„тайната история на човешката цивилизация”
Изтегляне 2.12 Mb.
|
Челюстта от ФоксхолПрез 1855 г. работниците, които разработвали каменоломната при Фоксхол (Англия) открили човешка челюст (фиг. 7.2). Местният аптекар - Джон Тейлър - разменил челюстта срещу чаша бира и привлякъл вниманието на американския лекар Робърт X. Колиър, който по това време се намирал в Лондон. След като закупил челюстта, Колиър посетил каменоломната, намираща се във фермата на господин Лоу. Там той отбелязал, че челюстта била намерена в пласт, който лежал на дълбочина 16 фута (4,9 т). Състоянието на челюстта, която била напълно пропита с железен оксид, съответствало на съдържанието на въпросния пласт. Колиър заявил, че челюстта от Фоксхол е „най-древната съществуваща останка от човешко създание". По-късно в същото ниво на дълбочина 16 фута Моар открил каменни оръдия и следи от огън. Находките от този пласт трябва да са най-малко на 2,5 млн. години. Колиър разбрал, че притежава фосил с огромно значение. Поради това, той го показал на редица британски учени, сред които били и Чарлс Лайъл, Джордж Бъск, Ричард Оуен, сър Джон Престуич и Томас Хъксли. Всички те останали скептично настроени към голямата й възраст. Хъксли например направил възражението, че формата на челюстта „не предполагала тя да е принадлежала на изчезнал или анормален човешки вид". Тук отново се сблъскваме с погрешното убеждение, че една кост със съвременен вид не може да е древна. Американският палеонтолог Хенри Феърфийлд Осбърн, който през 20-те години на XX в. се занимавал с откритите от Моар каменни оръдия, също от района на Фоксхол, изразил учудване от факта, че тези учени не си дали труда да посетят находището. Тяхното недоверие, пише Осбърн, „най-вероятно се дължало на това, че формата на челюстта не била примитивна. Освен това костта не била напълно вкаменена, но това е често срещано явление при находките с такава възраст. Малко по-късно челюстта загадъчно изчезнала. Тя почти никога не се споменава от съвременните авторитети, а когато това стане, смисълът неизменно е презрителен. Например в „Изкопаемите хора" на Марселин Бул можем да намерим следното изказване: „Необходимо е човек да е напълно лишен от критично отношение, за да обърне някакво внимание на подобна информация." В редица случаи обаче именно необразовани работници са откривали кости и артефакти, които сега се разглеждат като несъмнени. Такъв е примерът с повечето открития, свързани с Ноmо erectus от о. Ява, които са направени от лишени от надзор местни надничари. По същия начин германски работници открили челюстта отНото erectus при Хайделберг. Едва по-късно техният бригадир я предал на учените. Ако изследователите се отнасят сериозно към тези находки, защо трябва да пренебрегват челюстта от Фоксхол? Някой би могъл да възрази, че фосилите от о. Ява и от Хайделберг са все още достъпни за изследване, а челюстта от Фоскхол - не. Какво да кажем обаче за фосилите на Homo erectus от Пекин, които изчезнали през Втората световна война? Това не пречи те все още да се разглеждат като свидетелства за човешката еволюция. Изтегляне 2.12 Mb. Сподели с приятели:
|