Свещеноиконом Стоян Махлелиев смисълът на живота (Беседи за Православните истини) „Или тази книга

12
„Глупавият веднага ще изкаже гнева, а благоразумни-
ят скрива оскърблението” (Прит. Сол. 12:16).
В гневни спорове между хората се използват хиляди из- лишни думи. В гнева си човек произнася думи, които преди това никога не би употребил и които не може да върне на- зад. Св. Йоан Златоуст казва: „Езикът е голямо зло и затова
Бог го е оградил с двойна стена – ред зъби и устните.”
Разгневеният човек не е сам – него дяволът го подтик- ва и му внушава какво да говори. Когато човек е спокоен и уравновесен, сам Бог го подкрепя. Той обича търпеливите и смирените. В момент, когато човек загуби самообладание, на помощ му се притичва самият дявол, който се радва от това да погуби човека, да го накара да оскърби, убие или се самоубие. Ако ние отвръщаме на разгневен, захранваме неговия гняв и дяволът потрива доволно ръце от това. Св.
Василий Велики казва: „Ако те обиди разгневен, прекрати злото с мълчание.”
Глупостта и пошлостта като че ли взимат надмощие в този свят. Посредствените хора отхвърлят всичко, което е извън техния кръгозор. Между някои човеци няма чувае- мост, защото смятат, че са повече от другия и много повече знаят от него.
„Не отговаряй на глупеца според глупостта му, за да
не станеш и ти подобен нему. По-добре е човек да срещне
мечка, лишена от мечета, нежели глупец с неговата глу-
пост” (Прит. Сол. 16:12).
Глупавият човек въобще не се вслушва в думите на другия и с голямо нетърпение чака да заговори. Воден от мисълта, че е всезнаещ и компетентен по всички въпроси, той дори прекъсва разговора на другия, като си мисли, че по

13
този начин ще го убеди в правотата си.
„Който дава отговор, преди да е изслушал, глупав е и
срам за него” (Прит. Сол. 18:14).
Необходимо е човек да се интересува от много неща в живота, но разбира се, не е необходимо да разбира от всич- ко. Човек трябва да се изявява в областта, където е най-по- лезен, защото умен е не онзи, който знае всичко, а който знае необходимото и който се учи от ума на другите.
Отношенията между хората са изпълнени със слухове и клевети. В стремежа си да направи бърза кариера напри- мер глупавият човек клевети ближния си, за да се хареса на началника си.
„Мнозина търсят благосклонното лице на управника,
но съдбата на човека е от Господа” (Прит. Сол. 29:26).
Общественото пространство е изпълнено с лъжи, слу- хове и догадки. Глупавият човек говори срещу всеки и раз- нася слухове. Необходимо е да се знае обаче, че глупав е не само този, който разнася слухове, но и този, който се подда- ва на тях. Съществуват човеци, които се хранят със слухове и изпитват огромно удоволствие, когато ги слушат.
„Не обръщай внимание на празен слух” (Изх. 23:1).

14

Изтегляне 0.74 Mb.

Сподели с приятели: