Опитите с новосъздадени медикаменти върху животни

(включително и вивисекция), като начин на придобиване на достоверна научна информация, валидна и за човека, е спорен още отпреди 150 г., от времето на неговия истински създател - френския физиолог Клод Бернар. Привържениците на метода и фармацевтичните компании чрез агресивни кампании и с по­мощта на средствата за масово осведомяване, общо взето, са успели да убедят и лекарите, и обществото, че именно опити­те с животни са отговорни за прогреса в медицината. Това оба­че е твърде далеч от истината - много лекари и медицински историци досега са демонстрирали, че важните открития са ставали в хода на клиничното изследване и наблюдение на болните, аутопсиите и различни други похвати за изучаване на човека, а вивисекционистите са изопачили историята в своя собствена изгода. Експериментите с животни понякога само "доказват" това, което вече е установено у човека. През 1974 Ханс Роиш публикува книгата "1000 лекари (и много повече) срещу вивисекцията", която е компилация на изказванията и мненията по този въпрос на много медици и учени от целия свят.

Как бихте могли да тестувате например вероятен антидепресант на мишка или дори маймуна и как ще ги накарате да изпаднат в състояние, наподобяващо човешкото, за да пре­цените дали медикаментът действа положително? А как те биха ви казали какво изпитват? Дали са получили главоболие, гадене или болки в корема? Тъй като се използват здрави жи­вотни в експериментите, те трябва освен това по изкуствен начин да бъдат накарани да страдат и да се разболяват. Тази симулирана ситуация рядко има нещо общо с етиологията и патогенезата на естествено развиващо се заболяване при човека.

Друг факт, който се пренебрегва, е, че организмът на жи­вотните реагира различно от човешкия в много отношения и метаболизмът на внасяните отвън химични субстанции не е еднакъв при различните видове. Затова значителна част от животозастрашаващите странични ефекти на медикаментите въобще не могат да се предвидят, дори опитите да са били извършени по най-добрия начин. Ето мнението на един от све­товноизвестните токсиколози проф. Герхард Збинден от цюрихския институт по токсикология: "Повечето странични реакции, които се получават при човека, не могат да бъдат демонстрирани, предвидени или избегнати посредством обичайните експерименти (с животни - бел. авт.) за подостра или хронична интоксикация... Повечето експерти считат модер­ните рутинни токсикологични процедури за ялови усилия, при които научната изобретателност, творчество и здрав разум са заменени с безсмислено попълване на стандартни протоколи." Д-р Е. Маршал от Балтимор пише: "Дори когато един медикамент е бил подложен на пълно и адекватно фармакологично проучване върху няколко животински вида и е установено, че е сравнително нетоксичен, често се установява впоследст­вие, че той може да прояви неочаквани токсични реакции при болни хора. Това се знае още от раждането на научната фармакология."

Много вещества, които са силно отровни за хората, са бе­зопасни за различни видове животни. Знае се например, че арсеникът може да убие човека, но същевременно е безопасен за морските свинчета, пилетата и маймуните? Зелената мухоморка, причинила смъртта на много хора, е безвредна за заека. Ботулиновият токсин, който убива и мишката, и човека, не може да навреди на котката. Антибиотикът хлорамфеникол може да предизвика увреждане на костния мозък при хората, но не и при животни.

Метаболизмът при човека е по-забавен, медикаментите се задържат по-дълго в организма. Затова и токсичният им ефект се засилва. Например противовъзпалителните фенилбутазон и оксифенбутазон се метаболизират в човешкия организъм за 72 ч. При маймуната резус оба­че този период е 8 ч., при кучето - 6 ч., а при зайци - 3 ч.

В експериментите последвали след трагедията с талидомида се е оказало доста трудно да се демонстрират тератогенните му ефекти, и то с различни животински видове. В поч­ти 10 породи плъхове, 15 - мишки, 11 - зайци, 2 - кучета, 8 - примати и много други, при които е бил изпитван препаратът, тератогенни ефекти възниквали рядко, и то когато е бил при­лаган във високи дози.

Проблемът е, че не само между самите видове има разлика в реакцията им към определени вещества, но и между възрас­товите групи и пола, като дори времето на денонощието е от значение! Например установено е, че младите животни не ре­агират по същия начин като възрастните на йонизиращата радиация или на действието на транквиланти. При проведени вечерта опити с 50% летална доза от дадено вещество по-голямата част от плъховете измрели, докато със същото ве­щество и със същата доза, но дадена сутринта, почти всички плъхове оживели. По подобен начин преживяемостта през зи­мата била по-висока, отколкото през лятото. Смъртността освен това е била по-висока при животни, които живеели по много в клетка, отколкото при тези, оставени при по-голяма свобода. Всички тези изброени условности обикновено не се от­читат при експериментите.

Трябва да се има предвид и фактът, че организмът при хо­рата също си има свой ритъм и в различните часове на деноно­щието преобладава дейността на определени органи и системи. Това е било известно от векове на китайската и индийската традиционна медицина, с което са съобразени и ле­чебните методики, които те прилагат. Съвременни проучва­ния също потвърждават тези факти. Например прагът на болката е най-нисък сутрин рано, а най-висок следобед. А обез­боляващите средства действат по-силно сутрин и по обяд, отколкото през нощта.

Фармацевтичните компании биха могли да изберат върху кой най-подходящ вид да избършат експериментите, за да по­лучат най-добри и удовлетворителни за тях резултати. Но ако лекарствата се изпитват според действителните изисквания, огромната част от тях никога не би излязла на па­зара поради своята вредност и неефикасност. И, разбира се, много фармацевтични фирми биха фалирали. Това важи в още по-голяма степен, ако се даде път на естествените лечебни методи.

Д-р Херберт Гундесхаймер обяснява: "Резултатите от опитите с животни не са съпоставими между видовете и сле­дователно не могат да гарантират безопасността на новия медикамент за хората... Всъщност целта на тези тестове по-скоро е да защитават не потребителя от опасни продукти, а самите корпорации от съдебна отговорност." Когато хората са увредени в резултат на определен медикамент и се опитат да предприемат законови действия срещу производителя, то­гава той може да се оправдае, че се е придържал към "тестове­те за безопасност", и така е освободен от вината за пускането на пазара на опасен продукт. Сами виждате колко измамна е тази постановка!

Ето какво може да се прочете в брошура, написана за паци­енти от известна фармацевтична фирма: "Не може да има такова нещо като абсолютна безопасност при предписването на медикаменти. Различните пациенти могат да реагират раз­лично на една и съща доза от медикамента и е възможно да се проявят някои нежелани странични ефекти, които да не ста­нат известни докато не минат години, през което време лекарството е било в широка употреба."³⁸

Е, в такъв случай, щом като и самите фирми твърдят, че дори индивиди от един и същи вид реагират по различен начин, то как ще са сигурни тогава, че резултатите с дадено вещест­во проведени върху различни животински видове, ще са валид­ни за човека?

Ето и думите на д-р Джеймз Галахър, казани през 1964 г., когато е бил директор на отдела за медицински изследвания на американската фармацевтична фирма "Ледерле": "Друг съществен проблем, който се явява като ре­зултат от правилата и това, което ги налага, е прекаленото наблягане върху опитите с животни. Те се извършват поради законови съображения, но не и поради научни. Предсказуемата им стойност за човека е често безсмислена, което означава, че и нашите изследвания може би са безсмислени."

Нобеловият лауреат Ернст Б. Чейн, изолирал пеницилина, заявява: "Никакъв опит с даден медикамент, дори и да е прове­ден с няколко животински вида, включително примати, при всички възможни условия, не може да ни даде каквато и да е гаранция, че изпробваната по този начин субстанция ще се държи по същия начин в човешкия организъм, защото в много отношения човекът не е същият както животните."

И така каква е истинската стойност на експериментите с животни? Първо, те могат да бъдат манипулирани, за да покажат "благоприятни" резултати. И второ, целта им е да бъ­дат преди всичко алиби за корпорациите, когато техните продукти увреждат или убиват. (След като извършването им е обявено официално за оневиняваща процедура.) Отново ще раз­гледам случая с талидомида. Той например не е бил изпитван на бременни животни, а в другите изследвания е показал липса на токсичност. Поради това фирмата не е била осъдена. Реакцията на фармацевтичното лоби при трагедията с този медика­мент е била, че това е "рядко изключение" и че "то подчертавало необходимостта от повече и по-щателно провеждани опи­ти с животни". Но проф. С. Аугин, вирусолог в университета в Анкара, използвайки алтернативни методи на тестуване, ус­тановил опасностите от препарата и така спестил на Турция "талидомидовите бебета".

Медицинският историк Х. Роиш, автор и на книгата "За­колението на невинните" пише: "Не само е скандално, но и трагично, че на Лекарствения тръст му е позволено да наводни пазара със своите продукти под предлог, че те са напълно изпробвани за ефективност и безопасност върху животни и че здравните власти, разбирай правителст­вото, поощрява тази заблуда, която не е нищо повече от една доказана измама. Защото и двете страни напълно осъзнават, че опитите с животни са погрешни и просто служат за алиби - застраховка за деня, когато вече няма да е възможно да се скри­ват пагубните странични ефекти на медикамента. Тогава те могат да кажат, че “всички изискуеми тестове са били напра­вени” - че те са спазили закона."

Роиш дава за пример случая с Еli Lilly и нейния препарат за артрит опрен, причинил смъртни случаи. Компани­ята е заявила, че няма да плати обезщетения на семействата на починалите, защото се е съобразила с всички предпазарни изисквания за тестуване на медикамента и затова не може да бъде държана отговорна от закона за нехайство и неизпълне­ние на задълженията си. Въпреки че има надеждни и точни на­учни методи за определяне на токсичността и ефективност­та на новите медикаменти като: култури ин витро, хроматография и масспектрометрия, квантова фармакология, правилно проведени клинични изпитания с хора и др., те не се прилагат.

Ето последствията от този порочен подход: през 50-те го­дини в Германия само 3 от 100 000 бебета са били с малформации, а през 80-те те са вече 500 на 100 000 - повече от 150 пъти увеличение. Едно проучване на лекари в бившата Западна Гер­мания показва, че 61% от малформациите при новородените и 88% от общия брой на мъртвородените се дължат на лекарст­ва, които майката е приемала по време на бременността. И всички те са били "безопасни" според тестовете, проведени с животни! Д-р Г. Станков пише: "... огромната част от лекарствата на пазара днес не са изпитвани правилно относно тях­ното действително лечебно действие. В Германия броят на такива лекарства, които по закон трябва впоследствие, т.е след регистрацията им, да докажат своята клинична ефикасност, се изчислява на 16 000..."

В САЩ през 50-те годишно са се раждали около 70 000 бебе­та с малформации, а през 80-те - 250 000, т. е. увеличението за тези 25-30 години е 350%! (Тук значение, особено за САЩ, имащ вероятно и някои други фактори например флуорирането на водата, за което ще прочетете по-нататък в книгата.)

Английският лекар Върнън Коулмън, автор на няколко книги за медицината и здравето, заявява: "Последствията от това, че разчитаме на опитите с животни, е, че нови и всъщ­ност неизпитани медикаменти и процедури се прилагат на ог­ромен брой хора, като това носи огромни печалби по най-бързия възможен начин."

Вие вероятно не знаете, че основателят на династията Рокфелер Джон Рокфелер старши е живял в отлично здраве до 98-годишна възраст, като се е хранел умерено и балансирано с ес­тествена храна, ползвал е при нужда услугите на хомеопатията и напълно е избягвал синтетични лекарства! Същото се отнася и за неговия син Джон Рокфелер младши, който живял до 86 г.

Ето ви един съвсем кратък списък с някои "изследвани за безопасност" медикаменти, които са се оказали твърде токсични и затова са били изтеглени от пазара (не всички са били разрешени и продавани в България):

Орабилекс - причинил бъбречни увреждания с фа­тален край.

Метаквалон (сънотворно) - причинил сери­озни психотични разстройства и довел до смъртта поне на 366 души чрез убийство или самоубийство.

Изопротеренол - за астма - довел до около 3500 смъртни случая през 60-те

Ералдин (сърдечен медикамент) - предизвикал се­риозни увреди на очите и в храносмилателния тракт и много смъртни случаи.

Фенформин - предизвикал около 1000 смъртни случая.

Прелудин и макситон (за отслабване) - причинили сериозни клапни увреждания и поражения на нервна­та система.

Пронап и плаксин (успокоителни) - предизвикали смъртта на много бебета.

Уретан (за левкемия) - причинил рак на черния дроб, белия дроб и костния мозък.

Дебендокс (срещу гадене) - причинил родови дефекти, и т.н.

Д-р Лиза Лендимор-Лим³⁹ в книгата си "Отровни предписа­ния", 1994, която е написана в резултат на клиничните й проучвания във Великобритания, дава информа­ция за често прилагани лекарства, като отделя специално внима­ние на тези, които са рутинно предписвани при бебета и деца.

Тя установява например, че диабет или астма могат да се проявят след приемане на антибиотик или друг често назнача­ван медикамент. Д-р Лендимор-Лим дава многобройни примери, като обяснява механизмите, по които това става, и чрез графики и статистически изчисления посочва драматичното увеличение на диабета в индустриализираните страни през пос­ледните 40 години, белязани с масовото навлизане на синте­тичните медикаменти в здравеопазването (вече беше изяснен въпросът с ваксините в това отношение).

Според журналистическо разследване на в. "Ю Ес Ей тудей" (публикувано в броя от 24.09.2000 г.) само за период от 2 години, т.е. от 1998 г. до настоящия момент, FDA над 800 пъти не е спа­зила федералните закони, които изискват при одобряване на но­ви медикаменти и храни да не съществува конфликт на интереси. Това означава, че експертите, участващи в съответ­ните комисии за одобрение на медикаменти или храни, трябва да са независими и да нямат никакви финансови връзки или обла­ги от фирмите, чиито продукти ще се разглеждат. Но се оказва че повечето от тях имат финансови взаимоотношения с фармацевтичните компании! С други думи, или те самите са участвали в разработката на съответния продукт, или са спонсорирани от компаниите да изнасят семинари или да дават "консултации" във връзка с него. Всъщност най-добрите специ­алисти на FDA, които би трябвало да защитават пряко интересите на потребителите и пациентите, са често и експерти във фармацевтичната индустрия!

33% от участниците в 102 срещи на комисии по повод разглеждането на различни медикаменти са имали пряка финансова заинтересованост в одобряването им! Но още през 1992 г. FDA е спряла да изнася фактите, свързани с конфликт на интереси "за да не нарушава личните права на членовете на комисиите." Много финансови конфликти дори не са докладвани в това проучване на вестника, защото са били смятани за малки, за да им се обръща специално внимание. Например не се приема, че има конф­ликт на интереси, ако един член на комисията получава 50 000 USD на година от определена фармацевтична компания или ако той участва в дадена комисия, която разглежда друг продукт на същата тази фирма! Същото се отнася и ако той има до 5000 USD в акции в съответната компания. Нима очаквате обективност на преценките при това положение?

Както вече споменах, от огромно значение за успеха на фармацевтичните гиганти е рекламата, която непрестанно обработва по подходящ начин умовете и на лекарите и на об­ществеността като цяло. От нея разбира се, вие няма да разберете, че "лекарствата" са причина за огромен брой ятрогенни заболявания, хоспитализации и смъртни случаи.

В една статия на "Сън хералд" от 18.08.1992 г. пише: "Фармацевтичните компании харчат внушителната сума от 200 млн. USD всяка година в Австралия, за да намират пазари за своите продукти... Това представлява почти 10 000 USD годишно, изразходени в опити да съблазнят всеки един от рабо­тещите 21 000 австралийски фамилни лекари." Според д-р Тео ван Лисхаут, секретар на Общество "Лекари от Ню Саут Уейлс за реформа" 50% от медикаментите на пазара не са съ­ществували преди 10 години и съответно не са разглеждани и изучавани в университетите. Твърде заетите медици следователно разчитат само на агентите на фармацевтичните фир­ми за цялата информация, която им се дава за тях.

Един много коварен метод, който използва фармацевтич­ната индустрия, за да манипулира общественото мнение, е чрез създаването и спонсорирането на организации - асоциа­ции, фондации и др., които уж защитават правата на пациентите и се борят за унищожаването на дадена болест, а всъщ­ност прокарват политиката на концерните. Или си осигурява "контролирана опозиция", например сформира някъде сдружение "Граждани за здраве" (това е произволно име), чиято цел привидно е да защитава здравната свобода, но всъщност осъ­ществява целите на картела.

В подкрепа на това ще цитирам част от статията на Стела Йорданова във в. "Монитор" от 11.11.2000 г. със заглавие "Мистерията инсулин" и подзаглавие "Война за пазара подклажда истерията около животоподдържащия медикамент. Битката на компаниите е за по-големи продажби и печалби, страданието на болните хора е само оръжие": "Държейки мо­нопола над пазара на медикаменти, производителите имат монопол и над човешкото страдание. Контролът върху лечени­ето на големи групи пациенти им дава възможност да оказват и огромен икономически и социален натиск. Особено когато става дума за лечението на диабета, което въвлича солидарно не само пациентите, но и техните близки.

Само през горещото лято след старта на здравната рефор­ма бяхме свидетели на няколко истерични публични кампании, провокирани от асоциации на различни групи болни... те се боре­ха не за правото на лечение и безплатни медикаменти, а за конкретни скъпоструващи продукти на конкретни производители.

Кампаниите се провеждаха като по учебник. Най-напред се появяваха спорадични вестникарски публикации през ден-два, седмица по-късно съответното гражданско сдружение аларми­раше, че животът на десетки хиляди болни е в опасност, даваше пресконференции и заплашваше с гражданско неподчинение. В на­чалото на всяка пресконференция се отправяха благодарности към съответната компания, която, безкористно дарява­ла медикаменти на закъсалите и подпомагала дейността на съответната организация със средства и офис оборудване..."⁴⁰

В крайна сметка целта е увеличаване на продажбите и при­ходите на компаниите... Фармацевтичните колоси следват последователно принципа на "зарибяването" подобно на наркокартелите. Стъпвайки в малка и бедна страна, те най-напред очертават уязвимите групи и се отдават на благотворител­ност. На болниците и пациентите се правят мащабни дарения на скъпоструващи продукти, консумативи, писалки и т.н. Ор­ганизират се научни симпозиуми, семинари и коктейли. Лекарите са доволни, изучават терапията, прилагат я на болния, той се чувства добре и това не струва нищо нито на пациента, ни­то на болницата. След това дареният медикамент свършва. Пациентът се чувства добре и го иска, но съвсем естествено не може да го купи, защото става дума за изключително скъпи лекарства. Производителят е готов да ги продаде. И започва публичният натиск.

Драконовските закони, забраняващи рекламата на лекарствени продукти в неспециализираните медии, кара компаниите да инвестират колосални бюджети в маркетинга и връзките с обществеността. Техните представители обаче никога не се набъркват в публични скандали. Фирмите не взеха отношение по нито една от акциите. Това правеха лидерите на асоциациите...

А иначе благодарните компании помагат на гражданските сдружения. Днес Българска асоциация "Диабет" открива луксозния си национален клуб..."