Бяло мозъчно вещество на хемисферата

Нервните влакна във вътрешността на хемисферата са три вида: асоциативни, комисурални и проекционни.

Базални ядра на хемисферите (corpus triatum)

Във вътрешността на хемисферата, към нейната долна част, се намират струпвания от сиво мозъчно вещество – ядра: nucleus caudatus (опашато ядро); nucleus lentiformis (лещовидно ядро); claustrum (преграда). Nucleus caudatus и nucleus lentiformis се свързват чрез ивица от сиво и бяло мозъчно вещество, което придава ивичест вид на тази зона - corpus triatum.

Nucleus caudatus има вид на голяма запетая и формира част от стената на предния рог на страничното стомахче.

Nucleus lentiformis се разполага между insula и thalamus. Има вид на двойно изпъкнала леща. Медиално nucleus lentiformis се ограничава от capsula interna (вътрешна капсула от бяло мозъчно вещество), а латерално от capsula externa (вътрешна капсула).

Сlaustrum се разполага встрани от nucleus lentiformis, медиално от capsula externa и латерално от capsula extrema (крайна капсула), която го отделя от кората на insula (остров).

Capsula interna анатомично принадлежи към corpus striatum. Тя се разполага между лещовидното от една страна и thalamus и опашатото ядро от друга. Тя има формата на буквата V. През нея преминават важни аферентни и ефернтни пътища.
Локализация на функциите в кората на голямо мозъчните хемисфери

В кората на голямо мозъчните хемисфери се извършва най-висш анализ и синтез на нервната дейност. В нея се намират ядра – корови краища на анализаторите.

Основна двигателна зона – gyrus precentralis. Тук в петия слой на кората, се намират гигантските клетки на Бец. От тази зона започва пирамидният път. Отделните части на тялото се представят в противоположните хемисфери, и то по обратен ред – долните крайници най-високо, а главата в най-долната част.

Слухово ядро на речта – в близост до коровото ядро на слуха, в най-задната част на gyrus temporalis superior. При увреждане човек загубва способността да разбира говорната реч.

Обонятелният мозък обединява структури на хемисферите, на междинния и средния мозък и е филогенетично най-старата част на предния мозък. Неговите части се групират в два дяла – периферен и централен. Към периферния дял спадат bulbus olfactorius (обонятелна луковица) и tractus olfactorius (обонятелен път), който завършва на задния си край с trigonum olfactorium (триъгълно възвишение). Зад него се намира малка триъгълна площадка substantia perforate anterior (предна надупчена пластинка), в предната част на която се намират голям брой малки отвори за преминаване на кръвоносните съдове. Централния дял се състои от две части на fornix (сводеста извивка) и от особени образувания, вдаващи се в кухината на страничното мозъчно стомахче (слепоочната му част) – pes hippocampi (крака на морския кон) и gyrus dentatus (зъбна извивка).

Са кухини със сложни очертания, разположени симетрично в двете голямо мозъчни полукълба. Те са изпълнени с цереброспинална течност и са свързани чрез отвори с третото мозъчно стомахче. Всяко от тях се дели на четири части, разположени в съответните дялове на полукълбата и носещи съответните названия. Различават се централна част (pars centralis), лежаща в областта на теменния дял, и три изхождащи от тях продължения – преден, заден и долен рог (cornu anterius, cornu posterius и cornu inferius).

Страничното мозъчно стомахче лежи под мазолестото тяло, което образува голяма част от покрива на отделните му части. Подът на предния рог се образува главно от опашатото ядро. Централната му част има цепнатовидна форма. В нея и в долния рог прониква гънка на меката мозъчна обвивка със съдово сплетение (plexus chorioideus), което произвежда цереброспинална течност.
Гръбначно мозъчни нерви

От гръбначния мозък излизът 31 чифт гръбначномозъчни нерви. Те се разделят на 8 шийни, 12 гръдни, 5 поясни, 5кръстни и 1 опашен. Всеки гръбначномозъчен нерв се образува от сливането на два корена - преден и заден. Предният корен изхожда от сивото вещество на предния рог на гръбначния мозък и е моторен, а задният излиза от задния рог и е сетивен. Образуваните по този начин смесени гръбначномозъчни нелви напускат гръбначния канал през съответните междупрешленни отвори. Непосредствено след напускането на гръбначния канал всеки нерв се разделя на два клона - преден и заден, които съдържат както моторни, така и сетивни влакна.

Задните клонове на гръбначномозъчните нерви (rami dorsales), инервират собствените мускули на гърба и кожата по задната повърхност на главата, шията, гърба, поясната и седалищната област.

Предните клонове на гръбначномозъчните нерви (rami ventrales), се свързват по между си и изграждат нервни сплитове - plexus. Изключение правят гръдните нерви от II до ХI, които преминават направо в съответните междуребрени нерви. Различават се шиен, мишничен, поясен и кръстен сплит.

n. musculocutaneus (мускулно-кожен нерв) - Пробива m. coracobrachialis и върви между m. biceps brachii u m. brachialis, които инервира. Сетивната му част инервира предно-страничната страна на предмишницата.

Черепно-мозъчните нерви са прикрепени към основата на черепа и напускат черепната кухина през различни отвори на основата на черепа. Те са 12 чифта симетрично подредени биват: сетивни, двигателни и смесени нерви.

2. n. opticus (зрителен нерв) - сетивен. Провежда зрителни импулси. Представлявя сбор от неврити на гангрийните клетки на ретината. В задния полюс на окото те формират нерва, който напуска очницата през canalis opricus, навлиза в черепната кухина, където медиалните му пулвини се прекръстосват в chiasma opticum с тази на срещуположния нерв. Той продължава в tractuus opticus (зрителен път) и достига до подкоровия център на зрението (corpus geniculatum laterale u colliculus superior)

3. n. oculomotorius (двигателен очен нерв). Ядрата на n. oculomotorius са в средния мозък, под aqueductus cerebri, на равнището на colliculi superiores. Той е предимно двигателен нерв. Навлиза в очницата през fissura orbitalis superior и инервира горния, долния и медиалния мускул на окото, а също за долния кос мускул на окото и мускула повдигач на горния клепач. В състава на n. oculomotorius влизат и парасимпатикови влакна инервиращи m. sphincter pupillae u m. ciliaris (м. свивач на зеницата и ресничестия м.).

4. n. trochlearis (скрипецовиден нерв) - двигателен. Ядрата му се разполагат в средния мозък на равнището на colliculi inferiores. Навлиза в очницата през fissura orbitalis superior и инервира горния кос мускул на окото.

5. n. trigeminus (троичен нерв) - смесен. Паявява се на мозъчната повърхност на границата между маста и средното малкомозъчно краче

- n. ophtalmicus (очен нерв) - Той е изцяло сетивен нерв. Навлиза в очницата през fissura orbitalis superior. Осигурява сетивната инервация на очната ябълка, част от лигавицата на носа, кожата на челото до венечния шев, горния клепач, част от кожата на носа и слъзната жлеза.

- n. maxillaris (горночелюстен нерв) - Осигурява сетивната инервация на средната част на лицето, лигавицата на мекото и твърдото небце, небцовите сливици, част от ностната лигавица и зъбите и венците на горната челюст. Той излиза от черепната кухина през foramen rotundum върви в канал разположен по пода на очницата и гонапуска през foramen infraorbitalis.

- n. mandibularis (долночелюстен нерв) - Той е смесен нерв. Сетивната му част инервира кожата на слепоочната област, отчасти ушната мида, външния слухов проход, долната част на бузата, предните 2/3 от лигавицата на езика, лигавицата по пода на устната кухина, бузите и долната устна, зъбите и венците на долната челюст. Двигателната му част осигурява инервацията на дъвкателните мускули.

6. n. abducens (отводящ нерв) - двигателен. Ядрата му се намират в дорзалната повърхност на моста. Появява се на повърхността, между pons u пирамидата на medulla oblongata. Отправя се напред, навлиза в очницата през fissura orbitalis superior и инервира външния очен мускул, който отвежда окото встрани.

7. n. facialis (лицев нерв) - смесен. Съдържа двигателни, сетивни и парасимпатикави влакна. Сетивните и парасимпатиковите влакна се присъединяват към него чрез n. intermedius. Ядрата му се разполагат в моста. На мозъчната повърхнаст неръвът се появява между oliva u pedunculus cerebellaris inferior. Той се отправя към meatus acusticus internus, навлиза canalis facialis, минава през foramen stylomastoideum. Двигателната му част инервира всички мимически мускули и горните подезични. Сетивната - вкусовите папили по предните 2/3 на езика (без papili valate).

8. n. vestibulocoochlearis (n. statoacusticus) (слухово-равновесен нерв) - сетивен. Нервът се състои от pars vestibularis u pars cochlearis. На мозъчната повърхност се намира между oliva u pedunculus cerebellaris medius. След къс вървеж той достига meatus аcusticus internus.

9. n. glossopharyngeus (езико-гълтачен нерв) - Съдържа двигателни, сетивни и парасимпатикави влакна. Ядрата на нерва се разполагат в medulla oblungata. На мозъчната повърхност се появявя в sucus lateralis posterior, зад oliva, а черепната кухина напуска през foramen jugulare. Сетивно инервира лигавицата на гълтача и задната 1/3 от лигавицата на езика, областа на сливиците и вкусовите луковици. Моторно - мускулите на гълтача.

10. n. vagus (блуждаещ нерв) - смесен. Съдържа двигателни, сетивни и парасимпатикави влакна. Той е най-дълъг от всички черепно мазъчни нерви, дава разклонения към по-голяма част от вътрешните органи. Ядрата му са в medulla oblungata. На мозъчната повърхност се появявя в sucus lateralis posterior, черепната кухина напуска през foramen jugulare. Спуска се по шията, покрит отпред от яремната вена и сънната артерия. Двигателната му част - инервира мускулите на гръкляна, сетивно и парасимпатиково - лигавицата на гръкляна, щитовидната жлеза, гръдничната жлеза. Блуждаещия нерв навлиза в гръдната кухина заедно с хранопровода и го инервира, отдава клонове за бронхите, белия дроб и околосърцевата торбичка. От тук заедно с хранопровода нервът навлиза в коремната кухина и образува заедно със симпатиковите влакна нервни сплитове. От тези сплитове изхождат клончета към черния дроб, слезката, бъбреците и по-голяма част от стомашно-чревния път, изключение прави само крайната част на дебелото черво.

11. n. accessorius (добавъчен нерв) - двигателен. Изграден от две групи влакна ; образува се от сливането на два корена. Първият изхожда от medulla oblungata. Към него се прибавя вторият, който се отделя от началната част на гръбначния мозък и навлиза в черапната кухина през foramen magnum. Добавъчният нерв напуска черепната кухина през foramen jugulare. В областта на шията нервът се разделя на два клона - латерален и медиален. Латералният се отправя към m. trapezius u m. sternocleidomastoideus, а медиалния се слива с блуждаещия нерв.

12. n. hypoglossus (подезичен нерв) - двигателен. На мозъчната повърхност той излиза между маслната и пирамидата на medulla oblungata. Нервът напуска черепа през canalis hypoglossi, спуска се напред и надолу, извива се дъговидно и се отправя към мускулите на езика.

Вегетативна съставка на нервната система
Соматичната съставка на нервната система, която бе изучена до сега инервира волевата мускулатура – скелетните мускули и вътрешните органи, чиито стени са изградени от напречнонабраздена мускулатура.

Вегетативната съставка на нервната система не е непосредствено свързана с нашето съзнание, както соматичната, но тя също се контролира от кората на голямомозъчните полукълба. Така, че и двете съставки представляват части от цялата нервна система.

Вегенативната нервна система инервира вътрешните органи, сърдечносъдовата система и всички жлези в организма и гладката мускулатура. Тя дублира соматичната нервна система достигаики до скелетните мускули, кожата, но във връзка с храненето и осъществяване обмяната на веществата. Вегетативната нервна система се състои от централна част, разположена в главния и гръбначния мозък и периферна съставена от нервни възли и нервни влакна, разположени извън мозъците. Характерно за вегетативната съставка е, че предаването на нервните импулси от мозъка до съответните органи се осъществява по два неврона. Единият неврон се намира в мозъка, наречен предвъзлов и е изграден от струпване на нервни клетки в тази част, а вторият се разполага извън мозъка и клетките му образуват нервни възли или ганглии. Невритите на тези клетки образуват след възлови нервни влакна, които достигат до изпълнителния орган, провеждайки вегетативните нервни импулси (например до една жлеза, гладка мускулатура, сърдечносъдови органи и други). Следователно вегетативните нервни импулси се предават до изпълнения орган по два неврона, докато при соматичната съставка на нервната система нервното дразнение се провежда по един неврон.

Вегетативната нервна система, физиологично, се дели на симпатична – симпатикус и парасимпатична – парасимпатикус. Всички органи инервирани от вегетативната нервна система получават нервни импулси едновременно от симпатикуса и парасимпатикуса. Във физиологично отношение тяхното действие е противоположно, тъй като, ако по единия се провеждат импулси за учестяване дейността на даден орган, то по другия протичат такива за намаляване на неговата дейност. По такъв начин, поради едновременното действие на симпатикуса и парасимпатикуса органите, които те инервират се намират в динамично равновесие. Така например гладката мускулатура на червата под действието на симпатикуса се отпуска, докато от това на парасимпатикуса тя се контрахира. Обратното явление се наблюдава при сърцето. Неговата дейност се учестява от импулси на симпатиковия дял, а от тези на парасимпатиковия, сърцето забавя своята работа.

От трите шийни възела най-голям е горният ganglion cervicale superius. От него се отделят нервни влакна, които се омотават около артериите, кръвоснабдяващи главата. Освен това от него се отделя и клонче за сърцето. Следвъзлови нервни влакна от този ганглион инервират също така гладкомускулния разширител на зеницата (m. dilatator pupillae). Средният и долният шийни възли са по-малки и понякога се сливат в един (ganglion stellatum). От тези два симпатикови възли се отделят вегетативни нервни влакна главно за сърцето, аортата, бронхите и белите дробове.

От гръдните възли се отделят клончета за органите в гръдната кухина. Освен тях гръдните възли отделят и два големи вътрешноорганни нерва – голям и малък n.n. splanchnici major et minor. Те пробиват диафрагмата и участват в образуването на слънчевия сплит plexus solaris. От него се отделят и нервни влакна за инервиране на коремните органи симпатиково.

Поясните и кръстцовите възли отделят нервни клончета, които участват също в изграждането на слънчевия сплит. Освен това те отделят и нервни влакна, които се отправят към малкия таз и участват в образуването на подчревния сплит – plexus hypogastricus. Той отделя клончета за органите в малкия таз и външните полови органи.

Парасимпатиковата част в кръстцовата област на гръбначния мозък отделя нервни влакна, които се отправят към малкия таз и участват в образуването на подчревния сплит – plexus hypogastricus. От него се отделят нервни клончета, които инервират органите в малкия таз и външните полови органи.