За любовта и приятелството „Няма по-голяма любов от тая да положи някой ду- шата си за своите приятели” (1 Йоан – 3:16). живеем в епоха на технологиите, чрез които по-лесно можем да общуваме. За бизнеса, политиката и за която и да било друга дейност това е голямо улеснение. За съжаление обаче чрез този начин на общуване се изгуби живата и не- посредствена връзка между хората. Младите човеци дори вече се запознават, общуват и сключват брак чрез интернет. Те бързо се влюбват един в друг, но и бързо се разлюбват. Чистата безкористна и вечна любов е вече рядкост. Бог е благословил любовта между мъжа и жената в най-чистата ù форма, от която любов да се раждат деца и така човечест- вото да се умножава. Най-голямото щастие е да обичаш и да бъдеш обичан. Със своето порочно въображение човек е извратил чистата любов. Нещо повече – чрез любовта се преследват користни и други цели. „Както искате да постъпват с вас човеците, тъй и вие постъпвайте с тях” (Лук. 6:31). Хората са залети от всекидневна порно информация. Тази индустрия печели космически суми за сметка на ду- ховно-нравственото падение на хората. Без никаква цензура и време на излъчване порно каналите объркват представите за истинската любов у младите човеци. И вместо напредък наблюдаваме падение до равнището на дивака и животин- ските глутници. Не случайно Бог е допуснал страдание сред хората от нелечими болести, придобити по полов път. Наблюдаваме как сякаш умишлено световните моде- лиери налагат модата за оскъдно облекло по тялото с под-
50 чертан сексуален характер и много отрицателни здраво- словни последици. Бог е благословил чистата моногамна любов между мъжа и жената. Семейството е най-важната клетка в обще- ството. Там, където няма здрави семейства, се разклащат устоите на държавата. Православното християнство познава и друга любов между човеците: това е любовта, която Бог ни е заложил – чистата, безкористна християнска любов. „По това ще ви познаят, че сте Мои ученици, ако лю-бов имате по между си” (Йоан 23:34).Сам Бог, който е Любов, ни е завещал да обичаме себепо- добните както себе си. Тук е уместно да споменем, че много човеци обичат повече домашния си любимец отколкото хора- та. Разбира се, че няма нищо лошо да свикнем с нашите до- машни любимци, но само човекът е създаден по Божи образ и подобие с чувства и душа, които сме длъжни да уважаваме. В много случаи той е склонен да помогне на бездомното куче, но с безразличие подминава страдащия човек на улицата. „Който каже: любя Бога, а мразя брат си, лъжец е, защото, който не люби брата си, когото е видял, как може да люби Бога, Когото не е видял”(1 Йоан – 4:20–21).Нещо повече, Бог ни е завещал дори да обичаме и вра- говете си. Възможно ли е да сторим това? Дали имаме сили да го направим? Разбира се, защото Бог не изисква от нас невъзможно- то. Сам Той ни даде пример за прошка, когато беше на кръ- ста и каза: „Господи, прости им, понеже не знаят що вършат” (Лука 23:34).
51 Друг е въпросът, че човекът по принцип притежава чувството за невиновност и изключително трудно прощава вината на другите. Трябва обаче да знаем, че и у най-лошия човек съществува искрица добро, заложена му от Бог. От нашето поведение зависи дали ще разпалим тази искра на доброто, или ще изпепелим и малкото положително, което е останало. Един крадец започнал да товари коня си с оскъдните лични вещи от отшелническата килия на св. Макарий. В този момент светецът дошъл и започнал да товари заедно с него. Когато крадецът узнал кой му помага, паднал в крака- та му и се разкаял. Свети Серафим Саровски бил жестоко пребит от раз- бойници. За учудване на всички обаче той се явил в съда като техен защитник. Това трогнало разбойниците и впо- следствие те съжалили за случилото се. Човекът е създаден да образува общества и лични при- ятелства. Най-щастливият човек на земята е този, който има много верни приятели. Комерсиалният живот води до лице- мерни и неистински приятелства. В стремежа си да общува човек греши при избора на приятели. Думата приятел съ- държа в себе си много значения: саможертва, всеотдайност, благодарност и др. Всички тези добродетели трябва да бъ- дат изпитани във времето и едва тогава да приемем човека за приятел. За съжаление ние сме свидетели на много при- ятелства нетрайни, еднодневки. Почти всеки се е разочаро- вал от неистински приятелства. „На злия приятел и сто добрини да сториш, прегрешиш ли веднъж спрямо него, пропада всичко. Но и сто пъти при- ятелят да ти прегреши, ти не забравяй първата му добрина.”
52 „...защото Той е благ и към неблагодарните, и към злите”(Лук. 6:35).Сервантес казва: „Неблагодарността е дъщеря на висо- комерието.” Един човек (пастир) видял змия в средата на горски пожар и я спасил. След известно време змията срещнала човека и преди той да я забележи, го ухапала смъртоносно. Пастирът попитал: „Защо ми причиняваш това, след като аз ти спасих живота?” Змията отговорила: „Благодарността е голямо бреме.” Често сме свидетели на това как някои хора си сменят приятелите според нуждите и интересите. Довчерашното приятелство дори в много случаи преминава във вражда и отмъщение. „Не отмъщавайте за себе си, отдайте място на Бо-жия гняв. Отмъщението е Мое, Аз ще отплатя” – казва Господ (Рим 12:19).„Който потуля грешки, търси любов, а който отново напомня за тях, отдалечава приятел” (Прит. Сол. 17:9).Когато човек крои планове за отмъщение, сам се наказ- ва, тъй като всички дяволски мисли в главата се отразяват отрицателно върху душата и тялото. Вярващият християнин оставя всичко в Божиите ръце и справедливия Негов съд. Приятелство, което не е изградено на здрава християн- ска основа, е като къща, построена на морския пясък. Само истинският християнин приятел е готов да прости за всичко и на всеки. Той знае, че да се греши, е човешко, но да се прощава, е Божествено. Народна мъдрост казва: „Не е приятел този, който ти бърше сълзите, а този който ти помага да не ги проливаш.”
53 При философа Сократ дошъл негов познат и му казал: – Искам да ти разкажа нещо за един твой приятел. – Чакай малко – отвърнал Сократ, – преди да ми разка- жеш това, трябва да минеш през моя троен филтър. Тряб- ва да филтрираш това, което се каниш да ми кажеш за моя приятел. Първият филтър е истината. Кажи ми абсолютно сигурен ли си, че това е истина? – Не – отговорил човекът, – аз просто го чух от други хора. – Значи ти не си уверен, че това е истина. Сега вторият филтър е доброто. Това, което се каниш да ми кажеш за моя приятел, съдържа ли нещо хубаво? – О, не, точно обратно – лошо е. – И така ти се каниш да ми кажеш нещо, което може да не е истина, а на всичкото отгоре е и лошо. Третият филтър е ползата. Каква полза ще имам аз от това, което ще ми кажеш? – Всъщност не знам – отговорил човекът. – В такъв случай, ако това, което искаш да ми кажеш, не е нито вярно, нито добро, нито полезно, тогава за какво ми е нужно да го знам? – казал мъдрецът и отпратил госта. Чрез интриги и лъжи се разваля приятелството, ако ние лично не изясним евентуалните недоразумения. Истински- ят приятел не обръща внимание на клевети по свой адрес и се радва да чуе истината в очите, ако той е съгрешил. На- родна поговорка казва: „Дай на мъдрия съвет и той ще те обикне, а глупавият ще те намрази.” „Не бивай много строг и недей се изтъква за много умен” (Екл. 7:16).„Човек, който ласкае приятеля си, залага примка на нозете му”(Прит. Сол. 29:5).
54 Александър Македонски отстранил един от най-добри- те си придворни съветници само за това, че нито веднъж не му посочил някоя грешка. За него той казал: – Ако не вижда грешките, които правя всеки ден, значи не е мъдър, ако ли ги вижда и не ми ги посочва, той е един окаян ласкател. Разумният човек се радва на градивните критики спря- мо него. Той е доволен, когато бива наставляван от свой приятел.
|