За да се стимулират масовите имунизации

През 1993 г. е одобрен Законът за всеобхватна детска имунизация, който дава на Министерството на здравето и служби за човека (DННS) властта да отпуска повече от 400 млн. USD на различните щати, за да правят регистри на деца­та и така да се контролира дали те се имунизират. Целта е на всяко дете да се даде номер при раждането и чрез централизи­рана компютърна система с база данни да може да се проследя­ва по години, дори и да се премести в друг щат, дали е имунизи­рано или не, и съответно да могат да бъдат предприети репре­сивни мерки срещу него или родителите му. Това става или ка­то се отказва прием на децата и младежите в държавните училища и колежите, или пък като се обвиняват родителите в престъпно нехайство към подрастващото поколение! Напри­мер отказ на ваксина срещу хепатит В може да означава недопускане до детските градини, занималните, държавните училища, университетите, неприемане на работа, отказ на медицинска застраховка, или на социални помощи за социално слаби семейства. По тази манипулативна схема всъщност се правят задължителни различните видове препоръчителни ваксини!

Фармацевтичната индустрия отпуска щедри финансови средства за стимулиране на масовите имунизации. Много щати получават дарения например от "Робърт Ууд Джонсън Фаун-аейнгън" на фирмата "Джонсън енд Джонсън”, за да направят системи за следене на имунизираните деца и да налагат ваксинирането. През 1989 г. американската фармацевтична компания Меrk & Со., производител на ваксините за дребна шарка, МПР и хепатит В, заедно с „Johnson&Johnson” образуват Worldwide Consumer Pharmaseuticals Со. ("Уърлдуайд кънсюмър фармацютикълс Ко.") с цел завладява­не на още по-големи пазари. За 1997 г. само Меrск & Со. реализи­ра продажби на ваксини за 1 млрд. USD!

Още ли продължавате да се чудите защо никой не ви казва за страничните ефекти на ваксините и за всички рискове, свързани с тяхното приложение?

Друг момент в тази подла война срещу здравето на чове­чеството е създаването по проекта "Ол кидс каунт" (Аll Kids Count!) на работна група към Дирекцията за оцеляване и разви­тие на детето при Център "Картър" в Атланта, който е ръководен от бившия директор на СDС д-р Уилям Фож. Тази ра­ботна група се спонсорира не от кой да е, а от СЗО, Световна­та банка, Фондация "Рокфелер", Фонда на ООН за населението и някои производители на ваксини, като последните освен това финансират "Инициатива за ваксиниране на деца­та" (СIV). СIV, чиято щаб-квартира е в Женева, е основана през 1990 г. и целта й е да стимулира и подпомага "развитието и оползотворяването" на различните ваксини от всички деца по света. Все още ли не сте разбрали ли за какъв заговор срещу чо­вечеството в световен мащаб става дума?

Гореизброените организации не са единствените, чиято цел е масовото инокулиране на децата с токсични коктейли, извършвано под благовидното название "имунизиране". През 1991 г. е основана организацията "Еври чайлд бай ту" (Еvery Child by Twо) от една бивша първа дама на САЩ - Розалин Кар­тър, жена на президента Джими Картър, и от Бети Бъмпърс, жена на сенатора от Арканзас Дейл Бъмпърс. Организацията е спонсорирана до голяма степен от Меrск & Со., Lederle и Соnnaught - трите най-големи производители на ваксини в САЩ. Фондацията на СDС, която започва да действа през 1995 г., е събрала през последните 4 г. над 15 млн. USD с цел стиму­лиране на масовите имунизации по различни начини - например чрез организиране на "разяснителни" конференции и др.

През 1995 г. се създава и "Имюнизейшън екшън коалишън", която пък от своя страна дейст­ва и чрез коалиция "Хепатит В", за да по­ощрява в национален мащаб имунизирането срещу хепатит В.

Фармацевтичната компания "Смит Клайн Бийчъм Фармацютикълс") чрез Американската фармацевтична асоциация спонсорира национална кампания, която позволява на аптекарите да ваксинират деца и възрастни! От 1998 г. до сега 23 щата са прокарали закони, позволяващи на аптекарите да продават и да назначават както ваксина срещу хепатит В, така и други ваксини.

През 1996 г. в Австралия се въвежда проследяваща система за направените ваксини и съответно детски имунизационен регистър. Това означава достъп до данните на всяко дете, ко­ето има медицинска застраховка от всяка точка на Австралия. Така ако на детето се наложи да влезе в болница, съществува реалната възможност лекарят, който е превърнат в слу­га на системата, да попита дали са му направени всички вакси­ни и ако не са, той може да изиска да се поставят на място! Освен това правителството може да прати здравен работник в къщата на някое дете, което не е ваксинирано до 90-ия ден след срока, обявен в имунизационния календар, за да убеди роди­телите да спазят процедурата. Много демократично, нали?

Имунизационната кампания на австралийското прави­телство, която струва 80 млн. USD, протича под лозунга: "Ако имунизацията не хване детето ви, то болестта ще го напра­ви." Ако родителите не са запознати с гореизложените факти, съвсем естествено е да се поддадат на тази манипулация свър­зана с насаждането на страх от опасност, която в действи­телност не съществува.

А ето някои внушаващи страх и обреченост заглавия и от нашата преса - "Грипът фатален за всеки 3-и", "Грипът идва", "Свършиха грипните ваксини" и т.н. Ще цитирам извадки от статия, публикувана във в. "Монитор" от 11.10.2000 г., озаглаве­на "От новия грип се оглушава": "Вторичните бактериални инфекции и усложненията, които ще съпътстват грипа тази го­дина, са изключително опасни... Лечението на грипа е много трудно, защото класическите препарати не са ефикасни, сочат здравни експерти. Според специалистите от Център по заразни и паразитни болести единственото спасение е противогрипната ваксина да стане задължителна (!)..." (курсивът е мой.)

Разбира се, че има застрашени групи от хора и това са тези с хронични заболявания на белите дробове и сърдечно-съдовата система, както и кърмачетата и децата в ранна детска възраст, но това въобще не означава, че най-добрата профилактика е те да бъдат ваксинирани.

Тази ваксина, както и други е противопоказана при алергия към белтъчини, особено яйчен белтък, и гентамицин. Не се ваксинират и бременните до 3-ия месец и страдащите от бронхи­ална астма. Изграждането на антитела става до три седмици след ваксинирането, през което време рискът от заболяване продължава да съществува. Самата ваксина може да предизвиква заболяване, и то понякога по-сериозно, отколкото самия грип. Ето ви част и от статията "Грипът Сидни - златната кокошка за фармацевтиката" (в. "Монитор" от 29.1.2001 г.): "Паника създаде чуждестранната преса, Която съобщи, че та­зи година грипът взема много повече човешки жертви от обичайното... 8 млн. души ще се разболеят, 20 000 ще умрат до края на епидемията. Прогнозите са на фармацевтичната фир­ма “Смит Клайн Бийчъм”, която следи здравето на британци­те..." Интересно на какво основание са направени тези прогно­зи и защо никъде не прочетох или чух след няколко месеца съоб­щения за тяхното сбъдване или опровержение. И по-нататък: "Тревожните съобщения за размерите на грипната епидемия на Запад, като че ли случайно съвпаднаха с промоцията на 2 прин­ципно нови противогрипни препарата... Фармацевтите не пропуснаха шанса да ги рекламират на фона на общата паника. Резултатът - и двете лекарства грабнаха най-висок дял на продажби в отрасъла за последните 2 месеца, а ПР-кампанията²⁹ беше определена като най-прилепчивата, разпространена според медийни експерти “по въздушно-капков път”..."

Грипни епидемии е имало още в средните векове. От XIX в. досега е имало няколкостотин епидемични взрива, но само няколко са били известни със своята тежест и смъртоносност. Всяка година доминират различни грипни вируси като по­вечето са сходни с вече появявали се в миналото. Според много учени генетично устойчиви грипни вируси живеят съвсем безо­бидно в птиците, а някои от тях преминават в свинете. Тогава имунната система на прасето атакува вируса, като го променя генетично. Ако след това този вече мутирал вирус премине в човек, може да се стигне до заболяване.

Имайки предвид експериментите, които се правят в раз­лични лаборатории от десетилетия, и всичко, което ще проче­тете в тази книга, човек може с основание да се запита: "А не са ли някои от смъртоносните щамове всъщност култивирани от човека с тъмни цели?" За най-тежката и смъртоносна епи­демия през 1918 г., за която се обвинява т. нар. испански грип, при която загиват над 2 млн. души, има данни, че е била най-строго засекретен биологичен експеримент. Съществува голя­ма неяснота относно източника, откъдето пламва самата пандемия. Първо през пролетта на 1918 г. избухва безопасна грипна вълна, а през есента на същата година се развихря смъртоносната пандемия, каквато светът изобщо не познава и до този момент. Този вирус не е направил обичайния скок птици-прасета-хора, описван от някои учени.

Има още две епидемии, протекли тежко - през 1957 г. от "азиатския грип" и през 1968 г. - от "хонконгския грип". Смята се, че и в двата случая вирусите бързо са преминали от птици­те в прасетата и оттам - в хората.

Ваксинационната политика в нашата страна е изяснена в Наредба № 2 от 27.04.2000г. за видовете имунизации в Република България и сроковете за извършването им, издадена от ми­нистъра на здравеопазването и публикувана в бр. 38 на Държавен вестник от 09.05.2000г. Според нея са задължителни имуни­зациите и реимунизациите срещу туберкулоза, дифтерия, тетанус, коклюш, полиомиелит, морбили, заушка, рубеола и ви­русен хепатит В, като в приложение са посочени времето и на­чините на извършването им. В наредбата се посочва, че освобождаване от задължителните имунизации може да се напра­ви единствено по медицински показания, но това не е окончателно, защото слагането на ваксините само се отлага, докато се установи, че човекът е оздравял или е в ремисия от някакво сериозно заболяване! Никъде не се споменава, че родителят трябва да бъде информиран както за всички възмогни усложнения, свързани с прилагането на която и да е от ваксините, така и за същността на заболяванията, срещу които са насочени имунизациите!

В Приложение № 4 Към чл. 10, ал. 1 , т. III., където пише за страничните ефекти при ДТК-ваксината, между другото се пояснява: "Предвид честотата на фебрилни (температурни - бел.авт.) реакции след имунизация с ДТК се препоръчва профилактично приложение на подходящ антипиретик в момента на имунизацията, на 4-ия и на 8-ия час."

В светлината на цялата изнесена в този раздел информа­ция е очевидно, че определени членове от тази наредба би тряб­вало да бъдат преразгледани и преформулирани в демократи­чен вид възможно най-бързо ида отпадне елементът задължителност. Всеки трябва да има право да избира дали да ваксинира детето си или себе си, и то само след като е запознат с истинските факти!

Нека хвърлим бърз поглед и на Националната програма за профилактика, ранна диагностика и лечение на туберкулозата в Република България за периода 2000-2003г., обнародвана в бр. 56 на Държавен вестник от 11.07.2000 г.

Туберкулозата е най-широко разпространената инфекци­озна болест в света въпреки масово провежданите имунизации и отразява как се храним и как живеем. Във всички страни, къ­дето бедността, лошите хигиенни условия и ниската култура са сериозен проблем, туберкулозата намира благодатна почва за развитие. Това е заболяване на социално слабите и на подложените на хроничен глад, алкохолиците, наркоманите, диабе­тиците.

И така в тази наредба в тона на други подобни писания, в които явно се копира "светлият" пример на СЗО, се изписват много общи приказки за профилактиката, в които естестве­но, най-важно място е отредено, познайте на какво - на иму­низациите и профилактичното приемане на медикаменти, разбира се. Никъде, никъде няма да прочетете, че основна причина за развитие на туберкулозата е лошата хигиена и отслабения имунитет поради хроничен аминокиселинен и витаминен глад и лоши условия на живот и че именно това са факторите, чрез които трябва да се направи истинската профилактика.

Според официално изнесените данни за България заболева­емостта през 1990 г. е била 25,1 на 100 000 души, докато за 1998 г. е 50 за същия брой население, а болестността съответно 125,3 и 182,2 отнесени за същите години, като е нараснала зна­чително и смъртността. Увеличението на заболяването е изключително за сметка на случаите на белодробна туберкулоза, като през 1998 г. заболеваемостта от нея е 42,9 на 100 000. Защо "жълтата гостенка" започна да спохожда все по-често българина въпреки ваксинациите? Отговорът е прост - защото хо­рата живеят в стрес и недохранване. Къде се изпари митът за нарастващото благополучие на българина за последните годи­ни на набедена демокрация?

Туберкулозата става все по-трудно лечима с досега пред­писваните туберкулостатици и антибиотици, които трябва да се приемат месеци наред и са твърде скъпи. От десетиле­тия е известно, че ВСО-ваксината не дава имунитет срещу заболяването, но упорито продължават да я правят. През 1977 г. френският педиатър проф. Марсел Ферк публикува книгата "Провалът на ВСО", в която разкрива неефикасността от противотуберкулозната ваксина и опасностите от страничните й ефекти. Вече повече от две десетилетия мно­гобройни френски лекари и учени настояват за забраната на тази ваксина.

Наскоро у нас беше съобщено за 14 деца от едно ямболско село, инжектирани по погрешка с двойна доза противотуберкулозна ваксина, в резултат на което 5 от тях са развили заболя­ването.