Старогръцки легенди и митове

Зевс вдъхнал на конете голяма сила и те се понесли по бойното поле с Автомедонт. Ахиловият кочияш грабнал тежко копие и убил героя Арет. Свалил от него доспехите, радвайки се. че поне с това е отмъстил за смъртта на Патрокъл.

Около Патрокловото тяло кипял бой. При сражаващите се гръцки герои се спуснала с червен облак богиня Атина, взела образа на героя феникс, и започнала да ги насърчава. Менелай в отговор на Феникс (той не разпознал Атина) призовал- на помощ преди всички други богове Атина. Богинята се зарадвала и му вдъхнала непобедима сила. Аполон пък вдъхновявал троянците. Битката ставала все по-кръвопролитна и по-кръвопролитна. Зевс разтърсил егидата си - разнесъл се гръм. Ужас обхванал героите на Елада. АЯКС Теламп-нид видял, че гърците бягат, и се натъжил. Той се помолил на Зевс, молел го да разпръсне мрака, молел да не погубва гърците или ако такава е волята му, то нека те гинат, но само на светло. Чул Зевс Аяксовата молба. Мракът се разпръснал и отново заблестяло слънцето. АЯКС помолил Менелай да намери Несторовия син Антилох и да го изпрати при Ахил с известие, че Патрокъл е убит и че троянците може да завладеят тялото му. Менелай изпълнил молбата на АЯКС, намерил Антилох и му разправил за гибелта на Патрокъл. Антилох бил обзет от ужас. Той още не знаел, че Патрокъл е убит. Проливайки горчиви сълзи, младият Несторов син бързо се запътил към шатъра на Ахил. А около Патрокловото тяло сечта ставала все по-ожесточена. АЯКС посъветвал Менелай и Мерион да вдигнат тялото и да го понесат към стана. А сам той ги прикривал, като отблъсквал троянците. Но щом троянците видели,че героите вдигнали тялото на Патрокъл, нахвърлили се върху тях като разярени кучета. Ала достатъчно било АЯКС да се извърне към тях и троянците се спирали, бледнеейки от страх. Боят се разгарял все по-силно - като по- 373

В това време Ахил седял пред шатъра си и си мислел защо Патрокъл още не се връща. Тревожело го обстоятелството, че гърците пак ударили на бяг. Той вече започнал да подозира, че Патрокъл е загинал. Изведнъж до него се приближил разплакалият син на Нестор. Той донесъл на Ахил вестта, че Патрокъл е загинал. Неизразима скръб обзела Ахил. Той гребнал с .две шепи пепел от огнището и си посипал главата. Пепел се разсипала по дрехите му. Ахил се тръшнал на земята и от скръб скубел косите си. Плачел и младият .Антилох. Той държал Ахил за ръка, за да не посегне на себе си от мъка. Ахил ридаел с глас. Чула плача му Тетида й силно заридала. Дотърчали при нея всичките й сестри, нереидите, и също заплакали на глас.

- Сестри! - възкликнала богиня Тетида. - Горко ми, горко. О, защо родих аз на белия свят Ахил! Защо го отгледах, защо го пуснах да отиде при стените на Троя! Никога вече не ще го видя да се върне в светлите чертози на Пелей. Той трябва да страда през целия си кратък живот! Аз не мога да му помогна! Ей сега ще отида и ще разбера за какво скърби той!

Бързо се озовала пред ридаещия Ахил майка му Тетида, придружена от своите сестри. С плач обгърнала тя главата на своя любим син и го попитала:

- Защо ридаеш на глас? Не скривай, разкажи ми всичко. Нали Зевс изпълни молбата ти и прогони гръцките войски до самите кораби. Гърците само едно искат - да им помогнеш.

- Зная това, мила майко - отвърнал Ахил, - но каква утеха е за мене това! Аз загубих Патрокъл. А го обичах повече от всички други и ми беше скъп като собствения ми живот. Уби го Хектор и задигна доспехите, които бяха подарък на баща ми Пелей от боговете. Не искам да живея всред хората, ако не успея да сразя с копието си Хектор, ако той не ми заплати с живота си за смъртта на Патрокъл.

- Но' нали след Хектор трябва да умреш и ти! - извикала Тетида.

- О, нека умра още сега, щом не можах да-спася" приятеля си! Той сигурно ме е призовавал преди смъртта си. Проклета да е враждата! Тя и мъдрите докарва до бяс. Аз ще забравя гнева си срещу Агамемнон и пак

ще вляза в бой, за да убия Хектор. А от смъртта се не боя! Никой няма да избегне смъртта; не я избягна и великият Херкулес, макар и да го обичаше гръмовержецът Зевс, неговият баща. Аз съм готов да умра там, където ми е отредила съдбата, но преди това ще спече-•н голяма слава. Не, не ме възпирай, майко! С нищо ти не ще ме възпреш!

Така отговорил на майка си Ахил. Богиня Тетида молела сина си само за едно: да не влиза в бой дотогава, докато тя не му донесе нови доспехи от бог Хефест.

Прекрасните нереиди се спуснали в морето. Тетида ги помолила да уведомят татко Нерей какво е станало край стените на Троя, а самата тя литнала 'на високия Олимп при бог Хефест.

В това време героите гърци едва задържали напора на троянците. Вече три пъти Хектор връхлитал върху 1 прците като яростен огън и се опитвал да изтръгне трупа от ръцете на Менелай. Три пъти го отблъсквали Аяк-совци. И Хектор щял да овладее Патрокловия труп, ако не се била явила при Ахил изпратената от богиня Хера вестнтелка на боговете Ирида. Тя подтикнала Ахил да отиде да защити тялото на приятеля си. Но Ахил не можел да влезе в бой, нямал доспехи. Тогава Ирида заповядала на Ахил да застане невъоръжен върху насипа, който заобикалял гръцкия стан, и с вида си да внуши страх у настъпващите троянци. 375
ла на раменете му егида, оОкръжила главата му със златен облак и с чудно сияние; отблясъкът от главата на Ахил се издигал до самото небе. Ахил застанал върху насипа и страшно се провикнал; заедно с него издала страшен вик и Атина Палада. Ужас обзел троянци-те. Конете им се изплашили от вика и сами се понесли назад. Като видели светлината около Ахиловага глава, кочияшите на колесниците изпаднали в ужас. На три пътя извиквал страшно Ахил и на три пъти войската на троянците изпадала в страшен смут. В това объркване загинали дванадесет троянски герои. Едни от тях били прободени с копия, другите били отъпкани от конете. А гърците изнесли тялото на Патрокъл, сложили го на носилка и плачейки на глас, го понесли към шатъра на Ахил. Подир тях тръгнал и Пелеевият син. Той гласно ридаел, като гледал приятеля си, когото сам изпратил на кървав бой.

Хера заповядала на бога на слънцето Хелиос да слезе преди определеното време във водите на Океан. Мръкнало се. Битката привършила; станът на гърците потънал в сън. А троянците се събрали на съвещание на полето. Те се съвещавали прави. Нито един от тях не се осмелявал да седне - страхували се да не бъдат нападнати от Ахил. Полидамант дал на троянците такъв съвет: да се приберат в Троя, а не да чакат тук до сутринта, когато ще ги нападне Ахил. Мнозина герои ще срази той, ако нападне троянците на открито поле. Ако обаче всички се защищават, застанали на стените, Ахил напразно ще обикаля с бързите си коне Троя - не ще бъде в състояние да я превземе. Но Хек- • тор отхвърлил съвета на Полидамант; той заповядал на троянците да останат на полето, като поставят пред лагера стража. Хектор все още се надявал пак да нападне корабите на гърците и да ги прогони от Троада. Той заявил, че ако Ахил реши отново да участвува в боя, няма да отбягва вече да се срази с него. Тогава един от двамата ще се завърне у дома си с победна слава -;

или той, или Ахил. Помрачила разума на троянците з Атина Палада и те се разположили на лагер и остана-1 ли на полето. :!

А в стана на гърците Ахил, сложил ръце на гърдите! на убития Патрокъл, неутешимо го оплаквал. Гръмко и" тежко стенел той подобно на лъв, на който ловец е за-^ дигнал лъвчетата. Лъвът се връща от лов, не намира3 в леговището си лъвчетата и с гръмлив рев броди из^"

та заедно с Патрокъл? Не, и на двама ни било съдено да обагрим троянската земя с кръвта си. И аз няма да се върна от похода, и мене няма да ме посрещне нито баща ми Пелей, нито любимата ми майка. Нека умра, драги Патрокле, но не преди да съм отмъстил на Хектор и да съм ти уредил великолепно погребение.

Ахил наредил на приятелите си да умият окърва-веното Патооклово тяло и да го намажат с благовонни масла. Ахиловите приятели направили това. Те сложили тялото на Патрокъл върху богато украсено легло и го покрили с тънко платно, а отгоре - с разкошен саван. Цяла нощ оплаквали мирмидонците Патрокъл и заедно с тях плачели пленените от Ахил и Патрокъл троянки и дарданянки.

ТЕТИДА ПРИ ХЕФЕСТ. ОРЪЖИЕТО ЗА АХИЛ. Бързо отлетяла богиня Тетида на светлия Олимп, до медния дворец на бог Хефест. Когато Тетида пристигнала в двореца, Хефест бил в ковачницата си. Потънал в пот, той изковавал двадесет триножника едновременно. Триножниците били на златни колела, сами се придвижвали цо боговете и сами се връщали обратно. На бога ковач оставало само да прикачи към триножниците дръжките с украшения. Когато богиня Тетида тихо влязла, богът тъкмо изковавал гвоздеи за дръжките. Прекрасната жена на бог Хефест, Харита, видяла богинята. Тя хванала любезно Тетида за ръка и й казала:

- Влез в нашия чертог, Тетидо, ти рядко ни посещаваш. Какво те носи насам?

Харита извикала Хефест по-скоро да излезе при богиня Тетида. Като чул, че при него е дошла богиня Тетида - онази, която му спасила живота някога, когато Хера го хвърлила от Олимп, Хефест побързал да се отзове на повикването на жена си. Той се привдигнал от наковалнята, прибрал всички сечива, с които работел, и ги сложил в обковано със сребро сандъче. Хефест избърсал ръцете си,'гърдите, врата и лицето си с мокра гъба, за да смъкне потта и саждите от тях, облякъл се и подпирайки се на дебела тояга, влязъл при богиня Тетида.

Бог Хефест идел, воден под ръка от прислужнич-ки, които лично той бил изковал от злато и които били

Изложено според поемата на Омир "Илиада"

377
да мога, всичко съм готов да направя за 1сис.

Обляна в сълзи, Тетида разказала как нейният син се лишил от доспехите, които боговете били подарили на баща му Пелей, как Хектор убил Патрокъл, как Ахил скърбя за приятеля си и жадува да отмъсти на убиеца му, но няма въоръжение. Богинята молела Хефест да .изкове въоръжение за сина й. Като изслушал Тетида, Хефест веднага се съгласил да му изкове такова въоръжение, че всички хора да се учудват на необикновената му красота.

Хефест се върнал в ковачницата си: Взел той духалата, сложил ги на огнището и Заповядал да раздухат огъня. Духалата духали върху огъня, подчинявайки се на Хефестовото желание, ту равномерно, ту с рязко засилване, като раздухвали в огнището огромен пламък. А Хефест хвърлил в огнището мед, олово, сребро и скъпоценно злато. После нагласил наковалнята и грабнал грамаден чук и клещи. Най-напред Хефест изковал на Ахил щит. Той украсил щита с чудни образи. Върху него изобразил земята, морето и небето, а върху небето - слънцето, месеца и звездите. Измежду звездите изобразил съзвездията Плеяди (Квачка), Хиади, Орион и Голяма мечка. Върху щита Хефест изобразил и дза града. В единия град празнуват сватби. По улиците се движат сватбени шествия и хорове от младежи, а жени ги гледат от праговете на своите къщи. На площада пък се е събрало народно събрание. Тук двама граждани спорят каква вира трябва да се плати за едно убийство. Гражданите, разделени на две партии,- подкрепят единия или другия от спорещите. Вестителите усмиряват гражданите. Наоколо са насядали градските старейши-ни и всеки от тях, след като вземе в ръка скиптъра, из- ,;, казва своето мнение по спорния въпрос. А в центъра на "" кръга са поставени два таланта злато, предназначени като награда за оня, който най-справедливо ще отсъди по спора. Другият град е обсаден от врагове. Обсадените пък, след като са оставили жените, младежите и старците да защищават града, са устроили засада. Те са предвождани от бог Арес и богиня Атина Палада - величествени и страшни. Двама разузнавачи вървят напред, за да следят враговете. Но ето показват се стадата, които враговете са заграбили. Гражданите, които са се скрили в засада, си вземат обратно кравите и овцете. В стана на враговете са чули шума и са се при

Изложено според поемата на Омир "Илиада"

380

ПОМИРЯВАНЕТО НА АХИЛ С АГАМЕМНОН. Рано на другия ден, когато едва се била пукнала зората, Тетида донесла "а сина ек доспехите; тя го заварила ридаещ над Патрокловия труп. Стараейки се да утеши сина си, •Тетида му показала донесените доспехи. Нито един от мирмидоиците не "можел да гледа тези доспехи -- така блестели те. В очите ла Ахил пламнал огън. Той взел доспехите и започнал да им се любува. Синът на Тетида решил незабавно да отиде на бой с тропиците. Безпокояло го само едно: боял се, че трупът на Патрокъл ще бъде обезобразен поради гниене. Но богиня Тетида успокоила сина си. Обещала да запази трупа, като вкарва в него нектар и амброзия; от това умрелият Патрокъл, щял да стане още по-хубав. А сина си тя посъветвала да отиде на съвещанието на

Тръгнал по морския бряг Ахил, свиквайки всички за народното събрание. Цялата войска се събрала край шатъра на Агамемнон. Никой не останал при шатрите и корабите. Дошли, накуцвайки, и Одисеи и Диомед;

излязъл от шатъра и страдащият от раната си Агамемнон. Когато се събрали всички и била въдворена тишина, Ахил предложил на Агамемнон да се помирят. Той подканял всички 'по-скоро да влязат в бой с тро-янците. Зарадвали се всички гърци, като чули, че е турен край на враждата между Ахил и Агамемнон. Станал от Мястото си Агамемнон; той, признал вината си и казал, че го била заследила богинята на раздора. Стъпвайки леко по главите на хората, тя ги улавя в своите мрежи. Та и самия Зевс заследила тя веднъж. Агамемнон обещал да предаде на Ахил незабавно всички подаръци, които му бил обещал за помиряването. Но на Ахил вече не били нужни дарове, той мислел Само за боя, мислел ^как да отмъсти на Хектор:

той зовял всички по-скоро да встъпят в бой. Но хитро-умният Одисеи съветвал Ахил да не бърза. Той казал, че най-напред воините трябва да утолят глада и жаждата си, за да могат, подкрепени с храна и вино, да влязат в боя. В това време Ахил трябвало да приеме даровете и възвърнатата му Бризеида. Агамемнон приел

идисеевия съвет, юи помолил '-'дисеи да отиде лични с младежи за даровете и за Бризеида, а вестителя Тал-тибий изпратил за глиган, който да принесат в жертва на боговете по случай помиряването. Напразно Ахил молел всички да не се грижат за даровете, а да се погрижат за битката. Той искал гърците още в същия миг да тръгнат на бой и чак когато отмъстят за убитите, вечерта да седнат на общ пир. Ахил се отказал от пируване сега; нито наум не му идвало за храна, когато в шатъра му лежал неотмъстен верният му приятел. Обаче Одисеи склонил Ахил да поотложи началото на боя. Одисеи донесъл от Агамемноновия шатър даровете, а други герои довели робините и Бризенда.

Всички се разотишли по шатрите. А мирмидонците, след като взели даровете от Агамемнон, тръгнали към корабите си. С тях тръгнал и Ахил. Наскоро при него дошли гръцките вождове; те го молели да се подкрепи с храна, но Ахил отказал. При Ахил останали Агамемнон, Менелай, Одисеи, Нестор, Идоменей и Феникс; те се стараели да утешат великия герой, но той мислел само за Патрокъл и с въздишка рекъл:

- Беше време, когато самият ти, Патрокле, ми предлагаше храна преди боя, а сега лежиш, пронизан от копие. Моята скръб не би била по силна дори ако узнаех за смъртта на баща си или даже ако научех за смъртта на моя любим син, Неоптолем, когото съм оставил в Скирос. Аз се надявах, че само аз ще умра в чужбина; мислех, че ти ще се върнеш във Фтия и ще заведеш там младия ми син.

Горчиво плачел Ахил. Въздишали и всички герои;

всеки от тях си спомнял за близките, които оставил в родината. Видял от Олимп Зевс Ахиловата скръб и заповядал на Атина Палада да отиде в шатъра при героя и да поръси гърдите му с нектар и амброзия. Като орел излетяла от Олимп Атина и поръсила гърдите па Ахил с нектар и амброзия, за да не загуби сила.

АХИЛ ВЛИЗА В БОИ С ТРОЯНЦИТЕ. Гърците се въоръжили. Гръцките отреди излизали един след друг от стана. Както се носят парцали сняк, гонени от вятъра, така отивали те на бой, тъй многобройни били. Лъщели на слънцето техните шлемове, копия и щитове. Морският бряг треперел под нозете на воините. Въоръжил се и Пелеевият син. Надянал доспехите, изковани от Хефест, окачил през рамо меча, грабнал сияещия

Изложено според поемата на Омир "Илиада"

381
то .си копие, с което единствен той можел да се сражава. Сложил и шлема, светещ като звезда, и излязъл от шатъра си. В очите му горял гняв, а сърцето му, както и преди, било измъчвано от непоносима скръб. Впрегнали в колесницата Ахйловите коне. Кочияшът му Автомедонт се качил иа колесницата и взел в ръце бича и поводите. Качил се на колесницата и Ахил. Тръгвайки на бой, тон се обърнал към конете си:

- О, Ксанте, и ти, Балие, чеда "а божествената Подарга! Изведете ме жив от битката - не тъй, както Патрокъл, не ме оставяйте мъртъв щ бойното поле!

Изведнъж към Ахил се обърнал с клюмнала муцуна Ксант, който бил сътворен от Хера и надарен от нея с пророческа дарба, и казал с човешки глас:

- Велики Ахиле, днес ние ще те изведем жив от битката, но близък е твоят последен ден. Не е наша вина, че загина Патрокъл. Срази го стрелометецът Аполон, той подари победа на Хектор. Ако ще би да летим като Зефир , все пак на тебе ти е съдено да загинеш от ръката на бог Аполон и на смъртен мъж.

Гневно креснал Ахил:

- Какво, ти ми предричаш смърт, Ксанте! Аз и без това зная, че съдбата ми е отредила да загина тук, далеч от баща и майка. Но няма да напусна боя дотогава, докато не напоя земята с кръвта на троянци, отмъщавайки за Патрокъл!

Така извикал Ахил и подкарал бързо конете за боя. А гърците вече се били строили на полето и настъпвали срещу троянците, които били заели хълма пред Троя. -

В това време гръмовержецът Зевс заповядал на богиня Темида да свика боговете на съвет. Събрали се в Зевсовите чертози всички богове; събрали се дори боговете на реките 'и на потоците; събрали се нимфите и богините на изворите. Богът гръмовержец казал на събралите се богове, че лично той няма да се намесва в битката, а ще наблюдава боя от върха на Олимп. Всички богове обаче могат да вземат уч-астие в сражението, кой на чиято страна иска. Зевс се опасявал, че троянците няма да издържат бурния напор на Ахил и че той може въпреки повелята на съдбата да завладее Троя. Боговете тозчас се спуснали на земята. Богините Хера и Атина Палада и боговете По-сейдон, Хермес и Хефест застанали на страната на гърците, а богините Афродита, Артемида и Латона, бого
вете Арес и Аполон и речният бог Ксант - на страната на троянците.

Щом се приближили боговете олимпийци към войските, богиня Ерида в същия миг подтикнала всички да се бият. Страшно извикала Атина Палада, като пролетяла над гръцките войски. В отговор на нея се разнесъл викът на бога на войната Арес, подобен .на страшна буря. Сблъскали се войските. Забоботили гръмотевиците на Зевс и се разнесли по небето. Разтърсил цялата земя бог Посейдон. Залюлели се планините от подножието до върховете. Затреперали великата Троя и корабите на гърците. Ужасил се властителят на царството на душите на умрелите Хадес. Той скочил от трона си, опасявайки се, че ще се разтвори земята и ще се открие неговото царство на ужаси, които будят потрес дори у безсмъртните богове. Започнала се жестока битка. Ахил жадувал само да се срещне в боя с Хектор.

Стрелометецът Аполон взел образа на Приамовия син Лакаон, явил се пред Еней и му казал, че той, синът на Афродита, няма .защо да се бои да встъпи в бой с Ахил, син на низшата богиня Тетида. По този начин той въодушевил Еней за бой и Анхизовият син храбро излязъл напред. Видяла това богиня Хера и се изплашила, че Аполон ще помогне в боя на Еней.

Боговете се готвят да вземат участие в боя

383
ПосеЙДОН ПЪК ПОСЪВеТВал иигивеге да пс "-"- ..-.>.---

веднага в битката, а да седнат върху насипа, който някога бил натрупан на морския бряг от Херкулес, и да вземат участие в боя едва когато бог Арес и бог Аполон се намесят в него. Боговете, които помагали на гърците, послушали съвета на Посейдон и седнали настрани от мястото на боя. А боговете, които помагали на троянците, насядали по камъните на Каликолонски-те хълмбве.

Приближили се един до друг Еней и Ахил. С насмешка посрещнал Ахил Анхизовия син; той му напомнил как един път вече Еней е бягал от него й го съветвал по-скоро да се укрие в редиците на воините. Но Еней отговорил на Ахил, че напразно го плаши, като че е малко дете. Еней напомнил на Тетидиния син от какъв прочут с герои род произлиза той. Еней Искал по-скоро да започне да се бие. Той метнало могъща ръка копието си в Ахиловия щит, но то не го пробило. Напразно Ахил наклонил щита си, той не се сетил, че не може човешка ръка да пробие щит, направен от бог. Ахил ударил с копието си в щита на Еней. Копието пробило щита, но Еней се навел и то пролетяло над него. Притъмняло на Еней от ужас; така близко бил той до гибелта. Извадил Ахил меча си, а Еней грабнал грамаден камък. Еней щял да загине, но бог Посейдон не искал смъртта му. Бързо му се явил на помощ. Той вдигнал от земята копието на Ахил и го сложил в краката му. Пред очите на Ахил земетресецът разстлал гъста тъма, а с мощната си ръка прехвърлил Еней далеч зад пределите на бушуващата битка. Там Посейдон се явил пред Еней и му забранил да излиза в предните редици на воините дотогава, докато Ахил е жив. Разпръенал Посейдои мрака пред очите на Ахил. Те-тидиният син останал като гръмнат: в краката му лежи копието, а Еней вече го няма. Разбрал Ахил, че боговете покровителствуват Еней; сега той бил убеден, че Еней няма да се осмели вече да влезе в бой с него.

Яростно се втурнал Ахил в битката; мнозина герои сразил, докато търсел Хектор. А на Хектор бог Аполон не позволявал да напада Ахил и му заповядал да стои в задните редици на войните. Но ето че Ахил убил с копието ся Приамовия син Полидор. Той бил най-мла-' дият от останалите живи синове на троянския цар; баща му нежно го обичал. Хектор видял гибелта на брата си, забравил наставленията на Аполон и забързал към мястото, където се сражавал Ахил. Ахил видял

скръш - изпикал ЯАИЛ. - у^шки чтчча м" "-"- ""ппя" вече един Друг по бойното поле. Ела по-близо, за да мога по-скоро да те изпратя в царството на Хадес. Но Хектор отговорил на Ахил:

- Още не се знае кой от двама ни ще бъде убит. Вярно е, че аз не съм тъй мощен като тебе, Ахиле, но само боговете знаят кому от нас е съдено да падне. Знай, че и моето копие е остро.

Хектор хвърлил копието. Но Атина Палада с едно подухване отклонила копието и то паднало пред краката на Ахил. Втурнал се Ахил към Хектор, но на помощ се притекъл бог Аполон и обвил Хектор с мрак. Три пъти Ахил се хвърлял върху Хектор, но псеки път нанасял удар с копието си само в тъмата. Когато на* летял за четвърти път, той страшно креснал:

- Отново избягна тя, куче, смъртта! Пак те спаси Аполон! Но скоро ще те настигна, ако и аз имам по* кровитея между боговете.

В гнева ой Ахил се нахвърлил върху други троянски герои и мнозина от тях паднали от унищожителното му копие'. Като разбушуван пожар, той вилнеел в редовете на троянците. Както под краката на воловете се изронв.ат класовете, когато земеделецът вършее на хармана ечемик, така под краката на Ахиловите коне се надробявали тела, щитове и шлемове. Яростният Ахил цял горял от жажда за бойна слава; ръце< те му се облели в кръв. Троянците започнали да бя" гат. Но Ахил ги настигнал край бреговете на Скаман-дър. Като се врязал в техните редици, той разделил , бягащите на две. Едната част от тях хукнали към Троя, но Хера им преградила пътя с гъста тъма. Другата част се затичала към реката. Мнозина троянци търсели спасение във водите на Скамандър. По реката се образували вълни от хвърлилите се в нея воини. Едни искали да се спасят с плаване, другите се стараели да се укрият край стръмните брегове. Ахил с меч в ръка се хвърлил, във водите на Скамандър и започнал да сече бягащите троянци. Той пленил дванадесет троянски младежи, вързал им ръцете с ремъци и заповядал на своите мирмидонци да ги отведат в стана, а сам продължил да избива троянците.