Стоарх” еоод общ устройствен план на община Стралджа предварителен проект
Изтегляне 6.39 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 9.4. Развитие и устройство на населените места
- 9.4.2. Село Александрово
9.3. Планова и проектна осигуреностЗа територията на общината има изработен териториално устройствен план на селищна система Стралджа с прогноза до 1990 г., но той не е носител на обективна информация. Към настоящият момент няма изработен общ устройствен план. Центърът на общината и останалите населени места имат действащи устройствени планове, както следва:
Както се вижда от горната таблица почти всички устройствени планове са стари и са изработени при предходните социално-икономически условия и нормативна уредба. Застроително-регулационни планове има за 19 населени места, включително града. Най-новият от тях е одобрен през 1993 г., а тринадесетса изработени преди 1990 г..Най-новият ЗРП на ЦГИ на града е от 1995 г. и също така не е актуален спрямо изискванията на ЗУТ. Регулационните планове на три села са от 1938-1939 г., включително на село Люлин, което има 170 обитатели. Само за гр. Брезник и с. Леярово има изработени кадастрални карти от 2008 г., но подробни планове след това не са правени. За всички Землища, освен горните две населени места има актуални карти за възстановената собственост – КВС. Постепенно следва да се изработят кадастрални карти за всички населени места и техните землища, като се започне от най-належащите – тези от по-горен функционален тип. Успоредно с това може да започне изработването и на регулационни планове на населените места, а на централните части на големите села, както и на целия град – ПРЗ. Изготвянето на нови планове в цифров вид ще облекчи максимално техническата служба на общината, а от друга страна ще даде възможност за максимална точност при издаване на скици, визи и други. 9.4. Развитие и устройство на населените местаСелищната мрежа в общината е стабилизирана и някакви промени в нея не се очакват. Групирането на по-голямата част от населението на общината в общинския център гр. Стралджа, определя и ситуирането на водещи административни и социално – битови функции в него.Застрашени от обезлюдяване са много от малките села. Поради специфичния равнинен терен селищата са със сравнително компактна структура. Една част от сградния фонд е в лошо състояние от факта, че през последните 20 години голяма част от селата са обезлюдени. Поради намаления брой на обитателите в населените места на общината възниква въпросът за използването и стопанисването на съществуващия жилищен фонд, една значителна част от който не се поддържа. Необходимо е създаването на устройствени предпоставки, за да се привлекат нови икономически субекти, способни да диверсифицират икономическата база на селищата в общината. Подробният анализ на състоянието на селищната мрежа и на формиращите я населени места показват изявените проблеми и изводите, мотивират следните устройствени изисквания:
Новият ОУПО Стралджа предвижда разширяване на строителните граници на населените места. За някои от тях това се налага поради неточност на картите на възстановената собственост и несъответствие между показаните в тях строителни граници и реалните граници по действащите регулациони планове. В повечето населени места, извън регулационните граници, съществуват жилищни имоти частично застроени с жилищни сгради, включително и постоянно обитавани, както и стопански постройки. В този случай, външните регулационни граници на населеното място са коригирани нееднократно, по силата на различни министерски постановления. По КВС тези терени са показани извън строителните граници, като „други урбанизирани територии“. С общия план, по целесъобразност, голяма част от тях се приобщават в строителните граници. С новия план се предвиждат и промени по отношение на терените за стопанска дейност. Това се отнася за тези от тях, които граничат със строителните граници на населените места – те се преотреждат за устройствени зони тип Пп – за предимно производствени дейности и се включват в строителни граници. С това се цели да се облекчат бъдещите процедури, свързани с възможностите за реализиране на инвестиционни проекти. Развитието на населените места след гр. Стралджа ще бъде разгледано по азбучен ред. 9.4.1. Град СтралджаВ комуникационно отношение Стралджа е добре обезпечен с достъп до главната републиканска транспортна инфраструктура. През южната част на града преминава VIIIма ж.п. линия Пловдив-Бургас и функционира ж.п. гара. На 3,5 км в южна посока е изградена автомагистрала „Тракия„, макар, че достъпът до нея се осъществява от пътен възел с първокласен път I-7, отстоящ на десет км от Стралджа. В близост са двата първокласни пътища I-6 и I-7. Съществуващата улична мрежа на града се отличава с много добри геометрични характеристики. Тя е проведена така, че оформя правилни и оптимални по големина квартали и осигурява комуникационен достъп до всички имоти. В планировъчно отношение жилищната зона представлява компактна структура, която е характерна за населени места възникнали на равен терен и при липса на природни особености. Обществено-обслужващият център е разположен асиметрично на юг. Складово-производствените и стопански терени са разположени периферно на жилищните квартали на юг, изток и отчасти север. Почти всички жилищни терени са включени в строителните граници на града. Малко изключение правят застроени имоти в ромската махала, намираща се на север от него. Сега площта на населеното място в строителните граници е 326.9 ха. С новият общ устройствен план, Стралджа придобива всички перспективи за развитие, като един от опорните центрове на Ямболска област.За по-голяма прегледност ще проследим развитието на околоградската зона от северозападния край по посока на часовниковата стрелка. Жилищната зона се доразвива, като към строителните граници се приобщават незаконно застроените имоти в махалата, както и един застроен имот, намиращ се в североизточна посока. Теренът с минерална вода също влиза в регулация, като се разчита наличната база да се реконструира и доразвие, така че освен за хигиенни нужди да дава възможност и за отдих и спорт. Прилежащият на север стопански терен с площ 7.1 ха, се включва в строителните граници и става устройствена зона тип Пп – предимно производствена дейност. На изток от него един участък земеделска земя с площ 1.14ха, се отрежда за същата дейност. На изток се променя предназначението на 1.49 ха земеделска земя – пасище за спортна дейност и се включва в регулация. Тясна ивица земеделска земя с площ 0.47 ха става за складово-производствени дейности и заедно с прилежащия на изток стопански терен с площ 10.82 ха се включват в регулация, като зона Пп. Гробищният терен на Стралджа се разширява на север върху съществуващ стопански терен с площ 0.65 ха. Производственият терен в югоизточния край на града се разширява от южната страна и на изток от третокласен път III-707 с обща площ 3.32 ха, от която 1,5 ха са терен за транспортна инфраструктура, а 1.82 ха земеделска земя – нива. Намиращата се на юг от спортния терен и конната база територия, в която се намира и керамичния завод, се включват в регулация. Малък участък необработваема земеделска земя, непосредствено на юг от път III-707, с площ 0.56 ха, се отрежда за складово-производствена дейност. Между терена, който е отреден за болница и път III-707, земеделска земя с площ 3.26 ха, се трансформира в складово-производствена зона и заедно с намиращият се на запад до него застроен терен се включват в строителните граници. Теренът отреден за болница ще стане също складово-производсктена дейност с площ 1.6 ха. На запад от Стралджа се намира терен с площ (7.92 ха), който е с разнородни функции – складово-производствени (2.18 ха), необработваема земеделска земя (1.19 ха), обработваема земеделска земя (0.3 ха) и земеделска земя - пасища(4.52 ха). С новият план те се обединяват в една структура с функции на устройствена зона тип Пп. Между нея и града, съществуващата земеделска земя ще бъде с функции на изолационно озеленяване / площ 24 дк /. След описаните по-горе устройствени промени се получава следната трансформация на видовете терени по начин на трайно ползване (НТП)
Така проведена, новата строителна граница на гр. Стралджа обхваща площ от 380.06 ха, или с 53.0 ха повече от съществуващата. Трябва да се отбележи, че преобладаващата част от включената територия е урбанизирана, така че съотношението на площта на двата основни видове терени в новите строителни граници са:
9.4.2. Село АлександровоРазположено е периферно спрямо общинския център – в най-югоизточната част на общината в подножието на Странджа планина.Местността е хълмиста. От шести функционален тип е с население е 144 души. Основният поминък е земеделието. То е едно от селата в общината, което има богато озеленена гориста територия наоколо и малка красива рекичка. Това предопределя наличието на чист въздух и красиви природни гледки.Има добри почвено-климатични условия за зърнопроизводство и пасищно животновъдство. Самото село е с живописна структура, рядко застроено и с големи озеленени дворове. Всичко това създава условия то да изпълнява допълнителни функции за отдих. Селото разполага с добра инфраструктура – асфалтови пътища, изградено електроснабдяване, водоснабдяване и телефонизация. На лице са свободни имоти в регулация, които дават възможности за изграждане на къщи за временен сезонен отдих, както и обслужващи обекти – къщи за гости и малки комплекси.Запазват се съществуващите строителни граници. Красивата и живописна околност на селото създава условия с ОУП да се ситуират обекти за отдих.
9.4.3. Село АтоловоНамира се на три километра източно от гр. Стралджа и между тях съществуват стопански и складово-производсвени сгради, така че селото може да се разглежда като квартал на града със 183 обитатели.. Селището е построено през 1926 г. на мястото на пресушено блато и е населено с бежанци от гръцка и македонска Тракия. Основен поминък е земеделието. През 1998 г. от местен предприемач е построен цех за преработка на зеленчуци. Южната регулационна линия определя границата на прилежащия железопътен терен. Между него и жилищната зона има изолационна зелена полоса, в която се намира и железопътна спирка. Селото разполага с добра инфраструктура – асфалтови пътища, електроснабдяване, телефонизация, водоснабдяване, ж.п. спирка. Съществуват свободни (незастроени) имоти, включително и общински, което представлява един перспективен резерв. Една част от общинския терен с площ 0.4 ха ще бъде отреден за спортна база. Западно от селото съществува складово-производствена база, която има перспективи за развитие. С плана към нея се приобщават два малки участъка земеделска земя – пасище с обща площ 1.87 ха и се включват в строителните граници на Атолово. Гробищният терен се разширява на север върху пасище с площ 0.16 ха. 9.4.4. Село БогоровоНамира се в средната източна част на общината и е от най-малките по жители – (70) и площ на землището. Отстои на 2 км източно от път III-707 и се свързва с него чрез общински път, който свършва в селото. Основният поминък на жителите е земеделието. Земята е плодородна – черноземни смолници, подходяща за зеленчукопроизводство.Изградени са основните елементи на техническата инфраструктура – водоснабдяване, електрификация, пътища, телефони. То е слабо застроено и неблагоустроено. В западната част преди селото съществува стопански терен с площ 6.02 ха, който по плана се включва в строителните граници на селото.
9.4.5. Село ВоденичанеТо е едно от петте най-големи населени места с 379 обитатели. Отстои на 6 км южно от общинския център, с който го свързва път III-707 чрез надлез над магистрала „Тракия“. Има развито земеделие – зърнопроизводство и зеленчукопроизводство на базата на поливната система „Средна Тунджа“. Разполага с много добре изградени пътища, улици, електроснабдяване,телефони. Има проблеми с водоснабдяването - с качеството на водата. По плана се създава възможност за „вливане“ и „отливане“ от магистралата към пътя, като се използува достъпа до новопредвидена площадка за зимно поддържане. В жилищната зона съществуват незастроени имоти и не се налага нейното разширение. Към строителните граници на селото се включват два терена – спортен с площ 2.2 ха на север и прилежащия до регулацията парк с площ 3.89 ха на юг. Гробищният парк ще се разшири на изток с 0.3 ха. На юг от село Воденичане се намира кариера, която е използвана при строителството на автомагистрала Тракия и по КВС по начин на трайно ползване се води като пасище. За цялата територия на кариерата е необходимо да се изготви проект за рекултивация за превръщането и в действително пасище. С ОУП в най-северозападната част на кариерата е отреден терен от 1.0 ха за временно събиране на отпадъци. В най-близкия до селото край е определена и площадка от 0.02 ха за събиране на специфични отпадъци. 9.4.6.Село ВойникаОтстои на около 33 км (по пътя) южно от гр. Стралджа и се пресича в посока изток-запад от второкласния път II-53 Сливен-Ямбол-Бургас. Характерна особеност е, че населеното място лежи северно в подножието на красивия хълм „Войнишки бакаджик“, който е обект на културно-историческото наследство и отдиха. С население 306 жители, основния поминък е земеделието. Развито е зърнопроизводството и пасищното животновъдство. Комуникациите са добре развити – телефони, водоснабдяване, изградени улици и пътища. Целият горски масив с площ около 700 ха е с широколистни и иглолистни дървета и богат животински и птичи свят. Жилищната зона, която е в регулация, е с площ 121.8 ха.Тя се пресича в посока север-юг от широко дере, над което е построен мост на главната улица, който се нуждае от сериозен ремонт. Извън крайната регулация остават много жилищни имоти от всички страни на селото, много от които са застроени със стопански и жилищни сгради, някои от които са обитаеми – всичко 62 имота или части от имоти. Общия брой на застроените имоти извън регулация е 38 - от които 21 с жилищни сгради. С ОУП част от тях с площ 8.7 ха се включват към строителните граници; Около селото съществуват имоти, които по НТП са жилищни, но нямат никакви функции, както и установени собственици.С плана те са предвидени за пасища, като тяхната обща площ е 2.26 ха В западната част на селото се намират складово-производствени и стопански терени, както и в северната – с плана те се включват също в строителните граници като зона от устройствен тип Пп.
9.4.7. Село ДжинотНамира се на 10 километра югозападно от гр. Стралджа, а землището му граничи на запад с община Тунджа. Селото се намира в равнинен район с плодородни земи. Има 248 жители. Основно занимание на населението е земеделие с развито зърнопроизводство и технически култури. С останалите населени места от общината се свързва с общински пътища 1052 и 2058. Жилищната зона е с почти кръгла структура и е равномерно застроена, като не е необходимо нейното увеличаване. Има изградени пътища, частично улици, има телефони,ток и вода. Производствените терени са разположени в западна, южна, и североизточна посока. В последната преобладават складово-производствени дейности, като съществува инвестиционен интерес за развитие на зоната. С плана терена земеделска земя, който се намира между нея и селото, с площ 1.8 ха се отрежда за същата дейност. Всички производствени терени са от устройствен тип Пп и се включват в строителните граници. Така площта на населеното място нараства от 70.3 ха на 80.3 ха.
9.4.8. Село ЗимницаС местоположението, функциите и големината си (1690 обитатели), Зимница е основното опорно селище в община Стралджа.Отстои на 6 км от общинския център, а през него преминава първокласен път I-7, който пресича на второ ниво автомагистрала ,,Тракия" на 2,5 км. южно от селото, като е изградена пълноценна пътна развръзка. На практика тя се явява като единствения подход от магистралата към територията на общината на север и на юг от нея. Друга съществена транспортна комуникация е преминаващата в северния край ж.п. линия Пловдив – Бургас и функциониращата ж.п. гара. Жилищната зона е с компактна правоъгълна структура и обхваща почти всички застроени жилищни имоти, като съществуват възможности и за ново застрояване. Изключение прави терен с площ 1,36 ха, който е застроен извън регулацията – в най – южната част на селото, както и три малки участъка на югозапад и югоизток с обща площ 1,18 ха. С плана те се приобщават към строителните граници на селото. На север от Зимница съществуват два складово- производствени терени, които се намират в триъгълник, очертан от ж.п. ареал (на юг ), път I-7 ( на изток) и общински път ( на запад ). Планът предвижда цялата площ за устройствена зона Пп да се включи в регулацията. Към съществуващите два терена се приобщава бивша вододайна зона с площ 0,2 ха и земеделска земя – нива с площ 4,94 ха. На североизток от селото - до ж.п. линия съществуващи спортен и складово- производствени терени също се включват в строителните граници. Югоизточно от селото съществуващият производствен терен става компактен, като няколко разпокъсани участъка земеделска земя (пасища) с площ 1,2 ха придобиват същата функция и цялата зона се включва в регулация. Прилежащите на югозапад терени за труд също се включват.
9.4.9. Село ИречековоНеговото землище стои по средата на общината в западния и край като граничи с община Тунджа. То е третото по големина на територията, а селото четвърто по брой население – 398 обитатели. С общинския център Стралджа, който е отдалечен на 17км в северна посока, се свързва чрез общински път и третокласния III – 707. Селото е разположено в подножието на Бакаджишките възвишения. Хълмиста местност с развито зърнопроизводство и лозарство. Добри възможности за развитие на животновъдство. Изградени пътища, водоснабдяване, ток, телефонна централа. В жилищната зона съществуват резерви за строителство и въпреки това строителните граници се разширяват с 3,85 ха. Това се налага поради наличието на четири малки участъка със застроени имоти, които са извън регулация – два на изток и два на юг. Съществуват и няколко застроени имоти, които по НТП са земеделски земи – ниви – с обща площ 1,73ха, като с плана те се включват в регулация. Прилежащят на югоизток стопански и складово - производствени терени с обща площ 7,59 ха се включват в строителните граници. Съществуващите гробища, които опират в жилищните имоти се разширяват на юг върху земеделска земя –ниви с площ 0,34 ха.
9.4.10. Село КаменецСтои периферно в югозападния край на общината на границата с община Тунджа. Основната пътна артерия е третокласния път III – 5308, който обхожда селото непосредствено на изток. Населението на селото наброява 372 души. Развито зърнопроизводство и трайни насаждения. Много добри възможности за развитие на пасищно животновъдство. Има действащо предприятие за добив на негасена вар. Добри възможности за развитие добива на инертни материали за строителство. Изградено електроснабдяване, водоснабдяване и телефонизация. Въпреки че е шесто по брой на обитатели (372), в жилищната зона съществуват много незастроени жилищни имоти. Добре оформеният център на селото се нуждае само от благоустрояване. Добро впечатление прави и поддържаното футболно игрище. Съществуващото депо за битови отпадъци, на юг от Каменец , с площ 1,68 ха се предвижда за рекултивиране – за пасище. С плана границите на жилищната зона не се променят. Към строителните граници се включва производствен терен на запад и стопански на югоизток, който ще бъде с нова функция - за Пп.
9.4.11. Село ЛеяровоЗаема най – югозападната част на общината и по въздушна линия е отдалечено от Стралджа на 30 км, а транспортният достъп до града е труден и дълъг – около 50 км. Пресича се от третокласния път 7009 в посока изток – запад. Най – малкото и най – отдалеченото село от общинския център, разположено в подножието на Странджа планина, хълмиста пресечена местност. Населението е 30 души. Природните условия предлагат развитие на пасищното животновъдство и пчеларството. Не се предвижда разширение на жилищната зона. Към строителните граници на селото се включва стопанския терен на юг – с нова функция за Пп. 9.4.12. Село ЛозенецТова е най – северно разположеното село - на 5км от гр.Стралджа, което се пресича от първокласния път I – 6 (София – Бургас). Населението е 614 души. Трудовата заетост е в селското стопанство, горското стопанство и газокомпресорна станция. Развито е лозарството, зърнопроизводството животновъдството. Добри комуникации и пътни връзки. Наличие на термални води. С града се свързва чрез трикилометрова отсечка от третокласния път III – 7007. Наоколо е заобиколено от земеделски земи, но на север, след около 1300 м, започва голям горски масив, част от южните склонове на Стара планина, който оказва добро климатично въздействие. Лозенец е третото по големина населено място с 614 жители. Компактната жилищна зона се пресича в посока север – юг от сухо дере, което осигурява отвеждането на дъждовните води. Обслужващите улици структурират добре селото, а в жилищното застрояване съществуват резерви най – вече в югозападната част. Съществуват малки участъци жилищни имоти с обща площ 5,93 ха, които са извън регулация - два на изток, три на север, един на югозапад и един на северозапад. Наличието на жилищни сгради в тях е основание за включването им в регулация. В североизточния край терен с площ 0,97 ха ( настояща земеделска земя – пасище ) също се включва за спортни нужди. Този спортен терен ще се използва предимно от жители на ромската махала. Друг терен с площ 1,4 ха ( земеделски земи - пасища), който се намира в близост до селото на югоизток се отрежда за спортен терен – футболно игрище.За отбелязване е наличието на местен футболен клуб ,,Балкан" – Лозенец. Част от тази площ ( 0,48 ха ) ще бъде за озеленяване - парк. Съществуващите на юг производствени и стопански терени също се включват в чертите на селото, като за целта земеделската земя ( пасища ) с площ 3,5 ха, която лежи между тях и селото, се отрежда за складово - производствена дейност. Сметището с площ 0,42ха (югозападно от селото) ще се рекултивира за пасище. 9.4.13. Село ЛюлинСтои централно в рамките на общината и до него води общински път, който завършва на тупик. Разположено е в източната част на Бакаджишките възвишения, в равнинна аграрна среда и е със 170 обитатели. Основен поминък – земеделие. Добри условия за пасищно животновъдство и пчеларство. Добри комуникации – водоснабдяване, телефони, улици. Жилищната зона има резерви и нови терени не са необходими. В южния край има няколко имота по НТП - нива с площ 1,57ха , два от които са застроени. С плана те се включват в строителните граници на селото. Зоната за приложение за труд (югозападно от селото) с площ 17,5ха също се включва в строителните граници като складово – производствена зона.
9.4.14. Село МаленовоЛежи на източната граница на общината при съседство с община Карнобат и отстои само на един км. северно от магистралата. Надлез над нея го свързва с прилежащите на юг от магистралата населени места. Селото се намира на 10км югоизточно от гр. Стралджа. Равнинна местност с плодородни земи. Основен поминък е земеделието, като е развито зърнопроизводството, животновъдството и отглеждането на технически култури /слънчоглед/. Изградени нормални комуникации - вода, ток, телефони и улици. Селото е средно голямо - 275 обитатели и жилищната зона е достатъчно голяма. На изток съществуващият складово – производствен терен се включва в строителните граници на селото. 9.4.15. Село НедялскоРазположено е централно, а на изток граничи с община Карнобат. С общинския център го свързва отсечка от път III – 707. Намира се на около 25 км на юг от гр. Стралджа. Равнинна местност с плодородни земи. Развито зърнопроизводство и лозарство. Изградени пътища, водоснабдяване, електроснабдяване и телефони. Жилищната зона е с издължена структура по протежение на пътя, а прилежащата рекичка отделя малък жилищен квартал на 100 м. източно от компактната структура, с който се свързва с уличка и мост. Населението е 216 обитатели Съществуващият между тях терен на бивш пионерски лагер с площ 0,2 ха ще се използва в бъдеще като складово – производствен. Същите функции ще изпълняват два участъка земеделска земя (пасища) северно от селото, с обща площ 1,07ха с които ще се разшири съществуващата стопанска база. Цялата структура ще бъде устроена от тип Пп и включена в строителните граници на основната жилищна група.
9.4.16. Село ПалаузовоРазположено е южно от Стралджа на 10 км по път III – 707 и е едно от малките населени места - 111 обитатели. Равнинна местност с плодородни земи. Основният поминък е земеделието. Развито е зърнопроизводството и отглеждането на технически култури /слънчоглед, памук/. Развито е и животновъдството. Нормални комуникации. Землището се пресича от автомагистрала ,,Тракия" под която е изграден подлез за пресичащия местен път. За северна граница на землището служи река ,,Мочурица", която живописно се извива в посока изток – запад. Селото се пресича от широко дере, над което има изграден един мост. То се поддържа добре и не представлява проблем за наводняване. С плана към строителните граници се включва малък терен обработваема земя с площ 0,53 ха. Това са бивши жилищни имоти, разположени югозападно от селото, които и в момента се използват като такива. Други териториално – устройствени проблеми не съществуват. 9.4.17. Село ПолянаТо е най – южното землище и на юг граничи с община Болярово. Селото е едно от трите най – отдалечени населени места от общинския център и се свързва с него с общински път (7 км.) до включването му в път III – 707 в с. Александрово, който води на север. Той е една от основните пътни артерии на общината, който обслужва десет населени места в посока към Стралджа. Поляна е второто село, което заедно с Александрово са разположени в красива и живописна природна среда и не случайно в него функционира къща за гости. То също се третира с допълнителни функции на отдих, освен обитаването, което ползват жителите на селото, които са 200 на брой. В югоизточната част на с. Поляна има три имота, единият от които е застроен, които с ОУП се включват към чертите на селото. Към строителните граници се включва стопанският терен, на север с площ 6,57ха. 9.4.18. Село ПравдиноЗемлището на селото е силно издадено на изток (като полуостров ) и граничи на север с община Карнобат, а на юг със Средец. Общински път с дължина 6 км отвежда до с. Първенец, където се включва към път III – 707. Обитателите са 105. В селото има благоприятни условия за развитие на земеделие и животновъдство. Наличие на минерален извор с лечебна вода с възможности за разширяване използването му. С перспективи за отдих. Наличие на кариера за пясъчен камък, използван за облицовки в строителството. Добри възможности за създаване на производствено предприятие в това направление. Изградени нормални комуникации. Характерна особеност на околната му среда е, че е заобиколено на юг, изток и запад от горски масиви, а на юг до селото минава живописна рекичка ,,Бунарска". Микроклиматът на селото определено се формира от въздействието на богато озеленената горска територия. Подходящите природни условия са основната предпоставка за третирането и на с. Правдино като населено място с допълнителни функции на отдих. За целта на три места от южната страна между селото и рекичката са определени малки зони за развитие на сезонен туризъм. Две от тях с обща площ 2,2 ха са ниви, а третата по начин на трайно ползване е трайни насаждения с площ от 1,74ха. В северната част извън регулация има жилищен имот, който се включва с плана. Прилежащият на запад от селото производствен терен също се приобщава към строителните граници на селото.
9.4.19. Село ПървенецТо е средно – голямо по брой обитатели. Част от землището му граничи на север с община Карнобат, на юг с община Средец, а през него преминава третокласния път III – 707. Населението не е много голямо - 238 човека, но в селото има детска градина. Селото представлява равнинна местност с плодородни земи. Силно развито селско стопанство на основата на зърнопроизводството и животновъдството. Добри традиции в развитието на лозарството. Изградени пътни връзки, водоснабдяване и телефонизация. Северно към регулацията се включва един участък земеделска земя (нива) с площ 0,55ха, както и цялата стопанска база, като се променя функцията на Пп. Друг малък терен земеделска земя (на североизток) с площ 0,9ха се отрежда за спорт. В най – южната част между жилищната зона и стопанския двор, малък терен земеделска земя (пасища) с площ 0,15ха се променя, заедно със стопанския двор , за складово-производствена дейност и се включват в строителните граници на Първенец.
9.4.20. Село СаранскоНеговото землище е едно от най – малките, разположено на югозапад на границата с община Тунджа. През него преминава третокласният път 5308, но транспортният му достъп до град Стралджа е много дълъг и сложен. Селото е малко по брой жители (120 човека), а в жилищната зона има много резерви за застрояване, така че нейното увеличение не е необходимо. Основен поминък - земеделие и животновъдство. Съществува складова зърнобаза, филиал на ,,Зърнени храниˮ - Ямбол. Добри условия за развитие на зърнопроизводството. В североизточната част до селото съществува малък терен с площ 0,77ха земеделска земя (нива). С плана той се отрежда за складово – производствен и заедно с прилежащия на север стопански двор, който остава със същите функции (Пп), се включват в строителните граници. Красива и модерна малка църква разнообразява центъра на Саранско. 9.4.21. Село ТамариноНа 3 км. североизточно от Саранско се намира село Тамарино, което също така е периферно на западната общинска граница, но през него преминава друг републикански път II -53. Разположено е в район с плодородни земи и добре развито земеделие. Основният поминък е зърнопроизводството, добро развитие има и животновъдството. Изградени водоснабдяване, телефонизация и електроснабдяване. То е средно – голямо по брой обитатели (202 човека) и не се нуждае от нови жилищни терени. В западната част на селото - стопанският терен, а на югоизток – производственият, се включват в строителните граници на селото. 9.4.22. Село ЧардЗемлището на Чарда също е много малко по площ и граничи на запад с община Тунджа. Намира се на 12 км от гр. Стралджа в равнинен район с плодородни земи. Основно тук е застъпено зърнопроизводство и животновъдство. Изградени са водоснабдяване, електроснабдяване и телефония. Главната улична мрежа е асфалт. Макар и с малка жилищна зона, то е със значителен брой население - 256 човека. Транспортният достъп до Стралджа е лесен, защото през него минава общинския път -1052, който чрез подлез през автомагистралата достига до с. Зимница след три км. Жилищната зона е доста плътно застроена, но съществуват и резерви. Намиращите се на юг от селото производствени терени се включват в строителните му граници с функция Пп. Каталог: doc -> upload upload -> Програма за опазване на околната среда на община Стралджа 2014-2020г. Община стралджа, област ямбол upload -> Отчет за изпълнението на бюджета за 2015 г Изтегляне 6.39 Mb. Сподели с приятели:
|