ПРОГНОЗА ЗА УСТРОЙСТВЕНО РАЗВИТИЕ НА ФУНКЦИОНАЛНИТЕ СИСТЕМИ И ОБЩА СТРУКТУРА НА ТЕРИТОРИЯТА

6.4.1. Прогноза за демографско развитие

• 
  Национална стратегия за демографско развитие на населението в Република България (2012 г.-2030 г.);
  
• 
  Национална концепция за пространствено развитие за периода 2013-2025 г.;
  
• 
  Национална стратегия за регионално развитие на Република България за периода 2012-2022 г.;
  
• 
  Национална стратегия в областта на миграцията (2011-2020);
  
• 
  Прогнози на НСИ за населението на страната;
  
• 
  Общински план за развитие на община Стралджа 2014-2020 г.; Секторни стратегии
  
• 
  както и реалната демографска ситуация в общината.
  

Направеният анализ на състоянието и тенденциите в демографското развитие на общината и населените места очертава някои основни черти, които определят насоките в развитието на населението през прогнозния период:

• 
  забавяне на процесите на нарастване на раждаемостта, поради застаряване на населението и намаляване на броя на жените във фертилна възраст, най-вече в селата;
  
• 
  запазване на високата обща смъртност;
  
• 
  променящ се семеен модел с увеличаващо се предпочитание към съжителство без брак;
  
• 
  емиграция предимно на млади хора и семейства в активна репродуктивна и трудоспособна възраст;
  
• 
  запазване на териториалните различия в демографското развитие на населените места: с най-благоприятни параметри се характеризира общинският център и по-големите села, малките населени места са с нарушени демографски параметри.
  

• 
  остаряване на населението и намаляване на броя на населението в активна трудоспособна възраст;
  
• 
  състоянието на репродуктивното здраве сред част от ромския етнос е незадоволително;
  
• 
  в образователната структура на населението на общината нискообразованите млади хора са предимно сред ромската етническа общност.
  

В съответствие с действащите нормативни изисквания за изработване на ОУП (ЗУТ и Наредба № 8 на МРРБ) и на Задание за изработване на проект за ОУП на община Стралджа, се изработва тривариантна прогноза за част „Демография“.

Отчитайки степента на влияние на факторите със стимулиращ и със задържащ ефект се предлагат следните варианти на прогнозата в съответствие с прогнозния срок за действие на ОУП на община Стралджа:

• 
  Умерено песимистичен вариант
  
• 
  Реалистичен вариант
  
• 
  Оптимистичен вариант
  

При прогнозиране на демографското развитие на община Стралджа се използват утвърдените демографски методи за прогнозиране. Тези чисто демографски методи на прогнозиране се съпоставят с очакваните въздействия и на фактори с изразен социално-икономически характер.

И при трите варианта на демографската прогноза се залага основно въздействие да имат благоприятните фактори за развитие на населението. Тяхното влияние е с различна степен на проявление при отделните варианти. Важно уточнение, което следва да се има предвид при демографската прогноза на община Стралджа, е, че тя е съобразена с тенденциите в очакваното развитие на населението, заложени в демографските прогнози за страната и за област Ямбол, изработени от Националния статистически институт.

Тези тенденции, заложени като ориентир в демографската прогноза, са съобразени с досегашните тенденции в развитието на населението на община Стралджа в изминалия 7 годишен период 2007-2014 г. – обект на изследване и оценка.

В основата на прогнозните разчети за броя на населението, както и за неговата възрастова структура, се залагат предвижданията за:

повъзрастовата раждаемост (със съответните натрупвания във времевите етапи на прогнозния период);

повъзрастовата смъртност на населението, свързана с процесите на застаряването на населението и влиянието на социално-значимите заболявания на населението;

миграцията на населението.

В съответствие с възприетия методически подход, прогнозните разчети за демографското развитие на община Стралджа до 2035 г. се предлагат по определените гри варианта, а именно:

• 
  Песимистичен вариант, базиран на очакваното влияние на фактори, свързани с относително неблагоприятно развитие на социално-икономическата сфера в общината, влошаване на демографските процеси и преобладаване на задържащите фактори за развитие на демографските процеси;
  
• 
  Реалистичен, при който е заложено запазване на тенденциите от досегашното демографско, социално-икономическо и инфраструктурно развитие на община Стралджа, но при благоприятно неутрализиране на част от задържащите фактори;
  
• 
  Оптимистичен вариант, основаващ се на влияние на фактори, които ще оказват относително благоприятно въздействие върху демографските процеси (основно на очаквано по-благоприятно развитие на механичното движение и ограничаване на отрицателното естествено движение на населението) и на икономиката и социалната инфраструктура.
  

Характерно за община Стралджа е, че делът на фертилните контингенти (16.9%, 2055 жени във възрастовата група 15-49 г.), отрицателният естествен прираст (-6.0‰ – 2016 г.) и фертилността, която е под 2.1, т.е. под границата на заместване на поколенията, са сходни със средните параметри за страната по отношение на естественото възпроизводство и по-неблагоприятни по отношение на фертилните контингенти (21.8% фертилни контингенти и -6.0‰ естествен прираст за страната; 19.2% фертилни контингенти и -7.6‰ естествен прираст за областта).

По населени места се наблюдават различия. Очертават се няколко групи населени места в общината:

• 
  с фертилни контингенти над средното ниво за общината е град Стралджа (1149 жени в детеродна възраст от 15 до 49 г. – 20.3% от населението на града);
  
• 
  с фертилни контингенти 15-20% от населението на съответното населено място – Лозенец, Зимница, Маленово, Александрово, Чарда, Атолово;
  
• 
  с фертилни контингенти 10-15% от населението на съответните населени места – Каменец, Воденичане, Иречеково, Войника, Джинот, Първенец, Тамарино, Саранско;
  
• 
  с фертилни контингенти под 10% от населението на съответните населени места – Правдино, Леярово, Богорово, Поляна, Палаузово, Недялско, Люлин, сред които с най-нисък дял са много малките населени места – Богорово, Леярово, Правдино.
  

Таблица № 6.4.1.1.1

При реалистичния вариант се предвижда запазване числеността на населението и неголямо намаление (11830 д. – 2035 г.) с подкрепа на нето-миграцията в резултат на приемане на постоянно местожителство на хора на средна и по-напреднала възраст с предпочитания към местните условия на живот. С натрупването на положителни въздействия и подобряването на средата за живот може да се очаква, че демографските процеси ще се стабилизират. Освен това се отчита етническата структура на населението и високия дял на цигански етнос, чието възпроизводство се характеризира с положителен пирраст.

Върху стабилизирането на демографската структура, може да се въздейства чрез създаване на нови възможности за заетост, предоставяне на достатъчно и качествени социални и културни услуги, и подобряване на средата за живеене и отдих.

Процесът на застаряване на населението на общината ще продължи и в перспектива. Поради по-добро демографско развитие, този процес ще бъде по-слабо изразен в град Стралджа, където ще запази характера си относително по-благоприятната възрастова структура. Много малките населени места се характеризират с намалени контингенти в трудоспособна възраст. В перспектива те се очертават с влошена възрастова структура.

За целите на образователната инфраструктура и за планирането на потребността от детски заведения и училища, както и за тяхната териториална локализация, се представят и прогнозни разчети за специфичните възрастови групи, които за прогнозния период не се очертава да имат съществени изменения (табл. 6.4.1.2.2).

За целите на ОУП демографската прогноза е диференцирана по населени места (таблица 6.4.1.3.1).

По отношение на естествените възпроизводствени процеси може да се отбележи, че почти всички генерации живородени момичета, които ще формират фертилните контингенти до 2020 г., са вече родени и числеността им е известна. Около половината от тях също са родени, включващи се в състава до 2035 г. При това положение оценките за очакваната численост на най-фертилната група на фертилния контингент на населението на общината и населените места са валидни в много голяма вероятност. Различията между отделните варианти и параметрите на възпроизводство са в зависимост от множество други фактори, в т. ч. от миграционните процеси, фертилността и социално-икономическото развитие.

В основата на прогнозните разчети за икономически активното население на общината се залагат прогнозите за очаквания брой на населението и прогнозните предвиждания за коефициентите на заетост и безработица.

Следва да се отбележи, че община Стралджа се характеризира с коефициент на икономическа активност 44.3% (2016 г.), като броят на икономически активните лица е 4328 души. За сравнение за страната стойностите на показателя са съответно 53.8% (икономически активни лица от населението на 15 и повече години) и 46.2% (икономически неактивни лица), а за област Ямбол – 53.5 и 46.5%.

През 2016 г. икономически неактивните лица (лицата извън работната сила) на 15 и повече навършени години в община Стралджа са 5444, или 55.7% от населението на тази възраст. Част от тях се отнасят към групата на „обезкуражените лица”. Обезкуражените лица са част от населението извън работната сила, които в условията на икономическо развитие и подобрена ситуация на пазара на труда могат отново да започнат да търсят активно работа. Активното поведение на пазара на труда на тези хора зависи от комплекс от фактори – икономическа ситуация, предлагане на труд, осигурителна и данъчна тежест, адекватна политика за активиране и др.

Неактивните лица са потенциал за увеличаване на предлагането на труд. Активирането на продължително безработните и на неактивните лица е важен приоритет на политиката на пазара на труда и се обуславя, както от необходимостта от увеличаване на работната сила за икономическото развитие, така и от гледна точка на социалното включване.

Една от групите, към които през следващите години следва да се провежда активната политика на пазара на труда, е приоритетно насочена към групата на неактивните лица. Предвижда се действията да се насочат и към безработните лица от ромски произход, които са с ниско образование и без квалификация, не са активни на пазара на труда, защото са с ниска или без пригодност за заетост и считат, че не могат да се реализират на пазара на труда.