Та. Различаваме два вида мускули на главата; мимически и дъвкателни

ЕНДОКРИННИ ЖЛЕЗИ

Ендокринните жлези са разпръснати в различни части на тялото. Те представляват самостоятелни органи или тъкани и клетъчни комплекси в състава на органи, изпълняващи и други функции. Те притежават общи анатомични особености. Всички инкреторни жлези са без изходни канали – поради това те се наричат glandulae sine ductibus. Те отделят своя секрет в кръвта,това обуславя обилно кръвоснабдяване. Характерна особеност на ендокринните жлези е техния малък размер независимо от голямото им значение за организма.

Ендокринните жлези се намират в тясна функционална връзка с нервната система. Основната връзка се осъществява от невросекреторните клетки, разполоени в хипоталамуса на междинния мозък. По повърхността на тези клетки завършват нервни влакна, които идват от различни части на главния мозък. От своя страна те изработват вещества, които по техните аксони достигат аксо – вазалните синапси и нафлизат в хипофизното портално русло; по пътя на кръвта те достигат до аденохипофизата и оказват влияние върху нея, а чрез нея – и върху останалите ендокринни жлези.

Ендокринните жлези произлизат от различни ембрионални слоеве. От ектодермата произхождат хипофизата и епифизата. От ектодермален произход са и жлезите от адреналната група – сърцевината на надбъбречната жлеза и хромафинните тела. От мезодермата произлиза коровата част на надбъбречната жлеза. С такъв произход е и инкреторната част на половите жлези – семенник и яйчник. От ендодермата произлиза щитовидната и околощитовидната жлеза. Тези жлези са образувания на хрилните джобчета на първичното предно черво. Поради това те се смятат за жлези от хрилен произход – бранхиогенни жлези. От ендодермален произход е и инкреторната част на задстомашната жлеза – островите на Лангерханс.

Хипофизната жлеза - hipophisis (glandula pituitaria), представлявя нечифтно тяло, разположено в хипофизната ямка на sella turcica. Над тази ямка се изопва твърдата мозъчна обвивка - diafragma selle. Последната съдържа отвор, през който преминава фуниевидното краче - infundibulum, което свързва хипофизната жлеза с хипоталамусната област на главния мозък.

Хипофизната жлеза има овална форма, приплесната е в горно – долно и предно – задно направление. По отношение на теглото си показва големи индивидуални различия. У жените през време на бременност тя се увеличава и след раждането не се връща до първоначалното си състояние – поради това при много раждали жени тя може да тежи повече от 1g.

Към хипофизата се отнасят и отделните части на хипоталамуса: infundibulum и средното възвишение на tuber cinereum.

Цялата субстанция на жлезата се разделя на две части: предна или аденохипофиза и задна или неврохипофиза. Тези части се различават по топография, произход и функция.

Аденохипофизата има три части: pars anterior, pars intermedia и pars tuberalis. В pars anterior (която отговаря на предния дял) жлезистия паренхим е изграден от три основни типа клетки: ацидофилни, базофилни и хромофобни. Ацидофилните клетки произвеждат соматотропен хормон, стимулиращ ражтежа на тялото, и пролактин, който усилва продукцията на мляко в млечните жлези. Между базофилните клетки са установени различни в хистологично и морфологично отношение разновидности, които са свързани с производството на различни хормони. Диферинцирани са: гонадотропоцити, тиротропоцити и кортикотропоцити.гонадотропните хормони са: фоликолостимулиращ, който повлиава разтежа на яйчниковите фоликули у жената и сперматогенезата у мъжа, и лутеинизиращ, който у жената предизвиква овулация и образуването на жълтото тяло, а у мъжа – отделянето на тестостерон. Тиротропния хормон стимулира функцията на щитовидната жлеза. Аденокортикотропният хорман (АСТН) стимулира произвадството на гликокортикоидите в надбъбречната кора. Хромофобните клетки се смятат за резервни клетки, от които се развиват нови ацидофилни и базофилни клетки.

Pars intermedia на аденохипофизата у човека е рудиментарно образувание. Тя е съставена от тънак клетъчен слой и малки мехурчета, изпълнени с колоид. Този колоид съдържа йод, но в малко количество.

Pars tuberalis на аденохипофизата е представена от кубични клетки със слабо базофилна цитоплазма.

Неврохипофизата е еднакво устроена в различните си части. Тя има невроглиален характер. Нейните клетки – питуицити (pituiciti) представляват малки вретеновидни клетки с израстъци. Доказано е, че тези клетки не изработват т. нар. хормони на неврохипофизата. Тези хормони се изработват от невросекреторните клетки в две ядра на хпоталамуса. Секретът, изработен в тялото на невросекреторните клетки, се придвижва по техните амиалинови нервни влакна, които завършват в нервохипофизата. Този секрет съдържа антидиуретичен хормон (вазпреси) и окситоцин. Антидиуретичният хормон стимулира резорбцията на водата в извитите каналчета на бъбрека, в резултат на която първичната урина се сгъстява. При недостик на този хормон настъпва безвкусен диабет, който се проявява с често и обилно уриниране. Този хормон упражнява констрикторен ефект върху кръвоносните съдове с повишаване на кръвното налягане. Окситоцинът действа върху гладката мускулатура на матката, стимулирайки нейното съкращение.

Епифизата наречена още шишарковидно тяло - corpus pineale, е малко нечифтно образувание, представляващо част от т. нар надхълмие – epithalamus, което се отнася към междинния мозък. С предния си край то е свързано с междинния мозък чрез специални образувания, наречени поводи - habenulae. Епифизата има триъгълно- овална форма и е леко приплесната в горно – долна и удължена в предно – задна страна. Тя заляга в улия, формиран от двете горни хълмчета на четирихълмието на средния мозък. Епифизата достига своето пълно развитие към седмата година от живота, след което се подхвърля на бавна инволюция. Тя е обвита от тънка съединителнотъканна обвивка, от която в дълбочина проникват преградки, които я разделят на делчета. Делчетата се изграждат от два основни клетъчни типа: паренхимни клетки и невроглия.

Функцията на епифизата не е напълно изяснена. Смята се, че тя изработва хормон, който пряко или чрез хипофизната жлеза упражнява потискащо влиание върху половото развитие. При хипофункция на жлезата в детска възраст настъпва преждевременно полово узряване - puberta precox.
Щитовидна жлеза – glandula thyroidea

Щитовидната жлеза - glandula thyroidea, е най – голямата ендокринна жлеза – тежи 30 – 40g. На нея се различават два дяла: ляв - lobus sinister, и десен - lobus dexer. Щитовидната жлеза показва важни анатомо – топогравски взаимоотношения. Страничните дялове покриват част от щитовидния хрущял – долния ръб и долната част на пластинките, а също и трахеята. Странично те се допират до сънната артерия и вътрешната яремна вена, а отзад – до гълтача и хранопровода. Болестно увеличаване на жлезата може да притиска сънната артерия, яремнната вена, началната част на хранопровода, което предизвиква съответни оплаквания.

Щитовидната жлеза е обвита от тънка капсула – capsula fibrosa. Тя изпраща в дълбочина преградки и гредички, които разделят жлезистия паренхим на делчета. Основната структурна единица на щитовидната жлеза е фоликулът. По форма фоликулите са неправилно сферични и показват големи вариации в големината си. Между фоликулите има малки епителни струпвания – интерфоликулярни островчета. Фоликулярните клетки – тироцити (thyrociti), по правило са кубични, но с известни вариации във формата, обема и големината в зависимост от функционалната активност на жлезата; при повишена активност те стават по–високи (призматични), а при намалена активност – по–ниски (плоски). Хормоните, изработени от тироцитите, стимулират обмяната на веществата в организма, дейността на нервната система, както и енхондралната остеогенеза през време на растежа.

Интерфоликулярните островчета представляват малки компактни групички от епителни клетки, наречени парафоликуларни, чието количество и големина силно варират. Те произвеждат хормона тирокалцитонин,който не съдържа йод. Този хормон влиае върху калциеват обмяна, като предизвиква намаляване количеството на калция в кръвта и способства за задържането му в калциевите депа (костите).

Хипофункцията на щитовидната жлеза у израстнали индивиди предизвиква появата на микседем – болест, която се изразява в набъбване на подкожната тъкан, понижаване на температурата, отпадналост, забавена сърдечна дейност, сънливост и умствена тъпота. Хиперфункцията на жлезата предизвиква Базедова болест: появяват се ускорена сърдечна дейност, повишена температура, засилена обмяна, повишена нервна възбудимост, изпъкване на очните ябълки.

Околощитовидните жлези произвеждат хормон, който има важно значение за регулирането на калциевата обмяна. При хипофункцията на жлезата концентрацията на калциеви соли в кръвта намаляв и настъпва свръхвъзбудимостна нервната система, която се изразява в мускулни спазми – тетания. Тяхната хиперфункция предизвиква повишаване на концетрацията на калциеви соли в кръвта, което се съпровожда от обезкалцяване на костите.

Надбъбречната жлеза е съставена от две части с различен произход: кортикална част или кора – cortex, която е от мезодермален произход, имедуларна част или сърцевина - medulla, която е от ектодермален произход.

Кортикалната част на надбъбречната жлеза се разделя на три зони. Изработените от кортикалната част стероидни вещества проявяват изразена хормонална активност. Минералкортикоидите (алдостерон) регулират нивото на натрия в кръвта, което определя осмотичното равновесие между кръвта и тъканите и свързаната с него водна обмяна. Гликокортикоидите (кортизон, хидрокортизон,кортикостерон) стимулират процеситена фосфорилиране, повишават резистентността на организма спрямо вредни агенти, намаляват проницаемостта на капилярите и с това ослабват възпалителната реакция, а чрез потискане на колагенообразуването забавят образуването на ръбцова тъкан. Половите хормони отделяни от надбъбречната кора, у мъжа са андрогенни, сходни по състав и действие на тестостерона, а у жената са етроген и прогестерон, т.е. еднакви с хормоните образувани в яйцника.

Медуларната част на надбъбречната жлеза е изградена от овойдни клетки, наречени хромафинни. Секреторните продукти са катехоламини (адреналин или норадреналин). Тези хормони са идентични с медиатора на симпатиковите нерви и предизвикват тъждествен, т.е. симпатикотоничен ефект.