Та. Различаваме два вида мускули на главата; мимически и дъвкателни

Вени на горния крайник

Различават се две по-големи кожни вени: v. cephalica и v. basilica. Те се свързват чрез широка мрежа от по-малки вени на предмишницата и на гърба на ръката.

В горната куха вена се влива и дясната нечифтна вена – v. azygos. Преди това тя поема кръвта от разположената вляво от гръбначния стълб полунечифтна вена – v. hemiazygos. Всяка от тях се образува на задната стена на гръдния кош, близо до диафрагмата, където поема кръвта от възходящите поясни вени.
Система на долнана куха вена

Долната куха вена – v. cava inferior, се образува пред четвъртия поясен прешлен от сливането на двете общи хълбочни вени. Тя върви нагоре, разполагайки се вдясно от аортата. След като пробие диафрагмата, долната куха вена се влива в дясното предсърдие. Освен кръвта от долните крайници в нея се събира кръвта и от бъбреците – чрез бъбречните вени, надбъбречните вени, семенните жлези и яйчниците – чрез семенните (яйчниковите) вени, а минавайки зад черния дроб, тя приема и чернодробните вени.

Портната вена – vena portae, представлява къс венозен ствол, който се образува от сливането на три вени: горната и долната опорачна вена (v. mesenterica superior и v. mesenterica inferior) и слезковата вена - v. lienalis. Тези вени събират кръвта от коремните органи на храносмилателната система и от слезката. Портната вена навлиза в черния дроб през неговата врата - porta hepatis. В черния дроб тя се разклонява, на многобройни клонове, които преминават в капилярна мрежа. От нея вземат началото си чернодробните вени - vv. hepaticae, които излизат през задната страна на черния дроб и се вливат в долната куха вена.

Лимфната система е изградена от лимфни капиляри, лифни съдове и лимфни възли. Лимфната система е придатък на кръвоносната, но за разлика от нея не представлява затворен кръг от тръбички и каналчета. Лимфните капиляри започват от междутъканните пространства. Те са много повече от кръвоносните капиляри и образуват богата мрежа в всички части на тялото. От тях лимфата се отправя бавно по лимфните съдове. По пътя на лимфните съдове се намират лимфни възли – nodi lymphatici, те са лимфоидните органи и се разполагат най – често на групи или в редици на определени места в тялото. По своята големина лимфните възли са твърде различни – някои от тях са малки, едва забелижими телца, докато други могат да достигнат до 2 см.по форма те също са различни – закръглени, неправилни, а най – често продълговати и приплеснати, наподобяващи бобови зърна. По повърхността на лимфния възел се забелязва хилус – вдлъбнато място, в което влизат и излизат кръвоносните съдове на възлите, а също и изнасъщите лифни съдове. Лимфата се внася в лимфния възел чрез аферентни съдове - Vasa afferencia. Изнасящите, еферентните съдове - Vasa efferencia са по – малко на брой (два – три) и с по – голям калибър.

Лимфния възел е обвит от плътна съединителнотъканна капсула, която изпраща влакна към околната съединителна тъкан. Чрез тези влакна лимфния възел се оказва подвижно закрепен към тази тъкан. Тя изпраща във вътрешно-стта на лимфния възел гредички – trabeculae. Субстанцията на лимфния възел е разпределена в две части: кортикална и медуларна. Кортикалната част на възела – cortex, представлява непрекъсната зона от лимфоидна тъкан, в която лимфоцитите са плътно групирани и образуват лимфни фоликули. Медуларната част на възела – medulla, се разполага централно. Тя се състои от лимфоидна тъкан, не съдържаща лимфоидни фоликули. Лимфния възел съдържа пространтва, през които протича лимфата – те се наричат лимфни синуси. Такива синуси, наречени маргинални, се разполагат между неговата капсула и кортикалната му част. В тях се отварят аферентните лимфни съдове. Тези синоси се продължават в преходни (кортикални и медуларни) синуси, разположени около гредичките и преградите. От своя страна те се свързват с хилусните синуси лимфата от последните се оттича по еферентните лимфни съдове.

Към главните лифни съдове се отнасят лимфните протоци и вливащите се в тях лимфни стволове. Лимфните протоци са два – гръден проток и десен лимфен проток. Гръдения проток – ductus thoracicus, събира лимфата от долните крайници, таза, коремната кухина, лявата половина на гръдната кухина, левия горен крайник и лявата половина на шията и главата. Десният лимфен проток - ductus lymphaticus dexter, събира лимфата от останалата част на тялото, която е значително по – малко – дясната половина на гръдната кухина, десния горен крайник и дясната половнина на главата и шията.

Лимфните притоци приемат лимфата от лимфните стволове. Към тях се отнасят един нечифтен ствол – truncus intestinalis, събиращ лимфата от коремните органи, и четири чифтни ствола, събиращи лимфата от големи области на тялото:

– truncus lumbalis – от долния крайник и съответната половина на таза с тазовите органи и коремната стена;

Гръдния проток - ductus thoracicus, се образува в коремната кухина, най – често на нивото на първи поясен прешлен, чрез сливането на три лимфни ствола - truncus intestinalis и двата trunci lumbales. В мястото на сливането на трите лимфни ствола в повечето случаи се формира разширение – cisterna chili.

Десният лимфен проток - ductus lymphaticus dexter, се образува при латералния ръб на m. scalenus anterior чрез сливането на три ствола: truncus jungularis dexter, truncus subclavius dexter и truncus bronchomediastinalis dexter. Той е дълъг 10 – 12 мм и широк 2 мм.

По – важните лимфни възли в областа на главата са: nodi lymphatici occipitals (задтилни лимфни съдове), nodi limphatici submandibularis (поддолночелюстни), nodi lymphatici submentales (подезични) и др.

Еферентните лимфни съдове, започващи от изброените лимфни възли, достигат шийните лимфни възли, които се делят на повърхностни и дълбоки. Повърхностните шийни въэли се разполагат в подкожните слоеве на шията. Дълбоките шийни възли са около 20 – 30 във верига предимно по хода на магистралните съдове на шията.

Еферентните лимфни съдове, извеждащи лимфата от повърхностните шийни възли, се свързват многократно помежду си и се отправят към дълбоките шийни възли. Еферентните съдове на дълбоките шийни възли се сливат и образуват truncus jungularis, който вдясно се влива в десния лифен проток, а вляво – в гръдния проток.

Лимфните съдове на горния крайник са повърхностни и дълбоки и преминават през две групи лимфните въли. Те първо преминават през няколко единични възела в областта на лакътната ямка (лакътни лимфни възли – nodi lymphatici cubitales), след което достигат до голяма група възли в подмишничната ямка (подмишничните лимфни възли - nodi lymphatici axillares). Еферентните съдове се сливат помежду си в няколко големи колектора, които образуват truncus subclavius, който върви по v. subclavia. Той се отваря вляво в ductus thoracicus, а вдясно – в ductus lymphaticus dexter.

В гръдния кош се различават париетални и висцерални лимфни възли. Париеталните лимфни възли са представени от две групи. По–голям броя групи от висцерални лимфни възли. Еферентните съдове на лимфните възли, разположени около бронхите и трахеята, заедно с предните медиастинални възли се обединяват, уголемяват и образуват truncus bronchomediastinalis, който се влива вдясно в ductus lymphaticus dexter, вляво – в ductus thoracicus. Париеталните и задните медиастинални лимфни възли от двете половини на гръдния кош се отварят направо в ductus thoracicus.

В коремната кухина лимфните възли се разделят на париетални и висцерални лимфни възли. Париеталните се разполагат около общите и външните хълбочни артерии, които са две групи (поясни лимфни възли - nodi lymphatici lumbalis и хълбочни лимфни възли - nodi lymphatici iliaci – чифтна група). Възлите на коремните органи се намират в съседство със съответния орган, а групови възли се натрупват най – много в пространството междудвата листа на опорака и около по – големите кръвоносни съдове. Част от еферентните съдове от коремните органи достигат поясните лимфни възли. От тях лимфата попада в двата trunci lumbales. Truncus intestinalis се образува чрез сливането на останалата част от еферентни съдове на коремните органи. Той се влива направо в началото на ductus thoracicus или в влевия trunci lumbales.

Лимфните възли в областта на таза се разполагат около кръвоносните съдове по повърхността на тазовите органи.

Лимфните възли в областта на долния крайник са локализирани в слабинната област и задколянната яма. От тях се различават три групи. На долния крайник също както в горния лимфните съдове са повърхностни и дълбоки. Еферентните съдове на повърхностните слабинни възли пробиват широката фасция на бедрото в областта на hiatus safenus и се вливат в дълбоките слабинни възли. Еферентните съдове от последните преминават през lacuna vassorum и достигат до външните хълбочни възли, откъдето през общите хълбочни и поясни възли лимфата от долния крайник заедно с лимфата от таза достига truncus lumbalis.