СВ. Климент охридски

157 М а г ° и г е а и, ]. Nа^и^е, Йевгся е1 оиаЖе Де Гехргеявюп 8(уи8^ие.

Р. 17. ..

158 Вж. Е п 1< V ; в I, N. Е. Оп ДеПгипе в1у1е, 1970, 3-55. (Отделен отпечатък).

194

195
граматиката описва и изследва системата като постоянна опозиция на съставящите я елементи. Въпросът за избора е обърнат с лице към езика на писателя и причините за един или друг избор лежат в творческите подбуди на писателя, включително и психологията му.

Трето, необходимо е, според Марузо, да се изучи постоянната или променяща се дейност, стремежът, необходимостта, намеренията - по-неясни или изяснени, съзнателни или несъзнателни действуващи фактори, които във всеки определен случай могат да бъдат привлечени за тълкуване на избора на експресията и за създаването на текста като такъв. Марузо не посочва обаче ана-лизационни процедури за тълкуване на избора.

4.6. ДОКТРИНИТЕ

В края на първата четвърт на нашия век Боян Пенев публикува статията "Нашата интелигенция"!69, в която ще откроим само един момент: "Тя (интелигенцията, б. м. - В. П.) е още твърде ^ колеблива в своя вкус, твърде неустановена в избора си. И не | би могло да бъде инак. Незакрепнала още, малолетна, неприоб- Д щена към една висока култура, тя се поддава обикновено на ча- д етични случайни влияния. Отделните национални култури й въз- ^ действуват само с известни свои страни, понякога съвсем несъ- Ц ществени - с известни качества, които съответствуват на нашия д ум, на нашето духовно състояние. Това, що се възприема, не се д разработва по-основно, не се подлага на сериозна критика; ця- ^ постното, общото, голямото остава скрито за погледа; не се из- Ц хожда от едно разумно отношение към него и неговите прояви"160. Д

Развитието на европейските стилистични концепции е част от |'" развитието на свободни и самостоятелни култури. Опитът ни за | очерк върху някои от теориите на XX в. е твърде неизчерпателсн' '|д
159 "З л а т о рог", 1921, № 4-5, 225-249 .Препечатана в: Пенев, Б. Студии, статии, есета. С., 1985. По-нататък ще бъде използувано сгщ-пго издание.

160 П е н е в. Б. Студии. . . с. 47.

за мащаба на създаденото върху езика и стила на художествения текст при това само до средата на века, когато част от теориите са стигнали до по-завършено развитие. Тези теории, неотделимо свързани с философията, литературата, психологията и езикознанието, което в нашето изследване не е посочено с необходимия израз и интерпретация. При това подчертахме твърде определено, че корените на стилистиката лежат в една от най-старите и силни науки - риториката, която и до днес остава свят - неизчерпаем на идеи. Риторическата традиция у нас намира почва през Възраждането и дава поглед към стилистичната проблематика, но след Освобождението науката стилистика "незакрепнала още" и "малолетна", "неприобщена към една висока култура", търси път към приобщаването си. То става не толкова трудно, колкото частично, нащърбено, непоследователно. Пак Б. Пенев твърди:

"Всеки ден тук (т. е. у нас - б. м. - В. П.) провъзгласява първенството на нови школи, нови течения, отрича се един стил, за да се въздигне друг. Ала жестоко ще се измамите, ако отдадете това на по-траен духовен интерес"161.

Траен или не, но в духовния интерес на българското общество не присъствува стабилен интерес към стилистиката. Като изключим школските стилистики, на които също ще отделим внимание, стилистиката, образно казано, е попътна трънка, която закача някого и той от немай къде й обърща внимание.

Тук ще отдадем заслуженото на стореното от българските литературоведи и езиковеди, но именно то показва, че нито едните, нито другите осъзнават и осмислят нейната същност на наука, към която са съпричастни техните науки. И ето че се получава нещо странно. Тази българска интелигенция, между която са филолози, литературни историци, литературни критици, писатели, изкуствоведи, обърнали очи, както вярно твърди в посочената статия Б, Пенев, към Франция, Германия, Русия, към културата, образованието, просветата, остават настрана от Фослер и Шпицер, Бали и Марузо, руските формалисти, които променят руслото на дотогавашното литературознание, теорията за поетическия език и поетиката на Мукаржовски. Как да си обясним този факт, около който все пак кръжим на няколко пъти?

Като изключим спецификата на историческата и културната ситуация у нас, съществуват факти от научната ситуация, които играят роля за характера на интереса към стилистиката и оформянето на стилистичните доктрини. А те са следните;

161 Пак там, с. 47.

196

197
1. Основното направление в нашето езикознание до 40-те години е младограматизмът; основен метод за проучване на явленията е историческият.

раждащи едната и другата реч, са едни и същи; "етимологията дава безбройни примери, от които се вижда как поетическите изрази или фигури стават след време най-сухи, прозаични думи ("срокът е изтекъл", "умът ми не го побира", "ти не схващаш тънкостта на израза" и мн. др.)"166 - продължава по-нататък Младенов.

За концептивното противопоставяне у нас на младограматизма срещу неоидеализма интересно свидетелство се явява кратката критична информация на Б. Цонев166 за програмното съчинение на К. Фослер: "Позитивизъм и идеализъм в езикознанието". Той твърди, че с него Фослер "въстава" против "модерното" схващане за развитието на езика (има предвид схващането на позитивизма), разглеждайки езика като продукт на факти, а не "като организъм". Но най-важните критични бележки на нашия езиковед са отправени срещу тази новосъздадена теория, която иска "да основе цялото езикознание върху естетическа основа", да изведе личностния фактор като решаващ за езиковите промени и изобщо да "сведе всички фактори към "стил". "Грешката му (на Фослер, б. м. - В. П.) е, че за воля на своя естетически принцип Фослер занема-рява много други влияния в езика, които тъй също произвеждат промени"167.

В същото време историческият подход към езика ражда все пак една полезна доктрина у нас - историческата доктрина, която, свързана: с проучването на езика и стила на художествения текст, е в полза не толкова на стилистиката, колкото на историческото езикознание.

2. В българската литературна наука обстановката е по-сложна:

тя е свързана с идеите на романтизма и по-точно - на немския романтизъм, с идеите на историческото и сравнително-историческото литературознание, развивано в Русия, Германия, Полша, Занимават я и нейни собствени идеи върху новоразвиващата се литература. Един от най-стойностните очерци върху характера и задачите на литературоведската наука, представен от Б. Пенев'б>, хвърля обилна светлина върху концепциите, насоките и целите при проучването на литературата. Въз основа на историческата доктрина де развива и схващането за стила като историческа и естетическа категория. Литературната критика, от друга страна, е заета твърде много с разнообразните прояви на художестве-

162 Цонев, Б. Общи принципи на езикознанието с о лед на българския'| език. -- Год. СУ, Ист. Аилол. фак. Т. 23, № 2. 1 )27, 2- 0. ," 1" Младенов, Ст. Увод в общото езикознание. С., 1327, 132-"179.:3 1М Пак там, с. 151.

165 Пак там.

166 Цонев, Б. Цнт. сьч., 71 -72.

167 Пак там, е. 72.

168 Срв. Пенев, Б. Посоки и цели при проучване на новата ни литература. - В: Пенев, Б. Студии. . . 51-83.

198

Следосвобожденският период обаче остава изолиран за теорията на руския формализъм, Виноградов, Пражката школа и т. н. Идеите на Виноградов се актуализират у нас през 60-те години170, а на Пражката лингвистична школа от 70-те години171 насам, и то главно в плана на функционалната лингвистика. От друга страна, някои изследвания върху формалната структура на поетичните текстове и архитектониката172 навяват близост с анализите на Брик, но гледните точки са диаметрално противоположни. У нас формалната страна на стихотворния текст се изследва, за да се докаже, че поетическото творчество е творчество на образи;

поетическият език - език на образи. Благозвучното и ритъмът са красива дреха, обличаща поетическото вдъхновение, а поезията е музика, "музика вътрешна - картинна и емоционална, и външна - ефектна"173. Далеко са авторите на такъв тип анализи от безалтернативната постановка на О. М. Брик: "Как би не смотрсть на взаимоотношение образа и звука, нссомнено одно:

звуки, созвучья не толко звфонический придаток, но результат самостоятельного позтического устремленья. Инструментовка позтической речи не исчерпнвается внешними приемами благо-звучия, а представляет из себя в целом сложннй продукт взаимодействия общих законов благозвучия. Рифма, аллитерапия и пр. только видимое проявленье, частньш случай основшдх звфони-ческих законов"174.

3. Високо можем да оценим модела за анализ на стихотворен текст, направен от Иван Хаджов176, който определяме като "доктрина" за приложение на изчислителни методи, но той остава нзо-

16' Вж. напр. М у т а ф о в, Ч. Лш !ята в изобразителното изкуство - Златорог, г. I, № 4, 337-340; с.тд. Критика в сп. Пламък, г. Г, 1924, №1 - 10 и др.

170 Срв. А н д р е й ч и н. Л., К. Попов, М. Иванов. Съвременен български език, 53-60; На езиков пост, с. 163-169; Янакиев, М.Записки по стилистика на българския език, 1962, 67-70 и др.

171 Срв. Попова, В. Нов труд в областта на стилистиката. - Български език, т. XXI, 1971, № 6, 573-577; В и д е н о в, М. Из актуалната прсб лематика на съвременния български книжовен език. - Год. СУ Фак. слав. филол. Т. 70. 1979, 5-80.

'72 Вж. напр. Сакъзова, Н. Музякалност в Яворовата поезия. - Златорог, г. I, № 4, 341-356.

173 Пак там, с. 356; Вж. и анализа на Ботсвото четиристипше "Настане вечер - месец изгрее. . . " в: Пенев, Б. История на новата българска литература. Т. 4. С., 1978, 638-639.

174 Брик, О. М. Звуковне повтори, с. 4.

175 Хаджов, Ив. Някои особености в езика на Ботевите стихотворения. - В: Език и стил на българските писатели, кн. 1. С., 1962, 69-86.

200

лирано явление, вероятно защото именно отсъствува доктринер-ство (и в този смисъл яе сме точни с понятието 'доктрина'), т. е. мотивировка и обосновка на един нов поглед върху езика на художественото произведение, които биха стимулирали нова гледна точка в стилистиката.

Тя е отражение по-скоро на литературознанието и сзикозна нието от XIX в., отколкото от XX в., а за отминалия век основем са идеите на еволюционнзма и психологизма, които в началните десетилетия се придружават от романтизма, а в крайните от позитивизма. В европейската научна ситуация в XIX в. се разграничават: романтизъм, обхващащ първата трета на века, материалистическо направление (натурализъм, биологизъм), обхващащо времето докъм последната трета яа века и позитивистично направление, плътно свързано с психологизъм, което обхваща последната трета на века. В нашата литература много често се дискутират схващанията на Иполит Тен, а те, както е известно, са реализации в хуманитарната област на материалистически и позитивистичен концфщии. За най-ярък представител на доктрината за стила като израз на творческата личност и на творчеството на автора бихме могли да приемем Боян Пенев, но при условие че не го откъсваме от историзма в литературознанието. Б. Пенев не остава чужд и на схващанията на нео-идеалистите за стила като израз на индивидуалността на автора, без, разбира се, да прилага техния метод за интерпретация на литературното произведение. Генетичният анализ е чужд на нашия литературен историк; неговите интерпретации върху художествените текстове свидетелствуват повече за връзка с биографи-ческото и психологическо литературознание, отколкото със заявеното схващане, че стилът с особен начин за използуване на езика и индивидуално-стилиститао отклонение от общия книжовен език17'.

Не влиза в вашата задача да интерпретираме възгледите на Б. Пенев върху литературната история, концепцията му за факторите - външни и индивидуални - които определят посоките

17< Пенев, Б. Посоки и цели при проучване ма новата ни литература. - В: П е н е в, Б. Студия. . . с. 73.

201
на литературното развитие; интерпретацията му за историческата обусловеност на жанровете в нашата литература и тяхното развитие, за. т. нар1 "среда" за развитието на литературата - термин, които. И. Тен не определя, а Б. Пенев .с.мята, че може да се тълкува само в психологически смисъл като "национална"- и "социална" среда и т. н. Постановките по тези въпроси са изложени в студията му "Посоки и цели при проучване на новата ни литература" (вж. библиографските данни по-горе) и прокарани последователно в- "История на българската литература". В контекста на тези разсъждения върху проблемите на литературата и литературната история за пръв път обаче в следосвобожденския период Б-; Пенев поставя въпросите-на езика и етила на художественото произведение в теоретичен план. Ето в какво се изразява концепцията на автора, която, макар и обвеяна от външни влияния,/ е осмислена от негови разсъждения и прокарана чрез анализите му върху редица текстове на-класическата българска литература:

; 1. Прави се разграничение между "език" и "стил", като езикът трябва, да бъде дотолкова предмет на разглеждане, "доколкото е нужно чрез неговите особености да се характеризира стилът"1?7. . 2. Под "език" се разбира "общият литературен език".

Тук .се сблъскваме с неуяснено понятие. Дали става дума за книжовен език, ;опрямо. който ще се характеризира стилът, или за език на литературата, засвидетелствуван в. литературните текстове, по .отнешенйй на които, се анализира индивидуалният стил. Доколкото, обаче съществува определението "общия", а терминът "книжовен" се използува от лингвистите (установен за пръв път от Балан-"книжовен"), имаме основание да приемем, че Б. Пенев в термина "литературен език" влага понятието 'функциониращия в книжнината като цяло нормативен език'.; . . ...

.3. Стилът е ."индивидуален" или ."индивидуалното" като "отклонение" от ."ритмичните и синтактични особености - на общия литературен език", на фонетиката и морфологията му..'.

. Дотук се представя гледната,точка, неексплицирана достатъчно, но все пак изразена, за стила като-индивидуално отклонение от общия език или нормата (най-вероятно стимулирана .от стилистиката на Фослер ; Шпицер). , -

По-нататък се проектират други гледни точки: . ; -: Стилът е "съвкупност от онези изразни средства, които са тясно, свързани с личността на художника и в хоито той най-не-

посредствено-се откроява-като негов, натюрел. От стила ние съдим за основните чувства и представи, отличителни за даден художник.

177 Пак там. с. 73. Следващите цитати са от същата страница.

202

В стила се разкриват променливите настроения на последния, неговият темперамент, емоционалният тон на творчеството му, постоянните пътища на неговите асоциации, мудността или бързината на мисълта му".

- Стилът е категория, която подлежи на проучване; към нея се прилагат изследователски процедури, които засягат:

а) онова, което авторът е възприел от народната реч, живия народен говор, архаичната реч, чужда, не българска реч, и т. н;;

б) онези изразни средства, които разкриват образността, пластиката, изразителността на езика на автора, а това са тропите.

Следователно анализът трябва да реализира две други гледни точки: гледната точка за "външните езикови влияния" (Б. Пенев);

гледната точка за естетиката на речта.

А крайната цел на естетическия анализ трябва да доведе до изясняване на единството между формата и съдържанието, а това значи "цялостта на разглежданото творение" (с. 76).

В изискването да се постигне крайната цел, която Б. Пенев не постига в собствените си анализи, ученият върви в посока, в която се отправят редица литературоведи, търсейки преди всичко интуитивното решение за пресечната точка на съдържателното и формално равнище на текста.

Най-ярка реализация доктрината на Б. Пенев за стила като израз на индивидуалността намира в анализа му за Ботевите стихотворения179. Съпоставен обаче с теоретичните постановки, анализът е едностранчив. Той търси едно - езиковото или ези-ково-риторическото средство като израз на психическото състояние на поета. Чрез "формата" се разгадава душевността на автора и творческата му интуиция да структурира текста адекватно на своето състояние и афекти.

178 Пак там, с. 74.

179 Срв. Пенев, Б. История на новата българска литература."!. 4. 633-642.

203
4.6.2. РОМАНТИЧНА ДОКТРИНА

Тя няма определен израз у нас какъвто има в европейските стилистични концепции от XVIII в. За отбелязване е обаче, че в различни европейски култури се реализира чрез различни доминанти от схващанията за езика като израз на рефлекси, психически състояния, експресия на духа и т. н. В Италия се развива теория за разграничаване на три типа езици: език на религията, език на поезията, език на работата (практическия живот). В Германия- за езика като експресия, експресия на личностната психика и на народопсихологията. Интересна е концепцията на Вико и поточно - една страна от нея, отвеждаща към въпроса "какво се говори" и "как се говори". "Как" се говори означава да се разгледа естетическата страна на речта, естетиката, стила (връзката с риториката е очевидна). У Потебня в теорията му за "вътрешната форма" и поетичната реч може да се търси отражение на романтичната доктрина, но без наивитета, който й е присъщ при първоначалното развитие.

У нас най-добър познавач на романтичата доктрина е М. Арнаудов180, но малко пресилено ще бъде да го наречем неин защитник. Факт е обаче, че обясненията му върху т. нар. "стилно-езикови типове" на поезията се свързват с разсъждения върху поезията и нейните езиково-изразни особености, изградени главно от схващанията на немски, френски и руски романтици. От концепциите за поетическия език М. Арнаудов като че ли се доверява най-силно на Потебня, защото теорията за "вътрешната форма" мотивира образността и формалния й израз в поезията.

Стилистиката ни получава от М. Арнаудов теоретични изяснения върху чужди доктрини, главно на романтици, но нова гледна точка върху стила не придобива. По-голям интерес за нея могат да представляват анализите на М. Арнаудов върху творческата работа на Яворов181, насочени към редакционните поправки (или промени) в някои творби на поета. Днес анализапионните процедури на М. Арнаудов биха могли да се осмислят като илюстрация на проблема текст - индивидуална авторска изява.

'"Арнаудов, М. Психология на литературното творчество. С., 1965) Първото издание на книгата е през 1931 г.

1М Арнаудов, М. Избрани произведения. Т. 1. С. 1978, 121-147.

204

Предхождащите обяснителни моменти я свързаха главно с езиковедите и с Б. Пенев. Иска ни се да я видим обаче очертана за пръв път от Б. Ангелов182, който разкрива взаимоотношението книжовен език-авторски текст. Както обяснява Б. Ангелов, задачата му е да характеризира "ония похвати на нашите писатели, чрез които те се справят със задачите, що им представя липсата в нашия книжовен език на подходни и съответни средства за израз на мисълта и чувството"183. Вярно на замисъла си, изследването посочва "придобивките" (по израза на автора) от въвеждането в поетическия език на народни думи, диалектизми, архаизми и др. "Придобивките" се отразяват върху образността, изразителността, живостта, колорита и т. н. на поетическия текст и в същото време облагодетелствува развитието на книжовния език.

През 20-те години историческата доктрина намира най-опре-делен израз у Ст. Младенов184. Нейните постановки са следните:

- Необходимост да се проучи езикът на българските писатели, които "имат особено големи заслуги и за нашия език". Писателите изграждат книжовен език, тяхното дело е част от езиковото дело.

- Проучването на езика на писателя или на литературното му дело се заключава в изследване на онези езикови средства, които творецът е възприел от общонародния език и обработил в творческата си лаборатория, за да ги върне отново в съкровищницата на езика, но вече с друга стойност.

-- Проучване на придобитото в книжовния език от езика на писателя. То разкрива процеса на изграждане на книжовния език. Образци за такъв тип изследвания и анализи са ни дали немците със своите "разнообразни книги и статии. . . върху езика на всички свои по-известни поети и книжовници от най-старо време до днес"185. Не е възможно да се създаде история на българския книжовен език, ако не сме се сдобили още с изследвания върху езика

182 А н г е л о в, Б ни език в ново време. -1-26.

18-' Пак там, е. 2.

184 М л а д е н о в, истосиюско гледище. сборник. С.,1920, 135- писатели, 99-112.

1" Език и стил на българските писатели, с. 99

Стреме-Аи н похвати за строителството в книжовния - В: Сборник п чест на професор Л. Милетич. С., 1912,

Ст. Към оценката на Базовата дейност от езиково-- В: Иван Вазов - живот и творчество. Юбилеен 150. Текстът е препечатан в Език и стил на българските