С развитието на управленските системи се усъвършенстват функциите на уравлението. Планирането като една от тях също претърпява еволюция, особено след средата на 20 век. Появява се необходимостта от разработване на стратегии и тяхното осъществяване, за да могат организациите да оцеляват и да се развиват в бъдеще. В историята има много примери, в които стратегията е била в основата на успеха (Йосиф- нов начин за съхраняване на зърното, което довело до богатството на Египет; Александър Македонски, който обединил народите). Това се дължи на стратегическото мислене на тези ръководители.
Стратегическо мислене е такова, което е свързано със стратегическите процеси. То може да се характеризира със следните особености:
-
Вариантност;
-
Интердисциплинарност;
-
мислене във времето;
-
аналитичност и синтез;
-
концентриране на мисълта върху главната цел;
-
обратна интеративност;
-
рисково мислене.
За да има стратегическо мислене са необходими някои условия и предпоставки за системната квалифицирана подготовка на ръководителите, техните умения и опит. Мениджърите, които имат стратегическо мислене са подходящи във висшето ръководство, където се измислят и ръководят стратегиите.
Стратегически решения
Резултатите от стратегическото мислене са стратегическите решения биха могли да се определят като избраната стратегическа ориентация на действие от субектите на управление във връзка с реализацията на поставените цели на организацията в съответствие с нейната мисия.
Ориентирите в стратегическите решения са свързани с акцентите в стратегическата ориентация на дадена организация. Важни ориентири могат да бъдат пазарите, клиентите, продуктите, продажбите, конкуренцията и други.
Етапите на стратегическото решение
Процесът на вземане и реализиране на решения преминава през:
-
възникване на проблем;
-
оценка на ситуацията;
-
генериране на варианти за решение;
-
избор на варианти;
-
осъществяване на действия по реализация на решения;
-
оценка и контрол на решения.
Тези етапи са от изключително значение за успеха на организацията. Те могат да бъдат формулирани единствено при отчитане на целия комплекс от въпроси, свързани с дейността на организацията. Вземат се единствено от ръководството и се отнасят за продължителен период от време и се вземат сравнително рядко. Отчитат особеностите на съществуващата организационна философия и култура.
Същност, съдържание и характеристика на стратегическото решение
Изисквания към стратегическите решения
-
правно регламентирани;
-
колективно съгласувани;
-
икономически целесъобразни;
-
организационно аргументирани;
-
информационно осигурени;
-
ресурсно обезпечени;
-
психологически мотивирани;
-
социално приемливи и др.
Съществува релация между статегическите решения и стратегията. Стрaтегическите решения са пряко свързани със статегиите. Без тях е невъзможна управленската дейност на съвременния етап от развитието на световната икономика. Н. Минцберг нарича стратегията “модел на действие в поток от решения”. Р. Шилър ни дава 7 характерни черти на решението:
-
мисия;
-
потребителски микс;
-
продуктов микс;
-
област на обслужване;
-
цели;
-
конкурентни предимства;
-
външни връзки на организацията.
Три са различията, които определят стратегическите решения като такива:
-
Те третират централни проблеми за цялата организация и се отнасят за голямо количество организационни ресурси;
-
Стратегическите решения представят нови дейности или сфери от интереси за организацията и е характерно да прибягват до подходи, които са неприсъщи за нея;
-
Стратегическите решения дават отражение върху начина, по който се вземат решения на по-ниското ниво на организацията.
Влияние на групите и индивидите върху стратегическите решения
Важно е мениджърът да идентифицира коалициите, неформалните сдружения и връзките между индивидите и групите вън и вътре в организацията. Това ще помогне за установяването на тяхното влияние и сила. Източниците на силата им могат да се търсят в две направления: външни и вътрешни.
Вътрешните сили са съобразени според:
-
Йерархия (формална сила), например системата за вземане на решения;
-
Неформални сдружения ( лидерство и др.);
-
Контрол върху стратегически ресурси и продукти ( въглища и т.н.);
-
Включване във внедряването на стратегията ( например с личната оценка).
Източниците на влияние за външните стейкхолдъри:
-
Контрол върху стратегически ресурси;
-
Включване във внедряването на стратегиите;
-
Притежание на знания и умения ( субконтрактори );
-
Чрез вътрешни връзки ( неформално влияние ).
Индикатори за силата на влияние за различните групи и индивиди включва:
-
статуса на индивидите и групата ( позиция в йерархията, индивидуална заплата, отговорност в групата и др.); бюджет на отдела, ДМА, брой на персонала и др.;
-
величина (размера) на ресурсите;
-
представяне на силни позиций, което зависи от професионализма на членовете на Борда на директорите или на Управителния съвет, т.е. важен е техния индивидуален статус;
-
символи на силата.
Етапи за анализ и оценка на групите и индивидите:
-
Идентифициране на групите и индивидите ( формални и неформални), които да имат отношение към дейността на организацията;
-
Определяне на техните интереси, претенции, права и виждания към бъдещето;
-
Проучване и анализ на тяхното влияние върху бъдещето на организацията;
-
Оценка и сила на влияние на отделните групи и индивиди;
-
Обобщение на резултатите от проучваният и оценките;
-
Класифициране на заинтересованите групи и индивиди към 4 основни типа;
-
Използване на получените резултати от изследването при поставяне на целите и избора на стратегиите.
Основните типове заинтересовани групи са подкрепящи и неподкрепящи организацията, неутрални и смесен тип.
Етапът на процеса на проучване и анализ на вижданията на групите и индивидите в организациите:
-
Идентифицирането им;
-
Проучването на техните интереси, права и вижданията им за бъдещето и как те се проявяват;
-
Оценка на виждането им към бъдещето на организацията;
-
Обобщение на резултатите от проучването на оценките;
-
Класифициране на заинтересованите групи към четирите основни типа;
-
Използване на получените резултати при поставяне на цели и избора на стратегий;
-
Определяне на задачи за синхронизиране целите на организацията с тези на заинтересованите групи и индивиди.
*STAKEHOLDERS - заинтересована група за дадена организация
Сподели с приятели: |