Стоарх” еоод общ устройствен план на община Стралджа предварителен проект


Прогнози за развитие на системите на социалната инфраструктура



Изтегляне 6.39 Mb.
страница22/39
Дата10.11.2017
Размер6.39 Mb.
#34301
1   ...   18   19   20   21   22   23   24   25   ...   39

6.5. Прогнози за развитие на системите на социалната инфраструктура


Стратегическата целева рамка за разработване на прогнозите за развитие на социалната инфраструктура са посочените стратегически и планови документи. Едни от основните параметри са дефинираните в Общинския план за развитие на община Стралджа 2014-2020 г. - приоритети и цели, които отчитат специфичните местни особености и са насочени към подобряване на основните услуги за населението, така че да се осигури подходящ достъп до култура, развлечения и спорт, услуги за децата и уязвимите групи, информационни и комуникационни услуги, както и за подобряване на благоустройството на населените места чрез обновяване на сградния фонд на социалния сервиз, културни и исторически обекти.

В основата на прогнозите за развитие на социалните дейности в периода на действие на ОУП на община Стралджа се залагат съответните хипотези за развитието и устройственото планиране на социалната инфраструктура, необходима за нормалното функциониране на тези дейности.

Действащата нормативна уредба към ЗУТ (Наредба № 7 и Наредба № 8 на Министерство на регионалното развитие и благоустройството), както и практиката по изработване на ОУП на общината, показват, че при прогнозиране на социалната инфраструктура в срока на действие на ОУП се предлага нормативният подход. Той се използва за параметриране на основните показатели, характеризиращи отделните подсистеми на социалната инфраструктура – образование, здравеопазване, социални дейности, култура, спорт и др. Като важен фактор за определяне на бъдещите потребности от различните видове инфраструктура е прогнозният брой на населението, което е основният потребител на услугите с изявен социален характер.

Прогнозните проучвания за развитието на социални дейности като: образование, здравеопазване, социално подпомагане и др. се основават на:



  • Алтернативни хипотези за функционално-пространственото прогнозно развитие на съответните социални дейности;

  • Прогнозни разчети, разработени на базата на действащите норми и нормативи за потребности.

  • Предложения за териториална насоченост на потребностите от нова социална инфраструктура, при необходимост.

Нормите и нормативите за образователната инфраструктура (предучилищно обучение), използвани за прогнозата са следните:

    • нормата за пълняемост на 1 група в детските градини – от 18 до 22 деца;

    • норматив за обхват на децата (в % от 100 деца от 3 до 6 годишна възраст).

За училищата действащи са следните нормативи, определени със Закона за народната просвета, с правилника за неговото приложение и с конкретни наредби:

  • Нормативно определен минимум за броя на учениците в една паралелка – 8 ученика;

  • Нормативно определен минимум за броя на децата в една група в детските заведения – 12 деца;

  • Стандарти за държавни дейности (за численост на персонала и за издръжка на делегирани от държавата дейности).

В стратегическите и планови документи за развитието на системата „Образование” е заложен стандарта за осигуряване на „класна стая за всяка отделна паралелка”. На основата на този стандарт е определен норматива за развитие „брой класни стаи на 100 паралелки в общообразователните училища”.

От нормативите в сферата на здравеопазването, като потребности от лекари и стоматолози в извънболничната медицинска помощ, е приет този за задължителните нормативи за обхват (пациентска листа на един общопрактикуващ лекар и стоматолог):



  • Обхват на пациентите, обслужвани от един лекар (пациентска листа) – долна граница – 800 д. и горна граница 3000 д.;

  • минимално време за извършване на прегледите – 20 минути;

  • Стандарт за бърза и неотложна медицинска помощ – до 30 мин. след заявката.

В сферата на социалните дейности е приета нормата за минимален брой от 50 самотни възрастни хора, изявили желание за разкриване на звено за домашен социален патронаж.

6.5.1 Прогноза за потребностите от инфраструктура на образованието


Броят и капацитетът на заведенията за предучилищно обучение и на общообразователните училища са функция от броя на лицата в съответните възрастови групи и нормативите за пълняемост на група в детските заведения и на паралелка в училищата.

Прогнозите за лицата в съответните възрастови групи и по трите варианта не променят съществено техния брой в прогнозния хоризонт. При норматив за реален обхват за децата, подлежащи на предучилищно обучение (коефициент 0.95) и на ученици в общото основно образование – коефициент 0.95-0.98) и в общото средно образование (коефициент 0.83-0.85), очакваният брой на децата в детските заведения и на учениците (по реалистичния вариант) към 2035 г. ще бъде сходен с този през базисната година с неголеми отклонения, като за целта се работи с реалистичния вариант на демографската прогноза.

До 2 годишна възраст – 483 - 474 д.;

от 3 до 6 годишна възраст – 559 - 548 д.;

от 7 до 14 годишна възраст – 1200 - 1183 д.;

от 15 до 18 годишна възраст – 525 - 515 д.

Броят на децата и на учениците по песимистичния и опртимистичния вариант на прогнозата се отклонява, но в неголям диапазон и не могат да окажат съществено влияние върху броя и капацитета на образователните институции.

В територията на общината съществуващите към момента детски и образователни заведения (детски градини и училища) са с капацитет достатъчен за прогнозния брой деца и ученици с изкл. на детската градина в с. Лозенец, която се нуждае от разширение.

Не се предвижда разкриване на нови обекти на образователната инфраструктура, а създаване на възможности за поддържане, модернизиране и обновяване на обектите на обучение и образование. Прогнозните разчети показват, че няма да има необходимост от разкриване на нови детски и учебни заведения (с изкл. на разширение на детската градина в с. Лозенец), а от осъвременяване, поддържане, подновяване и подобряване на МТБ, в т.ч. ремонт на ЦДГ в с. Войника, изпълнение на проекти за енергийна ефективност, което да гарантира благоприятна среда за обучение и възпитание на децата и учениците и да осигури намаляване разходите за издръжка в сектора.

В сферата на образованието се открояват следните приоритети:

Осигуряване на равен достъп до качествено образование на всички ученици, подлежащи на задължително обучение;

Създаване на подходящи условия за здравословно хранене на учениците;

Подобряване на материално-техническата база чрез извършване на основни и текущи ремонти и модернизиране на учебния процес.

6.5.2 Прогноза за потребностите от инфраструктура на здравеопазването


Прогнозата за потребността от лекари и стоматолози в общината се обосновава с възприетите нормативи за минималния и максималния брой на пациентската листа.

При усреднен норматив за брой на пациентска листа 1400 д. (при нормален относителен дял на здравноосигурените лица) потребностите от общопрактикуващи лекари на територията на община Стралджа по отделните варианти не се различава съществено. Причината за това е, че прогнозният брой на населението по отделните варианти варира в не много широки граници, което на практика не дава съществено отражение върху броя на общопрактикуващите лекари. Към хоризонта на действие на ОУП на община Стралджа прогнозният брой на общопрактикуващите лекари в голяма степен ще зависи от здравния статус на населението. Прогнозните разчети за броя на стоматолозите показва, че има баланс на потребностите.

През прогнозния период е необходимо поддържане и подобряване на МТБ на здравните заведения и на достъпа до за качествено здравеопазване и здравни услуги, както и от повишаване на обезпечеността с лекари, обслужващи населението. От основен ремонт се нуждае здравната служба в с. Лозенец, лекарският кабинет в с. Недялско, здравната служба в с. Саранско. Има необходимост от лекарски кабинет в с. Маленово и стоматолотично обслужване в с. Войника.

6.5.3 Прогноза за потребностите от инфраструктура на социално подпомагане


Акцент в прогнозата за развитието на социалните дейности се поставя на бъдещите потребности от социална инфраструктура, предназначена за задоволяване на специфични потребности на т.нар. социални рискови контингенти от населението – (инвалиди и лица с други увреждания; сираци; деца с физически и умствени увреждания; бездомни лица и др.).

Прогнозните разчети към 2035 г., базирани на възприетите нормативи показват, че прогнозните потребности от инфраструктура на социалните дейности до голяма степен са реализирани, но има потребностите и от нови социални услуги.

За по-доброто задоволяване на потребностите от инфраструктура, свързана със социалното подпомагане, е обоснована необходимостта от:


  • Изграждане на Център за настаняване от семеен тип (ЦНСТ) като държавно делегирана социална услуга от резидентен тип. ЦНСТ е нова форма на социална услуга в страната, насочена към децата (от 3 до 18 годишна възраст), които имат нужда от грижа извън тяхното семейство;

  • Изграждане на Защитено жилище като резидентен тип социална услуга за социална интеграция и пълноценен живот на хора с увреждания в среда, близка до семейната;

  • Увеличаване капацитета на социалната услуга „Личен асистент - Услуга в общността” (за лица и деца с трайни увреждания, с тежки здравословни състояния, които не могат или са много затруднени да се обслужват сами);

  • Увеличаване капацитета на социалната услуга „Домашен помощник - услуга в общността” (за самотно живеещи стари хора, които не могат или са затруднени да се обслужват сами, лица с увреждания, с ниски доходи, без подкрепа от близки и роднини);

  • Изграждане на достъпна обществена среда;

  • Увеличаване на броя на специалистите в сферата на социалното подпомагане и посещаемостта в населените места.

6.5.4 Прогноза за потребностите от инфраструктура на културата и спорта


Недвижимото културно наследство е важен ресурс за културния живот в общината и за туризма. Културният календар на общината е богат на събития, свързани както с националните празници, така и с традициите на населението.

Развитието на културните институции изисква финансови ресурси за тяхното поддържане, както и експониране и опазване на културното и религиозно наследство. Прогнозните разчети за потребностите от инфраструктурата на културата, включваща обекти, които се характеризират на площен признак се определят на основата на съоветните нормативи (обекти от типа на „музеи”, „библиотеки” и др. – 50 м2 на 1000 д.; брой места в киносалони (вкл. и в читалищни салони) – 20 места/1000 д.).

Предвид системния недостиг на средства с акцент са сградите и съоръженията на читалищата. Предвижда се поддържане и реновиране на читалищата, в т.ч.преоборудване на читалището в с. Маленово и др.

В сферата на културата се планира осигуряване на съответните условия за провеждане на вече утвърдените събития от културния календар на община Стралджа и разширяване и разнообразяване на същия.

Аналитичните проучвания за наличните спортни обекти на територията на община Стралджа показват, че като брой и площ те са в рамките действащите нормативи. Една част от тези нормативи се покриват от площните параметри на училищната спортна база.

Насоките за развитие на спортната инфраструктура са свързани с:



  • Модернизация на съществуващата материална база;

  • Изграждане на зони за спорт и отдих край минералния извор в с. Лозенец;

  • Изграждане на детска площадка пред кметството в с. Войника;

  • Ремонт и реконструкция на стадиона и изграждане на 2 нови спортни площадки в с. Зимница;

  • Изграждане на спортна площадка в с. Маленово;

  • Поддържане и подобряване на спортната инфраструктура в населените места (гр. Стралджа и селата).




Изтегляне 6.39 Mb.

Сподели с приятели:
1   ...   18   19   20   21   22   23   24   25   ...   39



©obuch.info 2024
отнасят до администрацията
    Начална страница
Автореферат
Анализ
Бизнес-план
Биография
Глава
Диплом
Доклад
Задача
Закон
Занятие
Заседание