Относно бобовите растения

Бобовите растения (наричани още шушулкови със семейството на мимозите и на пеперудоцветните) са в състояние да свързват азота на въздуха в азотни съединения. Това става с помощта на почвени бактерии, които се заселват в коренните власинки и тогава образуват в корена колонии от подобни на бактерии (бактероиди) малки организми, които се намират във видимите коренови грудки. Биологичният процес на синтезиране на азота от въздуха в тези грудчици е енергоемен процес, който е възможен поради потока от захарни вещества от страна на културните растения, които те образуват в листата под въздействието на светлината. Надземната част на растението като противоположен процес пък богато се снабдява с азот чрез симбиозните процеси в корена. Още преди да загине растението, могат да загинат колониите в грудките. Това води до загуба на азот в почвата и с това до снабдяване с азот на съседните растения, чиито корени също проникват същата почва. Без такива съседни растения може да се дойде до загуба на азот в дълбочината на почвата.

Освен това бобовите растения имат една важна способност чрез отделяне на киселини да разтварят минералите в почвата и да ги поемат. Това води до високо съдържание на калций в повечето от тези видове и до киселинност в почвата, ако растенията с тяхното варово съдържание не останат на същото място, например защото ще се продават като сено или отделните вещества от хранените с бобови растения животни не попаднат обратно в същата почва. Двете способности - синтезиране на азот от въздуха и разтваряне на минералите в почвата, изискват силен поток асимилати⁷⁹ в корените.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ

ТОРЕНЕ: ОЖИВЯВАНЕ И АСТРАЛИЗИРАНЕ НА ЗЕМЯТА
След разглеждането на основите за духовно разбиране на селскостопанските жизнени условия четвъртата и петата лекция се отнасят до въпросите на торенето. След завръщането си от Шлезвиг в Дорнах Рудолф Щайнер докладва за Курса и събирането в Кобервитц и Бреслау. Слушателите, антропософи в Дорнах, не са селскостопански специалисти и не са те, които трябва да изпълнят препоръките. Затова неговите сведения са най-общи и най-основни.

«Помислете само, мои обични приятели, днес всъщност никой не разбира същността на торенето. Разбира се, то се извършва по инстинкт според традицията от стари времена. Но днес никой не разбира същността му. Изобщо никой човек, - освен тези, които могат да познават духовната страна на нещата, - не се знае какво всъщност означава торенето за нивата, защо за определена местност то е наложително и необходимо и как трябва да се прави. Никой човек например не знае, че всички видове минерални торове са тъкмо това, което допринася за дегенерацията, за която говорих, за израждането и влошаването на селскостопанските произведения. Днес всеки си мисли така: за развитието на растението е нужно определено количество азот и на хората им е безразлично по какъв начин се приготвя този азот, откъде той произлиза. Това обаче не е безразлично, не е все едно откъде произлиза той, защото има голяма разлика между азота, който е свързан във въздуха с кислорода и е мъртъв азот, и другия азот. Няма да отречете, мои мили приятели, че има разлика между един жив човек, който се движи насам-натам, и един труп, един човешки труп. Единият е мъртъв, другият е жив и одушевен.

Същото важи например за азота и за другите вещества. Има мъртъв азот, такъв е азотът от нашето въздушно обкръжение, който е смесен с кислорода и който играе определена роля при целия ни дихателен процес и при процеса, при който се свързваме с въздуха. Той не трябва да е жив, защото ако живеехме в жив въздух, щяхме да бъдем непрекъснато в несвяст. За да могат хората да дишат, да мислят съзнателно и да разсъждават, трябва въздухът да бъде мъртъв, трябва кислородът да бъде мъртъв, също и азотът.

Азотът, който е в земята, който трябва да се достави на почвата с тора, който трябва да се образува под влиянието на цялото небе, този азот трябва да е жив азот…» (0., 20)

В увод като посочения се отнася до помощ за разбиране на това така духовно претенциозно произведение. Тук на първо място винаги трябва да се поставя въпросът, какво има предвид Щайнер. Чак тогава може да се сравнява със съвременните природонаучни резултати. Естествено трябва да се съобразяваме, че се касае за свободно произнесено слово пред ограничен предварително определен кръг слушатели, а не предназначено за печат. Междувременно светът се е придвижил с огромни опитности в областта на торенето, наистина все изключително от веществен аспект, следователно не от гледните точки на Щайнер. Чрез култивиране растенията са силно подобрени с оглед на способността да използват азота и т.н. Въпреки това и тук остава да важи едно съществено изказване: „оживено„ означава, че веществото е обхванато от етерност, „одушевено„, - че то е обхванато от астралност. Това Щайнер наблюдава и изучава по отношение на неговите въздействия. На първа линия се касае за това. От примера с въглерода видяхме какво значи това.⁸⁰

Четвъртата лекция дава отговор на въпроса как чрез торенето почвата и растенията могат да се снабдят и проникнат по-обилно със сили на живота. Един обобщен отговор може да гласи: субстанции (тор, кварц, растителни отпадъци), които силно са свързани с определени етерни и астрални сили, се опаковат за дълго време в животински обвивки, които привличат тези сили. Когато тези обвивки със съдържанието се поставят през определени годишни времена на места, които тогава са проникнати особено силно от свойствените им жизнени сили за даденото годишно време, се стига до обогатяване на субстанциите в обвивките с желаните сили. Винаги се касае за слънчеви сили. Тези сили стават действащи, когато така обогатените субстанции се приложат в растениевъдството.

В лекцията това се развива придружено със следната мисъл и опитност: Духовната наука е принудена да се съобразява не толкова с все по-дребното, а с големите връзки на живота.

Ако се направи могила от земя над равнището на почвата, тя се прониква не само от влага, въздух и топлина, но и с живот, така че се стига до оживяване не само на водата, но и на твърдата част на земята.

«Ако минерално-органична субстанция се увие в подходяща обвивка, при угниването тя не се лишава от жизнените сили, а те продължават да действат в субстанцията, остават свързани с нея. Например стъблото на едно дърво със своята кора, или един куп от компост или от тор под съответна покривка или животински организъм в своята кожа. Това трябва да мирише навътре, а не навън. Обикновеният оборски тор представлява това, което от външната храна постъпва в животното, поема се от организма до определена степен, до определен пункт, където предизвиква динамично действие на сили в организма, но не на първо място за обогатяване на субстанции, а за да бъде отново отделено навън. Но тази отделена маса е била в организма и се е проникнала от етерни и астрални сили. В астралното тя е проникната от сили, носещи азот, в етерното от сили-носители на кислород. Тази маса вещества, която сега се явява като тор, е проникната от всичките тези сили.

Ние вземаме тази маса, предаваме я на земята в някаква форма - в подробностите ще навлезем по-късно - и с това доставяме на земята етерни и астрални сили, които нормално се намират в корема на животното и там, в корема, произвеждат за организма сили от растително естество. Силите, които произвеждаме в нашия храносмилателен тракт, са от растителен вид. Трябва да сме много благодарни, че се получава тор, че животното отделя тор, тъй като торът изнася етерните и астралните сили от вътрешността на организма навън, където те остават. Ние трябва само да го съхраним по подходящ начин така, че в тора да имаме етерни и астрални сили. С тях той действа върху почвата етеризиращо и астрализиращо, той я оживява. Оживява и астрализира не просто почвената вода, а самата земна маса, самата почва. Той съдържа сили, които да преодолеят неорганичността, безжизнеността на земната почва.»(4, 123)

Цялата четвърта лекция е продължение на първата лекция относно казаното за еманципацията, за която споменахме по-горе. Чрез отделянето от външния свят и ограничаването си могат да действат астрални сили не само отвън, но и във вътрешността. Етерните сили се запазват в движение чрез астралните сили,⁸¹ поради което не се стига до твърдите форми като при растенията, а могат да се изградят вътрешните органи на животните. Отделените от животното вещества все още съдържат тези сили. Те действат в обикновения твърд и течен тор, когато той се разпадне. Сега, в четвъртата и петата лекция, този естествен принцип се използва извън животновъдството: обвиването на торищата компост с подходящо покритие или пък използването на животински органи, които сами по себе си имат характер на обвивки.

Рогът е най дебелата опаковка от този вид. Напълва се с тор и се заравя в почвата за през зимата. Етерните и астралните сили, които се намират в тора, стават още по-силно активни в рога. Щайнер описва това по следния начин: «Но поради това, че рогът отвън е обгърнат от земята, всички лъчения, които етеризират и астрализират, се излъчват навътре, проникват в неговото вътрешно пространство.» Точно същото се прави и с кварца, който обаче се държи в земята през лятото.

Докато се появяват, рогата на елена са покрити с кожа, която е обрасла с фина козина. Мястото под кожата обилно е снабдено с кръв и е проникнато от нерви. На мястото на артериите по повърхността на рогата могат по-късно да се видят бразди. В сравнение с истинските крайници липсва мускулатурата на меките части и ставите на костите. Но със своите многобройни връхчета рогата на елена изглеждат като човешки ръце, които носят едно невидимо празно тяло. Когато са оформени напълно, всичко това умира, също и вътре в костта. Този вид елен остъргва ципата на рогата си на стъблото на младо дръвче. Това той прави много поривисто. Вероятно тя го сърби. Остатъците от кръв и дървесният сок дават кафяво оцветяване на повърхността. Във формираните умрели рога на елена най-вътрешното се обръща навън. Това е единствено по рода си в животинското царство. То е като едно превишаване образуването на крайници и една противоположност на сетивните органи. Тъй като сетивните органи са заливи на външния свят в организма. В тях външният свят се врязва в организма.⁸²

Ежегодното изграждане на еленовите рога е значителна обмяна на вещества на целия организъм. При елена „ротхирш„ това трае от март до края на юли. Какво прави този елен с тези сили, когато рогата му са вече готови? С това, че нещо остава незаето по отношение на живота, то става пропускливо за духа.⁸³ Това важи изобщо за сетивата и нервите, при елена също за рогата, тоест за тази мъртва част на скелета.⁸⁴ Рудолф Щайнер казва, че чрез рогата еленът изпуска силите като през вентил. С това лишаване от собствените си вътрешни сили еленът е в състояние да поема със сетивата си отвън нещо, което в околността на земята е космично (слънчева астралност). Това между другото променя също и пикочния му мехур, прави го отражение на Космоса.⁸⁵ То е нещо, което действа органически в нервите (през нервите действа върху органите, В.Ш.).⁸⁶

При рогата тъкмо кожата, която при рогата на елена отпада, се развива като най­важната част на основата на рога, намираща се върху челните кости. Образуването започва с надебеляване на кожата под едно малко завихряне на космите. Това подбужда израстването на лежащата отдолу челна кост. Няма хрущялна подготовка, макар кожата и костите да израстват заедно като един крайник. При кравите изпълнената с въздух челна кухина се изтегля навън като костни израстъци. Затова костите на кравешкия рог не съдържат костен мозък, а въздух. При бика това е само загатнато. Техните по­дълги, източващи се напред до роговия връх костни израстъци, са компактни. В рога на бика е подчертана костната част и по този начин има лека тенденция в посока на рога на елена. Еленови рога имат само мъжките животни (единствено изключение е при вида „рен„).

При козите, овцете и много видове антилопи симетричният образ на напречните кръгове на левия и десния рог е много по­ясен, отколкото при говедата. Двата рога са аналогични на едно стъпало на двукопитно животно. Освен това всеки рог се извива в спирала, следователно около своя собствена ос. Това може да се случи и при ноктите, ако не се изрежат или износят.⁸⁷

Рогът може да се разбира като разтопени косми. Той израства от вътре през целия живот и рогата стават все по-дълги. С право може да се каже, че представлява значително надебеляване на роговият слой на обикновената кожа. Този най-горен слой (Stratum corneum) постоянно се замества с растящите отвътре навън млади клетки, които като достигнат до този слой, изглеждат смачкани и изсушени. Там те нямат повече способност да се делят, но са издръжливи на външни механични и химични въздействия. Също и там царува умиращ и съхранен живот, тоест горнослънчево действие⁸⁸ в изграждането на същинския рогов слой. За разлика от еленовия рог, който след своето образуване напълно умира, тук този процес на умиране спира до образуването на кожата по този начин. В неговия вътрешен слой новообразуването никога не спира. При елена новообразуването и умирането са един строго ритмичен процес с оглед на годишните времена. При говедото растението на рога продължава при настъпване на млекодаването, но с по-малка дебелина при основата на рога. Така се получават така наречените телешки пръстени, които всъщност трябва да се наричат пръстени на лактацията; те изглеждат подобни на шнур, обвит около целия рог. Тъй като при всяко ново раждане имаме нов млекодаващ период, на рогата имаме отпечатък от плодовитостта на кравата. Разстоянието между тези изтънявания се дължи на времето между две отелвания. Че чрез рогообразуването, което навън завършва с окончанията на крайниците, рога и копита, се получава една преграда за пропускането на етерни и астрални сили, може добре да се разбере от наблюдението на сетивното изграждане на формата.

И тук както при рогата на елена същинският рогов твърд пласт загубва своя живот. Става ли с това пропусклив за свободната астралност и световния дух? Във връзка с прилива и отлива и на много въздействия върху човешкото етерно тяло Рудолф Щайнер казва:

«Когато говорим за подслънчевите планети, трябва също да търсим техния съответен образ в Земята и тогава да помислим за физическото обратно въздействие, за произлизащото от Земята обратно въздействие върху физическия елемент. А това, което стои насреща повече духовно-душевно, това трябва да го припишем на надслънчевите планети» (Марс, Юпитер, Сатурн).⁸⁹

Относно предложението на Щайнер двата препарата да се бъркат един час, а не само да бъдат потенцирани, трябва да се вземе под внимание, че той многократно и многостранно в сътрудничество с лекари и аптекари се е занимавал с потенцирането и с приложението на потенцираните лечебни средства и е разполагал с много терапевтични опитности. Той е дал много забележителни и ценни указания за това, което е наблюдавал при потенцирането ­ систематичното постепенно разреждане:

«…За мене винаги ставаше така, че виждах противоположното на субстанцията въздействие в необходимия посредник, в размачканото, разтрито средство и т.н., в това, от което се нуждаем, за да се втъче в него хомеопатичната субстанция (млечна захар, дестилирана вода, алкохол). Този посредник получава друга конфигурация, както ако аз от добро материално състояние премина към правене на дългове във външния социален живот, така субстанцията минава в своето противоположно състояние и придава на обкръжението това противоположно състояние...»⁹⁰

В Селскостопанския курс не намираме никакъв намек за такова намерение да се произведе противоположно действие на препарата. Щайнер идва само до едно по­дълбоко проникване на водата с препарата,⁹¹ а не, съвсем не за противоположно действие.⁹²⁹³

Четвъртата лекция съдържа един важен методичен елемент. Тъкмо по повод на тора Щайнер говори, че към всичко в земеделието човек трябва да придобие едно лично отношение. Едно лично отношение е отношение на нивото на чувствата. Ако човек погледне на себе си малко по-точно, скоро узнава, че в земеделието, в действителност мислено той изцяло прониква една много малка част. Донякъде от известна опитност горе­долу се знае как човек да се отнася с нещата, за да избегне големи грешки. По необходимост много решения почиват на заключения по индукция, които са спечелени на основа на външни опитности, недостигащи до причините, според правилото: каквото веднъж е станало, пак ще стане. Но отношенията, условията се променят. Никога няма действителни повторения. Всяка година е различна от изтеклата. Много от това, което става, остава в тъмнина. Но човек е принуден да действа. Откъде взема преценките, които довеждат до решението какво е правилно в дадения момент?

За разлика от природонаучните принципи, които се стремят да изключат чувството, понеже е субективно, действащият често е принуден да се довери на своето чувство, също и ученият в областта на природната наука. Касае се за това да изградим и обучим чувството, за да стане то по-добър, по-сигурен обективен инструмент на преценката. Това изисква Щайнер. По-късно той казва: правилно да прозрем означава правилно да разберем. Следователно чувството трябва да се усъвършенства въз основа на опит и познание.⁹⁴

Рудолф Щайнер приключва четвъртата лекция с една основна методична бележка:

«Но вие виждате, че в това, което се казва въз основа на Духовната наука, лежи цялото домакинство на природата. Мислите се извличат от целостта, затова отделното, което трябва да се каже, важи и за цялото. При упражняване на земеделието по този начин не може да последва нищо друго, освен да се произведе най-доброто за човека и за животните. При всяко разглеждане се има предвид човекът, човекът се поставя в основата на всичко. Оттук следват указанията, които се дават, за да може човешката природа да се поддържа най-добре. По това се различава формата на нашето виждане на нещата от това, което е разпространено днес.»(4., 128)

След четвъртата лекция става първото разискване. От многото въпроси и отговори нека изберем един, който има основно значение: Има ли значение каква личност извършва тази работа, може ли кой да е да прави това или той трябва да е антропософ?

«Наистина това е въпросът. Поставен днес, той ще предизвика много пренебрежителни усмивки. Припомням Ви, че има хора, при които цветята, отглеждани от тях на прозореца, растат чудесно. При други хора те не растат, а изсъхват. Такива неща сега наистина стават, това е факт. Всичко това, което се случва по начин, който външно изглежда необясним, но вътрешно може да се прозре, се случва под влиянието на самия човек. То се случва точно поради това, че човек например медитира и се подготвя за това чрез медитативния живот - вчера характеризирах това. Всъщност, когато медитира, човек живее съвсем другояче с азота, който съдържа световните имагинации. Чрез това той се пренася в състояние, което допринася всичко това да бъде много по-действено, човек се поставя тогава в едно такова състояние изобщо спрямо целия растителен растеж. Само че днес нещата не са така ясни, както са били във времената, когато са били признавани. Имало е епохи, когато хората действително са знаели, че чрез определени действия са можели да въздействат върху развитието на растенията. Днес на това не се обръща внимание и тези фини и деликатни въздействия са на път да се загубят. Затова е много лесно да се отричат, когато някой спомене за тях. По тази причина малко ми е трудно да говоря за тези неща пред широка аудитория, защото те лесно могат да бъдат отречени, като се има предвид начинът, по който хората живеят днес.»(4., 141/142)

Ако някой иска да се занимава с природна наука, той, разбира се, трябва първо да учи. Ако се захване с работа в определена научна област, трябва да навлезе в работата. Това не е въпрос само на знание, а за способности да общува с обекта, и както за бързо и сигурно възприемане, така и за активно занимание. Например без достатъчно упражнение, на човек по­скоро му липсват резултатите от неговите собствени действия като експериментатор и измерващ наблюдател, отколкото самият обект, който той иска да опознае. В практиката е същото. За музиканта например се знае, че неговият живот в по-голямата си част трябва да се състои от упражнения, ако иска да постигне и задържи задоволителна степен на съвършенство. При това той се учи не само да свири технически по-добре, а също и по-добре да чува. Музикалното му изживяване става по-диференцирано и по-интензивно. Той трябва да се свърже с най-фините подробности. Това е предпоставка за неговото изпълнение и за изживяването на слушателите. Само при тази предпоставка може да се прояви характерът и духовното съдържание на композицията и да се въздейства на слушателите. Чрез упражняване музикантът формира своя субект, своята личност като инструмент на нещо обективно, на композицията, която изнася.

Тук положението е подобно. Това, което трябва да се прояви, не е художествено произведение, а същността на това, което трябва да се познава. Природната наука е отстранила човека от природните процеси, защото искаше и иска да изключи (с право!) всичко субективно. Но при това тя загуби всичко духовно и душевно във възприемането и разбирането на природата. Нищо от това не се съдържа в нейните мисли, защото тя не може методически да го обхване и затова иска да го изключи.

Тези ограничени до сетивното и особено до подсетивното мисли изграждат светогледа на нашето време, без ясно да се съзнава това. Почти напълно се пропуска да се види, че самата природна наука е един духовно-душевен феномен на човека. Тя се намира на сцената на човешкото съзнание. Но себепознанието не би могло да бъде отдалечено от нас повече, отколкото го отдалечава природната наука. Това дори не се осъзнава.

Всичко това играе важна роля за деятелния, деловия човек. В този смисъл земеделието е също така изкуство, ваятелство в живото с чувстването като ръководна функция и с неговото ориентиране към това, което се възприема с всичките сетива преди, по време и след работата. Защо култивираната местност в обширни области е все така прекрасна? Но всъщност далеч по-големият художник е самата жива природа, която чрез човека се извисява до културата.

ПЕТА ЛЕКЦИЯ

ПРАВИЛНОТО СУБСТАНЦИИРАНЕ НА ТОРА

В тази лекция е обосновано и описано приготвянето на биологично-динамичните растителни препарати. Към това водят следните мисловни стъпки:

Торенето се запазва. Тук се отнася до подобряване на торенето. Живото в живота трябва да се запази.

Земната почва е един вид продължение на израстването на растението в почвата, следователно тя е нещо живо. Загубени са прозренията на миналото как отпадъчните продукти на живота продължават живота в почвата. Почвеният живот се подхранва от отделните вещества от корените и от растителните отпадъци.

Две погрешни съждения играят роля при обсъждането на селскостопанските отношения: бактериите не са същинските производители на определени отношения, а по-скоро указатели, симптоми. При определени условия те сами се настаняват (от това има изключения).

С неорганични добавки към тора се получава най-вече оживяване само на течния състав на почвата. Земното, твърдото трябва да се оживява и организира с органично вещество. Позовавайки се на тогавашната специална литература Щайнер споменава силициевата киселина, олово, живак, арсен, които погрешно се разбират само като стимулиращи вещества.

Човек трябва да се погрижи същинските природни процеси да протекат съвсем правилно. Навсякъде около земята във фина дозировка има вещества, които се смятат за безполезни и на почвата може да се попречи да ги всмуче, да ги възприеме.

При подготовката си за лекциите Щайнер често е правил бележки, които, по негови думи, не да се ръководи от тях, а със записването да запечати съдържанието в паметта си. В своите бележки към Селскостопанския курс той си записва:

«Силициевата киселина активизира тора,

оловото съдейства растението да усвои тора добре,

живакът и арсенът възбуждат неговата жизненост.»

Това трябва да го разбираме като резултат от неговото духовно-научно изследване, в никакъв случай като препоръка за приложение.

Можем да предположим, че в тази връзка се касае за въздействия, които можем да разберем най-добре в сравнение с хомеопатичните лекарства. Въздействията не стоят в пряко отношение с аналитично установените количества от тези вещества. Определено количество кварц е отровно вещество, но потенцирано е добре познато и много прилагано хомеопатично лечебно средство. По времето на Щайнер още не е имало понятието микроелементи.
Живите сили са много по-важни от просто субстанциалните. Човек трябва да подпомогне способността на растението да поеме в собственото си тяло това, което действа в почвата.

Разгледани са най-важните за растенията минерали и е потърсен видът лечебно растение, което има най-голямата способност да разтваря в почвата и поема в себе си определено минерално вещество и специфично за растението да го използва в смисъла на неговото правилно развитие и здраве. Или другояче казано: да се намери видът растение и неговият орган, който най-ярко развива онези сили, които свързват растенията с въпросното минерално вещество, за да могат те здравословно да се развиват.

Като следваща крачка в изнамиране на лечебни средства, тук препарати за земеделието, Щайнер описва опита с това, което предизвиква въпросното лечебно растение или дрогата от него, когато се приложи върху човека. Органът, който особено се засяга от това въздействие, съответно който особено реагира, се взема от домашно животно и се използва като обвивка. Дрогата от лечебното растение по специфичен начин през определено годишно време се излага на жизнените сили на местността, особено на силите на Слънцето. По този начин се идва до обогатяване на въпросните сили в дрогата. Така полученият „препарат„ се поставя в органическите торове така, че силите да се предадат първо на тора и чрез него на почвата и на растенията. Това е, общо казано, идеята на препаратите за компоста.

Нека сега да посочим някои основни изрази на Рудолф Щайнер относно действието на препаратите (като строго се придържаме към неговите формулировки):