Сума. 40 истории от отвъдното
Изтегляне 253.09 Kb.
|
ТърсенеВ мига на преход от живота към смъртта се променя само едно: губиш инерцията на биохимичните цикли, които карат механизма да се движи. В момента преди смъртта ти още си съставена от същите квадрилион трилиона атоми, както в момента след смъртта – единствената разлика е, че съседската им мрежа от дружески контакти е спряла да работи. В този миг атомите почват да се разотиват, тъй като вече не робуват на мисията да поддържат човешка форма. Взаимодействащите си части, които някога са съставлявали тялото ти, започват да се разнищват като пуловер и всяка нишка следва своята спирала в различна посока. Подир последния ти дъх тези квадрилион трилиона атоми започват да се смесват със земята покрай теб. Докато се разлагаш, атомите ти се вграждат в нови съчетания: листо на папрат, пъстрата черупка на охлюв, зърно на царевица, челюст на бръмбар, някоя бледа сангвинария, перо от опашката на яребица. Но се оказва, че квадрилионите трилиони твои атоми не са били случаен сбор: всеки от тях е бил обозначен, че съставлява „теб“, и продължава да бъде, където и да иде. Ти не си си заминала, просто приемаш различни форми. Вместо повдигане на вежда или въздушна целувка, жестовете ти вече ще се състоят от излитаща мушица, поклащащо се пшеничено стебло и вдишването на скачаща белуга. Начинът, по който изразяваш радостта си, може да се превърне в завеса водорасли, носена от плискащите се вълни; фунията, танцуваща под кълбесто-дъждовен облак; рибка атерина, която хвърля хайвера си с плясъци; лъскаво речно камъче, което се пързаля във водовъртеж. От настоящата ти компактна гледна точка това отвъдно може да звучи смущаващо разпръснато. Но всъщност е прекрасно. Не можеш да си представиш удоволствието да протегнеш преосмисленото си тяло над обширни територии: да разрошиш треви и да сведеш клон на бор, и да разпериш криле на чапла, докато подбутваш рак към повърхността на водата сред искрящи снопове светлина. Правенето на любов достига висини, непостижими преди, когато е било ограничено в човешката телесност. Сега можете да общувате с много части на тялото си едновременно; извиваш гъвкави ръце по обсипаната с цветя снага на своя любим. Реките ви текат заедно. Движите се в синхрон като преплетени създания на поляната, като усукани растения, избуяващи от полето, като два атмосферни фронта, които се милват и стигат до оргазъм с гръмотевици. Както и в сегашния ти живот, недостатъкът е, че си в постоянно движение. С разлагането на съществата ти и окапването на плодовете ти, придобиваш нови жестове и губиш стари. Любимият ти може да си тръгне от теб с ятата на прелетните птици, със стадото на тръгналите да зимуват лосове или с рекичка, кротко заровила главица под земята и избликнала на някое място, непознато за теб. Същите са и много от проблемите ти: изкушение, тревога, ярост, недоверие, пороци – да не забравяме и ужаса, роден от свободния избор. Не се заблуждавай, че растенията просто си растат към слънцето, че птиците избират посоката си по инстинкт, че антилопите гну мигрират заради заложената си програма: всъщност те всички търсят. Атомите ти могат да се пръснат, но не и да избягат от търсенето. Широкият им ареал не те спасява от въпросите как да прекараш времето си най-добре. Веднъж на няколко хилядолетия атомите ти се събират отново, идват от всички краища на планетата, както държавните глави отиват на международна среща, приближават се за най-плътния си събор във формата на човек. Водени от носталгията, те се групират отново в миниатюрната геометрия, от която са започнали. В тази си форма могат да се насладят на забравеното чувство за празнична интимност. Събират се в търсене на нещо, което някога са познавали, но са пропуснали да оценят. Известно време срещата е топла и сърдечна, но не след дълго свободата започва да им липсва. В човешка форма атомите страдат от клаустрофобия: жестовете са мъчително ограничени до размахването на мънички крайници. Сгъстени до хора, те не могат да виждат зад ъглите, успяват да разговарят само на кратки разстояния до най-близкото ухо, не могат да се пресегнат през някакви съществени простори. За атомите ние сме моментът, в който те се чувстват най-неудобно. И в тази форма те установяват, че искат да изкачват планини, да преплават морета, да овладеят въздуха, в опит да си възвърнат безграничността, която са познали някога. Изтегляне 253.09 Kb. Сподели с приятели:
|