Т е м а 1 Принципи и цели на европейската регионална политика

В рамките на Европейския съюз икономическите и социалните различия са значителни, които след петото разширяване стават още по-големи. Към съществуващите диспропорции се прибавят и огромните разлики в капацитетните възможности на отделните регионални и национални стопанства. Нараства необходимостта от преструктуриране на намиращите се в упадък промишлени отрасли, което от своя страна е свързано с гарантиране на финансовите стимули и координиране на политиките на държавите членки за избягване на конкурентни изкривявания. Страните търсят общи решения за противодействие на отрицателните последици от интеграцията в социалната област и селското стопанство.

Дилемите и различията във функционирането и развитието на Европейския съюз  могат да се обобщят по следния начин:

• 
  Център – периферия
  
• 
  Центрове за растеж – равномерно развитие
  
• 
  Производствен сектор – инфраструктура
  
• 
  Капитал – труд
  
• 
  Доминиране на големите агломерации
  
• 
  Различия север – юг и изток – запад в някои страни-членки на ЕС
  

 
2. Принципи на Европейската регионална политика

Принципи на Европейската регионална политика са: солидарност, взаимопомощ, субсидиарност, устойчиво развитие, справедливост, равнопоставеност.

Регионалната политика се базира на система от нормативно регламентирани документи и инструменти, насочени към реализация на целите на регионалното развитие в административно-териториалните общности. Регионалната политика на ЕС е концентриран израз на интеграционния процес и се основава на принципа на взаимната солидарност, т.е. на подкрепа за изостаналите региони. Тази политика е насочена към засилване на икономическото и социалното единство в Съюза преди всичко чрез регионални, структурни и социални мерки, свързани с политиката на заетостта.

Целите на Европейската регионална политика са:

• 
  Подпомагане на регионите със забавено развитие;
  
• 
  Преустройство на регионите, които са засегнати от регресивното промишлено развитие;
  
• 
  Борба с дългосрочната безработица и улесняване интегрирането в трудовата сфера;
  
• 
  Улесняване приспособяването на работещите към преустройството на промишления процес и към промяната на производствените системи;
  
• 
  Подпомагане развитието на селото (провинцията);
  
• 
  Подпомагането на региони с изключително малка плътност на населението.
  

Структурните фондове ще подкрепят новите страни – членки за директни инвестиции в производствения сектор с цел: създаване на заетост; консултиране на средни и малки предприятия; финансов инженеринг; трансфер на технологии за развитие на регионалния и местния потенциал;

• 
  Европейски фонд за регионално развитие (ЕФРР) – European Regional Development Fund (ERDF);
  
• 
  Европейски социален фонд (ЕСФ) – European Social Fund (ESF);
  
• 
  Европейски фонд за гарантиране и насочване развитието на селското стопанство, наричан още “аграрен фонд” (ЕАФ) – The Guidance Section of the European Agricultural Guidance and Guarantee Fund (EAGGF);
  
• 
  Финансов инструмент за насочване развитието на рибовъдството (ФИР) – The Financial Instrument for Fisheries Guidance (FIFG) и
  
• 
  Фонд за сближаване – Cohesion Fund (CF).
  

 

Европейски фонд за регионално развитие (ЕФФР)

През март 1975 г. Първият Европейски съвет създава Европейски фонд за регионално развитие и  Комитет за регионална политика. Европейският фонд за регионално развитие съфинансира оперативни програми или единни програмни документи, програмни инициативи на Общността и иновационни мерки, насочени към икономическо и социално сближаване, което се осъществява посредством осигуряване на устойчиво развитие, балансирано регионално развитие, преустройство на регионите и създаване на трайна заетост. ЕФРР участва във финансирането на:

• 
  инвестиции за създаване на трайни работни места;
  
• 
  инфраструктурни инвестиции, в обхванатите от Цел 1 региони за укрепване на икономическия потенциал, за преструктуриране и осигуряване на трайна заетост, включително инфраструктурни инвестиции за изграждането на трансевропейските мрежи в сферите транспорт, телекомуникации и енергетика, инвестиции в образованието и здравеопазването, благоприятстващи преструктурирането на региона;
  
• 
  инфраструктурни инвестиции в региони, избираеми по Цели 1 и 2;
  
• 
  развитието на дейността на малки и средни предприятия и местно развитие;
  
• 
  мерки за оказване на техническа помощ и иновационни мерки; 
  
• 
  развитие на информационното общество;
  
• 
  развитието на инвестициите в културата и туризма, включително опазването на културното и природно наследство, ако това създава трайни работни места;
  
• 
  опазването и подобряването на околната среда;
  
• 
  мерки за осигуряване равнопоставеността между жените и мъжете в областта на заетостта, посредством създаване на фирми и посредством инфраструктура и услуги, които да позволяват съчетаването на семейния с трудовия живот.
  

• 
  Инициативата на Общността за трансгранично, транснационално и междурегионално сътрудничество, която си поставя за задача хармоничното, балансирано и устойчиво развитие на целокупната територия на Общността (“INTERREG”);
  
• 
  Инициативата на Общността за икономическо и социално възстановяване на градове и крайградски квартали в упадък с оглед на насърчаване на устойчиво градско развитие (“URBAN”).
  

Европейският социален фонд – (ЕСФ) е регламентиран с клаузите на Римския договор от 1957 г. за Европейската икономическа общност. От неговото учредяване той претърпява редица реформи и след 1988 г. неговите основни цели са намаляване на дългосрочната безработица и подобряване на заетостта на младите хора, а от 1993 г. – подпомагане на приспособяването към индустриалните промени. През периода 1999-2006 г. ЕСФ подкрепя мерки, насочени към предотвратяване и борба с безработицата, развитие на човешките ресурси и социално интегриране в пазара на труда, с цел насърчаване на високо ниво на заетост, равнопоставеност между мъжете и жените, устойчиво развитие и икономическо и социално сближаване. Сферата на приложение на ЕСФ е съфинансиране на действия, насочени към развитието на пазара на труда и на човешките ресурси в следните области от многогодишните национални планове на държавите членки за насърчаване на заетостта:

• 
  разработване и насърчаване на активни политики по отношение на пазара на труда, насочени към предотвратяване на безработицата за реинтегриране в пазара на труда на трайно безработните и професионална интеграция на младите хора;
  
• 
  насърчаване на равни възможности за всички при достъпа до пазара на труда;
  
• 
  насърчаване и подобряване на обучението, образованието и консултирането като част от политиката за “учене през целия живот” с цел интегриране в пазара на труда, подобряване и поддържане на квалификацията като предпоставка за заетост, и насърчаване на мобилността на пазара на труда;
  
• 
  насърчаване на квалифицирана, добре обучена и адаптивна работна сила, иновации и гъвкавост в организацията на труда, развиване на предприемачеството за създаване на работни места, подобряване на квалификацията, повишаване на човешкия потенциал в областта на изследванията, науката и технологиите;
  
• 
  специални мерки за подобряване на достъпа и участието в пазара на труда за жените, развитие на професионалните им кариери, достъпа им до нови работни места и за започване на собствен бизнес и намаляване на вертикалното и хоризонталното разделение на пазара на труда въз основа на половата принадлежност.
  

Европейският фонд за ориентиране и гарантиране на селското стопанство (ЕФОГСС) е създаден през 1962 г. като инструмент за осъществяване на общата селскостопанска политика. Секция “Гарантиране” финансира селскостопанската политика на ЕС за подкрепа на аграрния сектор и за гарантиране приходите на фермерите от страните членки. Секция "Ориентиране" подкрепя структурната интервенция в селскостопанския отрасъл на ЕС. Само тази секция се счита за принадлежаща към структурните фондове и главните й цели са следните:

• 
  подпомагане на приходите от селскостопанска дейност и поддържане на жизнеспособни селскостопански селища в планински и други неблагоприятни от аграрна гледна точка места;
  
• 
  подкрепа за млади селскостопански работници и фермери;
  
• 
  подобряване на структурната ефективност на вземането под аренда;
  
• 
  насърчаване на създаването на асоциации на производителите;
  
• 
  преустройство, разнообразяване, преориентиране и подобряване на качеството на селскостопанската продукция;
  
• 
  развитие на селскостопанска инфраструктура;
  
• 
  насърчаване на инвестициите в туризма;
  
• 
  други мерки, като предпазване от природни бедствия, обновяване на села, защита на земеделското културно наследство, развитие и експлоатация на горските земи, защита на околната среда.
  

Финансовият инструмент за ориентиране на рибарството (ФИОР) е специален фонд, създаден през 1994 г., за да замести многобройните средства и инструменти, които действат в тази област от 1976 г. Задачата на фонда е да финансира мерки за постигане на устойчиво равновесие между рибните ресурси и тяхната експлоатация, за повишаване на конкурентоспособността на структурите и за развитие на икономически жизнеспособни предприятия в този сектор, за икономическо съживяване на областите, зависещи от риболова и др. Конкретните мерки, които включват различни сфери, са:

• 
  подновяване и модернизиране на риболовните кораби;
  
• 
  съвместни предприятия;
  
• 
  подкрепа на дребния риболов, защита на морските ресурси в крайбрежните води;
  
• 
  преработка и маркетинг на рибните продукти и отваряне на нови пазари.
  

Кохезионният фонд е създаден за държавите членки, чийто БВП на глава от населението е под 90% от средния за ЕС, за проекти в областта на екологията и трансевропейските транспортни мрежи. Той е учреден с Регламент на Съвета № 1164/16.05.1994 г., за да се окаже подкрепа на по-слаборазвитите държави членки за подготовката им за икономическия и валутен съюз. Фондът за сближаване финансира главно транспортни инфраструктурни проекти, които допринасят за развитието на трансевропейските мрежи и проекти за опазване на околната среда, които са свързани с целите на политиката на ЕС в тази област.

 

Цели, финансирани по структурните фондове

Целите за периода 2000-2006 г.  са само три, но покриват всички изисквания на предишните шест цели. Целите са определени в чл. 1 на Регламент на Съвета   № 1260 от 21 юни 1999 г. (OJ L 161  26.06.1999):

Принципът на концентрация предполага насочване на финансова подкрепа към определен брой приоритетни цели с оглед повишаване ефективността на помощта от структурните фондове.

Принципът на партньорство изисква близко сътрудничество между Комисията и съответните власти на национално, регионално и местно равнище, включително и взаимодействие с икономичските и социални партньори, определени съобразно националните правила и практики.

Третият оперативен принцип за прилагане на структурните фондове е планирането. Той е свързан с определянето на сроковете за оказване на финансовата помощ. Планирането определя и сферите на действие на всеки от фондовете.

Допълването е свързано с необходимостта от съфинансиране на проектите. Финансирането от фондовете на Европейския съюз не замества националната структурна помощ, а само я допълва.

Европейската инвестиционна банка спомага за интеграцията, балансираното развитие и икономическото и социално сближаване в Европейския съюз. Нейните кредити помагат да се подобрят трансевропейските мрежи за транспорт и енергия, правят фирмите по-динамични, опазват околната среда, подобряват качеството на живота в градовете и разширяват знанията и иновациите. В страните от Централна и Източна Европа кредитите на ЕИБ са насочени главно за разширяването и модернизирането на комуникационната инфраструктура, подпомагане на преките инвестиции, опазването на околната среда и подобряване качеството на живот в градовете.

Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) е основана през 1991 г. с цел насърчаване на частната инициатива в страните от Централна и Източна Европа, Русия и бившите съветски републики и подкрепя прехода на тези страни към пазарна икономика. Днес ЕБВР подпомага изграждането на пазарните икономики и демокрациите в 27 държави от Централна Европа до Централна Азия. Проекти на ЕБВР:

• 
  Финансиране на големи частни проекти
  
• 
  Финансиране на малки и средни проекти
  
• 
  Програми за подпомагане на търговията
  
• 
  Програми за развитието на бизнеса
  

На 15 октомври 2003 г. Съветът на директорите на ЕБВР утвърди Стратегия за България за периода 2003-2005 г. Основните приоритети на ЕБВР, залегнали в стратегията, са следните:

• 
  Подпомагане на страната за развитието на частния сектор
  
• 
  Инфраструктурно развитие
  
• 
  Кофинансиране и предприсъединителни фондове
  

ЕИФ е институция, чиято основна цел е да подкрепя създаването, растежа и развитието на малки и средни фирми. Основни акционери в него са Европейската инвестиционна банка – с 59,45 % и Европейският съюз, представляван от Европейската комисия – с 30%.

Създаването на Европейската централна банка (ЕЦБ) е пряко свързано с развитието на европейския валутен съюз и  въвеждането на единната европейска валута “евро”.

ЕЦБ има следните основни задачи:

• 
  определяне и прилагане на валутната политика в “евро” зоната;
  
• 
  осъществяване операциите по обмена на чуждестранната валута; 
  
• 
  държане и управление на официалните резерви в чужда валута на държавите членки;
  
• 
  насърчаване на нормалното функциониране на платежните системи;
  
• 
  емитира паричните знаци.
  

Петото по ред разширяване на ЕС стана факт на 1 май 2004 г. с официалното присъединяване на Полша, Чехия, Унгария, Словакия, Естония, Латвия, Литва, Словения, Кипър и Малта. България и Румъния съгласно одобрената от ЕС Пътна карта ще се приобщят към ЕС  в 2007 г. Политиката на икономическо и социално сближаване е поставена пред  три основни предизвикателства с петото разширяване на ЕС:

Бюджет 2004 е първият бюджет за разширения ЕС, състоящ се от 25 страни членки. Той съчетава амбициозните  разходи за реализиране на програмите на разширения съюз с бюджетната дисциплина. Разходната част на бюджет 2004 е увеличена с 3,3%  в сравнение с 2003 г., която покрива разходите само за 15 сегашни страни членки. Спазена е финансовата рамка за бюджета, договорена в Копенхаген и одобрена от Европейския парламент на 9 април 2004 г. Разходната част на бюджет 2004 съставлява 0.99% от брутния национален доход на ЕС-25, което е с 10,9 млрд. евро под договорения таван от 1.24% от БНД на разширения ЕС. Разходите в бюджета за 2003 г. съставляват 1.04% от БНД на ЕС-15. Сравнително малкото увеличение на бюджет 2004 се дължи на предвиденото намаляване на разходите за ЕС-15 с 2%. В бюджет 2004 са осигурени 5 млрд. евро разходи за новите 10 страни членки, които се присъединиха на 1 май 2004 г.

Селскостопанската политика на ЕС е най-големият сегмент от разходите на бюджета, като страните от ЕС-15 ще получат 45.8 млрд. евро (2.2% повече от 2003 г.), а за новоприетите страни са предвидени 2 млрд. евро. Вторият по големина сегмент на разходната част от бюджета на ЕС са помощите по структурните фондове, които са увеличени с 20.8% за разширения ЕС. За новите страни членки са предвидени общо 6,07 млрд. евро по тези фондове за 2004 г.