Та. Различаваме два вида мускули на главата; мимически и дъвкателни

Малък кръг на кръвообращението

След като навлязат в белия дроб, клоновете на белодробната артерия се разделят на все по-малки и по-малки клонове и на края завършват с капилярна мрежа около белодробните алвеоли. От тази капилярна мрежа вземат началото си белодробните вени.

Четирите белодробни вени - vv. pulmonales са къси венозни стволове, които излизат по две от хилуса на единия и другия бял дроб. Вливат се в лявото предсърдие. По пътя си белодробните вени не приемат никакви клонове.
Сърце – cor

Сърцето - cor (cardia), е кух мускулест орган, разположен в средното средостение върху сухожилния център на диафрагмата. То лежи асимитрично: ⅔ от него се намират наляво от срединната равнина, а ⅓ - надясно от нея. Обвито е от перикардна торбичка и зафиксирано към големите съдове – аортата, белодробния ствол и двете кухи вени.

Сърцето има форма на неправилен конус. Неговата основа - basis cordis, е обърната нагоре, надясно и назад. Тя се изгражда от двете предсърдия, аортата и белодробния ствол. Върха на сърцето - apex cordis, е насочен надолу, наляво и напред. Той е образувание на лявата камера. На сърцето се отличават повърхности и два ръба. Предно-горната повърхност - facies sternocostalis, е издута и обърната към гръдната кост и левите ребрени хрущяли (от III до VI).

Долно-задната повърхност - facies diaphragmatica, е сплесната – тя заляга върху диафрагмата. Двете повърхности преминават една в друга чрез закръглени ръбове. Върху повърхността на сърцето се забелязват бразди, които маркират отвън границите между различните му отделим в тях залягат съдовете на сърцето, заобиколени от различно количество мастна тъкан. Една циркулярна бразда - sulcus coronaries, върви напречно на надлъжната ос на сърцето и отделя двете предсърдия от двете камерим отпред тя се прекъсва от белодробния ствол. Границата между дясната и лявата камера се маркира от две междукамерни бразди: отпред – от sulcus interventricularis anterior, а отзад – от sulcus interventricularis posterior. С долните си крайща двете бразди преминават в друга и образуват изрезка в областта на сърцевия връх - incisura apices cordis.

Големината на сърцето зависи от големината на индивида. При мъжа то тежи средно 300 гр., а при жената – средно 220 гр.

Кухината на сърцето се разделя на четири отделения, две предсърдия и две камери. Двете предсърдия се отделят едно от друго чрез septum interatriale, а двете камери – чрез междукамерната преграда - septum interventriculare. Дясното предсърдие - atrium dexterum, и дясната камера - ventriculus dexter, образуват дясната или венозната половина на сърцето. През дясното предсърдно-камерно отвърстие - ostium atrioventriculare dextrum, тя преминава в дясната камера. В това отвърстие се разполага клапа - valva atrioventricularis dex. (v. tricuspidalis), която пропуска кръвта само от предсърдието в камерата, но не и обратно. Кръвта напуска дясната камера през отвора на белодробния ствол - ostium trunci pulmonalis. В този отвор се разполага клапа - valva trunci pulmonalis, която не позволява кръвта да се върне обратно от белодробния ствол в сърцето. Лявото предсърдие - atrium sinistrum, и лявата камера - ventriculus sinister, образуват лявата или артериалната половина на сърцето. Кръвта преминава в лявата камера през лявото предсърдно-камерно отвърстие - ostium atrioventriculare sinistrum. В това отвърстие се разполага клапа - valva atrioventricularis sin. (v. mitralis, s. bicuspidalis), която пропуска кръвта само в едно направление – от предсърдието в камерата. Кръвта напуска лявата камера през отвора на аортата - ostium aortae, в който се разполага клапа - valva aortae, която не позволява кръвта да се върне обратно от аортата в сърцето.

Активната дейност на сърцето се осъществява от неговата стена. Последната се състои от специална (сърдечна) мускулатура – миокард. Неговата дебелина е твърде различна в различните отделения на сърцето в зависимост от съпротивлението, което преодолява при съкращенията си (най-малка е в предсърдията, по-голяма – в дясната камера и най-голяма – в лявата камера). От вътрешната срана на миокарда се разполага ендокард, който го изолира от кръвта в сърдечната кухина, а към външната му страна заляга епикард – серозна ципа, която облекчава триенето между сърцето и стената на околосърдечната торбичка.

Дясното предсърдие - atrium dexterum, има кубовидна форма и заема най-дясната част на сърцето. Напред то се продължава непосредствено в дясното ухо – auricula dextra. То обхваща отдясно корените на аортата и белодробния ствол. В задната разширена част на предсърдието се вливат двете кухи вени: отгоре - v. cava superior, а отдолу - v. cava inferior. За медиална стена на дясната предсърдие служи междупредсърдната преграда - septum interatriale. Върху нея се забелязва плитка яма с овална форма – тя се нарича fossa ovalis. Овалната яма представлява остатък от foramen ovale, който през време на вътреутробния живот свързва кухините на двете предсърдия.

Вътрешната повърхност на дясното предсърдие в областта на венозния синус mm. pectinati. В пределите на предсърдието те са по-малко и са разположени успоредно, а на ухото са повече и са подредени неправилно.

Дясната камера - ventriculus dexter, заема предимно предната част на сърцето. Предната стена е изпъкнала навън, а задната е плоска. Лявата стена е образувана от междукамерната преграда - septum interventriculare, която е изпъкнала надясно и се вдава в камерната кухина. В дясната камера се разполагат два отдела: заден и преден. Задния отдел на камерата се съобщава с дясното предсърдие чрез ostium atrioventriculare dextrum. В този отдел на камерата се разполагат платната на дясната предсърдно-камерна клапа, закрепващите се за тях сухожилни нишки и папиларни мускули, от които тези нишки започват. Предния отдел нагоре се стеснява и завършва с ostium trunci pulmonalis. За граница между двата отдела на дясната камера служи добре изразено дъгообразно мускулно валче.

Дясната предсърдно-камерна клапа - valva atrioventricularis dextrа, е известна още под названието триплатнена клапа - valva tricuspidalis. Трите платна на тази клапа са: предно, задно и преградно. Тези клапи са прикрепени към съответните части от обиколката на предсърдно-камерния отвор. Между тях се намират и допълнителни платна с незначителна големина. Свободните ръбове на платната са обърнати към кухината на дясната камера. Към тези ръбове се прикрепват тънки сухожилни нишки – chordae tendineae; част от тези нишки се прикрепват към долната повърхност на платната. Тези ншки започват от папиларните мускули, а някои от тях – направо от камерната стена. Към трите платна се прикрепят сухожилни нишки от три папиларни мускула, но така че всеки мускул е свързан с две съседни платна. Папиларните мукули представляват конични или цилиндрични образувания на сърдечната мускулатура, котио проминират в кухината на камерата. В задния отдел на дясната камера освен папиларни мускули стената съдържа и проминиращи мускулни гредички – trabeculae carneae. Между надлъжно оринтираните гредички се срещат и напречни, поради което стената има твърде сложен сложен вътрешен релеф. През време на диастолата платната на valva tricuspidalis се избутват от преминаващата кръв към стените на камерата. При систола кравта в камерата издува платната подобно на издуването на парашут.платната се долепват плътно едно до друго и затварят предсърдно-камерния отвор.

На ostium trunci pulmonalis се разполага клапа valva trunci pulmonaris. Тази клапа се изгражда от три еднакви платна с полулунна форма. В средата на свободния ръб на всяко платно има малко възелче. При затваряне на цялата клапа възелчетата на трите платна се долепват едно до друго. Те са приспособления за пълното затваряне на клапата. Последната се затваря през време на диастола под влиянието на кръвта от белодробния ствол, която се устремява към дясната камера. Формираните клапите платна и стената на белодробния ствол джобчета се изпълват с кръв, трите платна се допират едно до друго и преграждат пътя на кръвта.

Лявото предсърдие - atrium sinistrum, заема задната част на сърцето. То има неправилна кубовидна форма. Напред се продължава в лявото ухо – auricula sinistra, което обхваща отляво основата на аортата и белодробния ствол. Ухото е отделено от предсърдието с ясно изразено прищъпване. В лявото предсърдие се отварят четирите белодробни вени – vv. pulmunales. Обикновено всяка вена се отваря със самостоятелно отвърстие, но понякога двете леви или двете десни вени се обединяват помежду си и се отварят с общо устие. Вътрешната повърхност на лявото предсърдие е гладка. Върху septum interatriale се забелязва слабо хлътване, съотвествуващо на овалната ямка. В областа на лявото ухо по вътрешната повърхност на стената се наблюдават множество mm. pectinati.

Лявата камера - ventriculus sinister, заема ляво-задната част на сърцето. Тя има форма на конус, чийто връх съвпада с върха на сърцето. На напречен срез нейната кухина има овална или кръгла форма. Кухината на лявата камера претежава един основен задно-ляв отдел, който се съобщава с лявото предсърдие посредством ostium atrioventriculare sinistrum. Предно-десния отдел е значително по-малък, нагоре той се стеснява и завършва с отвор - ostium aortae, от който започва аортата.

Лявата предсърдно-камерна клапа - valva atrioventricularis sinistra, е известна още под названието двуплатнена или митрална клапа - v. mitralis s. bicuspidalis. Между двете платна се срещат и съвсем малки допълнителни платна. Сухожилните нишки, които се прикрепват към свободните ръбове на платната, започват от два папиларни мускула, които са значително по- големи от тези на дясната камера. Лявата атрио-вентрикуларна клапа функционира по еднакъв начин и синхронно с дясната. Вътрешната повърхност на камерната стена е покрита с множество мускулни гредички – trabeculae carneae. Те са особено много в областта на сърдечния връх и по-малко върху междукамерната преграда.

В ostium aortae се разполага клапа – valva aortae. Тази клапа функционира синхронно с клапата на белодробния ствал и се изгражда по подобен начин. Тя има три полуллунни платна, всяко от които притежава възелчета. Между платната и стената на аортата се загражда синуси, в обастта на които аортната стена е издута. От десния и левия синус започват двете венечни артерии, които кръвоснабдяват сърдечната стена.