Живот след смъртта няма, но това не означава, че няма да живеем втори път.
В един момент разширяването на вселената ще се забави, ще спре и ще започне свиване; тогава стрелката на времето ще се обърне. Всичко, станало на път за навън, ще се случи отново, но наобратно. Така животът ни нито умира, нито се разпада, а се превърта.
В този живот на заден ход се раждаш от пръстта. На погребалната церемония те изкопаваме от земята и тържествено те пренасяме до погребалното бюро, където махат родилния ти грим. След това те водят до болницата, където, заобиколена от лекари, за първи път отваряш очи. В хода на живота ти счупените вази се самозалепват, разтопената вода замръзва в снежни човеци, разбитите сърца намират любовта, реките текат наобратно. Бракове се връщат по трънливи пътеки и завършват с еротични запознанства. Преживяваш наново радостите от половия живот, които стигат кулминацията си в целувки, вместо в сън. Брадати мъже стават деца с гладки лица, които ходят на училище, за да се освободят полека от изначалните грехове на познанието; четенето, писането и математиката са изтрити. След това изличаване на образованието абитуриентите се смаляват, пълзят, зъбите им падат, и те достигат най-висшата чистота на детето.
В последния си ден, докато пищят, защото това е краят на живота им, бебетата пропълзяват обратно в утробите на майките си, които впоследствие на свой ред се смаляват и се връщат в утробите на своите майки, и така нататък, като матрьошки.
В този живот на заден ход таиш блажени очаквания за това какво следва, докато преживяваш историята си наобратно. В момента на обръщането изпитваш истинско щастие, защото, макар животът да трябва да се изживее в нормалната посока първия път, ти подозираш, че ще го проумееш истински само при второто превъртане.
Но те очаква болезнена изненада. Откриваш, че паметта ти цял живот е произвеждала малки митове, така че биографията ти да съответства на собствените ти представи. Изградила си едно последователно повествование, като си помнила погрешно дребни детайли, решения и поредици от събития. По пътя наобратно тъканта на тази измислена история се разприда. Докато се връщаш по коридорите на живота си, се охлузваш и насиняваш в сблъсъците между спомени и реалност. В мига, когато дойде време пак да влезеш в утробата, знаеш за себе си толкова малко, колкото и първия път, когато беше тук.
Дейвид Игълман
Сподели с приятели: |