„тайната история на човешката цивилизация”
Изтегляне 2.12 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Homo habilis
ZinjanthropusСледващото важно откритие било направено от Луис Лики и неговата втора съпруга — Мери. На 17 юли 1959 г. тя се натъкнала на разтрошения череп на млад мъжки хоминид. Това станало на находището FKL, където се проучвал пласт I на дефилето Олдувай. Когато сглобили черепа, Луис и Мери Лики застанали пред създание, което имало сагитален (стреловиден) гребен - костен ръб, който минавал по дължината на черепа. В това отношение то много приличало на Australopithecus robustus. Това не попречило на Лики да оповести нов вид хоминид - най-вече защото зъбите на съществото били по-големи от тези на южноафриканските робустни представители. Лики кръстил новата находка Zinjanthropus boisei. Zinj e едно от названията на Източна Африка, a bbisei идва от името на господин Чарлс Бойс - един от първите спонсори на Лики. Заедно с черепа били намерени и каменни оръдия, което накарало Лики да определи зинжантропа като първия създател на сечива и следователно като първия „истински човек". Лики се превърнал в суперзвезда, каквато палеоантропологията отдавна не била виждала. Националното географско дружество го почело с финансиране, публикуване на богато илюстрирани статии, телевизионни предавания и световно лекционно турне. Въпреки огромната реклама, царуването на зинжантропа било краткотрайно. В биографията на Лики, Соня Коул пише следното: „Да приемем, че Луис е трябвало да убеди Националното географско дружество, че в лицето на зинжантропа има много вероятен кандидат за „първия човек" - това било необходимо за осигуряването на по-нататъшната му подкрепа. И все пак едва ли е било задължително да вдига чак толкова шум. Дори и лаик не би могъл да бъде заблуден от черепа: Зинжантропът — с горилоподобния гребен на черепа и с ниското си чело - приличал много повече на робустните южноафрикански австралопитеци, отколкото на съвременните хора. Всъщност - да бъдем честни - той няма нищо общо с последните." Homo habilisПрез 1960 г. близо една година след откриването на зинжантропа, единият син на Лики - Джонатан - намерил наблизо череп на друг хоминид (ОН 7). Освен череп, към индивида ОН 7 се отнасяли и кости от ръка. През същата година били открити и кости от стъпалото на хоминид (ОН 8). В следващите години продължили да се появяват нови и нови находки, основно зъби и фрагменти от челюсти и черепи. На отделните фосилни индивиди били давани колоритни имена: Детето на Джони, Джордж, Синди и Туиги. Някои от костите били открити в долната част на пласт II на дефилето Олдувай. Южноафриканският анатом Филип Тобайъс определил черепния обем на ОН 7 на около 680 cm3 — много по-голям от този на зинжантропа, който бил само около 530 cm3, и по-голям дори и от този на най-големия череп на австралопитек - приблизително около 600 cm3. И все пак тази стойност била с около 100 стъ по-малка от тази при Homo erectus. Луис Лики решил, че най-накрая е намерил истинския майстор на сечивата от долните нива на Олдувай - истинският първи човек. Статусът му бил потвърден от по-големия мозък. Лики нарекъл създанието Homo habilis - „сръчният човек". След неговото откриване зинжантропът набързо бил понижен до Australopithecus boisei - една малко по-робустна разновидност на Australopithecus robustus. И двата вида се характеризират със са-гитални (стреловидни) гребени и понастоящем не се разглеждат като човешки предшественици, а като сляп еволюционен клон, който по-късно изчезнал. Цялата работа със сагиталния (стреловидния) гребен усложнява малко нещата. Мъжките горили и някои мъжки шимпанзета също имат такива гребени. Женските обаче нямат. Поради това, ето какво казва Мери Лики през 1971 г.: „Трябва сериозно да се прецени възможността Australopithecus robustus и Australopithecus africanus да представляват, съответно мъжките и женските индивиди от един и същ вид." Ако внезапно се установи, че така формулираното предположение всъщност отговаря на истината, ще се окаже, че поколения специалисти са били в огромна грешка по отношение на австралопитеците. Луис Лики решил, че откриването на Homo habilis - същество, което било съвременно на ранните австралопитеци, но имало по-голям мозък - осигурило решаващото доказателство в полза на неговата теза, че австралопитеците не са част от човешкото родословие (фиг. 12.6). Те трябвало да се разглеждат просто като страничен клон. И тъй като се смятало, че Homo erectus произлиза от австралопитеците, той също трябвало да се извади от еволюционната линия, довела до появата на човека. При това положение, къде отивали неандерталците? Според някои авторитети те илюстрирали именно прехода между Homo erectus и Homo sapiens. Лики предложил друго обяснение: „Не е ли възможно, те да са вариации на резултата от кръстосването па Homo sapiens и Homo erectusV Някой би могъл да възрази, че подобно кръстосване би довело до неспособни да се размножават хибриди. Лики обаче изтъкнал, че при кръстосването на американския бизон и домашен добитък се получава плодовито потомство. Изтегляне 2.12 Mb. Сподели с приятели:
|