Устойчивост – способността на ТСОТ да противостои на външни и вътрешни въздействия.
Надеждност – безупречно и безотказно функциониране на системата.
Разнообразие.
Ефективност – изпълнение на поставените социални и икономически цели при определен разход от ресурси.
Динамичност – променя се и се развива във времето и пространството.
Пространствена дискретност – свързва се с определена територия.
В модела на Гън (1988) се подчертава важността на атракциите, без които не би имало нужда от изграждане на материална база, развитие на услуги и реклама. В този модел липсва Туристическия контингент, а има просто търсене. Също липсва и Органът за управление, но се появяват Информация и Реклама и има кръговрат. Всички елементи на системата се намират в постоянно взаимодействие и зависимост помежду си, но и също така силно се влияят от множество критични фактори, с които туризма трябва да се и върху повечето от които има ограничени възможности за въздействие: природни ресурси, културни ресурси, предприемачество, финансови ресурси, работна сила, конкуренция, общество, правителствена политика и организации.
Моделът на Метисън и Уол за пръв път включва и определя мястото на влиянията на туризма в по-широк контекст. Туризмът в този модел се състои от три основни елемента: 1. Динамичен елемент, който представлява пътуване до избрана дестинация; 2. Статичен елемент, т.е. престой в дестинацията и 3. Елемент, който произтича от двата предходни елемента и се занимава с въздействията на икономическите, физическите и социалните подсистеми, с които туризмът е в директен или косвен контакт. Моделът на Матисън и Уол акцентира върху влиянията на туризма в приемащото място. С него се въвеждат категориите натиск и капацитет на територията като фактори за влиянията на туризма, както и идеята, че натискът, респективно вличничта на туризма (икономически, физически, екологични и социални) зависят не само от характериситките на дестинациите, но и от количествените и качествените характериситки на туристите (обем, разпределение, дейности и т.н.).
Според модела на Маринов (2003) местната среда е представена от елементите, които са извън първичното (ресурсите) и вторичното (всичко останало) предлагане, не се използват пряко от туристите и не се възприемат от тях като част от туристическия продукт. Външната среда включва търсенето, конкурентните дестинации, както и по-общи фактори и тенденции, които влияят върху развитието на туризма. Схващането, че ТСОТ е управляема се подчертава от факта, че основните елементи на системата са субектът и обектът на туризма, включващ туристите и туристическия продукт, съставен от първичното и вторичното туристическо предлагане.
Сподели с приятели: |