Т е м а №1 същност и роля на предприемачеството. Теории за

Международно фирмено поведение
54 всички останали икономически участници. Тези, които не иновират в съвременните условия постигат само един резултат - загиват. Ето защо онези държави, които фокусират върху научно-изследователската и развойна дейност
(НИРД), стимулират високата квалификация на работната ръка и създават подходяща бизнес инфраструктура могат да постигнат висока конкурентоспособност. Що се отнася до жизнения стандарт, поради съществуващата практика през последните няколко десетилетия за разтваряне празнината между бедни и богати, се налага търсенето на варианти за повишаване стандарта на живот като цяло. Основните държавни инструменти в тази насока стават образованието и специализираната подготовка на заетите лица.
Глобализацията засяга взаимната зависимост между икономиките по целия свят, тъй като конкуренцията не е вече между отделните страни, а между фирмите, продуктите и хората. В тази нова ситуация все по-малко значение имат предишните конкурентни предимства, основаващи се на ниските цени, евтината работна ръка. Държавите, които осъзнаят тази промяна и разгърнат своя потенци- ал в съответствие с новите реалности могат да очакват да са новите победители в глобалната сцена.
Един от най-обсъжданите подходи за икономическо развитие е този, предлаган от проф. М. Портър. В своите трудове той фокусира върху прилагане на подход, основаващ се на развитието на индустриални клъстери като по този начин се повишава конкурентоспособността на отделните региони и националните икономики. Портър не отрича другите подходи за развитие, а счита, че клъстерния подход може да обогати инструментите на държавата за стимулиране на бизнеса. Портъровият подход се основава на разбирането, че ролята на държавата е частична, въпреки нейната значимост при създаване и поддържане на националното преимущество. Тя следва да засилва конкурентното преимущество, отчитайки следните принципи:
1. Фирмите, а не страните, се конкурират в индустриите.
Правителството може да влияе върху средата, в която функционират предприятията, върху институционалната структура, която ги заобикаля, върху вложенията им.
2. Конкурентното предимство на страната в дадена индустрия е
относително. Стандартите за него се формират от конкурентните фирми в други държави, а не в страната. Политиката следва да е насочена към анализиране на международните стандарти, които да изведат целите минимум на държавно въздействие за модернизиране на икономиката.

Тема № 8. Поведение на фирмата в мрежовата икономика. Индустриални клъстъри.
Субконтракторни вериги. Предприемачески мрежи
55
3. Динамизмът, а не краткосрочните ценови преимущества, води до
конкурентно предимство. Правителствата следва умело да насърчават иновациите и динамизма, тъй като фирмите непрекъснато трябва да усъвършенстват и правят нововъведения, които са в основата на националното конкурентно предимство.
4. Националният икономически просперитет изисква индустриите да се
модернизират. Съвременните политики трябва да са насочени към подтикване на предприятията да се обновяват непрекъснато, което ще им доведе по-висока производителност и по-голяма устойчивост.
5. Конкурентното предимство в индустриите на страната често е
географски концентрирано. Според Портър индустриите с международен успех и индустриалните клъстери често са географски концентрирани, а последното е от значение за произхода на конкурентно преимущество и динамизира силите, които го усъвършенстват и поддържат. Тук още по-голяма е значимостта на такива регионални и местни „играчи" каквито са университетите, инфраструктурата, местните регулации и т.н.
6. Конкурентното предимство в националните индустрии се създава
десетилетие или повече, а не в рамките на три- или четиригодишни бизнес цикли.
Отчитайки фактът, че повечето правителства са на власт 3-5 години, те се изкушават да прилагат политики с видими краткотрайни ефекти, които често рефлектират негативно върху иновациите и водят до понижаване средната производителност на икономиката. Ето защо, за да се изгражда конкурентно преимущество е нелека, понякога носеща негативи, дейност. Следването на такъв курс изисква приемственост в политиката.
7.
Страните печелят предимство поради различията, а не поради
сходствата. Следването и сляпото прилагане на успешни модели, създадени за други страни могат да нямат такъв успех, а е вероятно и да окажат негативно влияние върху конкурентното преимущество. Затова правителството следва да открие уникалните индустрии, носещи предимства и да осъществи инициативи в тяхна подкрепа.
8. Много категоризации, използвани за разграничаване на приоритети, не
са особено уместни. Увличането по разграничаване на индустриите на отделни категории може да доведе до фаворизиране на определени от тях. Всъщност добрата правителствена политика трябва да работи в посока създаване на среда за

Международно фирмено поведение
56 благоденствие на всеки отрасъл, стига той да е иновативен и с високи нива на производителност.
9. Възможно е процесът на поддържане на предимството да създава
неудобства за фирмите и за тези, които работят в тях. Следването на този принцип изисква концентриране върху конкурентното преимущество с провеждането на политики, които имат положителна рефлексия в това отношение и дълго след приключване мандата на текущото правителство. Съобразяването на конюнктурните ситуации води до осъществяване на действия с неясен бъдещ резултат, често негативен спрямо конкурентното преимущество.
Значимостта на правителствената политика Портър разглежда от позициите на влиянието й върху „ромба". Върху всяка една от четирите му страни политиката може да има въздействие като част от въздействията могат да са в следните посоки
76
:
-
върху факторните условия: правителството е двигател на създаването на фактори като системата на основното и средното образование, базисната инфраструктура и изследванията в сфери с широк социален отзвук. Конкретни механизми са:
■ специализирани инвестиции в образованието и тренинга в сферите на индустриите, създаващи конкурентно предимство;
■ политики за насърчаване на изследванията;
■ модерна и подобряваща се инфраструктура;
■ наличие на достатъчно капитал;
■ улеснен достъп до информация и въпроси, съществени за фирмите;
■ директни и индиректни субсидии за фирмите.
-
върху условията на търсенето: основната цел трябва да е към подобряване на качеството на вътрешното търсене, като конкретни лостове са:
■ възлагане на държавни поръчки;
■ регулиране на продуктите и процесите;
■ въздействие върху структурата на индустриите-купувачи на продукти и услуги в области като здравеопазване, електроразпределение и телекомуникации;
■ стимулиране на ранно или компетентно търсене;
■ осигуряване на точна и пълна информация на купувачите или изискване от фирмите да я обезпечават;

Тема № 8. Поведение на фирмата в мрежовата икономика. Индустриални клъстъри.
Субконтракторни вериги. Предприемачески мрежи
57
■ определяне на технически стандарти;
■ помощ за чужбина и политически обвързаности.
-
върху свързаните и подкрепящите индустрии: въздействието върху тези индустрии рефлектира върху модернизиране на останалите отрасли на националното стопанство. Някои от механизмите са:
■ политики спрямо медиите като се насърчават напреднали и новаторски медии;
■ политики по формиране на клъстери;
■ осъществяване на регионални политики обикновено към относително изостаналите райони.
-
върху фирмената стратегия, структура и съперничество:
инструментите в тази област също за доста, тъй като правителството може много да влияе върху начина, по който предприятията се създават, организират и управляват, техните цели и начина им на конкуриране. Част от тях са насочени към:
, ■ интернационализация на фирмите;
■ насърчаване на фирмени цели, които стимулират усилената работа и обвързаността с индустрията;
■ поддържане на интензивна вътрешна конкуренция;
■ основаване на нови фирми;
■ провеждане на търговска политика, насочена към откриване на пазари и елиминиране на нелоялните практики;
■ политика спрямо инвестициите на чужди фирми в страната. Въпреки че посочените сфери на правителствено въздействие върху формирането и насърчаването на конкурентното предимство на нациите посредством развитие на индустриалните клъстери не са малко, Портър счита, че правителствените
интервенции в тази насока трябва да са силно ограничени. В голяма част от насоките той подчертава за противоречивото въздействие на правителствените намеси, а най-често ползвания израз в тази част от разработките му е провеждането на „подходяща държавна политика“, която е „съвкупност от политики, нерядко и субсидии, селективни протекции и канализиране на капитала“.

Изтегляне 4.63 Mb.

Сподели с приятели: