Създаване ha второинстанционните съдилища в българия (1878—1879) проф. Борис Яновски
Изтегляне 1.13 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- VIII. ИНСТРУКЦИЯ ЗА ОТКРИВАНЕТО НА ГУБЕРНСКИТЕ СЪДИЛИЩА
4 Най-ранният документ от приведените тук документи от архива на Русчушкия губернски съд е едно окръжно на Императорския комисар от 11. VII. 1878 г. до русчушкия губернатор (матер. II), но получено от него едва на 26. IX. с. г., т.е. почти два месеца и половина по-късно. Закъснението се свързва вън от всяко съмнение с възникнали затруднения, макар в случая те да не могат да бъдат посочени от нас конкретно. В това окръжно се разпорежда да се изготвят печати за предстоящите да се открият „окръжни съдилища“ и „губернски съдилища“. За подобна подготвителна мярка се говори и в следващото окръжно до същия губернатор от 25. VII. 1878 г. (матер. III), също получено с голямо закъснение. Сега се разпорежда да се изготвят необходимите „книги“ за работата на губернските съдилища. Месец след това се отива вече по-далеч от обикновената подготовка. На 23. VIII е издадена заповедта на Императорския комисар под № 10 (матер. IV): „Да се открие в Русчушка губерния апелативен съд за цялата губерния.“ На същата дата е издадена и следващата заповед № 11 за лицата, включени в този губернски съд. Те са точно, както се откриват и в публикувания по-късно „Временен щат на губернските съдилища“ (неприведен в материалите: председател – един, назначени от правителството губернски съдии – двама, избрани губернски съдии – шест20. И най-после идва инструкцията за откриване на губернските съдилища по възможния най-тържествен начин (мат. XIII), която великолепно разкрива как е трябвало да става това и както вън от всякакво съмнение то е станало. Така че тук не се налага да се разказва за самото откриване. По-скоро се налага да се спре вниманието върху някои други документи. Преди всичко съвсем ясно се вижда, че почти цялата подготвителна работа по места за създаване на губернските съдилища като второ звено в правораздавателната ситема била извършена под ръководството на местните губернатори – руси. Стигнало се е даже дотам, че и по-нататьк – след като губернските съдилища вече започнали да функционират, правният отдел при канцеларията на Императорския комисар – това, както вече се казва, своеобразно Министерство на правосъдието при тогавашните условия, кореспондирал с губернските съдилища чрез губернаторите. Всичко показва, че при осъществяването на дадената голяма правна реформа (а тя е още по-голяма, като се вземе предвид и изтъкнатото по-горе, че тя засягала и почти всички други сфери на обществения ни живот с приемане и внедряване и за тях на съответни „временни правила“) особено се е разчитало на губернаторите. Във всеки случай те се справили твърде успешно с тази работа и напълно заслужават днес да бъдат споменати с добра дума. Първоначалната идея изглежда е била във всяка губерния да се създаде губернски съл. Поне начинът, по-който са редактирани документите от това време, говори в полза на такова разбиране. Но още отначало трябвало да се допусне отклонение от нея. Със създаването на губерниите била създадена и Свищовска губерния, но нейният Съдебен съвет станал по-късно обикновен окръжен съд, отнесен към Русчушкия губернски съд. После в установения срок 20. IХ не могло да бъде осигурено създаването на Варненския губернски съд, а може би и на някои други от тези съдилища. Даже към началото ноември въпросът не бил още окончателно решен. Наложило се да се вземат извънредни мерки: като например изтегляне на някои по-опитни съдии от започналите вече да работят губернски съдилища и прехвърлянето им в изоставащите съдилища (матер. ХХП). Усложненията идвали и по линията на окръжните съдилища, отнесени към този или онзи губернски съд. Едни от тях се закривали, други се откривали и пр. (матер. ХХIХ. ХХХIV). Но най-големите структурни промени станали в самия край на Привременното руско управление и началото на самостоятелното българско управление. Тогава в указ на наскоро избрания български княз Александър I № 113 от 20.VIII 1879 г. (матер. ХLVI) повечето от просъществувалите едва десет месеца (в най-добрия случай) губернски съдилища били закрити, като останали за източната част на Княжеството само губернският съд в Русчук и за западната —губернският съд в София. След Съединението през 1885 г. към тях се присъединил и съдът със също такъв ранг и със същите такива апелaтивни правомощия в Пловдив. Същевременно наблюдават се изменения и в наименованията. Така още в указ № 113 на княз Александър I наред с термина „апелативна“ инстанция и явно като равнозначен нему се използува и терминът „въззивна“ инстанция, от юни 1879 г. се говори вече не за „губернски“ съдилища, а за „областни“ съдилища и т. н. При което промените – специално особено важните структурни промени, довели за по-малко от година до изоставяне на първоначалната идея и до възприемане на съвсем друга – тази за един „губернски“ съд за няколко губернии, били безспорно добре обосновани. Още русите въвели изискването да се предават системно „в центъра“ данни за постъпващите и решавани дела, за характера на тия дела и пр. И тъкмо тези данни се оказвали изходните при приемането на едни или други разрешения (по-специално за окрупняването на губернските съдилища голяма роля изглежда са изиграли събираните съгласно окръжното от юли 1879 г. (матер. XLI) данни, които показват малкия брой на постъпващите в тези съдилища дела). Второинстанционният губернски съд още от първия момент бил определен като общ второинстанционен съд с апелативни – според другия използуван термин „въззивни“, правомощия, т. е. като второинстанционен съд, който при подадена жалба, респ. тъжба, действувал като „втора първа инстанция“. „Губернските съдилища съставляват втора апелационна инстанция“ се казва още в окръжно № 2662 от септември 1878 г. (матер. IX). Наистина невинаги се допускало отиване към губернския съд. В цитираното току-що окръжно по-нататък се продължава: „Губернското съдилище зима под свое разглеждание в апеляционен порядок“ гражданските дела, решенията по които са с цена на иска над 1000 гроша или когато искът е неоценяем в пари, решенията по търговските дела с цена на иска над 5000 гроша и когато искът е неоценяем в пари и присъдите по наказателни дела с присъдена глоба над 100 гроша или затвор над седем дни. Но тия изключения, превръщащи фактически решаването на някои дела в едноинстанционно, се отнасяли, както се казвало тогава, до „маловажни случаи“. Освен това те били възприети от всички тогавашни напреднали европейски държави, ориентирали се към подобно обжалване. Така че установената с губернските съдилища у нас система съвсем определено била „развита апелативна система“. Нещо повече. Не много по-късно, когато бива създаден Върховният касационен съд като Върховен съд на върха на съдебната система с касационни правомощия, т. е. с правомощия да се произнася по жалби против вече влезли в „законна сила“ решения, респ. присъди, но само с оглед преодоляване допуснати нарушения на закона този съд постоянно се съпоставя с губернския (преименуван на „областен“) апелативен съд и с това се изтъква преди всичко разликата в правомощията им. Или обобщено, нашата съдебна система още към въпросното време – средата на 1879 г., е напълно изградена като тризвенна система от окръжни съдилища по места като първа (и понякога единствена) инстанция, губернски (областни) съдилища като второинстанционни апелативни съдилища със силни черти на централизъм и напълно централизирания единствен Върховен съд в столицата за разглеждане по извънреден касационен ред на жалби против влезлите в „законна сила“ съдебни актове при допуснати нарушения на закона. 5 И самата правораздавателна дейност на съдилищата, по-специално на губернските съдилища, разкрива особености, на които досега изобщо не е било обръщано внимание. А те се определят, на първо място, също от своеобразието на условията „в българско“ през 1878—1879 г., при което особеностите се проявяват, така да се каже, в две различни отношения. Първото се отнася до това, че цял ред дела, които по-нататък стават обикновени – като делата за делба на наследство, за застроени имоти и други такива, сега още не се водят. В тази сфера продължава да се проявява много силно обичайното право – специално по селата, и неговите норми, прилагани от „старейшинските съвети“, са определящите”.21 На практика в гражданскоправната сфера на преден план излизат делата за правото на собственост върху недвижимости – главно ниви, ливади, гори. Причината е, че, от една страна, османците – едри собственици, след като се пооправили от шока, получен в резултат на изгубването на политическата власт и създаването на „българска държава“, повели отчаяна борба за запазване на надмощното си положение в имуществената сфера, отстоявайки с всички средства имотите си, често просто заграбени преди това от българските селяни. От друга страна, и българските селяни, без да дочакват уреждането на собственическите им претенции, започнали да разграбват и да делят чифлиците на османлиите, а покрай тях земите на държавата, пък даже и земите, подарени от родолюбиви граждани на училища, читалища, църкви, манастири и други подобни „богоугодни“ заведения. При това всичко се усложнявало твърде много от обстоятелството, че рядко правото на собственост се оказвало удостоверено със съответен официален документ. Изобщо положението създавало особено много грижи на деятелите на Привременното руско управление. Те действували в няколко насоки. Преди всичко те рязко засилили защитата на държавните имоти и на имотите на разните обществени организации, като включили в нея органите на „фиска“. Тези органи трябвало да реагират при всеки сигнал за нарушение на държавен и обществен имуществен интерес, както и да встъпват като контролиращи страни във всички дела за собственост на такива имущества (матер. XIХ, ХХII). Те също така стабилизирали нотариалното производство – специално производството по издаване на нотариални актове, отнасяйки тази дейност от местните управленчески съвети към окръжния съд (матер. ХII). Но най-голяма роля изиграло създаденото върху основата на руския опит особено охранително производство за издаване на нотариални актове по обстоятелствена проверка. То представлявало своеобразна форма на доказване право на собственост върху недвижими имоти със свидетели, но при предварителен „филтър“ на тези свидетели с оглед да се осигури максимална достоверност на показанията им. Наказателните дела се свързвали първо с обжалване пред губернските съдилища на налаганите глоби за контрабанда на спиртни напитки и особено на тютюн. А контрабандата – особено на тютюна, се развила изключително силно преди всичко поради обстоятелството, че по Берлинския мирен договор главните тютюнопроизводителни райони – Тракия и Македония, останали извън пределите на Княжеството. След това идвали обикновените дребни кражби, а след като през май 1879 г. (матер. ХХХI) руските военни съдилища престанали да действуват спрямо български граждани, и за бандитизъм и грабежи – за пресичане предприеманите тук и там от някои османлии опити да действуват както по-рано в Османската държава. Второто отношение, в което се проявяват важни особености, се свързва с обстоятелството, че много положения както на материалното, така и на процесуалното право не били уредени. Това изправяло пред други, даже още по-големи затруднения. Русите си давали сметка и за тях. В едно по-ранно окръжно, т. е. окръжно отпреди влизането на „Временните правила за съдебната част" в сила, те настояват за високо качество на правораздаването при положение, че „в България, където няма цялостно и системно законодателство и ... съдиите твърде често ще бъдат принудени при решаването на делата да се ръководят от общите или местни обичаи, а когато такива липсват и от вътрешните си убеждения и съвест“. „Временните правила" изиграли голяма роля специално за процесите, но и те съвсем не били достатъчни. И ето защо се заложило на друго: на изискването на първо време да се следват принципите. Така се стигнало до новото своеобразие, почти не наблюдавано друг път в нашето развитие22, принципите на новото право да се прилагат за уреждането най-различните възникнали случаи не чрез конкретни норми, в които те са залегнали, а пряко, непосредствено. За какви принципи по-точно става въпрос? Използуваните в случая документи позволяват много добре да се види кои принципи се смятат за особено важни при тогавашните конкретни условия и на коя тяхна конкретна проявна форма особено се държи. Така държи се на публичността и гласността на съдебния процес (матер. XV), на правото на страната на защита – специално на адвокатска защита (матер. XX), на право на страната да има възможност да организира своята защита – специално като при обвинение в извършване на престъпление да бъде задържана само в краен случай (XXIII), на евтиност на съдебното производство – при обжалване пред второинстанционния съд не се изисква внасянето на гаранция (матер. XXIV), като съдебните такси са ниски и строго определени (матер. XXVIII), на известно служебно начало – специално, като съдът е задължен да ориентира страните във възможността да атакуват постановения съдебен акт и пред Върховния съд (матер. XIV), на строга законност – специално чрез строго спазване на „Временните правила за съдебната част” (матер. XXVII), на бързина – специално на бързо препращане жалбите и тъжбите на по-горната инстанция (матер. XXXIX), за опростено съдопроизводство – специално на възможност молбите за защита на неграмотните лица да бъдат и устни (матер. X LII), на възможност на страните – специално на страните турци, незнаещи български език, да се защитят на своя език (матер. XLVIII), на юридическо равенство на всички лица пред закона (матер. L), и пр. и пр., вкл. и на най-големия при правораздаването принцип на разкриване на обективната истина – специално когато се разполага само със свидетелски показания (матер. XVIII). При това забележително е и другото: че така посочените принципи са дадени не раздробено, не всеки отделно сам за себе си, не от случай на случай, а всички винаги подчинени на една основна идея и винаги изразяващи общо най-пълно тази идея. А тя е – чрез „добро” правораздаване, както се изразява народът, влагайки в този непретенциозен термин „добро“ възможното най-богато съдържание, да се издига високо авторитетът и доброто име на току-що създадения български съд и на още само въвеждания български закон. Защото. . . без „добро“ правораздаване няма „добър“ съд, няма и „добър“ закон. * * * Накрая трябва да се обърне внимание на още един момент, без който не може да се мине, ако се иска явленията да бъдат видени в цялостното им развитие. Нашата съдебна система – със средно звено съд, действуващ като редовна апелация, т. е. като въззивна инстанция (и най-важната по отстраняване пороците на съдебните актове, доколкото е инстанция редовна), е установена, както се видя, още през първите години на свободен живот – през 1878 и 1879 г., и е била безспорно една от най-модерните и най- прогресивните подобни системи за времето си. Затова ние и за този принос не можем да не бъдем благодарни на тогавашните ни правни деятели начело с началника на Съдебния отдел при канцеларията на Императорския руски комисар Сергей Лукиянов23 и неговия най-близък помощник В. Каченовски. Неслучайно тази система остава в главното си непроменена тричетвърти век — цели 75 години, до големите правни нововъведения вече при социалистическите условия през периода 1950 – 1955 г. Един такъв дълъг срок, а и обстоятелството, че дотогава никаква друга система не е имало (като не се смята съвсем ранната преходна система на „съдебни съвети", неоставила следа) изиграли роля и в друга насока. Всичко това довело до своеобразно „фетишизиранe“ на тази система. Другояче, то довело до приемане, особено от старите кадри, оформили се под нейно влияние, и затова понякога и съвсем неосъзнато, че съдебна система изобщо, че съдебна система въобще е тъкмо тази система. Така че, преставайки да бъде система на действуващото право, тя съществува като определена идея. В този смисъл тя още продължава да живее. Именно да живее и влияе, вкл. и с положителните си страни, на които тук се наблегна с оглед противопоставянето на дотогавашния османски ред, и с отрицателните си страни, които постепенно разкрива по-нататък. Но това е друг проблем, изискващ друго специално изследване и очевидно също така в плана на проследяване развитието на достиженията. I. МАТЕРИАЛИ:* ПИСМО НА ГУБЕРНАТОРА ОТ РУСЧУШКИЯ САНДЖАК ДО ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА РУСЧУШКИЯ ГУБЕРНСКИ СЪД Я. ГЕРОВ ЗА ОТКРИВАНЕ НА ГУБЕРНСКИ СЬД М. В.
Губернатор Рущчукскаго санджака Председателя Рущукскаго № 2670 Сентебря 15 дня 1878 год. Губернского суда г. Рущук г. Герову Сим извещаю Вас, что 20го сего сентябра в 10 часов утра откроется Рущукский губернский суд, вверенный Вашему Председательству, в доме прежняго помещения французкаго консултата, что рядом с Ислях-хане, назначенном помещением оного суда. При сем прилагаются: 1) Копия с отношения управляющаго судебным отделом от 28го прошлаго августа за № 2108, с копнем с принадлежащей к нему копии проэкта временнаго штата губернских судов: 2) Копия с отношения от тогоже числа за № 2122 с копия с принадлежащих к нему копий приказов №10 и № 11 и Формы присяги и 3) Правила о пределах и предметах ведомства губернских судов от сего числа за № 2662. Рущукский губернатор генерал майор: (п.) Акимов. Правитель канцеларии:. . .
Управление Копия Императорскаго Циркулярно Российскаго Коммиссара г. Рущукскому Губернатору Отдел судебный 26 септемврия 1878 г. 11 юля 1878 г. № 1039 г. Филиппопол В дополнение к циркуляру от 11 юля за № 1033 имею честь просить Ваше Превосходительство сделать зависящее распоряжение о заготовлении печатей Губернских судов и для оных из окружних, которые такових еще не имеют. Надпис над печата (на русском и болгарском языках) должна состоят в следующем: „Печат такогото окружного или губернского суда“ . Управляющий Судебным отделом: действительный статский советник Лукъянов. Начальник отделения: Н. Качановски.
Управление Копия Императорскаго Российскаго Господину Русщукскаму Губернатору Коммиссара в Болгарии Отдел судебный 25 июля 1878 г. № 1286 г. Филиппопол В виду предстоящаго в скором времени откритыя губернских судов в Болгарии имею честь просить Ваше Превосходительство сделать распоряжение о заготовлении для Канцелярии суда ввереной Вам Губернии одинадцати книг, именно.
Кроме сего, для Канцелярии губернскаго суда следует заготовить обложки для дел, заводимыx по каждой жалобе отдельно. Подробныя указания относительно ведения вышепоименованных книг и вообще делопроизводства будут даны губернским судам впоследствии. Управляющий судебным отделом: действительный статский советник Лукъянов. Началник отделения: В. Качановски. С подлинным верно: Правитель канцилярии Рущускаго губернатора (п.) Граф Кутузов.
Приказ Копия с копии по Болгарскому краю по Судебному ведомству Августа 23го дня 1878 г. № 10
Признавая необходимым учредить в г. Рущуке апелляционную инстанцию для обжалования решении судов первой степени, постановляю: Открить в Рущуке Губернский суд в качестве аппелляционнаго суда всей Губернии. Подлинный подписали: Импероторский Российский Коммиссар генерал- адъютант, княз Дондуков-Корсаков и Управляющий Судебным отделом действительный статский советник Сергей Лукъянов. Верно: Начальник отделения Н. Качановски. С подлинным верно: (п.) Граф Кутузов. V. ЗАПОВЕД НА ИМПЕРАТОРСКИЯ РУСКИ КОМИСАР ЗА НАЗНАЧАВАНЕ И УТВЪРЖДАВАНЕ ЧЛЕНОВЕТЕ НА РУСЧУШКИЯ ГУБЕРНСКИ СЪД Приказ Копия с копии по Болгарскому краю по Судебному ведомству Августа 23го дня 1878 г. № 11
Коста Маринович, Мирон Бешков, Тодор Марков, Георги Малчев, Алеко хаджи Константинов и Йосиф Дайнов утверждаются все шестеро членами Рущукскаго губернскаго суда по выборам. Подлнный подписали: Императорский Российский Комисар генерал-адъютант княз Дондуков-Корсаков и Управляющий Судебным отделом действительный статский советник Сергей Лукъянов. Верно: Начальник отделения В. Качановски. С подлинным верно: Правитель канцеларии (п.) Граф Кутузов. VI. КЛЕТВАТА НА ГУБЕРНСКИТЕ СЪДИИ Форма на клетвата, която дават председателите, постоянните и избираеми членове на окружныя, торговския и губернския съд: „Обещавам се и се заклевам в името на Всемогъщия Бог пред святото му Евангелие и Животворящий Господен Кръст, че ще изпълнявам свято законите на отечеството си, че ще съдя по чиста съвесть, без да земам страна на който и да было и че ще постъпвам в всичко сьобразно с званието, което приемам като помня, че за всичко това трябва да отговарям пред Закона и пред Бога на страшния му съд. За удостоверение на туй целувам словото и кръста на моя Спаситель“. С подлинным вярно: Правитель канцелярии: (п.) Граф Кутузов. VII. ПИСМО НА ИМПЕРАТОРСКИЯ РУСКИ КОМИСАР ОТНОСНО ЩАТА НА ГУБЕРНСКИТЕ СЪДИЛИЩА Управление Копия Императорската Росийскаго Коммиссара в Болгарии --- Господину Рущукскому Губернатору Отдел судебный Августа 28 дня 1878 г. № 2108 г. Филиппополь Препровожая при сем копию штата губернскаго суда имею честь присовокупить, что содержание председателю и членам-Рущукскаго суда от Правительства должно 6ыть производимо со дня их назначения, т. е. с 23 августа; секретарь же, его помощник писец разсыльные по уставу назначаемые Председателем получают содержание со дня отдачи в приказе по губернскому суду о их назначении. Выборным членам жалованья не полагаются, но они получают по их заявления суточныя деньги, в размере определенном штатом, а те из выборных членов постоянное жительство которых не в месте нахождения губернскаго суда, удовлетворяется и прогонными деньгами на двухконную надводу по три франка на каждые 25 верст. Управляющий Судебным отделом действительный статский советник Сергвй Лукъянов. Начальник отделения В. Качановски. С подлинным верно: Правитель канцелярии (п.) Граф Кутузов.
Управление Копия Императорскаго Росийскаго Коммиссара в Болгарии ---- Господину Рущукскому Губернатору Отдел судебный Августа 28 дня 1878 г. № 2111 г. Филиппополь По распоряжению Его Сиятельства Императорскаго Росийскаго Коммиссара открытие Рущукскаго Губермскаго Суда, должно последовать не далее 20 сентября в денъ, избранный Вашим Превосходительством следующим порядком: 1) Открытие суда возлагается на Ваше Превосходительства. 2) Предварительно открытия, в зале предназначенной для заседании суда, должно быть совершено Болгарским Духовенством молебствие установленным правилам. 3) По окончании молебствия Ваше Превосходительства имеете прочитать прилагаемые приказ Императорского Российскаго Коммиссара об учреждении Губернскаго суда и приказ о назначении представителя и членов как от Правительства, так и по выборам, и засим объявите Губернский су открытим. 4) После сего Ваше Превосходительства пригласите Председателя и всех членов принести присягу по прилагаемой при сем форме. Жалательно, чтобы священник сказал при сем поучение об обязаностях и ответствености судей. Присяжный лист, подписанный лицами, принявшими присягу и удостоверенный священником к присяге приводившим представляется в Судебный отдел Императорвскаго Российскаго Комиссара. Если Ваше Превосходительство совместное присутствие Болгарского и Греческаго духовенства признаете неудобным, то члены суди принадлежащие к Греческой церкви приносят присягу на кануне открития суда в Греческой церкви в присутстии командированнаго чиновника Вашего Упралвения.Присяжный лист подписанный как выше указано и удостоверенный подписью командированхаго чиновника представляется в Судебный отдел. 5) По принятии присяги составляется в журнале для распорядительнных заседании Губернскаго суда протокол об открытии суда и подписивается как Вашем Превосходитсльством так и председателем и членами за скрепою Секретаря Губернскаго Суда. 6) По составлении протокола председатель открывает распорядительное заседание для определения времени и порядка заседания и для установления очереди в какой выборные члены будут призываемы для присутствованыя в заседания. О чем равным образом в журнале для распорядительных заседаний составляется протокол за подписью председателя, членов и секретаря. 7) Об открытие губернскаго суда Ваше Прсвосходительство представляете рапорт Императорскому Российскому Коммиссару. 8) О дне открытия губернскаго суда должно быть объявлено во всеобщее сведение по всей губернии присовокуплением, что на неокончательныя решения судебных советов возобновивших или открывших свои действия со времени занятия края Императорскими Российскими войсками по веем делам — гражданским, торговым и уголовным могут быть приносимы аппеляционныя жалобы в губернский суд в двухмесячний срок со дня его открытия, жалбы сии подаютея в Судебны совет постановившнй решение или приговор; сей-же Совет немедленно пересылает все дело вместе с жалбой в Губернский суд. Неокончательными почитаютея те из решений по гражданским и торговым делам, которыя постановлены по искам стоимостью свыше тысячи пиастров или ста пиастров годового дохода с недвижимости; из уголовных же приговоров те, кои постановлены по проступкам, за которые в уголовном Оттоманском кодексе определено наказание свыше семидневнаго ареста или ста пиастров денежнаго взыскания. 9) К присутствию при открытии Губернскаго суда могут быгь приглашены, если зто будет Вашим Превосходительством признано удобным, иностранные консула буде таковы находнтся и почетные жители города особыми пригласительными билетами. Приложение: приказы за № № 10 и 11 и форма присяги. Управляющий Отделом действительный статский советник Лукъянов. Начальник отделения В. Качановски. С подлинным верно: Правитель канцелярии Рущук, губернатора (п.) Граф Кутузов. Изтегляне 1.13 Mb. Сподели с приятели:
|