Святия смях в това последно съживление, има един радостен, мощен звук, изпълващ църквата… чарлс и франсис хънтър
Изтегляне 1.18 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Опитах се да си вдигна ръцете от пода, но пак не ставаше. Не можех да повярвам какво ми се е случило, защото не можех да се движа!
- Това беше велико, но нещо друго се случи! Те не станаха! Лежаха на пода, както и аз на събранието на бизнесмените!
- Ние се втурнахме от лявата страна на сцената, но преди да стигнем до жената тя вече беше на крака, започна да бяга из залата, и започна буквално да “удря”
- След всичко, което аз и Чарлс се опитвахме да правим, за да държим всичко в ред и нормално, всички тези диви неща продължиха през цялата вечер.
- ВИСОКОТО ПРЕПЯТСТВИЕ – ТАНЦУВАНЕ
- След като Исус изпрати седемдесетте, се казва, че те се върнаха с радост. Това трябва да включва и смях, защото, когато си пълен с радост ти си щастлив!
- Не разбирам защо има толкова много сила в святия смях…но е чудесно нещо!
- Каквото и да правиш, то винаги трябва да се сравнява със Словото.
- Хвалете Го във светилището Му; Хвалете Го за мощните Му дела Хвалете Го според голямото Му величие.
- Хвалете Го със струнни инструменти и със свирки, Хвалете Го с високозвучни кимвали
- Това със сигурност обяснява, всичко, което се случва в църквите днес, в различните форми на хваление и поклонение, нали ТОВА Е ОНОВА…
- Почти изпуснахме самолета си, и почти ни се искаше да е така, поради силното привличане от Святия Дух!
- Родни направи мощен призив към олтара, хора, които искаха да приемат Исус, и излязоха стотици хора, което беше чудесно, но нямаше смях!
Бях наистина много щастлива, че съпругът ми падна и стана много бързо, но когато аз се опитах да стана, разбрах, че явно някой е сложил лепило, или нещо подобно на пода, защото изобщо не можех да помръдна. Опитах се да си вдигна краката и раменете нищо не се получи! Опитах се да си вдигна ръцете от пода, но пак не ставаше. Не можех да повярвам какво ми се е случило, защото не можех да се движа! Като, че ли това не беше достатъчно, но започна да ми се случва и друго нещо, което никога не бях преживявала и изобщо не разбирах! Чувствах като, че ли някой ми е дал да пия божествена газирана вода, защото дълбоко отвътре аз започнах да усещам много странен вид, “Бълбукане.” Тази газирана вода беше извънредно силна, защото, ме изпълваше повече от всичко, което бях преживявала. Да не би да съм яла нещо на банкета, което не се съгласяваше с мен, или какво беше това необикновено преживяване? Това бълбукане продължи да се увеличава и започна да напуска стомаха ми и да се надига нагоре. Малко по малко то се издигаше и издигаше, докато достигна гърлото ми и беше на опасно разстояние от устата ми, след което внезапно излезе от устата ми под формата на най – силния смях, който някога съм чувала. Аз сложих ръка на устата си в опит да приглуша, това, което вече усещах, че ще е смях, но въпреки че вече можех да вдигна ръката си от пода, никаква сила вече не можеше да върне смеха обратно. Аз се смях, и смях, и смях, и смях. Изобщо не можех да разбера защо се смея толкова силно, но накрая реших, че е защото бях много развълнувана от падането на Чарлс. След около 30 минути (но, които изглеждаха като цяла вечност!) Аз спрях да се смея, също толкова бързо, колкото и започнах, и изведнъж бях освободена от лепилото на Святия Дух! Бързо станах от пода и седнах тихичко и така останах до края на вечерта. Никой и дума не ме попита за това какво ми се е случило, а аз се чувствах, така че наистина съм направила цял спектакъл, защото този смях изобщо не ми изглеждаше като подобаващо поведение за дама, понеже беше твърде силен! Обаче се чувствах прекрасно, но наистина се укротих за останалата част от службата, и се затворих за каквото и да е преживяване, без дори да осъзнавам, че може да се случи отново в далечното бъдеще! Това беше пречка, която не преминах, но поне започнах да се опитвам да я преодолея, поне малко. Странният смях беше напълно скрит някъде в подсъзнанието ми, докато не се случи най-необикновеното нещо, на една от службите ни във Вашингтон. Беше по време на една изцелителна служба, и когато извикахме една жена за изцеление, и тя беше изцерена, и падна под силата на Святия Дух. Дотогава единствения човек, за когото знаехме, че на службите му хората падат под Божията сила беше Кетрин Кулман, и затова това беше стряскащо за много хора. Когато жената падна от Духа, събранието застина. Някои от шок, някои от учудване, някои просто от любопитство, но всички бяха напълно учудени от, това което се беше случило. Спомням си първия път, когато това ми се случи, докато се молех за един човек. Бях със затворени очи и се молех за него, но по време на молитвата ми, той просто се свлече под ръката ми. Той просто вече не беше там! Аз се протягах за да достигна човека, после смъкнах ръката си по- надолу и не можех да го открия никъде! После отворих едното си око и започнах да се оглеждам, мислейки си, че Бог няма да види, че съм си отворила само едното око, и видях, мъжа прострян на пода. Помислих си, че съм го убила, защото се молех усилено, понеже той беше много болен! Това ме научи повече никога да не си затварям очите по време на молитви за болни, но да ги държа отворени, за да виждам какво става. Очевидно хората не бяха виждали много от това проявление на Духа, така че аз ги попитах, колко от тях никога не са виждали някой да пада под силата на Духа, деветдесет и девет процента от тях вдигнаха ръце. Святият Дух ни каза да извикаме двадесет човека от първите два реда, което и направихме, а после им положихме ръце, и те всички паднаха под силата на Бог! Това беше велико, но нещо друго се случи! Те не станаха! Лежаха на пода, както и аз на събранието на бизнесмените! Тогава още бяхме нови в тези неща и не знаехме какво да правим, защото те просто не ставаха. Същото това лепило, което ме държеше мен преди сега държеше тях. Чарлс и аз решихме, че трябва да направим нещо, така че започнахме да водим събранието в хваление. Ние вероятно сме най-лошите певци в света, и затова хората се включиха като опъваха гласните си струни, за да надвикат нашите гласове.! Ние пеехме и пеехме и накрая нещо друго необикновено се случи на пода. Една дама изведнъж се обърна по корем и започна да удря по пода с дланта на ръката си. Чарлс и аз бяхме шокирани, защото тя не само че биеше усилено пода, но и се смееше истерично. И двамата бяхме забравили колко гръмогласно се смеех през онази незабравима вечер, на банкета и оттогава бяхме решили, че всичко по време на служба трябва да бъде “нормално и в пълен ред” и решихме, че е по-добре да отидем долу и да спрем това каквото и да е то. Ние се втурнахме от лявата страна на сцената, но преди да стигнем до жената тя вече беше на крака, започна да бяга из залата, и започна буквално да “удря” една жена и с двете си ръце с всичка сила! Почти припаднахме! Не можехме да повярваме, че нещо като това може да се случи на нашите събрания. Бояхме се, че ще настане объркване между хората и знаехме, че трябва да спрем това, затова и двамата се втурнахме към тази жена, която беше потърпевша от ударите на другата. Преди да стигнем до нея, обаче, жената очевидно виждаше загрижеността ни и затова каза, “Не се притеснявайте, тя е добре. Тя е медицинска сестра, която имаше синдрома на Гуилеан Баре от четири години, и не можеше да вдига ръцете си. Те висяха безпомощно в продължение на четири години, и докато тя се смееше, силата на Бог слезе върху нея и тя беше изцерена. Единствения начин да ми го каже беше да ми покаже, защото все още се смееше, толкова силно, че не можеше да говори!” Това със сигурност беше облекчение! Ние нервно го отхвърляхме, и когато стигнахме отпред пред сцената, забелязахме, че всички, които са на пода също се смеят истерично. Но видяхме как малкото бебешко краче на една жена, което и беше така от рождение без да е пораснало се превръща в нормален крак. Тя беше млада! По-късно тя свидетелства, че преди е трябвало да си купува два размера обувки, а сега и двата и крака са с еднакъв размер! Скоро след това започнаха изблици на смях из цялата зала, и не след дълго, цялото събрание избухна в смях, затова ние се спогледахме и си казахме, “Ако не можеш да ги победиш, присъедини се към тях,” и двамата започнахме да се смеем. Този прекрасен дух на смях се разпространи из цялото събрание и чак след това спря, и всички хора изглеждаха пълни с радостта на Бог. Изведнъж една жена, която работеше на масата с книгите, тичайки и крещейки дойде отпред и каза, “Имах мастит миналата година и затова ми махнаха едната гърда, и докато се смеехме, Бог ми даде нова!” След всичко, което аз и Чарлс се опитвахме да правим, за да държим всичко в ред и нормално, всички тези диви неща продължиха през цялата вечер. Бяхме шокирани от тези неща, които се случиха, и понеже бяхме нови в тези петдесятни неща, ние искахме да говорим с някой, които имаше опит в тази област, и затова се обадихме на нашия добър приятел, Д-р Лестър Съмрал, веднага щом се прибрахме у дома, внимателно му разказахме всички подробности, а после го попитахме дали е виждал нещо такова, защото искахме да знаем какво да правим с нещо, което е много по-голямо от нас! Д-р Съмрал каза, “Това което сте преживяли на вашата служба е святия смях.” После той продължи, “Всичко, което е от Бог е свято и всичко, което е свято има сила, която го придружава.” Тогава започнахме да разбираме защо се случваха изцерения, защото това беше свръхестествено движение на Бог и то носеше със себе си свръхестествена сила за изцерение. Алелуя! От време на време ние виждахме изблици на този смях, но никога не ги насърчавахме, вероятно защото ни беше страх от това. Не ги спирахме, но просто не ги насърчавахме, но от време на време това се случваше с един или двама човека и ние го пренебрегвахме. Пречките идват под всякаква форма, и когато ти имаш истински глад за нещата на Бог, преминаваш почти през всички тях. Предполагам, че ако не бяхме толкова гладни и жадни, нямаше да се налага да минаваме през всички тези пречки, но никога не се предавахме в нашето настоятелно, непрекъснато, настойчиво търсене на всичко, което Бог има. ВИСОКОТО ПРЕПЯТСТВИЕ – ТАНЦУВАНЕ Бяхме станали приятели с едни прекрасни китайци, след като получихме кръщение със Святия Дух, които имаха църква наблизо до нас. Те имаха някакви специални служби, и ни поканиха да присъстваме като техни лични гости. Щяхме да си бъдем у дома, така, че ние приехме поканата, без да предполагаме, че ни предстои да срещнем ново препятствие, за което никога не бяхме чували. Службата вървеше чудесно и всичко беше, “нормално и имаше ред,” докато не казаха един специален номер на песен. Хорът стоеше отпред всички със специални роби, и започнаха да пеят, но изведнъж нещо друго започна да се случва. Те стояха зад малък параван, подобен на тези които повечето църкви имаха преди, и изведнъж видяхме крака да излизат зад робите на хора и видяхме хора да скачат нагоре, надолу, очевидно танцувайки и аз бях напълно ужасена. Помислих си, “Хората не танцуват в Църква! Защото танцуването е от дявола.” Танцуването не е от дявола! Бог е този, който измисли танца, но после дявола го открадна и го изврати, и затова християните казват, че танцуването е от дявола. Бог сътвори танцуването и го направи с добра цел. Нямаше какво друго да направя, защото гледката беше толкова шокираща да видя такова нещо в Църква. За да не се изложа пред цялата Църква, аз взех Библията си разтворих я и си скрих лицето с нея. Задържах смеха си, доколкото мога, но когато реших да погледна изпод нея, аз видях отново краката им, и те все още го правеха! Отново се скрих зад страниците на моята прекрасна Библия, и стоях така за известно време, после събрах кураж и отново погледнах. Те все още го правеха! Скрих се отново, но третия път, когато отново погледнах аз надникнах от горната част на Библията си и видях лицата на хората, които танцуваха. Внимателно огледах всички и видях усмихнатите им лица! Те се покланяха на Бог по начин, по който не съм виждала някой да го прави. Те очевидно обичаха Бог по начин, по който не бях виждала някой да изразява любовта си към Създателя на Вселената. Мисля си за хората, които бях наблюдавала, когато бях малко момиченце в църквата. Когато те пееха, “Радост неизговорима е и пълна със слава да служиш на Господа,” всички те изглеждаха така сякаш са изпили цял галон с горчив лимонов сок, преди да дойдат на църква. Не виждах никакви усмивки, никаква радост, никаква слава, нищо, освен хора, които идваха на църква, само, защото мислеха, че трябва да го правят. Църквата не беше място, на което някой да се осмели да се зарадва! Но сега наистина виждах хора, които наистина се наслаждават от това да хвалят Бог и да Му се покланят. Не бяха някакви изкуствени емоции, беше нещо истинско и реално, и това докосна сърцето ми! По пътя за вкъщи, в колата, аз казах на Чарлс, “Танцуването не може да е толкова лошо, щом кара хората да обичат Бог, както тези хора!” Чарлс никога не беше танцувал през живота си, докато аз обичах да танцувам, докато бях в света. Отивах в кънтри клуба и танцувах хали гали, и туист, докато краката ми не започнат да ме болят толкова много, че като се приберях вкъщи трябваше да си правя студени бани, за да се почувствам по-добре преди да си легна. Но танцуване в църква…никога…поради религията си мислех, че съм свободна от танцуването, когато се спасих! Но ние бяхме очаровани от това което видяхме, затова веднага след като се прибрахме вкъщи, отидохме в спалнята, затворихме вратите, пуснахме щорите, за да сме сигурни, че никой няма да ни види и тогава Чарлс Хънтър се научи да хвали Бог с танцуване. Никога няма да забравя онази прекрасна вечер, когато пяхме чудесни песни и Чарлс просто се предаде на Духа и танцува пред Бог! Той хареса това оттогава и Бог го издигаше на високи места, докато хвалеше Бог в Духа! АМИ ИСУС? “След всички тези неща, Бог определи други седемдесет и ги изпрати, двама по двама пред себе си, където Сам Той щеше да отиде. И каза им, ‘Жетвата е изобилна, а работниците малко, затова молете се на Господаря на Жетвата да изпрати работници на жетвата Си.’” (Лука 10:1, 2) И по-долу в 17 стих, ни е казано, ”И седемдесетте се върнаха с РАДОСТ, казвайки, ‘Господи, в Твоето име и бесовете се покоряват на нас.’ А Той Им каза,’Видях сатана паднал от Небето като светкавица. Ето давам ви власт да настъпвате на змии и на скорпии и над цялата сила на врага и нищо няма да ви повреди. Обаче недейте се радва на това, че духовете ви се покоряват, но се радвайте затова, че имената ви са записани на Небето.’ В същия час Исус ЗАРАДВА в Святия Дух и каза, “Благодаря ти Татко, Господи на Небето и на Земята, че си скрил тези неща от мъдрите и разумните, а Си го открил на младенците. Да, Татко, защото така Ти се видя угодно.”’(Лука 10:21) След като Исус изпрати седемдесетте, се казва, че те се върнаха с радост. Това трябва да включва и смях, защото, когато си пълен с радост ти си щастлив! Преди години аз слушах едно поучение върху Лука 10:21 където се казва, че Исус се зарадва в Духа. Думата за радост в този пример означава, “да се завъртиш с безразсъдна невъздържаност!” Можеш ли да си представиш Исус пълен с толкова много радост, че да се завърти с безразсъдна невъздържаност? Каква гледка само е било отстрани! Божият Син, Този, който беше избран, за да отнеме греха на света, толкова се радва от нечие спасение, че се отпусна и направи нещо, което е голям шок за много хора! После се консултирахме с човека, който поучава за това, и той потвърди, това което бяхме запомнили. Гръцката дума за “радост” е “агалиао”. Първата част от нея, “аган,” означава, много или голяма мярка.” Втората част, ”халомаи,” означава, да подскочиш, да подскачаш (нагоре надолу), да се издигнеш нависоко, израз на голяма радост, ‘да ти се клатят коленете,’ и ‘смях от стомаха!’” Ще намериш тези факти в усиления конкорданс. Беше интересно за нас да разберем, че Исус каза, че Бог е скрил тези неща от мъдрите и умните, за да ги открие на младенците. Понякога, когато дойде движение на Бог, ние сме толкова “мъдри,” че не можем да видим какво прави Бог. Това, че все още чувам проповедници да проповядват против говоренето на езици, едно от най-свръхестествените от всички свръхестествени неща, които Бог прави. Не мога да разбера как множество звуци могат да излизат от устата ми, и да се превръщат в небесен език, който, назидава душата ми, и въпреки това не разбирам и думичка от това което казвам! Какво чудо и знамение само! Не разбирам защо има толкова много сила в святия смях…но е чудесно нещо! Също както тази нова за нас вълна от ”свят смях,” е в Духа, така и танцуването пред Бог е наречено, “танцуване в Духа,” и пеенето или молитвата на езици се наричат, ”пеене и молитва в Духа.” Каквото и да правиш, то винаги трябва да се сравнява със Словото. Псалм 150 със сигурност ни казва за хвалението на силен глас, което чуваме днес, и за танцуването, което го придружава! Хвалете Господа! Хвалете Го във светилището Му; Хвалете Го за мощните Му дела Хвалете Го според голямото Му величие. Хвалете Го със тръбен глас, Хвалете Го с псалтир и арфа, Хвалете Го с тъпанче и танци, Хвалете Го със струнни инструменти и със свирки, Хвалете Го с високозвучни кимвали, Нека всичко, което диша да хвали Бог; Хвалете Господа!” Това със сигурност обяснява, всичко, което се случва в църквите днес, в различните форми на хваление и поклонение, нали? ТОВА Е ОНОВА…
Мерилин Хики беше много скъпа и близка наша приятелка, от много години, затова аз и се обадих по телефона, за да разбера по-точно истината за това, което се е случило. Никога не бях чувала Мерилин толкова развълнувана! Тя сподели повече преживявания, които се бяха случвали по време на събранията на Родни Хауърд-Браун не само във Флорида, но и в Денжър също. Не само, че това се беше случило с нея, но докоснало и дъщеря и, Сара! И между другото те прекарали нощта преди сватбата на Сара на служба на Родни Браун завладяни от смях! Кой е чувал за такова нещо? Мерилин закъсняла за събранието, и не можела да намери Сара, докато не я видяла на пода отпред. Какво място само да прекараш ноща преди сватбата си! И двете твърдяха, че това драматично е променило живота им! Мерилин дори ми каза, че през следващата седмица, докато стояла на бюрото си, изведнъж смехът я изпълвал, и тя започвала да се смее, понякога дори, когато имала сериозни проблеми! Дух на вечна радост бил вложен в нея! Познавахме Мерилин от много, много години, и винаги сме знаели, че ходи, в много голяма зрялост, затова знаехме, че не си измисля, не преувеличава или просто си измисля някаква история. Знаехме, че нещо се беше случило с нея. Заради нейната искреност и зрялост и заради свидетелствата, които ни разказа пастор Страдър, ние решихме да отидем и да видим какво става наистина. Бяхме скептично настроени, но ако това беше ново движение на Бог ние със сигурност не искахме да го пропускаме. Бяхме заинтригувани -- въпреки че скептично настроени – преди да се обадим на Мерилин, така че в края на Декември, след като служихме в Крисчън Ритриит, Флорида, ние си купихме билети за да си тръгнем за вкъщи късно същия следобед, с което си дадохме време да отидем на едно от събранията на Родни в Лейкланд. Седнахме отзад, защото трябваше да си тръгнем в три часа, за да си хванем самолета за Хюстън, и не искахме да обезпокояваме службата като си тръгваме. Не видяхме никой да се моли за някого, но чухме един динамичен млад човек да проповядва за знаменията и чудесата на Святия Дух. Три часа дойде, а ние все още бяхме там. Бяхме напълно захласнати от това, което чувахме, че Чарлс каза, “Нека останем още 10 минути!” Мислехме си, че тогава ще започнат да се молят, но не започнаха…той все още проповядваше! Чарлс каза, “Нека останем до 3,20!” Останахме и ето, че стана 3,40, и ние знаехме, че трябва или да тръгнем или да изпуснем самолета. Не бяхме чули, нито видели свят смях в залата все още, но усетихме нещо, което ни караше да искаме Святия Дух още повече. Почти изпуснахме самолета си, и почти ни се искаше да е така, поради силното привличане от Святия Дух! По- късно взехме аудио касета от цялата служба и я слушахме отново и отново, и накрая взехме решението да се върнем във Флорида, за да видим какво всъщност беше това! Взехме и нашата секретарка и съпругът и с нас! Отидохме за две вечери от събранията. Наистина бяхме, “готови за екшън” и слушахме мощната проповед на Родни първата вечер…но никой не се смя. Аз наблюдавах Карл Страдър, който седеше на нашия ред, и той не се смя. Чувах слаби изблици на смях, като цяло нямаше никакъв смях онази вечер. Родни направи мощен призив към олтара, хора, които искаха да приемат Исус, и излязоха стотици хора, което беше чудесно, но нямаше смях! Имахме привилегията да вечеряме с Родни преди службата на следващата вечер, и бяхме потресени от свидетелството на този млад човек. Отидохме на втората служба убедени, че цялото събрание, ще избухне в смях. Пастор Страдър ни беше казал, че хората ще започнат да се смеят по време на най-сериозните моменти от службата. Той каза, че Родни просто ще си продължава с проповедта без да обръща внимание на това. Бяхме впечатлени от проповедта, която беше силно помазана и чакахме с голямо нетърпение да започне смях. Изобщо не започна нищо! Ето вече бяхме на две служби и още нямаше смях! Видяхме демонстрации на сила, докато Родни се молеше за хора те падаха под Божията сила. Видяхме хора, които се опитваха да се измъкнат от силата, но не можеха да станат от пода, и ние им се смеехме, но нямаше, “свят смях.” Тази силна служба беше към края си, когато Родни помоли пастори и евангелизатори да излязат отпред, за да приемат това помазание, което се разпространява из цяла Америка, чрез този, ”смях” и да го занасят навсякъде, където отидат. Той каза, че трябва да го наричат, ”Събарящия евангелизатор, “вместо, “Смеещия се евангелизатор,” защото повече хора падали, отколкото се смеели, но свежестта на този свят смях беше върху него. Святият Дух раздвижи сърцата ни, за това, че това е истинското послание на Бог за този час, затова ние отидохме да приемем от това помазание. Родни ни положи ръце и каза, “Ново начало!” И двамата паднахме под силата, но никой от нас не усети нищо. Нямаше никакви емоции, никакъв смях, никакво гъделичкащо усещане, от това, че бяхме наистина докоснати от Святия Дух. Това беше нещо, което трябваше да получим чрез вяра. Аз никога не съм била раздвижвана, от това което усещам, чувам, виждам, вкусвам, или помирисвам, но от Божието слово. Въпреки, че и двамата не усетихме никаква емоция, от какъвто и да е вид, ние приехме чрез вяра, това което Родни толкова нежно вложи в нас. Нашата секретарка и съпругът й казаха, че са били ударени от 240 волта, но ние не бяхме усетили нищо! Единствената емоция, която аз усетих, беше паника, понеже се чудех как ще стана от пода! Подът в Карпентърс Хоум Чърч e наклонен от подиума към първия ред, така че бях в много интересно положение, краката ми бяха по-високо от главата. На моята възраст е извънредно трудно за мен да стана от лежащо положение. Чудех се дали няма да донесат някоя товароносачка, за да ме върнат в изправено положение! За щастие около десет разпоредителя видяха моите опити да стана и помогнаха на Чарлс да ме изправи на крака! Слава на Бога! Каталог: wp-content -> uploads -> 2014 2014 -> Роля на клъстерите за подобряване използването на човешките ресурси в малките и средни предприятия от сектора на информационните технологии 2014 -> Докладна записка от Петър Андреев Киров Кмет на община Елхово 2014 -> Биография: Цироза е траш група от град Монтана. Началото й дават Валери Геров (вокал/китара), Бойко Йорданов и Петър Светлинов (барабани) през 2002година 2014 -> Албум на Първични Счетоводни Документи 01. Фактура 2014 -> Гр. Казанлък Утвърдил 2014 -> 1. Do you live in Madrid? A 2014 -> Брашно – тип „500” седмична справка: средни цени за периода 3 10 септември 2014 Г 2014 -> Права на родителите: Да изискват и получават информация за развитието, възпитанието и здравословното състояние на детето, както и информация за програмите, по които се извършва възпитателно-образователната работа в одз№116 Изтегляне 1.18 Mb. Сподели с приятели:
|