„тайната история на човешката цивилизация”
Изтегляне 2.12 Mb.
|
Скелетите от КастенедолоПреди милиони години - по времето на плиоцена - топло море миело южните склонове на Алпите. То отложило пластове от корали и молюски (мекотели). В късното лято на 1860 г. проф. Джузепе Рагацони - геолог от Техническия институт в Брешия - се отправил към разположеното на 6 мили (9,7 km) югоизточно Кастенедоло, за да събира фосилни раковини от плиоценските пластове. Те били оголени в един изкоп, намиращ се в подножието на нисък хълм, наречен Коле де Венто (фиг. 7.3). Ето какво разказва Рагацони: „Докато претърсвах една коралова тераса за раковини, в ръката ми случайно попадна горната част на череп, която беше напълно запълнена с корали и със синьо-зелената глина, която е характерна за тази формация. Озадачен, продължих търсенето и открих, освен гората част на черепа, още кости от гръден кош и крайници, които очевидно принадлежаха на индивид от човешкия вид." Р агацони занесъл костите на геолозите А. Стопани и Дж. Курио-ни. Според разказа му реакцията им била негативна: „Те не се отне- Фиг. 7.3. На тази схема, представяща Коле де Венто при Кастенедоло, Италия, е показано общото стратиграфско разположение на човешките скелетни останки, открити там. (1) Човешките фосили, открити от геолога Дж. Рагацони през 1860 г.; те били намерени в пласт от корали и раковини, който на това място бил покрит със средноплиоценски сини глини, върху които пък имало червена глина (ferretto), отмита от върха на хълма. (2) На 2 и 25 януари 1880 г., били намерени още човешки фосили, този път от три различни индивида; откритието било направено на около 15 т от находището от 1860 г. Костите лежали върху кораловата тераса и били покрити с около 2 т плиоценска синя глина, върху която имало пласт червена глина. (3) На 16 февруари 1880 г. на дълбочина 15 т в синята глина били намерени костите на жена; върху този пласт имало пласт пясък и — отгоре — пласт яркочервена глина. И в трите случая Рагацони специално потърсил следи от погребение, но не намерил. „Тогава аз изхвърлих костите - пише Рагацони, - макар и с чувство на съжаление, тъй като ги бях намерил сред корали и морски раковини. Въпреки становището на двамата учени, те изглеждаха така, все едно са били търкаляни от морето и едва по-късно са били покрити с корали, миди и глина." Това обаче не е краят на историята. Рагацони не можел да се отърве от мисълта, че откритите от него кости са принадлежали на човешко същество, живяло през плиоцена. „По тази причина - продължава той - малко по-късно се върнах на същото място, където успях да намеря още парчета от кости, които бяха в същото състояние като първите намерени от мен." През 1875 г. Карло Германи послушал съвета на Рагацони и закупил земя при Кастенедоло, за да продава на местните фермери богатата на фосфати черупчеста глина, която можела да се използва като тор. Рагацони пише следното: „Разказах на Германи за костите, които бях открил. Помолих го настойчиво да бъде нащрек, докато разкопава пластовете, и да ме уведоми, ако се появят още човешки останки." През декември 1879 г. Германи забелязал в изкопа някакви кости. Това било на около 15 т от мястото, където били намерени първите кости. На 2 януари 1880 г. той изпратил на Рагацони съобщение, в което го уведомявал за откритието. Рагацони си спомня: „На следващия ден, отидох на мястото, заедно със своя асистент — Вин-ченцо Фракаси - за да извадя костите със собствените си ръце." Сред костите имало фрагменти от череп, зъби, части от гръбначен стълб, ребра, ръце, крака и стъпала. Откритията тепърва започвали. На 25 януари Германи донесъл на Рагацони зъби и парчета от челюст. Те били намерени на 2 т от другите кости, открити по-рано през същия месец. Рагацони се върнал в Кастенедоло и открил още фрагменти от череп, челюст, гръбнак и ребра, както и няколко единични зъба. „Всички те - обяснява той - бяха покрити и просмукани от глина и малки парченца корали и раковини, което премахна всички подозрения, че костите са от погребани наблизо хора. Напротив - това само потвърди факта, че те са били изхвърлени от морските вълни." На 16 февруари Германи съобщил на Рагацони, че е открил цял скелет. Рагацони веднага пристигнал на обекта, за да ръководи разкопките. Оказало се, че скелетът, който бил изцяло заровен в сините глини, принадлежи на жена с напълно съвременна анатомия. „Целият скелет - казва Рагацони - се откри в средата на пласта синя глина... Този пласт, който беше дебел над метър, беше запазил първоначалната си стратиграфия и не показваше следи от нарушения." По-нататък той добавя: „Най-вероятно скелетът е попаднал в нещо като морска тиня, а не е бил погребан по-късно, защото в противен случай човек щеше да може да забележи следите от лежащите отгоре жълт пясък и червеникава глина, наречена ferretto." С други думи, погребението със сигурност би предизвикало смесване на различни по цвят материали, което щяло да бъде ясно забележимо в иначе ненарушения син глинест пласт. Рагацони, който е геолог, е категоричен, че следи от подобно смесване не е имало. Освен това синята глина имала своя собствена стратификация, която също не била засегната. Рагацони се сетил за още едно възможно възражение срещу заключението, че човешките кости от Кастенедоло са с възрастта на плиоценските пластове, в които били открити. Съществувала възможността, някакви потоци да са отмили по-горните пластове и да са проникнали частично в самата синя глина. В такъв случай било възможно костите да са попаднали в някакви падини и върху тях да са се отложили нови материали. Това обяснявало защо нямало следи от погребение. Рагацони обаче заявява, че изглеждало силно невероятно човешките фосили да са били довлечени едва наскоро до местата, където били открити: „Откритите на 2 и 25 януари фосилни останки лежаха на дълбочина от около 2 т. Костите се намираха на границата между терасата с коралите и раковините и покриващите я сини глини. Те бяха пръснати сред раковините все едно от действието на вълните. Характерното им разположение изключва всякакво по-късно смесване или нарушаване на пластовете." По-нататък Рагацони продължава: „Откритият на 16 февруари скелет лежеше на повече от 1 т в синята глина, която изглежда го е покрила чрез процес на бавно отлагане." Бавното натрупване на глината, която според Рагацони била стратифицирана, изключва възможността скелетът да е бил преотложен в този пласт от някой придошъл поток. Съвременните геолози отнасят сините глини при Кастенедоло към Астейския етап на средния плиоцен, което означава, че откритите при Кастенедоло материали са на възраст 3-4 млн. години. През 1883 г. проф. Джузепе Серги - анатом от университета в Рим - посетил Рагацони в Техническия институт в Брешия и лично се запознал с човешките останки. След като изследвал костите, той стигнал до извода, че са представени четири индивида - възрастен мъж, възрастна жена и две деца. Серги посетил и находището при Кастенедоло. Ето какво пише той: „Отидох там, придружаван от Рагацони, на 14 април. Изкопаната през 1880 г. траншея още си беше там и ясно можеше да се проследи последователността на пластовете." Освен това той добавя: „Ако е била изкопана яма за погребение, то тя е нямало да се запълни отново по същия начин. Щели са да се появят примеси от глината от горните повърхностни пластове, която е ясно различима по наситено червения си цвят. Дори и най-обикновен човек не би пропуснал това оцветяване и нарушаване на пласта, да не говорим за опитното око на един геолог." Серги отбелязал и факта, че всички кости, с изключение на почти целия женски скелет, били пръснати сред коралите и раковините под сините глини все едно по равна повърхност. Това наблюдение подкрепя тезата, че телата са лежали на дъното на морска плитчина. Когато телата се разложили, костите били разпръснати от действието на вълните. „Почти напълно запазеният женски скелет - казва Серги - не е бил намерен в поза, характерна за нормално погребение, а обърнат по очи." Серги бил убеден, че откритите при Кастенедоло скелети представлявали останките от хора, живели през плиоценската епоха на терциера. Ето какво казва той относно отрицателните мнения: „Смятам, че тенденцията да се отхвърлят доказателства, свидетелстващи за съществуването на хора през терциера само въз основа на теоретични презумпции не е нищо друго, освен един научен предразсъдък. Естествените науки трябва да са освободени от предразсъдъци." Въпреки това този предразсъдък не бил преодолян и все още е в сила. Серги заявява следното: „Въз основа на подобни деспотични научни предразсъдъци — наричайте ги, както пожелаете - досега са отхвърляни всички находки на човешки останки в пластове от плиоцена." Но Серги не бил единственият защитник на откритията, които Рагацони направил при Кастенедоло. Към него се присъединил и Арман дьо Катрефаж, който ни е познат от прегледа на каменните оръдия. В книгата си „Човешките раси", той казва следното за открития при Кастенедоло женски скелет: „Няма сериозни основания да се съмняваме в откритието на господин Рагацони и... ако то беше направено в кватернерни пластове, никой не би си помислил да оспорва автентичността му. Противниците му не разполагат с нищо друго, освен с приети a priori теории." През 1889 г. при Кастенедоло бил открит още един човешки скелет. Той внесъл известно объркване по отношение на находките от 1880 г. Рагацони поканил Дж. Серги и А. Исел да проучат новия скелет, открит в един древен миден пласт. Според това, което казва Серги, и двамата сметнали, че скелетът от 1889 г. е попаднал по-късно в пластовете от плиоцена, тъй като бил почти непокътнат и лежал по гръб във вдлъбнатина в мидения пласт. Това можело да се тълкува като признаци за погребение. В своята статия Исел отишъл по-далеч и заключил, че откритите през 1880 г. скелети също били по-късни погребения. В една бележка под линия той споменава, че Серги също признал, че нито един от тях не може да се отнесе към плиоцена. Изглежда, че що се отнася до научната общественост, това решило веднъж завинаги проблема. По-късно Серги написал, че Исел е сбъркал. Той заявил, че е убеден в това, че скелетът от 1889 г. е късен, но никога не се бил отказвал от мнението си, че тези от 1880 г. били плиоценски. Бедата обаче вече се била случила и Серги не бил готов да започне нова битка, за да реабилитира откритията от 1880 г. След този момент, находките от Кастенедоло или били обект на присмех, или били отминавани с мълчание. Един добър пример за непочтеното отношение към тях може да бъде открит в издадения през 1921 г. „Наръчник по европейска археология" на проф. P. A. C. Макалистър. По отношение на откритията в Кастенедоло, той заявява, че „каквото и да си мислим, трябва да се отнасяме към тях сериозно". Макалистър отбелязва това, че те са били „открити от компетентен геолог - Рагацони... и проучени от компетентен анатом - Серги". И все пак, той не приема плиоценска-та им възраст. Изправен пред неудобните факти, Макалистър заявява, че „нещо някъде не е наред". На първо място - костите демонстрирали модерна анатомия. „Ако наистина принадлежат към пласта, в който са били открити - пише Макалистър, - то това би означавало едно необикновено дълго затишие на еволюцията. Много по-вероятно е да има някаква грешка в наблюденията." Освен това Макалистър добавя и следното: „Възприемането на плиоценската възраст на скелетите от Кастенедоло би породило толкова много нерешими проблеми, че едва ли можем да се колебаем пред двете алтернативи - да ги приемем, или да ги отхвърлим." Още веднъж можем да видим, как предварително приетите представи за еволюцията карат учените да отхвърлят доказателства, които иначе биха били напълно приемливи. В опита си да дискредитира находките от Кастенедоло, Макалистър се позовава на Исел, въпреки ме публикацията на Исел се отнася само за скелета от 1889 г. Ето какво пише Макалистър по отношение на целия комплекс от материали от Кастенедоло: „Проучването на костите и техния контекст, направено от Исел от Женева, разкрило факта, че пластовете били пълни с морски отлагания и че всичко масивно в тях, с изключение на човешките кости, е покрито с морска кора." Макар Исел наистина да съобщава, че откритите през 1889 г. кости били гладки и не били покрити със слой, това не може да бъде казано за по-ранните находки. И Рагацони, и Серги казват, че те са били покрити със синя плиоценска глина и с парчета от корали и черупки. В „Изкопаемите хора" можем да открием още един случай на непочтено отношение към откритията от Кастенедоло. Авторите на книгата — Бул и Валоа - заявяват, че „изглежда сигурно, че при Кастенедоло... става дума за повече или по-малко късни погребения". Те обаче отделят на тези открития само един параграф и не споменават нито за ненарушените пластове, които покривали скелетите, нито за разпръснатото и непълно състояние на някои от тях -т. е. фактите, които опровергават тезата за вторично погребение. Бул и Валоа отбелязват следното: „През 1889 г. проф. Исел официално съобщава за откриването на нов скелет и споменава, че всички фосили от този пласт - с изключение на човешките кости -били импрегнирани със сол." Авторите приемат, че това, което е вярно за откритите през 1889 г. кости, би трябвало да е вярно и за тези от по-рано. Исел описва само скелета от 1889 г. Всъщност той дори не споменава думата „сол", а говори за „морска кора". Както вече казахме, по костите от I860 г. и 1880 г. е имало точно такава „кора". В опитите си да опровергаят плиоценската възраст на костите от Кастенедоло, някои изследователи са ги подлагали на различни химични и радиометрични тестове. Пресните кости съдържат в протеините си известно количество азот, което намалява с течение на времето. В една публикация от 1980 г. К. П. Оукли пише, че съдържанието на азот в костите от Кастенедоло е подобно на това на костите от други италиански късноплейстоценски и холоценски обекти. Въз основа на това той стига до заключението, че те са късни. Степента на запазване на азота в костите варира силно на различните обекти, което прави подобни сравнения ненадеждни за датиране. Костите от Кастенедоло били открити в глина, а е известно, че тази материя запазва съдържащите азот костни протеини. Обикновено костите абсорбират флуор от подпочвените води. Според анализите на Оукли костите от Кастенедоло имали по-високо съдържание на флуор, отколкото можело да се очаква от късни кости. Той се опитал да обясни това разминаване, като постулирал високи нива на съдържание на флуор в подпочвените води в района. Това обаче е просто налучкване. Освен това костите показали и неочаквано високо съдържание на уран, което също е свидетелство за голяма древност. Тестуването по метода въглерод-14 дало възраст от 958 г. Но, както беше и в случая с Гали Хил, използваните при това процедури вече се смятат за ненадеждни. А и освен това самите кости, които се разкапвали в музея от 90 години, вероятно вече са били замърсени с по-късен въглерод, което при теста е дало една невярно малка възраст. Случаят с Кастенедоло илюстрира несъвършенствата на методите, използвани от палеоантрополозите. Първоначалното отнасяне на находките от I860 г. и 1880 г. към плиоцена изглежда напълно коректно. Костите били открити от опитен геолог — Дж. Рагацони — който внимателно проучил стратиграфията на находището. Той специално потърсил следи от вторично погребение, но не открил нищо подобно. Рагацони съвестно съобщавал откритията си на своите колеги и на научните списания. Тъй като обаче морфологията на костите била съвременна, те били подложени на интензивни критики. Според думите на Макалистър нещо не било наред. Именно подобно отношение е създало тези представи за човешкия произход, които сега доминират в научните среди. През последните сто години, идеята за прогресивната еволюция на хората от по-близки до маймуните предшественици определя приемането или отхвърлянето на различни открития. Тези данни, които противоречат на представите за еволюцията, внимателно се филтрират. И когато някой чете учебниците, описващи човешката еволюция, той. може да си помисли следното: „Щом като всички факти подкрепят идеята за човешката еволюция, то тя трябва да е вярна." Обаче написаното в учебниците е подвеждащо. Тъй като именно безапелационната вяра в това, че човекът е имал човекоподобни предшественици, предопределя какви точно факти да се включат и как точно те да се интерпретират. Изтегляне 2.12 Mb. Сподели с приятели:
|