЯНЦИТЕ. КОНЕТЕ НА РЕЗ. Целият гръцки стан потънал в дълбок сън. Не спял само Агамемнон. Той тежко въздишал на своето легло; вълнували го множество мрачни мисли. Като гледал накладени-те огньове, които светели около стана на троянците, той се учудил, че оттам се носят звуци на свирки и се чуват, весели гласове. А когато поглеждал към стана на гърците, от мъка скубел косите си и сърцето му се свивало от болка. Най-после Атреевият син станал, облякъл се, наметнал се с лъвска кожа и с копие в ръка отишъл да потърси Нестор. Искал да се посъветва с царя на Пилос как да предотврати гибелта на гърците. Агамемнон срещнал Менелай. И Менелай не спял, и той се тревожел, мислейки за страшната съдба на онези, които са дошли при Троя заради негова разправия. Братята решили да свикат вождовете на съвещание. Менелай тръгнал да събира героите, а Агамемнон отишъл при Нестор. Нестор чул стъпките на приближаващия се Агамемнон и като не го познал в нощния мрак, извикал да се обади, предупредил го да не се приближава към шатъра му мълчешката. Агамемнон казал, че е той, дошъл при Нестор, разправил му какво го тревожи така много и го помолил да отиде с него на съвещанието. Нестор тозчас станал и заедно с Агамемнон отишъл да вика героите. Те повикали Одисеи, след това извикали и Диомед, който спял с поставен под главата щит; копието му пък било забито в земята до самия него. Като обходили героите, те наминали към стражата и я заварили, че бо-дърствува. Стражите седели, вперили очи в нощния мрак, ослушвайки се не идват ли троянци. Вождовете минали през рова и седнали на поляната пред лагерната стена. Тогава Нестор предложил да се изпратят разузнавачи в троянския стан, за да разберат какво са решили троян-

Изложе-но според поемата на Омир -Илиада"

351
опасна задача Диомед и предложил някои от .героите да го придружи. Мнозина герои пожелали да отидат с Диомед. Агамемнон казал на Диомед сам да си избере другаря. Диомед избрал Одисеи, любимеца на Атина Па-лада. Той вярвал, че и от огъня те двамата ще се върнат невредими - така хитър и ловък бил Одисеи. Диомед и Одисеи се въоръжили. Оръжие им дали събралите се вождове, тъй като самите те били дошли на съвещанието невъоръжени.

Тъкмо когато гърците изпращали разузнавачи в троянския стан, и троянците изпратили разузнавач, който да разбере добре ли охраняват своя стан гърците. Изявил желание да отиде като разузнавач Долон, Евмедов син, който се славел с бързото си бягане. Той се осмелил да се промъкне до самите кораби на гърците и да подслуша какво ще говорят яа съвещанието си гръцките вождове. Долон се въоръжил, наметнал се с. вълча кожа и тръгнал за стана на гърците. Скоро Диомед и Одисеи забелязали Долон. Като залегнали, те -му дали възможност да отмине, а после го подгонили като два ко-поя, преследващи заек или сърна.

- Стой! - извикал на Долон Диомед. - Иначе ще те настигне копието ми и няма да избегнеш смъртта.

Хвърлил Диомед копието си по Долон, но така, че да мине над рамото му. Долон се изплатял и се спрял, побледнял от ужас. Хванали го Диомед и Одисеи. Долон започнал да се моли за милост. Героите разпитали Долон защо е дошъл при гръцкия стан, кой го е изпратил и как са се разположили в своя стан троянците и съюзниците им. С надеждата, че героите ще го пощадят, Долон им разказал всичко. Посочил им къде се намират и неотдавна пристигналите тракийци с царя си Рез(ос), който притежавал чудни коне и златни доспехи. Но Диомед и Одисеи не пощадили Долон. Героите свалили от уРжтия шлема и вълчата кожа и -взели оръжието му. Одисеи скрил Долоновото оръжие така, че да могат, на връщане да го приберат, и двамата герои потеглили за лагера на тракийците. ,

Героите тихо се промъкнали до мястото, където лежал всред своите воини цар Рез край конете си. Диомед се нахвърлил върху спящите тракийци като лъв, който напада беззащитно стадо кози и овце. Дванадесет тракийски воини убил той. Диомед убил и царя Рез. Одисеи отвързал Резовите коне и ги извел от лагера.

- Помисли за връщане в гръцкия стан, сине Тидеев. Време е да се завърнеш. Иначе може да се наложи да бягаш, ако някой от небесните обитатели, враждебни към тебе, събуди спящите троянци.

Вслушал се Диомед в съвета на богинята и яхнал един от конете на Рез. Одисеи се метнал на друг и героите бързо се понесли към гръцкия стан.

Бог Аполон видял как Атина Палада помагала на Диомед и на Одисеи. Той се втурнал в лагера на троянците и събудил героя Хипокоонт, Резов роднина. Рипнал Хипокоонт от леглото си и забелязал, че мястото, където стоели конете, било празно. Завикал той по име Рез, но никой не отговорил. В лагера на троянците се вдигнала тревога. Притеклите се с ужас наблюдавали какво са направили Диомед и Одисеи. А двамата герои, като прибрали на връщане Долоновото оръжие, се завърнали там, където ги очаквали гръцките вождове. Одисеи разправил как са хванали Долон, как Диомед убил царя Рез и дванадесет тракийски прочути герои и как са задигнали конете. Героите похвалили Диомед и Одисеи. Всички гърци тържествували, като се научили за техния подвиг. Резовите коне вързали край шатъра на цар Диомед, а Долоновото оръжие било отнесено от Одисеи на кораба му.

БОЙ КРАЙ ГРЪЦКИЯ СТАН. Едва първата светлина на настъпващото утро озарила изтока, когато Зевс изпратил богиня Вражда (Ерида) в гръцкия стан. Богиня-

23

Диомед й Одисеи залавят троянеца Долон

към бой героите и цар Агамемнон, който се бил облякъл в разкошни доспехи и размахвал грамадно копие. Гръцките герои се хвърлили в боя пеши. Храбро се сбили с тях троянците, но всички надминал с подвизите си Хектор. Като разярени вълци се носели по бранното поле воините. Богиня Вражда се радвала, като виждала кървавата битка. А боговете се оттеглили от боя в своите чертози на светлия Олимп, роптаейки, че Зевс помага на троянците. Зевс пък радостен наблюдавал битката. В тая битка особено свиреп бил цар Агамемнон. Мнозина герои повалил той с тежкото си копие. Убил и двамата Приамови синове Ис и Антиф. Те се биели с враговете заедно, застанали на една и съща колесница. До неотдавна Агамемнон още имал случай -да ги вижда в гръцкия стан, където ги бил довел Ахил, след като пленил двамата братя на склоновете на планината Ида. Троянците не се притекли на помощ на двамата Приамиди и те загинали. Агамемнон убил и двамата синове на Антимах. Напразно те молели ми-кенския цар да ги пощади. Агамемнон отмъщавал на баща им, задето той, подкупен от Парне, съветвал да убият Менелай, който бил отишъл в Троя като пратеник за преговори. След като ги убил, Агамемнон се втурнал към мястото, където боят кипял най-силно. Както пожарът опустошава гората и падат повалените от огнената стихия дървета, така 'повалял Атреевият син един след друг троянските герои. С трясък се носели по бранното поле колесниците, от които Агамемнон свалил стоящите на тях герои, а тези герои лежали мъртви в праха. Стъписали се троянците п хукнали да бягат, но при Скейската врата се спрели.

Видял това бягство на троянците гръмовержецът Зевс и заръчал на богиня Ирида да отлети при Хектор и да му съобщи да влезе в бой тогава, когато види, че Агамемнон е ранен; да му каже, че Зевс ще му даде много голяма сила и той ще изтласка гърците до самите им кораби. Бързо изпълнила Ирида поръката на Зевс. Хектор скочил от колесницата и въодушевил троянците. А Агамемнон, .както и дотогава, повалял един след друг троянски герои. Той убил Атеноровйя сик Ифидамант. По-големият син на Антенор Коонт искал да отмъсти за смъртта на брата си. Той наранил с копие Агамемнон в ръката около лакътя, а микенският
цар с удар на меча си му отсякъл главата н по-голе-мият Антеноров син се строполил мъртъв върху труп;1 пя гвол брат. Но Дгамемнон не можел да се бие повече; започнал да изпитва страшни болки от раната и напуснал бранното поле.

Виждайки, че Агамемнон се оттеглил с колесницата си, Хектор с гръмлив глас започнал да насърчава воините и сам се втурнал в боя. Мнозина герои повалил той. Гибел застрашавала гърците. Но Одисеи повикал на помощ Диомед н двамата герои енергично отбили натиска на троянците. -Като видял приближаващия се Хектор, Дпомед хвърлил по него копието си и го ударил в шлема. Бог Аполон не позволил копието да пробие шлема; той спасил от неминуема смърт Хектор, но поради силния удар Хектор паднал в безсъзнание на земята. Докато Дномед вървял през редиците воини, за да вземе копието си, Хектор се съвзел и като се метнал на колесницата си, избягнал смъртта. Диомед страшно се ядосал - и сега не му се удало да убие Хектор. Той замахнал с копието си и убил едното от троянските герои. Диомед се навел да свали доспехите от .убития;

видял това Парне и наранил Диомед със стрела. Па-
В това време троянците обградили Одисеи, също както кучета наобикаляг излезлия от гората лъв. Лъвът стон и страшно трака със зъби. Така стоял и Одисеи п отбивал с копието си настъпващите към него троянци. Много троянски герои намерили тук -смъртта, си от копието на Одисеи. Той убил Хароп, брата на цар Сок. За да отмъсти за смъртта на брата си. Сок ударил с копие в Одисеевия щит, пробил щита и наранил Одисеи в бедрото. Но макар и да бил ранен. Одисеи принудил Сок да бяга и, както бягал, го убил, като го ударил с копието в гърба. След като убил Сок, Одисеи извадил копието от своята рана и от нея бликнала топла кръв. Като забелязали, че Одисеи е ранен, троянците се нахвърлили върху него. Царят на Итака започнал високо да вика за помощ. Притекъл се да му помогне АЯКС Теламонид и прикрил Одисеи със своя огромен като кула щит. Менелай пьк измъкнал Одисеи с колесницата си от мястото, където битката била най-разпалена. Така и Одисеи напуснал битката. Но в битката се втурнал АЯКС и наляво и надясно повалял троянците с копието си: В това време Парис наранил със стрела героя Махаон в дясното рамо. По молба на Идоменей Нестор откарал ранения в гръцкия стан. Хекторовият кочияш Кебрион видял как АЯКС изтласква троянското войнство и казал за това на Хсктор. Хсктор изтърчал да помага. Зевс обаче изпратил страх на АЯКС. Като защитил гърба си с грамадния щит, той започнал бавно да отстъпва.

Отстъпвал досущ като лъв, който кучета и храбри пастири отпъждат от стадото.

Бавно отстъпвал той, като много често се поспирал и прикривайки се с щита, задържал напиращите върху него троянци. Героят Еврипил видял отстъпващия АЯКС и му се притекъл на помощ. Но Парис и него наранил със стрела, та трябвало и Еврипил да напусне полесражението. Сега обаче на помощ на АЯКС дошли други гърци и с тяхна подкрепа Теламонидовият син отстъпил невредим.

Ахил наблюдавал сражението от кърмата на кораба си в стана. Като видял, че Нестор докарал ранен герой. Ахил повикал приятеля си Патрокъл, помолил го да слезе при Нестор и да узнае дали не е ранен Махаон. Ахиловият приятел бързо отишъл в шатъра на Нестор.

Наистина там Патрокъл видял ранения Махаон, на когото приготвяли питие. Като забелязал Патрокъл, царят на Пилос го поканил да седне с тях, но той отказал, тъй като бързал да се върне при своя приятел. Не-' стор разказал на Патрокъл "'как троянците притискат гърците и кои от героите са ранени и го помолил да помогне на гърците. Той съветвал Патрокъл да убеди Ахил да позволи на него, Патрокъл, да се въоръжи с Ахнловите доспехи н да поведе мирмидонците в бий, може би троянците, като сметнат Патрокъл за Ахил, ще прекратят боя и тогава гърците ще си отдъхнат от тежките сражения. Патрокъл възприел съвета и тръгнал обратно към Ахил с твърдото намерение да склони приятеля си да позволи на него да влезе в боя. По пътя Патрокъл срещнал ранения Еврипил със стрела в бедрото. Героят се превивал от болка; от раната му струяла кръв. Патрокъл съжалил героя. Той помогнал на Еврипил да стигне до кораба си, обрязал раната, за да :1звадп стрелата, п посипал раната с бплка. И Еврипнл разправил на Патрокъл как троянците изтласкват гърците.

Боят продължавал все тъй ожесточено. Стената и ровът вече не можели да осигурят защитата на гърците. Но все пак троянците не можели отведнъж да преминат през рова и да овладеят стената, зад която се прикривали гърците. Хектор искал да мине с колесницата си през рова, но конете му запрели пред рова и се дръпнали настрана. Тогава по съвета на героя Поли-дамант троянците се разделили на пет големи отреда

357
на атака. Троянските вождове се сражавали пеши, като оставили колесниците си пред рова. Единствен героят Азий не изоставил колесницата си. Той искал, както преследва бягащите гърци, да се промъкне със своя отред по петите им в стана и да нападне направо гръцките кораби. Но, двама герои, лапитите Полипет и Ле-онтей, отблъснали край стените напора на Азий. Те стое-~ли до стената пред вратата също като два могъщи дъба. Храбро се биели лапитите, отблъсквайки настъпващите, а от стените летели към враговете градушка от големи камъни и цели облаци стрели. Лапитите отблъснали Азий, като убили много троянски герои. Но към вратата се приближавал вече нов отред, предвождай от Хектор и Полидамант. В този момент Зевс изпратил голямо знамение. Над троянския отред изневиделица се появил орел. Той държал в ноктите си змия. Извивайки се, змията ухапала орела за гърдите. Орелът изкрещял силно, изпуснал змията, която паднала всред отреда на троянците, и бързо изчезнал от погледа им. Като видял това знамение, Полидамант посъветвал Хектор да прекратят боя и да не се стараят да завладеят стана на гърците. Но Хектор не го послушал и настъпил с отреда си към стената.

Гръмовержецът Зевс вдигнал страшна буря. Облаци прах се полеели к^м. корабите на гърците. Въпреки бурята гърците храбро отбранявали стената. Троянците изкъртвали зъбците от нея и разклащали гредите, върху които били закрепени кулите, за да ги сринат. Гърците посрещнали настъпващите с камъни, стрели и копия. Двамата Аяксовци въодушевявали гърците да се защищават упорито. Като се прикривал с щита си, с две копия в ръце към вратата се приближил могъщият Сар-педон и повикал ликийския герой Главк да му помага. Вратата била отбранявана от Менестей. Той изпратил да повикат на помош Аяксовци. Явили се ля помогнат на Менестей АЯКС Теламонид, брат му Тевкър и Пан-дион. Чрез силен удар с грамаден камък АЯКС- смъкнал героя Епикъл, който насмалко щял да се покатери на стената. Тевкър ранил със стрела Главк. Но Сарпедон не отстъпвал. Той дори успял да разруши част от стената, обаче АЯКС и Тевкър отблъснали и него. Сарпедон въодушевил за нов пристъп своите лнкийци. Още един път се нахвърлили те на стената, но гърците не им позволили да я овладеят. Ликийците не можели да завладеят стената, но и гърците не можели да ги про-

ят превес в битката. Пръв се вмъкнал в стана на гърците могъщият Хектор. Той сграбил грамаден камък, какъвто двама мъже едва биха могли да помръдват, и то само с лостове, и треснал с него във вратата. Срещу силата на удара не устояли нито вратата, нито грамадното резе; вратата изпращяла и се разтрошила на парчета. Хектор се хвърлил през нея в стана; в очите му пламтял гняв. Втурнали се подир него и троянците. Стената била превзета с пристъп. Гърците хукнали да бягат и дотичали до корабите си. В лагера- настъпило объркване.

БОЙ ПРИ КОРАБИТЕ. Започнал се бой при самите кораби. Зевс не следял вече боя, тъй като бил сигурен, че никой от боговете няма да се реши да помага на гърците. Виждайки това, бог Посейдон бързо потеглил от тракийските планини, откъдето наблюдавал битката, към двореца си; под краката на гневно вървящия бог затреперали планините. Дошъл в двореца си Посейдон, впрегнал своите морски коне в колесницата и се понесъл по вълните на морето към Троя. Посейдон оставил конете би с колесницата в една просторна пещера на морския бряг, а краката на конете спънал със златни вериги. Под образа на Калхас той се явил пред Аяксовци и ги въодушевил за бой. Богът влял в телата им голяма сила, като ги докоснал с жезъла си. Аяксовци разбрали, че с тях говорел бог под образа на Калхас, и още по-храбро се втурнали в битката. Посейдон преминал по редиците на гърците и подбуждал всички да се сражават храбро. Събрали се около Аяксовци войнските редици и щит до щит, шлем до шлем, с насочени копия зачакали настъпващите троянци. Заедно с гражданите на Троя настъпвал и Хектор.

Както тежък камък, откъснал се от скала, се търкаля надолу от върха на планината, докато се стърколи в долината и остане да лежи там неподвижно, така се носел Хектор с копие и щит към редиците на гърците. Спрял се той пред гъстите редици и въодушевявал троянците да пробият строя на гръцките воини. Започнал упорит бой. Много гърци паднали в битката. Паднал и Посейдоновият внук Амфибах. Разгневил се бог Посейдон. Той внушил на цар Идоменей да отмъсти за смъртта на внука му. Идоменей се облякъл в блестящи доспехи и като ослепителна Зевсова светкавица се хвърлил

Троянците съгледали идващия Идоменей и се нахвърляли върху него. Идоменей се устремил към троянците и ги принудил да бягат. Виждайки как Идоменей отблъсква троянците, Приамовият син Деифоб повикал на помощ Еней. Заедно нападнали те Идоменей, като повикали още Парис и Агенор. Около Идоменей се започнала страшна сеч; на помощ му се притекли мнозина герои. Загърмели от силните удари медните доспехи по гърдите на героите.