Идеята на Шлосер намерила последователи. Сред тях бил Гунар Андерсон - шведски геолог на служба към Китайския геологически институт. През 1918 г. той посетил една местност, наречена Чи-кушан - „Хълмът на пилешките кости" — която се намирала при с. Чжоукоудиян, на 25 мили (40 km) югозападно от Пекин. На мястото имало стара кариера за варовик и на едно от скалните лица Андерсон видял запълнена с червена глина пукнатина. В нея били открити фосилни кости и очевидно ставало дума за затрупана древна пещера.
През 1921 г. Андерсон посетил отново находището при Чикушан. Този път той бил придружаван от Ото Здански — австрийски палеонтолог, изпратен да му помага - и от Уолтър М. Грейнджър от Американския музей за естествена история. Първите им разкопки не били особено успешни и довели до откриването на няколко сравнително късни фосила.
Тогава местни селяни казали на Здански за намиращо се наблизо място, където имало по-големи драконови кости - при малката железопътна гара на Чжоукоудиян. Там Здански открил още една кариера за варовик, по чиито стени също имало запълнени с червена глина и натрошени кости цепнатини. Когато Андерсон отишъл на мястото, той намерил няколко кварцови отломъка, които приел за изключително примитивни оръдия. В местните скали нямало кварцови жили и той стигнал до логичното заключение, че парчетата трябва да са донесени там от хоминиди. Здански, който и без друго не се разбирал много добре с Андерсон, не подкрепил тази интерпретация.
Андерсон обаче не се отказал. Гледайки варовиковите стени, той заявил следното: „Имам чувството, че там някъде лежат останките от някой наш предшественик, когото просто трябва да открием." Андерсон помолил Здански да продължи проучването на запълнената пещера, като му казал: „Недей да бързаш и ако трябва, изчисти пещерата до край,"
През 1921 и 1923 г. Здански провел кратки проучвания, макар и без особено желание. Той открил следи от ранен човешки предтеча
- два зъба, които с колебания отнесъл ранния плейстоцен. Зъбите -долен премолар (предкътник) и горен молар (кътник) - били опаковани заедно с други фосили и били изпратени към Швеция за допълнително проучване. През 1923 г. вече в Швеция Здански публикувал статия върху проучванията си в Китай, в която пропуснал да сцомене за зъбите.
До 1926 г. нещата останали на това ниво. В тази година, престолонаследникът на Швеция, който освен това бил председател на Шведския комитет за проучване на Китай и покровител на палеонтоложките изследвания, запланирал посещение в Пекин. Проф. Уиман, от университета в Упсала, попитал бившия си студент Здански, дали е намерил нещо интересно, което да може да бъде показано на принца. Здански му изпратил доклад и снимки на зъбите, открити при Чжоукоудиян. Докладът бил показан на Гунар Андер-сон на една среща в Пекин, на която присъствал и престолонаследникът. Когато видял зъбите, Андерсон заявил: „Това е човекът, чието откриване предсказах."