„тайната история на човешката цивилизация”
Изтегляне 2.12 Mb.
|
Дейвидсън БлекИмало още един човек, който смятал, че откритите от Здански зъби са очевидно доказателство за съществуването на изкопаем човек. Това бил канадският лекар Дейвидсън Блек, който временно пребивавал в Пекин. През 1906 г. Дейвидсън Блек завършил медицинското училище към университета в Торонто. Той обаче се интересувал много повече от проблемите на човешката еволюция, отколкото от медицина. Блек бил убеден, че хората са се появили в Северна Азия и мечтаел да отиде в Китай, за да открие фосилни доказателства за теорията си. Първата световна война отложила плановете му. През 1917 г. Блек се записал в Канадския военномедицински корпус. Междувременно един негов приятел - д-р Е. В. Коудри -бил определен за ръководител на катедрата по анатомия на Обединения медицински колеж в Пекин, финансиран от Фондацията Рок-фелер. От своя страна Коудри помолил директора на фондацията -д-р Саймън Флекснър - да назначи Блек за негов помощник. Молбата била изпълнена и през 1919 г. след освобождаването си от армията Блек пристигнал в Пекин. Веднъж стигнал до Обединения медицински колеж, той се постарал да сведе до минимум своите медицински задължения, за да може да се концентрира върху основните си интереси - палеоантропологията. През ноември 1921 г. Блек се отправил на кратка експедиция до едно находище в Северен Китай. Скоро последвали и нови пътувания, което определено на се нравело на неговите началници. С течение на времето Блек успял да спечели на своя страна Фондацията Рокфелер. Заслужава си да се спрем по-подробно на поредицата събития, които довели до тази промяна. : В края на 1922 г. Блек представил на д-р Хенри С. Хъфтън -директор на медицинското училище - план за експедиция в Тайланд. В него той успял майсторски да свърже страстта си към палеоантропологията с мисията на медицинското училище. Ето какво написал Хъфтън на Роджър Грийн - финансов директор на училището: „Не мога да бъда сигурен, доколко замисленият от Блек проект е практичен по своята природа, но трябва да призная, че бях много впечатлен от... ценните връзки, които той успя да установи между катедрата по анатомия и различни институции и експедиции, чиято работа на територията на Китай е в области, които са много близки до антропологичните проучвания. Имайки предвид тези неща, препоръчвам ви да изпълните неговата молба." Тук може да бъде забелязано значението на интелектуалния престиж - в сравнение с почти религиозното търсене на тайната на човешкия произход, обикновената медицина изглежда доста прозаична. Още от времето на Дарвин това търсене разпалвало въображението на учените по целия свят и Хъфтън определено не бил безразличен. Експедицията се състояла по време на лятната отпуска на Блек, но за съжаление но донесла резултати. През 1926 г. Блек присъствал на срещата, на която Гунар Андерсон представил на шведския престолонаследник доклада за зъбите, открити от Здански при Чжоукоудиян през 1923 г. Блек бил страшно развълнуван от откритието и приел предложението на Андерсон, който искал по-нататъшните проучвания на обекта да се извършват съвместно от Китайския геологически институт и катедрата на Блек в Обединеното медицинско училище в Пекин. Един от представителите на Китайския геологически институт - д-р Амадеус Грабау -кръстил търсения хоминид „Пекински човек". Блек поискал средства от Фондацията Рокфелер и за негово огромно удоволствие получил солидна сума. Разкопките при Чжоукоудиян започнали през пролетта на 1927 г. - в разгара на гражданската война в Китай. През първите няколко месеца на усърдна работа не били открити никакви останки от хоминиди. В последния момент, когато започнали студените есенни дъждове, отбелязващи края на първия работен сезон, бил намерен един-единствен зъб. Въз основа на тази находка, и на двата зъба, открити от Здански (по това време вече във владение на Блек), Блек решил да обяви откриването на нов вид фосилен хоминид. Той го кръстил Sinanthropus - „Китайски човек". Блек бил нетърпелив да покаже откритието си на света. Докато пътувал с новонамерения зъб обаче, той открил, че не всички са толкова ентусиазирани от синантропа. Например през 1928 г. на годишната среща на Американската асоциация на анатомите някои от членовете го разкритикували за това, че предлага нов вид, основавайки се на толкова оскъдни данни. Блек продължил обиколките си, показал зъба на Алес Хръдлика в САЩ и после се отправил към Англия, където се срещнал със сър Артър Кейт и сър Артър Смит Удуърд. Докато бил в Британския музей, били направени отливки на зъба, които трябвало да бъдат разпратени на други изследователи. Подобна пропаганда била необходима, за да привлече вниманието на научната общественост към откритието. Политическите умения били важни дори и за един учен. След като се върнал в Китай, Блек продължил да следи отблизо разкопките при Чжоукоудиян. В продължение на месеци нямало никакви резултати. На 5 декември 1928 г. обаче Блек написал на Кейт следното: „Изглежда, че в последните няколко дена на всеки сезон има някаква магия. И този път, два дена преди приключването на работата, Бьолин откри дясната половина от долна челюст на Sinanthropus, на която все още имаше запазени in situ три молара (кътника)." Изтегляне 2.12 Mb. Сподели с приятели:
|