Съвместно опазване на регион Странджа за устойчиво развитие– irpsd финална трансгранична оценка
Изтегляне 2.57 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Какво се случва, когато се изсичат горите
СЪЩНОСТ НА ПРОБЛЕМАОбезлесяване – Мисли глобално, действай локално Горите около нас масово се изсичат. Обезлесяването започва преди хиляди години за построяването на кораби и къщи. Въпреки това, през последните 20 години, повече от 300 милиона хектара тропически гори (с площ по-голяма от размера на Индия) са изсечени, за да се освободи място за плантации, земеделие, пасища, минно дело или градско развитие. Днес гори покриват едва половината от площта, която са покривали преди 11 000 години. Тази ранна загуба на 50% от горите на Земята е достатъчна, сама по себе си, сериозно да наруши функционирането на глобалния въглероден цикъл, поради редица причини, включително: • Използване на дървесина за производство на дървен материал и изделия от хартия; • Освобождаване на територия за ферми, плантации, носещи големи приходи и отглеждането на добитък; • Освобождаване на територия за градско развитие, включително домове и пътища. Горите също така се унищожават от киселинни дъждове в резултат от нашите дейности, причиняващи замърсяване и от различни болестта и инвазивни породи животни. Обезлесяването е съвсем реална заплаха за околната среда. Нашите преди обширни гори изчезват. Навсякъде по света дърветата се изсичат прекалено бързо, за да може земята да регенерира нови гори. Какво се случва, когато се изсичат горите?Наводнения и почвена ерозияКорените на дърветата правят дупки в почвата, така че когато вали водата да може да потъне вътре, преди да се абсорбира от почвата. Тези пространства също така позволяват на въздуха и водата да достигнат до корените на растенията. Когато дърветата са отстранени с помощта на тежки машини, почвата се притиска надолу и дупктие се заличават. Поради това, че всички растения и дървета се нуждаят от тази вода и въздух, които да достигнат до корените, условията стават неблагоприятни за ново поникване. Тъй като почвата повече не може да абсорбира вода, когато вали, водата остава в горната част на почвата и това може да доведе до наводнения. Движещата се вода също така може напълно да отмие най-горния слой на почвата. Това се нарича почвена ерозия. Без най-горния слой на почвата, която е пълна с хранителни вещества, растенията не мога да се хранят и им е трудно да се развиват. Какво губим ние: Около 24 милиарда тона горен почвен слой, необходим за селското стопанство (най-горния слой на почвата) се отмива или бива отвян всяка година. СушаГорите помaгат за появата на валежи - колкото повече дървета има, толкова повече вода се абсорбира в облаците и съответно вали повече дъжд. Ако горите изчезнат, ще има по-малко дъждове в резултат на по-сухите условия и това в крайна сметка ще доведе до суша. Щом това се случи, щетите ще са толкова големи, че почвата ще стане толкова суха и твърда, че няма да могат да се засаждат растения или дървета. Парникови газове и киселинни дъждове. Атмосферата на земята съдържа няколко парникови газа, които улавят топлината от слънцето вътре в атмосферата. Някои от тях съдържат въглероден диоксид (CO2), метан и водни пари. Ние се нуждаем от тези газове в малки количества, но при високи нива те могат да бъдат вредни. Горите помагат за абсорбиране именно на тези големи количества CO2 от въздуха чрез фотосинтезата. Но поради различни практики, например при изгарянето на изкопаеми горива, се произвежда повече CO2, отколкото дърветата могат да поемат. Освен това изсичането на горите затруднява още повече този процес и така излишния и вреден CO2 остава в капан в атмосферата. Когато парниковите газове се натрупват, повече от слънчевата топлина се заклещва в атмосферата и това може да доведе до изменение на климата и нарушаване на деликатния баланс на екосистемите на Земята. Замърсяването в атмосферата може да доведе и до киселинни дъждове, когато газовете се смесват с вода в облаците. Падането на такива дъждове върху горите може да увреди дърветата и екосистемата като цяло. Изчезване на видове. Друг вреден резултат от обезлесяването е изчезването на животински и растителни видове. Те изчезват, защото естествените им цикли - този на живот и на околна среда се нарушават и видовете не са в състояние да се адаптират към промените. Те губят основното си местообитание, когато се отсекат горите - дивите животни губят домовете си, хранителните си източници и мястото си в кръговрата на живота. Смята се, че около 150-200 видове от цял свят изчезват всеки ден! Според World Wild Life www.worldwildlife.org почвата е крехката кожа на планетата ни, която поддръжа целия живот на нея. Той се състои от безброй видове, които създават динамична и сложна екосистема и е сред най-ценните ресурси за хората. Повишеното търсене на земеделски стоки стимулира превръщането на горите и пасищата в селскостопански ниви и пасища. Този преход в използването на почвата не може да я поддържа в естествения й вид и да произвежда много от естествените за някои области растения като например кафе, памук, палмово масло, соя, пшеница. Промяната може да може да увеличи ерозията на почвата извън нейната способност да се самоподдържа. Половината от горния почвен слой на планетата е бил загубен през последните 150 години. В допълнение към ерозията, качеството на почвата се влияе от други аспекти на селското стопанство. Тези въздействия включват уплътняването, загубата на структурата на почвата, разграждането на хранителните вещества и засоляването на почвите. Това са съвсем реални и понякога тежки проблеми. Негативните ефекти от ерозията на почвата надхвърлят загубата на плодородна земя. Те се простират до увеличаване на замърсяването и утаяване в потоци и реки, запушването на тези естествени пътища и причинява сериозни проблеми в оцеляването на рибите и други видове. Освен това, увредените земи са по-малко способни да задържат водата, която все по-често причинява наводнения. Устойчивото използване на земята може да помогне да се намали въздействието на селското стопанство и животновъдството, предотвратяване на ерозията на почвата и опустяването на ценната земя. Горите заемат 31% от територията на нашата планета. Те произвеждат жизнено важен кислород и осигуряват жилища за хората и дивата природа. Много от най-застрашените животни в света живеят в горите, а освен това 1,6 милиарда души разчитат на ползите, които те дават, включително храна, прясна вода, дрехи, материали за традиционната медицина и подслон. Обезлесяването на горите заплашва сериозно тези ползи. То идва в много форми, включително пожари, голи сечи за селското стопанство и животновъдството, неустойчивото изсичане на дървесина и изменението на климата. Това се отразява на хората и заплашва широка гама от растителни и животински видове. Около 46 - 58 000 квадратни километра гори всяка година се губят - еквивалент на 36 футболни игрища всяка минута. Горите играят критична роля за смекчаването на изменението на климата, тъй като те поглъщат въглерода и предотвратяват насищането на въздуха с въглероден диоксид. Обезлесяването подкопава точно тази важна функция. Смята се, че 15% от всички емисии на парникови газове са резултат от обезлесяването. То е особен проблем в тропическите гори, защото те са дом на много от ценните видове за световното биоразнообразие. В Амазония например, около 17% от гората е била загубена през последните 50 години, най-вече поради отглеждането на добитък на нейната територия. Обезлесяването в тази област е особено широко разпространено в близост до по-населените райони, пътища и реки, но дори и по-отдалечени райони са присвоени, когато са открити ценни махагон, злато и петрол. Здравето на почвата е от основно значение за земеделските производители и за световната общност, чието препитание зависи от доброто управляване на селското стопанство. Макар че има много предизвикателства за поддържането на здравето на почвата, има и решения и специална група от хора, включително WWF, които работят за иновации и поддържане на крехката кожа на Земята, извор на биологичното разнообразие. Според Рамковата конвенция на ООН по изменението на климата (UNFCCC), преобладаващата пряка причина за обезлесяването е селското стопанство - то е отговорно за 48% от обезлесяването; земеделието за търговия е отговорно за 32%; сечта е отговорна за 14%, а изсичането на дървен материал, използван като гориво е отговорно за 5% от обезлесяването. По отношение на Европейския съюз, горите покриват площ от 177,0 милиона хектара или 42% от общата му площ. Страните с най-голям обхват на горите са Финландия (77%) и Швеция (75%), следвана от Испания (57%), Италия (37%), Германия (32%) и Франция (31%). Страните с най-малкия обхват на горите са Малта (1%), Ирландия (10%), Холандия (11%) и Обединеното кралство (12%). На територията на Обединена Европа се намират около 4% от световните гори, но средно на всеки европейски жител съответства около 0.36 Ха горска земя. Твърде малко, поради увеличаване на гъстотата на населението. Въпреки това, в горския фонд на глава от населението варира от 4,4 хектара (Финландия) с 0.07 ха (Белгия) (Евростат, 2010 г.). Между 2000 и 2005 година, горското покритие в ЕС се е увеличава с 1.6%. Факт, който може да не бъде приписан на Споразумението за прекратяване на натиск върху горите, а по-скоро резултат от изоставянето на земеделската земя и планинските пасища. |