Стоарх” еоод общ устройствен план на община Стралджа предварителен проект

4. ПРИРОДЕН КОМПЛЕКС

4.1. Релеф

Най-северните части граничат с южните части на Стара планина, а най-южните с веригата от ниски хълмове в Тунджанско - Странджанската подобласт - Бакаджиците, както и със северозападните разклонения на Странджа планина. Обхвата на общината е в рамките на значително разнообразен релеф от равнинен и хълмист към полупланински, с надморска височина от 140 м. /с. Атолово/ до 220 м. /с. Александрово/. Средната надморска височина е 205,3 метра. Равнинният релеф се изразява чрез Стралджанското поле, хълмистия чрез склоновете на Бакаджаците, а полупланинския е в рамките на Странджа планина.

Сеизмичността на този район по скалата на Медведев, Шпонхойер и Карник е между пета и шеста степен. Това означава, че е сравнително ниска, защото за територията на България, степените на отделни места достигат до десета степен.

От характеристиката на релефа на община Стралджа могат да се направят няколко извода. В равнинната си част, с по-нисък наклон (Фиг.1) има добри предпоставки за развитие на земеделие и друг вид стопански дейности. Също така равнинния характер способства за по-доброто използване на земята, отнасящо се до изграждане и подобряване на елементите на техническата инфраструктура.

В тази връзка, чрез ОУПО следва да се изследват обстойно теренните дадености и предпоставките за развитие на общината.



Фигура 4.1. Наклон на склона

4.2. Климатични и метеорологични условия

По своите климатични фактори районът принадлежи към климатичния район на Източна България от Преходно-континенталната климатична подобласт на Европейско-континенталната климатична област.

Климатичните условия в района се обуславят от неговото географско положение. На територията му се преплитат няколко климатични влияния, като с най-голяма сила е това на преходно-континенталният климат, характерен за Горнотракийската низина. В по-слаба степен е влиянието на Черно море и Средиземноморието.

Районът се характеризира с добра за България (233 часа) годишна продължителност на слънчевото греене при нормална (1550-1600 часа) продължителност на слънчевото греене за температура на въздуха над 10ºС. Сумарната годишна слънчева радиация е също висока 5600 MJ/m2, при сумарна слънчева радиация за периода при температура на въздуха над 10ºС е 4400 МJ/ m2.

Облачността е един от главните компоненти на климата. Облачността има максимум през зимните месеци (сребърен бал 7.1), което намалява притока на топлина към земната повърхност в този район с около 70%.

Георграфската ширина и надморската височина, на която е разположен града, определят неголямата разлика в топлинно отношение между основните сезони - зима и лято.

Районът се характеризира със сравнително мека зима, като средномесечните януарски температури са 0,2ºС и горещо лято със средномесечна температура за м.юли - 23.2ºС. Средната годишна максимална температура е 17,9ºС, а средната годишна минимална - 6,4ºС. Средногодишната месечна температура е 12.0ºС. Разпределението на средномесечната температура през годината е дадено в таблицата.

Средномесечна температура по месеци

Продължителността на периода с температура над 5ºС е около 270 дни.

Средната начална дата с трайно задържане на температурата над 10oС е около 10.04, което благоприятства вегетацията на културите. Средната продължителност на слънчевото греене в района е 2200-2250 часа за които се набират температурни суми за вегетациония период в порядъка на 3500-3800 oС.

Същевременно региона се характеризира с поява на късни пролетни мразове, които в една или друга степен могат до компрометират реколтата. Средната дата на последният пролетен мраз е 11-13.04, като най-късната дата е 08.05 за северните части на района.. Лятото е относително горещо и носи белезите на континенталният климат. Средната юлска температура за района е 23oС. Абсолютната максимална температура е 44,4°С, а средната от максималните в порядъка на 38-40°С.

Есента е продължителна и често топла, като средната температура над 10oС се задържа трайно до 25.10 - 04.11. Средната дата на първия есенен мраз за същия период е 23-29.10, като най-ранната дата на първия есенен мраз е 30.09.

Тези агроклиматични показатели благоприятстват отглеждането на зеленчукови култури и трайни насаждения - лозя и овощки.

Типична за този район е ниска честота на мъгливото време (средно 46,8 дни с мъгла годишно) особено през зимата.

Един от основните климатични фактори е рижимът на валежите. Районът се характеризира със сравнително ниско количество от 541 мм годишна сума на валежите. Годишният ход на валежите е с минимум през зимата 121 мм, средни през пролетта - 138 мм и есента 129 мм и с максимум през лятото - 153 мм. Районът се отличава с по-слаби валежи от средните за страната. Средногодишно падат 541 мм (за страната годишните валежи са 650 мм).

Относителната влажност на въздуха варира през годината. Най-ниска е през месеците юли, август в рамките на 60-64%, а най - висока през месеците декември, януари и февруари и е в рамките на 80-92%.

Валежите са разпределени неравномерно през годината. За периода 1993-2002г средните месечни суми на валежите по месеци са: януари- 29,87л/м2; февруари- 30 л/м2; март- 46,56 л/м2; април-54,66 л/м2; май- 43,71л/м2; юни- 43,74 л/м2; юли- 54,15л/м2; август- 32,74л/м2; септември-64,45 л/м2; октомври- 44,70 л/м2; ноември- 54,01 л/м2; декември- 47,74 л/м2. За същия период с най-ниски средни валежи са годините 2000 и 2001г.

Средногодишната сума на валежите е между 530мм и 700мм в зависимост от местната орография и от експозицията на склоновете.

През последните години по отношение на валежите картината е много неблагоприятна. Почти през всички месеци те са по-малко от нормата, като най-сухи са били януари и февруари. След временно подобряване на условията за валежи (април и май) през лятото отново настъпва относително засушаване. Най-малко са били валежите през 2000г - 26,4 л/м2 средно на месец. През вегетационния период на повечето култури овлажнeнието на почвата е недостатъчно, тъй като минимума на валежите през летните месеци съвпада с повишената изпаряемост през същия период. Поради тези причини много от културите се нуждаят от изкуствено напояване. Това следва да се има предвид при оценката на условията на пригодност за развитие на полските култури и на възможностите за реализиране на тяхната максимална продуктивност.

Един от най-важните климатични фактори, влияещи върху степента на разсейване на атмосферните примеси, е скоростта на вятъра и честотата на случаите на "тихо" време и със скорост под 1 m/s. Районът се намира в област с ниска - 30% повторяемост на тихо време и вятър под 1 m/s. Това са добри условия за разсейване на атмосферните замърсители за България.

През цялата година преобладава вятърът, духащ от североизточната четвърт на хоризонта (NE 30,3%, при тихо време 31,3%). Най-голяма е скоростта му през зимните месеци - 6,8 м/сек.